№ 1137
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202044 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. А. С., ЕГН **********, чрез процесуалния й
представител адв. М.К., против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4478771,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4
от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ й е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят С., чрез процесуалния си представител адв. К., моли съда да
отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното предвидено в закона такова. Претендират се направените
разноски по настоящето производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.02.2021г. в 16:05ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ №
1, посока гр. Асеновград, било заснето извършено нарушение за скорост с
МПС – л. а. „Фиат Добло“ с рег. № ******, установено с автоматизирано
средство/система АТСС АRН САМ S1 № 11743са, като при ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 73 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. Установено било, че
горепосоченото МПС е с регистриран собственик В. А. С..
За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП на В.С. е наложена глоба в размер на 200
лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Приложение към Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, справка за
собственици на превозното средство л. а. „Фиат Добло“ с рег. № ******,
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по
метрология, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-4182/09.02.2021г.,
справка за нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице съставът на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй
като на 08.02.2021г. в 16:05ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1,
посока гр. Асеновград, жалбоподателят С., управлявайки л. а. „Фиат Добло“ с
рег. № ******, е превишила разрешената скорост с 23 км/ч, което било
установено с ATCC АRН САМ S1 № 11743са, като при въведено ограничение
на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч,
била установена скорост от 73 км/ч.
За така извършеното нарушение жалбоподателят е санкционирана на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП, съгласно която разпоредба,
когато нарушението по ал.1 т.1 - 5, ал.2 и ал.3 т.1 – 5 на чл.182 от ЗДП е
2
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер. Така, за налагането на санкция по чл.182 ал.4 от ЗДП трябва да
са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото
чл.182 ал.4 от ЗДП е бланкетна трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета /в случай на превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч – чл.182
ал.1 т.3 от ЗДП/; описание от фактическа страна, че нарушението е извършено
повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който
определя тази квалификация, което в случая не е било направено.
Видно от приложената към административнонаказателната преписка
справка за нарушител/водач, последното наказателно постановление, с което
жалбоподателят е санкционира, е НП № 454/05.03.2010г., издадено от
ОДМВР Благоевград, РУ 01 Благоевград, влязло в сила на 13.03.2010г., за
нарушение на чл.179 ал.2 т.6 от ЗДП. Що се отнася до издадените по
отношение на същата електронни фишове, преди процесният е издаден ЕФ
Серия К № 4407344 за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП, който обаче към
датата на изготвяне на справката не е влязъл в сила. Преди него е издаден ЕФ
Серия Х № 388205, относно който е посочена само дата на съставяне, но не и
такава на връчване, поради което и не може да се приеме отразеното в
справката, че същият е влязъл в сила, а освен това е за друго нарушение.
Същото се отнася и за ЕФ Серия Х № 252981 и Серия GT № 360067.
Единствено ЕФ Серия К № 3884926 би могъл да има значение в случая,
доколкото ЕФ Серия К № 3438863 към датата на изготвяне на справката също
не е влязъл в сила. От една страна обаче не е посочено кога ЕФ Серия К №
3884926 е влязъл в сила, а едно от основанията за ангажиране на наказателна
отговорност за извършено нарушение при условията на повторност по
смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДП е нарушението да е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. От друга
страна прави впечатление, че издаденият преди процесния фиш – ЕФ Серия К
№ 4407344 не е за нарушение, извършено повторно, което предполага, че
именно той е обусловил квалификацията на настоящето нарушение като
такова, извършено при условията на повторност. Същият обаче, както вече се
посочи, не е влязъл в сила.
С оглед на изложеното, процесният ЕФ се явява незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на производството, съдът счита за основателно
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
3
присъждане на направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено. В случая
възнаграждението следва да бъде определено на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1
т.3 от Закон за адвокатурата вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер
на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4478771, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на В. А. С., ЕГН ********** на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ й е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. А. С., ЕГН
********** сумата в размер на 300 лв., представляваща направени разноски
за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4