Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12585 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Б.В., с която моли ответникът „А.М.Г.“ ООД да
бъде осъден да му заплати сумата от 26 000
лева, частичен иск от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета и
достойнството му, негативно повлияване на контактите му с близки, приятели и
колеги, на работоспособността и здравето му от публикация на ответника в сайта www.anteni.bg на 04.10.2020 г. със заглавие
„Разследват Ц.Ц.и братя В. за пране на пари“.
Ищецът
твърди, че на 04.10.2020 г. в сайта www.anteni.bg се появила публикация със
заглавие „Разследват Ц.Ц.и братя В. за пране на пари“. В нея се съдържали
неверни данни относно личността на ищеца. Изложеното в нея съдържало внушения,
че е измамник, който припечелва чрез извършване на престъпление по чл. 253 от НК. Не отговаряло на истината и твърдението, че срещу него се водело
разследване за това престъпление. В статията се подлагали на съмнение
почтеността на отношенията му с Ц.Ц..
Целият
материал бил в посока създаване на негативно отношение към личността на ищеца.
С това се засегнало самочувствието му. Изпитал обида, възмущение и гняв от
изложените лъжи и клевети. Близките му знаели ,че изложеното не отговаря на
истината, но други повярвали и се усъмнили дали написаното не е вярно. Всичко
това се отразило неблагоприятно върху ежедневието на В., върху контактите му с
близки, приятели и колеги. Пострадало и здравето му: появило се главоболие,
безсъние, състояние на стрес, тревожност, възмущение и гняв.
Отговорност
за търпените неимуществени вреди носел собственикът и регистрант на онлайн
сайта www.anteni.bg – „А.М.Г.“ ООД. Търпените неимуществени вреди П.В. оценява
на 50 000 лева, като в настоящото производство претендира сумата от
26 000 лева, ведно със законната лихва.
Ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че „А.М.Г.“ ООД е
работодател на автора на статията.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В
случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено
увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа, противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна
връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Ответникът
е оспорил, че е работодател на автора на процесната статия. Това възражение
съдът приема за защитна теза, опровергаваща се от обществено известна
информация от сайта на www.anteni.bg, че негов издател е „А.М.Г.“
ООД.
Кой е
авторът на статията е без значение. След като издателят е направил достояние на
обществеността нейното съдържание, за вреди от неверни твърдения, обиди и
клевети отговаря лицето, приело изпълнението на работата. Тъй като
отговорността на възложителя на работата е гаранционно-обезпечителна, той
отговаря не за свои лични действия или бездействия, а за такива на извършителя
на работата, при или по повод на която са причинени вредите.
Свободата
на словото е конституционно гарантирано право (чл. 39, ал. 1 от КРБ), а
журналистическата професия е призвана да информира широката общественост. Това
предполага поднасяне на информацията по професионален и обективен начин, с
изразни средства от литературния език и в съответствие с правилата на етиката.
Освен това, свободата на словото не е безгранична и следва да бъде в рамките на
ограниченията, поставени от КРБ: не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 от КРБ) или да бъде насочено
срещу тези неимуществени блага (чл. 41, ал. 1 от КРБ). Според чл. 10, т. 2 от
КЗПЧОС упражняването на правото на свободно изразяване на мнение, „доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество за защитата здравето и морала, на
репутацията или правата на другите“.
Процесната
статия е със заглавие „Разследват Ц.Ц.и братя В. за пране на пари“ и е
отпечатана в сайта www.anteni.bg на 04.10.2020 г. Нейното начало
акцентира на предприето от независими български и международни организации и
медии разследване за пране на пари, което разследване ще завърши с доклад на MONEYVAL (общоевропейска организация на
47 европейски държави, на която е възложена задачата да оценява спазването на
основните международни стандарти за борба с изпирането на пари и финансиране на
тероризма).
Значителна
част от публикацията обаче е посветена на участието на Ц.Ц.в политическия и икономически
живот на страната. Името на П.В. е споменато в контекста на зам-председателския
пост, който той заема в политическия проект на Ц.. „Републиканци за България“.
Авторът се е позовал да данни от международното разследване за любопитни данни
относно връзката между политика Ц.Ц.и бизнесмена П.В..
Статията
има изцяло информационен характер за поставено начало на разследване, сред
което и изданието anteni.bg. Този факт изхожда от лицето,
което само е участник в това разследване, в качеството си на независима
българска медия. В този смисъл проверка на верността на този факт не може и не
следва да бъде извършвана. Разследващата журналистика има за цел да проучи
определена тема от обществен интерес и в случая се изнася информация за
предприемане на независимо разследване.
Журналистическата
професия не само дава право на медиите, но и ги задължава да информират
обществеността за важни събития от социалния, икономически и политически живот.
Фактите относно предприетото разследване за пране на пари има информационно
значение. То не съдържа оценъчни съждения, които да съдържат обидни изрази или
клеветнически твърдения. Използването на израза „касичка“ е метафора на
финансирането на политически проект от ищеца в настоящото производство. Възприемането
на тази асоциация от П.В. като обидна е изцяло субективно. Използваното сравнение
е основано на финансовата връзка между политически проект и източникът на
средствата за реализирането му. Журналистическата работа изисква творчески
подходи при поднасяне на информация и поради това позволява използване на
художествени похвати (сравнения, алегории, метонимии, риторични въпроси, хиперболи
и др.), за да се придаде експресивност на материала, да се привлече вниманието
на читателя и да се получи достъпен и интересен журналистически продукт.
Използваното по адрес на П.В. сравнение е удачно попадение и съответно на
достоверно и неутрално предадени факти – че към 04.10.2020 г. П.В. е
зам-председател на проекта „Републиканци за България“ и че е бизнесмен.
Оценъчните съждения не представляват нито обида, нито клевета. Още по-малко се
съдържат внушения за пране на пари. Статията информира обществеността за
предприети независими журналистически разследвания за пране на пари, а не за
резултат от такова разследване, съдържащо твърдение за доказано пране на пари.
Статията се позовава на международно разследване, за да обърне внимание на
възможността за „изскочат прелюбопитни данни за пране на пари от България“. Касае
се за позоваване на информация от чужд източник. Според практиката на ВКС, когато съдържанието на статията съдържа
фактически твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е
първа по ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери
достоверността на информацията съобразно правилата на добрата журналистическа
практика. Когато става въпрос за статия, в която авторът или издателят изрично
се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор или издател, вторият
не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на
първия. (решение № 253 от
29.01.2014 г по гр.д. № 1251/12 г. на ВКС, III г.о.)
По аргумент от така приетото в решението по чл. 290, от ГПК, авторът на
статията и съответно издателят, не носи отговорност за недостоверност на
информацията, когато в нея не се съдържат никакви клеветнически твърдения. В
случая е цитирано мнение за вероятност да се разкрият „прелюбопитни данни“, без
в статията да е направена негативна оценка, да е внушено извършване на
престъпно деяние; нито дори да е изнесен неверен междинен резултат от такава
проверка.
Субективното
възприемане на съдържанието на статията като унизително за честта и
достойнството на В. е плод на повишената чувствителност на ищеца. Тя обаче не
съдържа оценки, базирани на неверни факти, които да засегнат неимуществени
блага на П.В.. Като публична личност, развиваща бизнес и паралелно с това участваща
в политическия живот на страната, П.В. следва да търпи в по-голяма степен интерес
и внимание към дейностите, с които се занимава и за които журналистите дължат
да информират обществото.
Не се
установи и съдържанието на статията да е променило в негативна насока
отношението на обществеността и на близкия му кръг към личността на В.. Свидетелят
подробно разказва за начина, по който публикацията се е отразила на ищеца.
Както вече стана ясно, субективните възприятия са ирелевантни в хипотеза, при
която самото съдържание на статията не съдържа обидни или клеветнически
твърдения, основани на неверни факти. Нормално е тревогата и вълнението, които П.В.
е изпитал, да провокират обсъждането й с близките. Разпитаният по делото
свидетел С.К.има бегли и опосредени впечатления за промяната в състоянието и
поведението на ищеца, като те са основани предимно на споделеното от самия В.. Обективно
обаче общественият отзвук е бил нищожен, като единици са се интересували от
статията, без да се установява проява на подозрителност, недоверие или
дистанциране.
По така изложените
съображения претенцията на П.Б.В. за обезщетяване на вреди от процесната
журналистическа статия следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответникът. По представения списък по
чл. 80 от ГПК разноските възлизат на сумата от 1 310 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Б.В., ЕГН ********** срещу „А.М.Г.“ ООД, ЕИК ******** иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лева,
частичен иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета и достойнството му, негативно
повлияване на контактите му с близки, приятели и колеги, на работоспособността
и здравето му от публикация на ответника в сайта www.anteni.bg на 04.10.2020 г. със заглавие
„Разследват Ц.Ц.и братя В. за пране на пари“.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД, П.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „А.М.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1 310 лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: