№ 29
гр. Търговище, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101460 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г.. Х. А.. с ЕГН-********** със съдебен адрес
гр.Шумен, п.к.9700 ул.Добри Войников № 9-13, ет.3, кантора 32, чрез адв.Б.Б., против
„Бронтес БС“ ООД, ЕИК:*********, с която са предявени обективно съединени парични
искове по чл.128, т.2 от КТ в размер на 1499.41лв.; по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
6688.64лв. и по чл.150 от КТ в размер на 1783.74лв., ведно със законната лихва, до
окончателното изплащане на задълженията, както и непаричен иск по чл.350, ал.1 от КТ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила по трудово правоотношение
между страните в периода 18.02.2019г. до 19.08.2021г., което е прекратено със Заповед №
10/19.08.2021г. на осн. чл.325, ал.1 т.1 от КТ, и възникнало право на обезщетение по чл.224
от КТ за работника, както и право на заплащане на трудово възнаграждение на осн. чл.128
от КТ и възнаграждение за извънреден труд по чл.150 от КТ, които до момента не са
изплатени от страна на работодателя.
Моли съда, да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди „БРОНТЕС
БС“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Търговище, п.к. 7700, ул.
„Стефан Караджа“ № 13, представлявано от Б.Е. - управител, да й заплати, следните суми:
На основание чл. 128, т.2 от КТ, сума в размер на 1499,41 лв., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за отработените от ищцата 13 (тринадесет) работни
дни през м. август 2021 г., след приспадане на следващите се нормативни данъци и
осигуровки, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на предявяване на
исковата молба в съда —11.10.2021 г., до окончателното й плащане.
На основание чл. 224, ал. 1 от КТ, сума в размер на 6688,64лв., представляваща
1
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019, 2020г. и 2021г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от дата на предявяване на исковата молба в съда-
11.10.2021г., до окончателното й плащане.
На основание чл. 150 КТ, сума в размер на 1783,74 лв., представляваща извънреден
труд от 59 часа за периода 05.08.2021г. до 14.08.2021г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от дата на предявяване на исковата молба в съда - 11.10.2021г., до окончателното й
плащане. В съдебно заседание процесуалният представител направи изменение на
размирите на исковете по реда на чл.214 от ГПК. Поддържа същите до размерите
установени от вещото лице - сумата от 1499,41 лв, на осн. чл.128, ал.1 от КТ; сумата от
6688.61лв, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и сумата от 1829.34лв., на осн. чл.150 от КТ.
Претендира разноски.
С отговора ответника оспорва само размера на претенциите за неизплатено трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск. Претенцията за извънреден труд се
оспорва изцяло като неоснователна. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: По делото не се спори и това се доказва от представените
писмени доказателства, че ищеца е работил в ответното търговско дружество по силата на
трудов договор № 3 сключен на 18.02.2019г. на длъжност „Управител“ на пълно работно
време от 8 (осем) часа от 08.00ч. до 17.00ч. с основно трудово възнаграждение към
18.02.2019г. в размер на 966лв. – месечно, заедно с допълнително трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит. Считано от 13.12.2019г. ищцата е
преназначена на длъжност „Генерален директор“ на пълно работно време от 8 часа от
08.00ч. до 17.00ч. с основно трудово възнаграждение в размер на 3000лв. и допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в месечен размер,
посочен в него. Размерът на платения годишен отпуск е определен на 20 работни дни. С
Допълнително споразумение № 6 към трудов договор № 3/18.02.2019г. от 23.04.2021г. е
постигнато изменение на трудовия договор, касаещо само размера на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, който е увеличен
на 9% месечно.
Със заповед № 10/19.08.2021г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено,
считано от 19.08.2021г. по взаимно съгласие и на осн. чл.325, т.1 от КТ. В заповедта е
отразено, че на ищцата се дължи обезщетение по чл.224 от КТ- за неизползван годишен
отпуск в размер на 7431.82лв.
Представени са и писмени доказателства – кореспонденция в соц. Мрежи, оборот,
покани за събития на които ищцата и работила извънредно.
От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се
установи, че по ведомостта за месец август 2021г., на Г.. Х. А.. е начислена месечна основна
работна заплата в размер на 3000.00лв. за 22 работни дни, а за отработени 13 дни е
начислена основна заплата 1772.73лв. и клас 159.55лв. т.е. БТВ 1932.28лв., като чистата
2
сума за получаване след удръжки е 1499.41лв./хиляда четиристотин деветдесет и девет
0.41/лева.Във ведомостта за м.август 2021г.няма положен подпис от Г.А. за получена сума.
Неизползваният от ищцата платен годишен отпуск за процесния период са 50 дни - за
2019г.-17дни, за2020г.- 20 дни, за 2021г,- 13 дни. Размерът на обезщетението по чл.224 от КТ
за процедния период 2019г., 2020г.и до 39.08.2021г. без да е удържан ДОД е 7431.82лв, а
след удръжки от 10% ДОД-743.21лв чистата сума е 6 688.61лв.
Размерът на положения извънреден труд от ищцата за 59 часа е 1829.34лв.
По делото са допуснати и изслушани свидетелски показания от страна на ищцата. От
показанията на Св. Е.П., Св. М.Х. и Св. П.Д., по безспорен начин се установи, че на сочените
събития през м.август 2021г.(05.08.2021г., 07.08.2021г., 08.08.2021г., 11.08.2021г. и
14.08.2021г.), ищцата е присъствала от сутрин до вечер. След Ковид кризата, когато
отворили заведенията, фирмата нямала салонен управител и тези задължения се
изпълнявали съвместно от ищцата и св.Петкова. Собствениците г-жа С.Е., г-н Б.Е., а преди
това и г-н С.Е. им разпоредили да се занимават с всички събития, да правият графици и да
стоят до края на събитието, за да могат да им платят и да оправят сметките. Също така
имали задължения да подредят целия ресторант, защото на следващият ден закуските от
хотелската част се издават в същия ресторант. По принцип работното им време е от 08:00
часа до 17:00 часа, а събота и неделя трябвало да почиват. След 17:00 часа работата трябвало
да се поеме от салонния управител, но такъв нямало и затова те изпълнявали и тази
длъжност. На тези събития ищцата е присъствала повече от осем часа, но не са и платили.
Предвид така представените и събрани по делото доказателства, съдът счита че
предявените от ищцата искове са основателни и доказани. По делото се установи че
ищцата е полагала труд при ответника в периода 18.02.2019г. до 19.08.2021г. Съгласно
чл.242 от КТ “Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден”. През
претендирания период от време съдът приема, че ищцата е изпълнявала трудовите си
задължения добросъвестно. Ответното дружество признава основателност на претенциите за
неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
поради което същите следва да бъдат уважени в размерите установени от вещото лице -
сумата от 1499,41 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
отработените от ищцата 13 (тринадесет) работни дни през м. август 2021 г., след приспадане
на следващите се нормативни данъци и осигуровки, на осн. чл.128, ал.1 от КТ и сумата от
6688.61лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019,
2020г. и 2021г., след приспадане на следващите се нормативни данъци и осигуровки, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Претенцията по чл.150 от КТ, съдът също счита за основателна и доказана по размер.
При подневното отчитане на работното време, когато работник или служител
отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като
извънреден труд във всеки отделен месец и за него се заплаща възнаграждение в увеличен
размер, съгласно чл. 150 във вр. с чл. 262 от КТ.
3
По въпросите относно доказването на посочените искове е формирана практика на
Върховния касационен съд, ръководна за съдилищата в тяхната правораздавателна дейност,
съгласно което е възприето, че доказателствената тежест да установи завишаването на
месечната продължителност на работното време е на работника, като в процеса на доказване
са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания. ВКС
разяснява още, че неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя
не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама
по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 от КТ,
като въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и
събраните по делото доказателства, е установяването или не на положен извънреден труд.
/Решение №14/27.03.2012 г. по дело №405/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./
В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в
действителност е положен, като са допустими писмени доказателства и съдебни експертизи.
Преценката за вида и условията при които е положен извънреден труд е на съда,
който ако счете, че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той
е останал незаплатен, следва да го присъди, на основание чл. 150 от КТ във вр. с
материалната уредба на чл. 262, чл. 263 или чл. 264 от КТ.
Настоящият съд, внимателно аналазирайки показанията на разпитаните свидетели
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията и процесуалното поведение на
всяка една от страните по делото, намира за обоснован извода: че ищцата е полагала
извънреден труд в ответното дружество, съобразно изложените конкретни фактически
твърдения и дати в исковата молба. От показанията на всички свидетели се установява, че
Г.А. е положила извънреден труд по разпореждане и със знанието и без противопоставянето
на работодателя извън установеното за нея работно време от 08.00ч. до 17.00ч.
Работодателят, от своя страна, не ангажира доказателства, годни да оборят така
изложените обстоятелства.
Досежно размера на дължимото възнаграждение за претендирания положен
извънреден труд, съдът изцяло кредитира заключението на приетата и неоспорена то
страните съдебно-счетоводна експертиза, която намира за компетентно и безпристрастно
изготвена. Съобразно претенциите на ищеца и при приложение на чл. 262 от КТ, експертът е
изчислил размера на полагаемото възнаграждение, както следва: за работа от 59 часа
извънреден труд както следва: на 05.08.2021г. – 9 часа; на 07.08.2021г. – 18 часа, на
08.08.2021г.- 14 часа; на 11.08.2021г.- 10 часа и на 14.08.2021г. – 8 часа, или общо за 59 часа
на ищцата се дължи сумата от ата сума от 1829.34 лева.
С оглед изводите на съда и на осн. чл.78, ал.6 от КТ, ответното дружество следва да
заплати в полза на бюджета а съдебната власт по сметка на Търговищки районен съд, сумата
от 400.69лв., представляваща държавна такса върху уваженият размер на иска, както и
сумата от 150лв., представляваща възнаграждение за вещо лице по изготвената ССчЕ.
Ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства за направени такива,
4
по чл.80 от ГПК, в размер на 1662лв. - реално изплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие за трите иска. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да му ги заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БРОНТЕС БС“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Търговище, п.к. 7700, ул. „Стефан Караджа“ № 13, представлявано от управителя Б.Е., да
заплати на Г.. Х. А.. с ЕГН-********** от гр.********************************** със
съдебен адрес гр.Шумен, ул.“Добри Войников“ 0 9-13, ет.3, кантора 32, чрез адв.Б.Б. АК-
Шумен следните суми: сумата от 1499,41 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за отработените от ищцата 13 (тринадесет) работни дни през м. август 2021
г., след приспадане на следващите се нормативни данъци и осигуровки, на осн. чл.128, ал.1
от КТ; сумата от 6688.61лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2019, 2020г. и 2021г., след приспадане на следващите се нормативни данъци и
осигуровки, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 1829.34лв., представляваща
извънреден труд от 59 часа за периода 05.08.2021г. до 14.08.2021г., на осн. чл.150 от КТ,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.10.2021г., до окончателното им
изплащане, както и сумата от 1662лв. представляващи направени разноски по делото на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „БРОНТЕС БС“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Търговище, п.к. 7700, ул. „Стефан Караджа“ № 13, представлявано от управителя Б.Е., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Търговищки районен съд,
сумата от 400.69лв., представляваща държавна такса върху уваженият размер на иска,
както и сумата от 150лв., представляваща възнаграждение за вещо лице на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5