Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..12.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН П.
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1579 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба, подадена от Й.П.М. от гр.Белослав, действащ чрез особен представител
адв.К.К., срещу решение №3423/23.07.19г., постановено по гр.д. № 3886/18г. на
ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост 4, „Бизнес парк София“
сграда 6, и ответника Й.П.М. ***, че ответникът Й.П.М. дължи на ищеца „Теленор
България“ ЕАД сумата от 753.41лв. - сбор от дължими месечни такси, лизингови
вноски и неустойки, по договори, сключени между длъжника и „Теленор България“
ЕАД /предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/, както следва: Договор
за мобилни услуги № 50058698 от 25.01.2008г., Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и Договор
за лизинг от 08.11.2012г., Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от 09.06.2014г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 12.12.2014г., Договор за мобилни услуги № ********* от
12.12.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 12.12.2014г., които
вземания са индивидуализирани в издадени фактури с №**********/01.01.2016г.; №**********/01.02.2016г.;
№**********/01.03.2016г. и №**********/01.05.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда 13.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени в рамките на заповедното гр.д.№18308/2017г. на ВРС, на
осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
направените от съда изводи не кореспондират със събрания по делото
доказ.материал. Намира, че въпреки разпределената му доказ.тежест ищецът не е
успял да докаже релевантните за
основателността на исковете факти. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал
приетата по делото ССЕ, както и не е формирал мотиви относно възраженията му
касателно прекратяването на договорите и уведомяването на длъжника за това,
респ. за обявена предсрочна изискуемост на лизингови вноски. Намира за
недоказан по делото начина на изчисляване на процесните суми и техния размер.
Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата
страна ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост 4,
„Бизнес парк София“, сграда 6, действащ чрез пълномощник
адв.З.Ц., е подал отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, против Й.П.М., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане
за установено, че Й.П.М. дължи
на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, следните суми: сумата от 196,01лв., представляваща стойност на потребени и
неплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в периода 01.12.2015г.-
31.03.2016г. по договори за мобилни услуги №50058698/25.01.2008г.,
№*********/12.12.2014г. и №*********/12.12.2014г. и сертификат за пакетни
услуги Globul Combo + №*********/12.12.2014г. и по договор за лизинг от 12.12.2014г.,
за които са издадени фактури № **********/01.01.2016г.,
№**********/01.02.2016г., №**********/01.03.2016г., №**********/01.04.2016г.; сумата от 458,34лв., включваща сумата
от 155,01 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 25.01.2008г. и сертификат за пакетни услуги Globul Combo +
№*********/12.12.2014г. към него, сумата от 103,33лв.-неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.12.2014 г. и сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + №*********/12.12.2014г. и сумата от 200лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
12.12.2014г. и сертификат за пакетни услуги Globul Combo +
№*********/12.12.2014г., за което вземане е издадена фактура №
**********/01.05.2016г.; сумата от
100,72 лева, представляваща остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy Grand Neo Dual Black по договор за лизинг от
12.12.2014г., за което вземане
е издадена фактура №**********/01.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
подаване на заявлението в съда-13.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед №10207/14.12.2017год. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18870/2017год. на ВРС.
В исковата
молба поддържа, че между страните са сключени договор за мобилни услуги №
50058698/25.01.08г. и допълн.споразумения към него, договор за мобилни услуги
№********* и договор за лизинг от 12.12.14г., договор за мобилни услуги
№*********/12.12.14г. и сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №*********/12.12.2014г.
, съгласно които на последния са предоставени мобилни номера **********,
********** и **********, както и мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo
Dual Black. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
дължимите месечни такси и мобилни услуги, както и лизинг.вноски за периода
м.12.15г.-05.16г., за които били издадени фактури № **********/01.01.2016г.,
№**********/01.02.2016г., №**********/01.03.2016г., №**********/01.04.2016г., №**********/01.05.2016
г. Излага се, че след предсрочното прекратяване на договорите поради забавата
на длъжника била начислена неустойка за предсрочно прекратяване по чл.3.3 от
сертификата за всеки мобилен номер, която общо възлизала на 458,34лв. Твърди,
че остатъка от лизинговите вноски станал предсрочно изискуем съгласно чл.12 от
ОУ на договорите за лизинг, и същият възлизал на сумата от 100,72лв. За тези
задължения била издадена фактура №**********/01.05.16г. на обща стойност
559,06лв. Сочи, че ищецът се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ответникът Й.П.М. от гр.Белослав,
действащ чрез особен представител адв.К.К., в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва активната легитимация на ищеца,
поради липсата на данни за правоприемство. Оспорва извършеното изчисление на
дължимите суми. Оспорва и твърдение за предприето прекратяване на договорната
връзка.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с
правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустим, поради което
и дължи произнасяне по същество на спора.
От събраните в хода на
производството писмени доказателства, неоспорени относно тяхната автентичност,
съдът намира, че се извежда извода за възникнали между страните облигационни
правоотношения по договор за мобилни услуги № 50058698/25.01.08г. и
допълн.споразумения към него, договор за мобилни услуги №********* и договор за
лизинг от 12.12.14г., договор за мобилни услуги №*********/12.12.14г. и
сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + №*********/12.12.2014г. Така съгласно последното допълн.споразумение към договора за мобилни услуги от 25.01.08г.
за тел.номер ********** е договорена
абонаментна програма Globul
United с месечен абонамент от 20,99лв със
срок до 09.06.16г. С договор №********* от 12.12.14г. за
тел.номер ********** на ищеца са
предоставени мобилни услуги по абон.план Резерв с мес.абонамент 13,99лв при
срок до 12.12.16г. , а с договор за лизинг от същата дата му е предоставен за
ползване и мобилно устройство Samsung
Galaxy Grand Neo Dual Black срещу цена от 289,57лв, платима на 23 мес.вноски за
период от 23 месеца, всяка от които в размер на 12,59лв., платими в сроковете
на задълженията на абоната за предоставените мобилни услуги. С договор №611979549 от 12.12.14г. за тел.номер ********** на ищеца са
предоставени мобилни услуги по абон.план GoWebStart с мес.абонамент 5,90лв при срок до
12.12.16г. Съгласно сертификат за пакетни услуги от 12.12.14г. е договорено
горепосочените мобилни номера да бъдат ползвани в пакет, като се прилага
отстъпка от стандартния месечен абонамент съгласно съотв.програма в размер на
15%.
В срока за отговор ответната страна не е релевирала оспорване на факта
на ползване на предоставените мобилни услуги, а наведените възражения по
същество се свеждат до неправилно изчисление на крайния финансов резултат на
издадените фактури, предвид данни за извършено натрупване. В тази връзка следва
да се има предвид, че с исковата молба се претендира част от описаните в
процесните фактури задължения, свеждащи се до заплащане на месечни такси за ползвани пакети
услуги и реалното потребление за съотв.период /с изключение на фактура
№№**********/01.03.2016г, която включва само мес.такси/, както и вноска за
лизинг в размер на 12,59лв. Предоставянето на електронни съобщителни услуги се
изразява в задължението на мобилния оператор да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения
за пренос на заявените чрез съответното устройство телекомуникационни
услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен в предвидените с
договора изключения, е ограничен във възможността да се намесва в обема на
заявения от потребителя трафик на информация. В случая ответникът не твърди
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на
услуги, чрез ползваните от потребителя устройства. Същият не ангажира и
доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати начислените уговорени
абонаментни такси и цена на потребените услуги. Доколкото се установява, че
страните са обвързани от договор за лизинг от 12.12.14г., като не се спори, че лизингодателят е
изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване
лизинговата вещ за процесния период, и липсват както наведени твърдения, така и
доказателства за връщане на предаденото мобилно устройство или
погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, то дължими се
явяват и начислените във фактури № **********/01.01.2016г.,
№**********/01.02.2016г. и №**********/01.03.2016г. суми за лизингови вноски. Обстоятелството
дали фактурите са осчетоводени и включени в дневниците за продажби е
ирелевантно за основателността на иска, още повече, че от страна на ответника в
срока за отговор не е предприето подобно оспорване. Независимо от това следва
да се посочи, че съгласно заключението на вещото лице с оглед на типичния начин
на осчетоводяване, прилаган в дружества с голям брой клиенти, към които се
предоставят услуги с периодични плащания, данните периодично се обобщават и
осчетоводяват с един запис, след което не е възможно да се изведе справка за
осчетоводяване на конкр.фактура.
Предвид така изложеното
съдът намира, че ответника дължи заплащане на сумата от 195,77лв, представляваща стойност на потребени и
неплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в периода 01.12.2015г.- 29.02.2016г.,
за които са издадени фактури № **********/01.01.2016г., №**********/01.02.2016г.
и №**********/01.03.2016г. Ето защо
иска за установява дължимостта на тази сума се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен. Решението на ВРС в тази част като правилно
следва да се потвърди.
Изискуемостта
на претенцията за неустойки се предпоставя от установяване на факта на
предсрочно прекратяване на договорите. Ищецът твърди, че сключените между
страните договори са били едностранно прекратени считано от 21.03.16г.,
позовавайки се на т.19б, б.в от ОУ. На първо място следва да се посочи, че по
делото не са представени ОУ, на които се позовава ищеца. Видно от публикуваните на
общодостъпния сайт на ищеца ОУ, клаузата
на т.19б, б.в от ОУ гласи, че Теленор
има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете
за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Видно от
приложените фактури в същите е указан срок за тяхното заплащане /16.01.16г.,
16.02.16г. и 16.03.16г./. Неизпълнението е този юридически факт, който възниква
след сключването на договора, и който е предпоставка за възникване на потестативното право за прекратяване на
договорната връзка. Така постигната договореност между страните е свързана с
възможността при настъпване на определени условия кредитора да упражни потестативното си право да прекрати
договорната връзка чрез отправяне на нарочно изявление в тази насока до
длъжника. Тъй като ищецът твърди прекратяване на договора на 21.03.16г. и предвид оспорването му от
ответника, в негова тежест бе да установи този факт, но доказателства за това
не са ангажирани по делото. Липсват доказателства ищецът да е упражнил това
свое потестативно право и изявлението му за него да е достигнало до длъжника,
за да се приеме, че е породило действие. Приложената покана от 02.04.16г. не
съдържа подобно изявление, нито има данни да е получена от ответника. Тъй като
в случая не се установява да е налице предсрочно прекратяване на договорите, а
съгласно т.3.3 от представения Сертификат за пакетни услуги претендираните
неустойки се дължат при прекратяване преди изтичане срока на договорите по вина
на потребителя, то съдът намира, че исковите претенции за неустойки се явяват недоказани,
а оттам и неоснователни. Решението на ВРС като неправилно следва да се отмени в
тази част.
За основателна обаче
съдът намира претенцията за установяване дължимостта на лизинговите вноски,
възлизащи в общ размер на 100,72лв. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че страните са обвързани от договор за лизинг от
12.12.14г. за мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Neo Dual Black срещу цена
от 289,57лв, за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му. Дали
договорът за лизинг е предсрочно прекратен или не е ирелевантно в случая, тъй
като още към датата на подаване на заявлението срокът на договора е бил изтекъл
и това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Без значение е и факта дали твърдяната като
издадена за него фактура е осчетоводена, тъй като вземането има за свое
основание посочения по-горе договор. От друга страна ответникът не твърди, съответно не ангажира
и доказателства за връщане на предаденото му мобилно устройство или погасяване
на договорните задължения за лизингови вноски в уговорения срок. Ето защо искът
за тяхната дължимост се явява основателен и следва да се уважи. Решението на
ВРС като правилно в тази част следва да се потвърди.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. С оглед на това, предвид установения размер на вземането в
настоящото производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са в размер на 150,45лева– д.т. и адв.възнаграждение, за
която сума е издадена заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото разноски за
първа инстанция се следват на страните съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от иска. Съобразно уважената част от предявеният иск
дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената част на иска за първа
инстанция са в размер на 345,84лв.
С оглед
обжалвания с подадената въззивна жалба размер на решението
и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за възз.страна
са 78,33лв.
Във връзка
с факта, че въззивната жалба е подадена от особен представител, респективно,
че не е внесена дължимата ДТ за производството, то с оглед
изхода на спора в тежест на всяка от страните следва да се възложи част от нея,
възлизаща на по 25лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3423/23.07.2019г. на
Варненски районен съд, постановено по гр.д. №3886/2018г. на ВРС, в частта му, в която е прието за
установено в отношенията между ищеца „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.Младост 4, „Бизнес парк София“ сграда 6, и ответника Й.П.М. ***, че
ответникът Й.П.М. дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата от 458,34лв,
представляваща неустойки по договори, сключени между длъжника и „Теленор
България“ ЕАД /предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/, както
следва: Договор за мобилни услуги № 50058698 от 25.01.2008г., Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги
№********* и Договор за лизинг от 08.11.2012г., Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от
09.06.2014г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2014г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 12.12.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + №********* от
12.12.2014г., които вземания са индивидуализирани във фактура №**********/01.05.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда 13.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени в рамките на заповедното гр.д.№18308/2017г. на ВРС,
както и в частта му, в която са
присъдени разноски в полза на „Теленор България“ ЕАД за заповедно производство
за горницата над 150,45лева до 384,15лв и за исково производство за горницата
над 345,84лв до 823,19лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Младост 4, „Бизнес парк София“ сграда 6, против Й.П.М., ЕГН **********, с адрес
***, иск с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Й.П.М. дължи на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД сумата
от 458,34лв., включваща сумата от 155,01 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.01.2008г. и сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + №*********/12.12.2014г. към него, сумата от
103,33лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
12.12.2014 г. и сертификат за пакетни услуги Globul Combo +
№*********/12.12.2014г. и сумата от 200лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.12.2014г. и сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + №*********/12.12.2014г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до
оконч.изплащане на задължението, за която е издадена заповед №10207/14.12.17г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18870/2017год.
на ВРС, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3423/23.07.2019г. на
Варненски районен съд, постановено по гр.д. №3886/2018г. на ВРС, в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Младост 4, „Бизнес парк София“ сграда 6, СУМАТА от 78,33лв, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 25лв , представляваща дължимата по делото държавна такса.
ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Младост 4, „Бизнес парк София“ сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд СУМАТА от 25лв, представляваща дължимата по делото държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: