Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-23
с-в, в открито
съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА ТОПАЛОВА
при
секретаря Д. Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Топалова
т.д.
№ 770 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл.626 ГПК, вр. чл.17, § 1и 2
от Регламент ( ЕО ) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12. Декември 2006 година за създаване на
процедура за европейска заповед за плащане, вр. чл.1559 от Гражданския кодекс на Италия.
Ищецът „Т.И.С.“ С.п.А извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, в първоначалната искова молба, че ответникът дължи възнаграждение в
размер 128 382.33 евро за предоставени в периода август 2017 г. - февруари 2019
г. SEABONE услуги (осигуряване на интернет трафик
на определена скорост), въз основа на писмена Поръчка № TIS-00000056042/23.08.2017г., подписана между страните, към
която приложение намират Анекс В2, включващ описание на SEABONE услугите, както и Анекс D2, съдържащ общи условия за предоставяне
на услугите. Излага, че услугите са се характеризирали с предоставянето в
световен мащаб на достъп до интернет мрежа от първо ниво. SEABONE осигурява високоскоростен интернет и е
насочена основно към доставчици на интернет услуги, доставчици на съдържание и
телекомуникационни компании, които препродават IP транзит.
Това е една от 10-те опорни IP мрежи в света. Управлението на
опорната мрежа SEABONE
се извършва само в два
географски диверсифицирани международни мрежови оперативни центрове, които са
разположени в Европа и Латинска Америка. Така, предоставените от ищеца услуги
са от ключово значение за доставката на интернет услуги в Европа, в т. ч. в България.
Страните са уговорили и възможност за закупуване на допълнителни портове. Услугите
са били предоставяни в т.нар. точки на присъствие — технически помещения, в
които е разположено съответното комуникационно оборудване, чрез което се
предава трафикът. В случая това са били помещения, оперирани от „Т.К.“ ЕООД („Т.“
ООД) на адрес гр. София, ул.“*****, а оборудването на ищеца, чрез което е бил
представян интернет трафикът, се е намирало в помещения на „Е.(България) Д.С.“
ЕООД на адрес гр. София, район „Искър“, ж.“*****. Твърди, че е предоставил 3
допълнителни 10G порта.
Съгласно уговореното ответникът
е дължал еднократна такса за активиране от 1 500 евро, както и месечна такса за
потребление от 7 000 евро, в която цена е включена осигурена честотна лента
(скорост) на Интернет трафик от 35 000 Mbps (мегабита
в секунда). За осигурена допълнително скорост се е заплащало по 0.2 евро за
всеки Mbps.
За включване на всеки
допълнителен порт се е дължала еднократна единична такса от 500 евро. Във
връзка с доставените услуги всеки месец ищецът е издавал по електронна поща
фактури с подробна справка - 19 подробно посочени от ищеца фактури с дата на
издаване от 25.09.2017г. до 11.03.2019г., за общо 128 382. 33 евро, с конкретно
посочени падежи - 30-дневен срок от датата на издаване на фактурите. При
издаване на фактурите са били съобразени ползваният капацитет, цена на представените
допълнителни портове и начислените допълнителни мегабити, конкретно посочено от
ищеца, при формиране на претенциите - ежемесечна цена за предоставените услуги,
такса за осигурена допълнителна скорост и еднократна такса за включване на
допълнителен 10G
порт. Ищецът многократно
е приканвал ответника да изпълни задължението си за плащане посредством
съобщения, изпратени по електронната поща.
За дължимото на ищеца
възнаграждение на 29.10.2019 г. е било поискано издаването на европейска
заповед за плащане по т. д. № 2248/2019г. на Софийски градски съд, TO, VI-11 състав. Съдът е уважил молбата,
като е присъдил сумата от 128 382. 33 евро, с разноски в производството от общо
3 338. 42 евро.
Ищецът възразява, че в
съответствие с чл. 18 от Регламент 1896/2006 европейската заповед за плащане е
станала изпълнима на 20.01.2019г„ тъй като след връчването й на ответника на
20.12.2019г. подаденото възражение от 13.01.2020г. е било подписано от адвокат
без пълномощно и пълномощно е било представено на 24.01.2020г„ като е
антидатирано, но исковата молба по делото се подава при дадените указания от
СГС, TO,
VI-11 състав за водене на
иск по чл. 626 от ГПК.
При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата 128 382. 33
евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
(28.04.2020г.) и всички разноски, направени в исковото производство, както и в
производството по издаване на европейска заповед за плащане.
С първоначалния отговор
ответникът, „К.Т.“ ЕООД оспорва исковете с твърдения, че никога не е бил
подписван договор между страните по делото, нито са били предоставяни услуги на
ответното дружество. Анекс С2 не е бил подписан от управителя на ответника,
както и препраща към основен договор от 18.02.2016г., сключен с „К.“ ЕООД. Не
са представени общи условия, както и каквото и да е потвърждение от ответника
за сключване на договора и изпълнение на услугите. Предоставените имейли са от
ищеца. От ищеца не е бил предоставен нито един отчет за услугите. Не е било
извършено съвместно изпитване на услугата. Не са представени доказателства за
приет от ответника срок за разплащане на цената. Посочването на 30-дневен срок
във фактура, издадена от ищеца, не е доказателство за постигната договореност.
От друга страна, срокът за плащане не може да бъде определен едностранно от
изпълнителя, без съгласие за възложителя. Заприходяване на фактура не е активно
действие от страна на представляващия ответника и не може да се възприеме като
достатъчно доказателство за приемане на извършената услуга. Анекс В2 не е
подписан от страните по него и ответното дружество не е обвързано от него. Същото се отнася до Анекс D2. Относно две от фактурите (от
11.03.2019г.) не са представени имейли, с които същите са изпратени на
ответника. За сумите по фактурите не е изпращана и покана за доброволно
изпълнение и ответникът не е в забава. Отделно от това, съгласно Анекс С2
услугите е трябвало да бъдат предоставени за срок от една година. След това е
липсвал договор между страните.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа изложените обстоятелства. По-конкретно възразява
по сключване на договора с „К.“ ЕООД, с което дружество е имало различни
правоотношения. Поръчката е била изпратена от ответника като електронен
документ, както е налице и допълнителна електронна кореспонденция, подробно
посочена от ищеца. Възраженията за неподписване на останалите анекси са
неотносими. Договорът между страните е бил потвърден и с изпълнението му. При
подробно изложени съображения ищецът заключава, че ответникът е приел предоставените
услуги без възражение и така е потвърдил договорните отношения с ищеца.
Ответникът е приел срокът по фактурите, с което мълчаливо се е съгласил, както
и те имат характер на покана. От разменена кореспонденция в периода
17.05.2018г. - 07.12.2018г. е видно, че ответникът е бил наясно с просрочените
задължения. Ответникът е бил уведомен за дължимите суми и с получаване на
препис от исковата молба. И двете оспорени фактури са били изпратени на
ответника със съобщение от 14.03.2019г. Срокът на договора между страните е бил
продължен с конклудентни действия, при което също се дължи изпълнение на
договорно основание.
С допълнителния си
отговор ответникът подробно е отговорил на допълнителната искова молба на
ищеца, като е потвърдил оспорванията, възраженията и правните си доводи, както
и доказателствените си искания.
Третото лице помагач
„КУИИ“ не ангажира становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно характера на предявения иск и компетентността на
българския съд:
Характерът
на иска по чл. 626 ГПК, вр. чл. 17, § 1 от Регламент №
1896/2006, основан на Европейска заповед за плащане е осъдителен, предвид
изпълнителната сила на решението по него, в който смисъл въпросът е решен и в
практиката на ВКС с Решение № 129 ОТ 02.02.2021
г. по т. д. № 2697/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
Международната компетентност на българския съд да разгледа и
реши спора, произтича от чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския съвет и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела, като по делото е приложим българският процесуален закон - чл.
29 от КМЧП.
Относно основателността на иска:
Съдебно предявените права са с източник договор за
предоставяне на услуги с международен елемент, към което правоотношение,
съгласно чл. 4, § 1, б.“б“ и чл. 19 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
съвет и на Съвета от 17.06.2008 г., относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) е приложимо италианското право като право на държавата по
обичайното местопребиваване на доставчика и конкретно италианският Граждански
кодекс.
Спорен по делото е както фактът, относно сключване
на договора, със соченото от ищеца съдържание, така и факта на изпълнението на
поетите от ищеца задължения по този договор.
На първо място следва да бъде определен характерът
на процесния договор, с оглед преценката за конкретно приложимите разпоредби на
италианския Граждански кодекс, във връзка с формата, начина на сключване,
продължаване на действието след изтичане на уговорения срок, падеж и изпълнение
( всички спорни по делото и релевантни към основателността на иска ).
Съгласно
легалната дефиниция на чл.1559 от Гражданския кодекс доставката е договор, с
който едната страна се задължава срещу заплащането на определена цена да
извършва, в полза на другата, периодично или непрекъснато доставяне на стоки.
Предвид сочените от ищеца характеристики на
процесния договор, а именно задължение за предоставяне на висококачествен
интернет, посредством достъп и транзит до високоскоростна интернет мрежа ( SEABONE услуги ) и посочената легална дефиниция, договорът
следва да се квалифицира като такъв за доставка, съгласно приложимото
италианско законодателство. Уредбата се състои както от правилата, изрично
предвидени в разпоредбите, за този вид договори, съгласно чл.1559 и сл. от
Гражданския кодекс, така и от правилата, уреждащи договора, на който съответстват
отделните услуги ( чл.1559 и сл.) и общите правила, относно реда за сключване и
формата на договорите.
Доворът за доставка, съгласно приложимото право е
неформален, тъй като не попада в обхвата на чл.1350 от Гражданския кодекс,
уреждащ отделните видове договори, за които законът изисква писмена форма за
действителност. Относно сключването на договора, предвид липсата на
специална разпоредба, по отношение на
договора за доставка, следва да намерят приложение общите правила на
Гражданския кодекс ( чл.1326 ). Съгласно чл.1326 от ГК договорът е сключен,
когато страната отправила предложението узнае за приемането на същото от
другата страна. Приемането следва да бъде получено от страната, направила
предложението, в рамките на срока, определен от него, или в рамките на обичайно
необходимия срок, съгласно естеството на сделката или съгласно обичайните
практики. Разпоредбата на чл.1335 ГК урежда презумпция за знание от момента на
получаване на приемането на адреса на получателя, освен ако последният докаже,
че не по своя вина не е могъл да узнае за тях.
За доказване на сключения по делото договор е
представен формуляр за поръчка на услугата
SEABONE,
съставен на английски език и приложен
превод на български език, както и електронна кореспонденция, във връзка с
отправеното предложение и неговото приемане. От електронно писмо от 19.07.2017
г., изпратено от адрес на дружеството „К.“ до електронна поща на ищеца,
представител на дружеството е поискал занапред договорът и фактурирането да се промени
като се сключи с дружеството „К.т.“ ЕООД с представител Н.П. и се прехвърли и
фактурата за м.07.2017 г. на това дружество. В отговор на това писмо, на 19.07.2017
г., ищецът е изпратил актуализирана фактура, а на 24.08.2017 г., е изпратил
представения по делото формуляр за поръчка, със страна дружеството „К.т.“ ЕООД,
капацитет 7x10 10GB, 35 Gb
допълнително, с указания за попълване, както и такива да бъде подписан и да се
изпрати сканиран за изпълнение. С електронно писмо от 19.09.2017 г. от различен
адрес, с тема подписана поръчка са изпратени два прикачени файла, снимки ( файловете са с разширение форматът за
снимка - JPG ),
озаглавени Ти спаркъл страница 1. JPG и Ти
спаркъл страница 2. JPG. Формулярът
за поръчка е със страни ищеца, в качеството на доставчик, и ответника, в
качеството на клиент за предостявяне на услугата SEABONE, вид пълен IP транзит, количество 7 порта по 10 GE, място на доставяне – София, Т., ул.“*****, при
месечна цена 7000 евро, цена за нов порт 500 евро и цена за активиране на нови
три порта 1500 евро, подписан от представители на двете страни със саморъчен
подпис, като за ответника е посочено, че поръчката е подписана от
представляващия го Н.П..
Безспорно по делото е ( признато изрично и от
ответника в отговора на исковата молба ) и се установява от представените от
ответника документи, че преди процесния период между ищеца ( негов праводател )
и „К.“ ЕООД ( третото лице помагач ) е имало сключен договор за предоставяне на
SEABONE услуги с
идентично място на доставяне, по силата на сключен рамков договор от 03.12.2015
г., конкретизирани във формуляри за поръчка, част от съдържанието на рамковото
споразумение, съгласно чл.1.3 от договора, последно изменен с формуляр за
поръчка от 18.02.2016 г. при месечна такса 6000 евро. От анализираната по –
горе електронна кореспонденция може да се направи извод, че с писмо от
19.07.2017 г., лицето Н.П., което представлява както „К.“ ЕООД, така и „К.Т.“
ЕООД, е направило предложение до ищеца за изменение на посочения по – горе
договор, сключен с „К.“ ЕООД, чрез замяна на стария длъжник с нов, а именно „К.Т.“
ЕООД. Предложението е прието с издаване на фактурата за м.07.2017 г. на новото
дружество „К.Т.“ ЕООД, както и с издаването на фактурата за м.08.2017 г. на
това дружество, докато се водят преговори за изменение на съдържанието на този
договор. По същество, с това изменение старият длъжник се заменя с нов. Уредбата
на относимите към тези отношения институти – делегация, съчетана с експромисия
( способи за извършване на субективна новация ) или заместване в дълг, и
последиците им, съгласно приложимото италианско право не е изследвана, но в
приложение на принципите на гражданското право следва да се приеме, че договор
между кредитор и трето лице, което се задължава на мястото на досегашния
длъжник погасява задължението на последния дори той да не е изразил съгласие за
това, тъй като е в интерес на този длъжник. В случая е без значение дали старият
дълг се погасява и на негово място възниква нов ( субективна новация ) или
правоотношението се запазва, със същото съдържание, а се заменя само длъжникът
( заместване в дълг ), тъй като по делото не е налице релевантен спор,
решението на който да е обусловен от тези последици. Така договорът, сключен
първоначално с „К.“ ЕООД, е изменен, като вместо това лице страна по същия,
след 19.07.2017 г. ( датата на приемането от ищеца с електронното писмо – л.542
– 543 и л.579, том 2 от делото ) е ответникът. Последващите преговори, водени
между страните, са във връзка с изменението на съдържанието на този договор с
добавяне на увеличен капацитет и подписване на процесната поръчка между новите
страни по договора, последното с доказателствено значение. Горният извод и
волята на страните за промяна на клиента по първоначално сключения договор се
потвърждава и от съдържанието на процесния Анекс С2, в който се препраща към
основен договор за услуги от 18.02.2016 г. ( която дата, съответства на
последното изменение с подписан анекс, както е посочено по – горе ).
По делото са представени електронни писма с тема (
графа „относно“ ) „мрежа SEABONE 7x10GB, 35 Gb
допълнително“, изпращани от адреси, за които от писмо на „Т.“ и заключението на
СТЕ се установява, че са използвани от представителя на ответника. От тези
писма може да се направи извод, че от ответника е отправено предложение за
увеличаване на капацитета на услугата на 7x10GB, 35 Gb
допълнително. Предложението, относно капацитета, е прието от ищеца с писмо от 18.08.2017
г., с което е изпратен процесният формуляр за поръчка с уговорения капацитет и
посочване на новата страна по договора. Това приемане е узнато от ответника на
същата дата, когато е достигнало до електронния му адрес, от който са водени
преговорите, в приложение на презумпцията на чл.1326, ал.1 от ГК, съгласно
която изявленията с рецептивен характер ( приемането ) се считат за узнати,
когато пристигнат на адреса на получателя. От горното следва, че договорът е
изменен от тази дата ( чл.1326, ал.1 от италианския ГК ). Последващото
подписване на формуляра от представител на ответника има единствено
доказателствено значение за изменението, съответно е форма за доказване на
същото, съгласно и изричната уговорка на страните в чл.3 от Анекс С2. Този
формуляр има характер на писмен документ, подписан със саморъчен подпис, а не
електронно подписан документ, поради което уредбата на Кодекса за дигитална
администрация ( приложимото италианско право относно електронните документи ),
както и тази във връзка с несертифицираната електронна поща, са
неотносими. Автентичността на този
формуляр е оспорена от ответника, в частта относно подписа, положен за
ответното дружество от Н.П.. Тежестта да обори формалната доказателствена сила
на документа е на ответника, съгласно приложимото българско процесуално право.
По делото е изслушана съдебно – почеркова експертиза, от заключението на която
се установяват устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни съвпадения на общи
и частни признаци при изписването на елементите на подписа, положен от Н.П., за
да се приеме, че този подпис е копие ( защото се изследва копие на оригинал )
на подпис положен от това лице. Заключението е работило върху копие, а
оригиналът, с оглед установената по – горе кореспонденция се намира при
ответника, доколкото след подписването му е изпратил единствено снимка на
документа на ищеца. С оглед на това, ако ответникът е искал да изследва
документа за евентуално техническо пренасяне на подписа, е следвало да
представи по делото неговия оригинал. Следователно оспорването е недоказано,
поради което съдът следва да зачете формалната доказателствена сила на частния
документ и да приеме, че установява постигнато между страните съгласие за
изменение на договорната връзка със съдържанието на подписания формуляр.
От всичко изложено, по първия спорен по делото
въпрос, следва да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно отношение с източник договор за доставка със съдържание, съгласно
рамково споразумение, последно изменено с процесния Анекс С 2 от 23.08.2017 г.,
с който са уговорени допълнителни 10 G портове, месечна цена 7000 евро и 1500 евро такса за
активиране на новите портове. С Анекса е
уговорен едногодишен срок на действие на договора. Съгласно чл.2.3 от рамковия
договор след първоначалния период на услугата всеки формуляр ще се счита за
мълчаливо подновен за допълнителни периоди при условия и срокове идентични във
вече договорените във формуляра за поръчка, освен ако не бъде прекратен от
клиента, при условията на чл.2.3.1 или подновен с различни цени и/или условия (
чл.2.3.2 ). По делото ответникът не доказва да е отправил предизвестие, във формата,
срока и със способа за връчване, уговорен в чл.2.3.1 от рамковия договор,
поради което следва да се приеме, че след изтичане на първоначалния 1 – годишен
срок договорът е мълчаливо подновяван за нови едногодишни срокове, поради което
е действал между страните през процесния период и релевираното в тази насока
възражение на ответника е неоснователно.
Вторият спорен по делото въпрос е изпълнил ли е
ищецът задължението си за предоставяне на услугата, за която се е задължил. Страните
са уговорили място на изпълнение гр. София, Т., ул.“***** ( чл.5.5 от
Анекс С 2). Това е мястото ( колокационният център ),
на което чрез комуникационното си оборудване, разположено в гр. София, *****ищецът
е генерирал интернет трафика по оптика, без прекъсване от 11.06.2012 г. по
силата на договор № 95/11.06.2012 г., което се установява от писмо на „Е.(
България ) Д.С.“ ЕООД от 18.01.2021 г. (
л.699, том 2 от делото ). Информация за ползвателя на тази услуга, другата страна
по крос кънектите, използвани от ищеца, се установява
от представените писма от „Т.“ ООД ( л.668 и л.697 том 2), от които се установява,
че първоначално е бил сключен договор за оборудване на „К.“ ЕООД ( на
04.06.2013 г. ), прекратен на 30.09.2014 г., и за същото оборудване е сключен нов
договор с „В.“ ЛТД, а за периода 18.01.2017 г. 16.05.2019 г. за същото
оборудване втората страна по крос кънектите са били отново
дружеството „В.“ и „Б.“, от електронна поща и служители на които дружества (
последното установено от писма на НАП и показанията на свидетеля Х.) са водени
преговорите за промяна на капацитетите по процесния
договор и добавяне на портове. Установени са данни за седем крос кънекта ( седем порта ) към тези лица с максимален
капацитет до 10 Gbps и от
заключението на съдебно – техническата експертиза ( отговор на задача 3.1,
л.1023, том 3 от делото ). От горното следва, че е установена уговорената
свързаност за предоставяне на услугата достъп до високоскоростен интернет до
оборудване, ползвано първоначално от дружеството „К.“ ЕООД, което е прекратило
договора си с колокационния център още през 2014 г.,
преди да бъде сключен договорът на това дружество с ответника, като за същото
оборудване е продължило предоставяне на услугата, но вече по договор със
свързано с ответника дружество „В.“. Независимо от това, дружеството „К.“ ЕООД
е продължило да заплаща услугите по договора с ищеца, което категорично се
установява от водената кореспонденция, а и не се оспорва от ответника. Следователно
може да се направи извод, че това дружество е имало достъп до услугата с
параметрите, при които е уговорена, именно по силата на оборудването в колокационния център преди процесния
период, за което по делото няма спор, който достъп е осъществен по силата на
сключен договор за оборудването с трето лице, което освен това е свързано с „К.“
ЕООД, а видно от писмо на „Т.“ лицето за контакт на всички посочени дружества е
представителят на ответника. След изменението на договора, с промяна на
страните по него, през м.07.2017 г., от показанията на свидетеля М.Х., мениджър
продажби на ищеца ( л.1056, т.3 от делото ) се установява, че след като
ответникът е заменил „К.“ ЕООД по сключения договор „К.т.“ ЕООД е продължило да
ползва услугата без технически нищо да се променя, т. е. не като нова услуга, а
чрез оборудването ползвано от „К.“ ЕООД в колокационния
център, по отворения порт. Услугата е предоставена с установяване на връзката и
капацитета, а клиентът е заплащал дължимото за минималното потребление като от
него зависи дали ще ползва нула или максимума,и доколкото е продължило
ползването на старата услуга не е било необходимо изпитване. Горното се
потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че фактурите, издавани от ищеца на
ответника за ползваните от ответника услуги по процесния
договор, за периода м.08.2017 г. – м.06.2018 г., са осчетоводени от ответното
дружество. Осчетоводяването на фактурите представлява признание на факта на получаване
на уговорените услуги за посочените периоди. Останалите фактури, за периода
м.07.2018 г. – м.03.2019 г., не са осчетоводени от ответника, но този факт не
променя извода за предоставяне на услугата за целия процесен
период, предвид характера й. Както беше посочено по – горе задължението на
ищеца по договора е изпълнено след като се установи свързаността между
оборудването с уговорените портове, което както беше посочено е установено и
признато както от първоначалната страна по договора „К.“ ЕООД, така и от
ответника. При липса на данни тази свързаност да е прекратена преди крайната
дата на процесния период следва да се приеме, че
предоставянето й е продължило при установената свързаността и параметри, а
трафикът е ирелевантен, както и към кое лице е бил,
тъй като ответникът е доставчик от второ ниво.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил задължението да достави услугата, уговорена с договора, поради което
за ответника е възникнало задължението да заплати уговореното месечно
възнаграждение и таксата за допълнителните портове. В представените от ищеца
фактури е посочен падеж на плащане, който е настъпил, и който следва да се
приеме за обичайно практикувания график, по арг от чл.1562
от ГК, съгласно който при доставки с продължително изпълнение цената се
заплаща, съгласно обичайно практикувания график. Дори да се приеме, че падеж не
е уговорен между страните, в каквато насока са възраженията на ответника,
доколкото по делото не е предявена отделна претенция за лихва за забава, а е
направено само искане за прилагане на правоувеличаващата последица на исковата молба с присъждане
на законната лихва от датата на подаването й, този въпрос е ирелевантен.
Относно лихвата от датата на подаване на исковата молба дори и да се приеме, че
задължението е възникнало като безсрочно и длъжникът изпада в забава след
покана то характер на такава имат както фактурите, така и европейската заповед за плащане и най – късно
от датата на получаването й ответникът е изпаднал в забава, поради което следва
да се присъди и законната лихва върху съдебно предявената главница от датата на
подаване на исковата молба.
Предвид изложеното искът е основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно
разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл.79,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството,
включително в това по издаване на европейската заповед за плащане в общ размер
22 616.36 лв.
При тези мотиви Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.И.С.“ С.п.А, еднолично акционерно дружество,
регистрирано съгласно законите на Република Италия, с регистрационен номер
05305181009, със седалище и адрес на управление Италия, ******, 00125 Рим на основание чл.626 ГПК, вр. чл.17, § 1и 2 Регламент ( ЕО ) № 1896/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 12. Декември
2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, вр. чл.1559 от
Гражданския кодекс на Италия
сумата 128 382.33 евро – представляваща
възнаграждение за предоставени в периода август 2017 г. - февруари 2019 г. SEABONE услуги (осигуряване на интернет трафик
на определена скорост) по поръчка № TIS-00000056042/23.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 29.04.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„К.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Т.И.С.“ С.п.А, еднолично акционерно дружество,
регистрирано съгласно законите на Република Италия, с регистрационен номер
05305181009, със седалище и адрес на управление Италия, ******, 00125 Рим на
основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 22 616.36
лв., разноски за
производството.
Решението
е постановено при
участието на „К.“ ЕООД, ЕИК ******като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – гр.София в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: