Определение по дело №215/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по молба от 29.02.2024 г. на кмета на Община Кричим, чрез адв. И. С., с която се иска допълване на определение № 1868 от 26.02.2024 г. в частта за разноските. Счита, че следва да се заплатят разноски в общ размер на 900 лева (500 лева за адвокатски хонорар и 400 лева за депозит за вещо лице).

Подаден е отговор от С. А. Р., А. И. Р. и А. И. Ш., с който се оспорва молбата. Счита, че молбата не е подадена в срок. Счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което няма право на разноски. Поддържа, че на ответника следва да се дължи единствено възнаграждение за юрисконсулт, но не и за адвокатски хонорар, тъй като има назначени на щат юрисконсулти в Община Кричим и това не налага необходимост за сключване на договори за правна помощ и съдействие.

Съдът намира следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от активно процесуално легитимирана страна – ответник в производството и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото определение № 1868 от 26.02.2024 г. е връчено на 27.02.2024 г., а молбата е подадена на 29.02.2024 г.

Трайна и непротиворечива е практиката на ВАС и ВКС за възможността за претендиране на разноски след постановяване на съдебния акт за прекратяване на производството, ако това е направено в закрито съдебно заседание. В този смисъл са следните съдебни актове: определение № 3081 от 09.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2010 г., VII о., определение № 13990 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2019 г., 5-членен с-в, Определение № 2451 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2022 г., II о., определение № 60317 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1754/2021 г., I т. о., ТК, определение № 36 от 21.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 3022/2019 г., II т. о., ТК, определение № 166 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 504/2017 г., II т. о., ТК, определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, Определение № 438 от 17.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2009 г., I т. о., определение № 736 от 23.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 689/2010 г., IV г. о., ГК и други. Според цитираната съдебна практика при нормалното развитие на съдебното производство искането за присъждане на направените по делото разноски трябва да бъде отправено до съда до приключване на устните състезания. Страните имат право да направят искане за присъждане на разноски, защото производството е приключило по нетипичен начин с прекратяването му в закрито съдебно заседание. По този начин съответната страна е лишена от възможността в открито съдебно заседание да направи своето искане за присъждане на разноски.

Установява се, че в производството ответната страна е заплатила 300 лева (л. 234 и л. за депозит за вещо лице във връзка с допусната повторна съдебно – техническа експертиза.

Констатира се, че в съдебно заседание е представен договор за правна помощ и защита (л. 172), сключен между ответника и адв. А. К., от който се установява, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като е уговорен начин на плащане – по банков път. Представено е платежно нареждане (л. 174), от което се установява, че е заплатен уговореният адвокатски хонорар.

Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ответника направените от него разноски. Не се споделят възраженията, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото исковата претенция е изначално недопустима (не се основава на нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание), което не е свързано с поведението на ответника. Следва да се посочи, че в процесуалния закон липсва изискване ответникът (кметът на Община Кричим) да се представлява единствено и само юрисконсулт. Изцяло негова е преценката дали да се ползват правните услуги на адвокат, независимо от назначените юрисконсулти. По тази причина заплатеният адвокатски хонорар е сред разноските, които са направени от ответникът и последният има право да ги получи, ако делото е в негова полза. Това налага извод, че разноските са в размер на 500 лева за адвокатски хонорар, заплатен по банков път, които следва да се възложат в тежест на тримата ищци.

Неоснователна е молбата за присъждане на разноски в размер на 400 лева за депозит за вещо лице, тъй като внесената сума е 300 лева. Последната също не се дължи, тъй като не е изготвено заключение по повторна СТЕ, респ. не е изплащано възнаграждение на вещо лице. В тази връзка ответникът има възможност да подаде молба, в която да посочи банкова сума, по която да бъде върнат внесеният депозит от 300 лева.

С оглед горното молбата по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК е частично основателна, а именно до размера на 500 лева за адвокатски хонорар, като разликата от тази сума до претендирания размер от 900 лева следва да се отхвърли.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 1868 от 26.02.2024 г., постановено по адм. д. № 215 по описа за 2022 г. на Административен съд София – град, в ЧАСТТА за разноските като:

ОСЪЖДА С. А. Р., А. И. Р. и А. И. Ш. да заплатят общо на Община Кричим сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ молбата от 29.02.2024 г. на кмета на Община Кричим, с която се иска допълване на определение № 1868 от 26.02.2024 г. в частта за разноските, за разликата от 500 лева до претендираните 900 лева разноски по делото.

УКАЗВА на кмета на Община Кричим, че има възможност да подаде молба за връщане на внесения депозит в размер на 300 лева по допусната повторна съдебно – техническа експертиза.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.