О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 556
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 612 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр.чл. 81 от ГПК.
Постъпила е чрез РС-Пловдив с вх. № 37531/07.06.2019г. ЧАСТНА ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 8402/11 март 2020г., подадена от адв. М.Д.,***, особен представител на И.К.Г., с ЕГН **********, против Определение от 30.05.2019г. по гр.д.№ 6130/2017г.,ІV гр.с., ПдРС, с което е отхвърлена молбата й за определяне на допълнително възнаграждение в качеството й на особен представител за производството по гр.д. № 598/2019г. по описа на ПдОС, ХІV гр.с. Счита се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като районният съд не е взел предвид, че молбата касае определяне на възнаграждение за допълнителното производство по разглеждане на определението на съда за прекратяване на производството по делото; в т.н. се заявява, че това е отделно производство с частен характер, което има за предмет правилността и законосъобразността на определението на първоинстанционния съд, поради което и следвало да се определи възнаграждение по реда на чл. 7 ал. 1 т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота на изложението се допълва, че съгласно чл. 7 ал. 8 от горецитираната наредба, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100лв; като в настоящото производство до момента са били проведени поне седем открити съдебни заседания- факт, неглижиран от първоинстанционния съд при разглеждане на молбата й.
Поради което се моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, както и да бъде уважена молбата й от 09.05.2019г. за определяне на допълнително възнаграждение в качеството й на особен представител в производството пред ОС-Пловдив по разглеждане на частната жалба против определение за прекратяване на производството от11.01.2019г.
С писмено становище от въззиваемите, ищци по гр.д.№ 6130/2017г.,ІVгр.с., по описа на ПдРС,С.М.К. и Й.М.К., чрез пълномощник адв. Н. А., се взема становище,че частната жалба е недопустима,както и – неоснователна. Останалите въззиваеми, редовно уведомени, не вземат становище по частната жалба, подадена от особения представител на ответника И.К.Г..
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима - подадена от надлежна страна,в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следното:
От приложени доказателства от горецитирани съдебни производства, се констатират от въззивния съд, като относими към предмета на частната жалба, следните обстоятелства:
С окончателно Определение № 812 от 22.04.2019г. на ОС-Пловдив, ХІV гр.състав, по в.ч.гр.дело № 598/2019г., се отменя определение № 396 от 11.01.2019г., постановено по гр.д.№ 6130/2017г. на РС-Пловдив, ІV гр.състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок; като се връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С писмена молба, постъпила с вх. № 14420/09май2019г., по в.ч.гр.дело № 598/2019гг.,ПдОС, ХІVгр.с.,е поискано от страна на адв. М.Д., особен представител на ответника И.К.Г., с оглед на това, че по гореописаното дело била назначена като особен представител, да й бъде определено и присъдено възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция. С резолюция от 13.05.19г., върху молбата, е разпоредено да се изпрати на РС-Пловдив за произнасяне по молбата.
С обжалваното Определение № 5958 от 30.05.2019г., районният съд се произнася по молбата от 09 май 2019г., като я оставя без уважение, като излага съображения: Предвид постъпилата молба и отправеното в нея искане, както и характера на производството и етапа, на който същото се намира, приема, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Приема, че след като производството е за делба в първа фаза, то съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба се определя общо възнаграждение за всяка от фазите на производството; и тъй като към настоящия момент първата фаза на производството не е приключила това се явява пречка за определяне на допълнително възнаграждение.
Въззивният
състав на ПдОС приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от
него мотиви. В случая, с влязло в сила определение на въззивен съд,
горецитирано, е прието, че е било неправилно прекратяването на
първоинстанционното производство- по иска за съдебна делба, първа фаза,поради
което и определението на районния съд е отменено, делото е върнато на същия
състав на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по него,
по първоначално образувано гр.дело № 6130/17г.,ПдРС,ХІVгр.с.;
първоинстанционното производство по първата фаза на съдебната делба не е
приключило, поради което и не е налице правно основание за определяне на
допълнително възнаграждение за особения представител, арг. от чл. 7 ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В т.н. не е налице и хипотеза на
разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, съгласно която ответникът има право на
разноски при прекратяване на производството по делото, тъй като, в случая,
прекратяването на производството е отменено.
Не е налице и хипотеза на разпоредбата на
чл. 81 от ГПК, тъй като не е налице съдебен акт, с който да се приключва
първоинстанционното делбено дело, /първа фаза на делбата/, в който съдът да се
произнася и по искането за разноски; при което и неотносимо към предмета на
настоящата частна жалба е оплакването, че първоинстанционното дело е с много
проведени открити съдебни заседания, за което би могло да се претендират
разноски и съгласно чл. 7 ал. 8 от горецитираната Наредба, за заплащане на
разноски за повече съдебни заседания.
В т.н.на разсъждения, видно е и от протеклото в.ч. производство по гр.дело № № 598/2019гг.,ПдОС,ХІVгр.с., няма данни за нито една от страните, която да е дала повод за образуването му, поради което и не би следвало да носи, към настоящия момент, последиците свързани със заплащане на разноски по това производство. Освен това, независимо, че формално последно посоченото производство се развива пред друг съд, по реда на глава двадесет и първа от ГПК, /а не по глава двадесет и девета от ГПК/, посоченото въззивно производство няма самостоятелен характер, /арг.и чл.81 от ГПК/.
Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен съд намира за неоснователна частната жалба, поради което и обжалваното определение на районния съд следва изцяло да бъде потвърдено като правилно.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр.чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло постановеното на 30.05.2019г. Определение № 5958 на Пловдивски
районен съд, гражданско отделение, ІV гр. състав, по гражданско дело № 6130 по
описа на съда за 2017 година, с което ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането
на адв. Д. за присъждане на възнаграждение като особен представител по делото
на ответницата И.Г. за производството пред втората инстанция по оспорване на
определението на съда за прекратяване на производството по делото.
Определението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/