Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………

гр.Русе, 11.01.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Й.

 

при секретаря  Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 839 / 2020 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 18 - 001482 / 05.03.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Русе, с което на СД “КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ СИЕ” за нарушение на чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Навеждат се доводи за отмяна на наказателното постановление, поради несъответствие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на подведеното под административнонаказателна отговорност лице.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Русенската районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.

На 10.02.2020 г. в гр. Русе при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, въз основа на представените от СД “КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ СИЕ” документи, било констатирано, че дружеството със заповед от 23.12.2019 г. едностранно предоставило ползването на платен годишен отпуск на Н.К.А. в размер на един ден платен годишен отпуск, без писмено искане от страна на работника. При така установеното срещу СД “КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ СИЕ” бил съставен АУАН за нарушение на чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Впоследствие постъпило възражение, че при предоставяне на исканите от Инспекцията по труда документи погрешно бил приложен екземпляр от заповедта, без постъпилото в действителност писмено искане от работничката. Към него бил приложен и екземпляр с подписано от нея искане за отпускане на един ден платен годишен отпуск. АНО приел, че възражението не кореспондира с представените по преписката доказателства и издал обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в това, че наказващият орган не е обсъдил постъпилото възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като не е изложил мотиви защо приема, че то не кореспондира с останалите доказателства по преписката. Ако беше сторил това би стигнал до извод, че са налице спорни обстоятелства от значение за административнонаказателното производство и би извършил разследване, което вероятно би довело до извод за липса на осъществено нарушение. По този начин АНО е ограничил в голяма степен правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяната на наказателното постановление само на това основание.

Налице е и материална незаконосъобразност на санкционния акт, която е основание за отмяната му.

Съгласно разпоредбата на  чл. 22, ал. 2 от НРВПО платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Нарушението на нормата е формално и законодателят не го е обвързал с настъпването на определен съставомерен резултат. По делото безспорно е установено, че е налице трудово правоотношение между дружеството и работника А., както и че последната е ползвала платен годишен отпуск в размер на един ден на 31.12.2019 г. По несъмнен начин се установява, че до работодателя е постъпило писмено искане от 23.12.2019 г., надлежно подписано от А., с което заявява желанието си да ползва на 31.12.2019 г. платен годишен отпуск в размер на 1 ден за 2019 г. В случая процесната заповед е издадена точно за този ден. Подписът във въпросното искане е положен именно от работничката А., което е видно от заключението на изготвената по делото съдебна почеркова експертиза.

С оглед изложеното съдът намира, че СД “КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ СИЕ” е разрешило ползването на въпросния платен годишен отпуск въз основа на писмено искане на работника до работодателя, поради което не е осъществило състава на нарушението, за което е подведено под административнонаказателна отговорност.

При този изход на делото наказателното постановление подлежи на отмяна, а  ИА „Главна инспекция по труда”, от чиято структура е административнонаказващия орган, следва да понесе направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 - 001482 / 05.03.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Русе.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да заплати на СД “КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ СИЕ” с ЕИК ********* направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лв. по АНД № 839 / 2020 г., по описа на Районен съд Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                  

Районен съдия: