Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
02.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и трети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Иванка
Велчева и с участието на прокурор П.Вълчев при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД № 87 по описа
за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Е.Т.Т., чрез адв. С.М.от АК –
гр.Хасково, със съдебен адрес ***, срещу Решение № 7 от 10.01.2022г.,
постановено по АНД №136/2021г. по описа на Районен съд - град Велики Преслав. С
обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№ 3730771, с който на Е.Т.Т. – управител на „Т.“ ООД,
ЕИК *********, за нарушение по чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, във вр. с
чл. 181, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева.
Касаторът излага аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на
материалния закон. Твърди, че санкционният акт не отговаря на изискванията за
минимално изискуемо съдържание, доколкото в него липсва ясна и прецизна
фактическа и юридическа формулировка на твърдяното за извършено нарушение. Счита
също, че по делото не е установено по безспорен начин каква е била максимално
допустимата скорост за движение в пътния участък, където се твърди, че е
осъществено нарушението. Аргументира и тезата, че от ЕФ не е ясно кое е
наказаното лице, предвид посочването в същия на индивидуализиращите данни на
дружеството-собственик на МПС, както и на управителя на същото в качеството му
на физическо лице. Въз основа на изложеното отправя искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на потвърдения с него
ЕФ. В проведеното съдебноо заседание, редовно
призован, касаторът Е.Т.Т. не
се явява и не се представлява.
Ответната страна – ОД на
МВР - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от гл. юрисконсулт И.С., изразява
становище за неоснователност касационната жалба. Сочи, че правилно с ЕФ е
ангажирана административно наказателната отговорност на касатора,
в качеството му на управител на дружеството - собственик на товарния автомобил,
с който е извършено нарушението, тъй като същият не е представил СУМПС на
лицето, за което твърди, че е управлявало автомобила. По изложените в съдебно
заседание аргументи моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза
на страната да бъдат присъдени разноски.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на оспорваното
решение на Районен съд - гр.Велики
Преслав.
Настоящата съдебна
инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна,
участник в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна е
установено, че на 23.06.2020г. в 15.39 часа, с автоматизирано техническо
средство – АТСС „ARH CAM S1” е заснето движението на товарен автомобил марка „Ф.Т.”
с ДК № ***, движещ се по път II-73 км, 30+700 с посока на движение към гр.Бургас.
В посочения пътен участък, при максимално разрешена скорост на движение до 40
км/ч, въведена с пътен знак В-26, процесният автомобил
се е движел със скорост 51 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 3730771. В същия като
собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, е посочен Е.Т.Т. – законен представител на фирма „Т.“ООД, с
ЕИК126161457/ЕГН/ЛНЧ**********. В електронния фиш са посочени дата и час на
извършеното нарушение според показанията на годно техническо средство (преминало
последваща проверка, видно от Протокол от проверка №
81-С-ИСИС/29.10.2020г.), а за място на нарушението - път II-73, км. 30+700, посока
на движение гр. Бургас.
Електронният фиш е
обжалван от касатора пред Районен съд – гр. Шумен в
законовия срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП. По жалбата първоначално е образувано
АНД № 1580/2020г., приключило с Решение № 428/11.12.2020г., с което ЕФ серия К
№ 3730771, е потвърден. Цитираното
решение на ШРС е обезсилено с Решение № 115 от 12.04.2021г. по КАНД №
43/2021г., а делото е върнато на ШРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При повторното разглеждане на делото от ШРС съдът е приел, че делото не му е
подсъдно, поради което с определение № 120/28.05.2021г. по АНД № 697/2021г. по
описа на ШРС е прекратил производството пред него и го е изпратил по подсъдност
на Районен съд-гр.Велики Преслав, където е образувано АНД № 136/2021г. по описа
на ВПРС. Същото е приключило с решението, предмет на касационен контрол пред
настоящия състав на ШАдмС. С цитираното решение
предходната инстанция е приела, че в процедурата по установяване на
административното нарушение и съответно по налагане на наказанието не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счела е, че жалбата е
неоснователна, а твърдяното нарушение е доказано по несъмнен начин, като
административно наказателната отговорност на Е.Т.Т. е
ангажирана на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, в качеството му на законен
представител на дружеството - собственик на моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението. Така мотивиран, съдът е потвърдил обжалвания
електронен фиш.
При извършената служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Настоящият състав
споделя възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно
районния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Чрез събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е
установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, заснемаща датата и часа на нарушението, и регистрационния
номер на моторното превозно средство, извършило нарушението. От приложения по
делото протокол от проверка е видно, че въпросната система е одобрена и
проверена.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на касатора за наличие на
съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на електронния фиш. Аналогични възражения са релевирани и във въззивното
производство, като районният съд е обсъдил същите и е изложил подробни
аргументи за тяхната неоснователност. Мотивите на първоинстанционния
съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. В допълнение към същите съдът
намира за необходимо да посочи, че оспореният ЕФ е издаден по утвърдения по
надлежния ред образец и съдържа изискуемите от чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Неоснователно е
твърдението на касатора за неяснота кое е
санкционираното лице, доколкото в ЕФ изрично е посочено, че се наказва Е.Т.Т. в качеството му на законен представител на „Т.“ООД, с
отразяване на постоянния адрес на посоченото физическо лице и неговия единен
граждански номер. Действително в акта фигурира и ЕИК на представляваното от Е.Т.Т. търговско дружество, но в случая това обстоятелство не
представлява съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като се касае
за административнонаказателна отговорност, ангажирана
на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, където ясно и непротиворечиво е посочено, че
в случаите, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост
на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на МПС. И доколкото в случая касаторът
не твърди МПС да е било предоставено на друго лице, отговорността му е
ангажирана в съответствие с приложимите материално правни разпоредби. Предвид
изложеното правилно въззивният съд е приел, че
електронният фиш е съставен при липса на процедурни нарушения.
Неоснователна е и тезата
за липса на доказателства, установяващи наличието на ограничение на скоростта
до 40 км/час в пътния участник, където е заснето нарушението, доколкото от
показанията на разпитания като свидетел полицейски служител С.С.к. се установява по безсъмнен начин, че АТСС, заснело
нарушението, е било позиционирано на 200 метра от пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта на движение до 40км/час, както и, че товарният
автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ***се е движил с описаната в ЕФ скорост в рамките на
действие на този пътен знак. В този смисъл, като не е изискал справка от
Областно пътно управление – гр.Шумен относно наличните пътни знаци, поставени в
контролирания участък към 23.06.2020г., районният съд не е постановил своя
съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка.
Горните изводи мотивират
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено
при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в унисон с материалния закон. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд – гр. Велики Преслав като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора и с оглед отправената претенция, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото
пред настоящата инстанция. Съдът
като съобрази характера на
спора намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен
разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 7/10.01.2022г.,
постановено по АНД № 136/2021г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав.
ОСЪЖДА
Е.Т.Т. с ЕГН *********** с адрес ***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен сумата от 80
(осемдесет) лева разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
02.06.2022г.