№ 1597
гр. Русе, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520103656 по описа за 2023 година
С. С. Н. заявява, че на 27.12.2019г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор
за паричен заем №3723817, по силата на който ответникът й предоставил в заем 600 лева със
срок на погасяване 6 месеца, при лихвен процент – 40% и ГПР – 47.36%, като общо
дължимата от кредитополучателят сума възлизала на 671.94 лева.
На същата дата подписала и допълнителен договор – Договор за предоставяне на
поръчителство №3723817, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД (дъщерно дружество на
ответника). Съгласно този договор, С. Н. следвало да заплати допълнително сумата 426.06
лева, разсрочена и кумулирана към погасителните вноски, дължими на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Двата договора били сключени под един и същ номер, чрез един и същ
представител с КОД 102987.
Молителката излага следните съображения относно недействителността на договора
за паричен заем, евентуално за нищожността на отделни негови клаузи:
Счита, че процесният договор не отговаря на изискванията, регламентирани в чл.10,
ал.1 ЗПК, тъй като част от клаузите, между които и тази касаеща обезпечаване на кредита с
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, били подвеждащи, водещи до неяснота
относно неговото съдържание.
Като задължителен реквизит на договора според чл.11, ал.1, т.6 ЗПК, заемодателят
следвало да посочи срок, но такъв според молителката не бил визиран.
Не била посочена и методиката за изчисляване референтния лихвен процент,
съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК.
Поддържа, че договорът е нищожен, тъй като визираният ГПР е некоректно разписан.
В тази връзка сочи, че не става ясно какви допълнително компоненти са включени в ГПК,
1
различни от договорната лихва, последната на стойност 40%, за да се формира, визирания в
договора 47.36% ГПР.
Намира за неясно основанието, на което кредитополучателят дължи таксата за
поръчител на кредитора, а не на дружеството – гарант, от което прави извод, че таксата е
скрита лихва и следва да бъде включена в ГПР.
Договорът не съдържал клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя; срока, в който това право може да бъде упражнено; размера на лихвения
процент на ден; редът за прекратяване на договора, с което били нарушени разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.20, т.23 и т.24 от ЗПК.
Твърди, че при сключване на договора не са и предоставени Общите условия и не е
подписала такива.
Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен – сключен в
нарушение на добрите нрави и ЗПК. Приема, че макар отделен контракт, същият
представлява част от цялостното кредитно правоотношение и следва да се разглежда, ведно
с основния договор за кредит.
Счита контрактът за нищожен и предвид недействителността на съществен елемент
от договорното съдържание – клаузата, касаеща договорната лихва, която не породила
валидни правни последици, поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала
допустимият размер, съобразно константната практика на ВКС.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителността на Договор за паричен заем №3723817/27.12.2019г., поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че процесният договор е действителен, да прогласи нищожността на клаузите,
регламентиращи: договорната лихва, задължението за обезпечение на кредита, въз основа
което е дължима допълнително сумата 426.06 лева.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е депозирал
отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано
на Договор за паричен заем №3723817/27.12.2019г., по силата на който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД предоставил на С. С. Н. кредит със следните параметри: заемна сума - 600
лева; размер на месечната погасителна вноска – 111.99 лева; срок на заема в месеци – 6;
брой погасителни вноски – 6; фиксиран годишен лихвен процент – 40%; лихвен процент на
ден, приложим при отказ от договора – 0.11%; общо дължима сума от заемателя – 671.94
лева; ГПР – 47.36%.
Във връзка с чл.4 от Договора, на същата дата, ищецът сключил с „Файненшъл
България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство №3723817, чрез който
обезпечил договора за кредит. Приел да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на
2
426.06 лева, разсрочено на месечни вноски, всяка от които в размер на 71.01 лева.
Общото задължение по договора за заем и договора за поръчителство възлизат на
1098 лева.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с претенция за прогласяване нищожността на договор за паричен заем и
договор за предоставяне на поръчителство, а в условията на евентуалност – прогласяване
нищожността на клаузи от контракта.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в
което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №6397 от 28.07.2023г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предвид изложените в
исковата молба обстоятелства и приложените към нея доказателства може да се направи
извод за вероятната основателност на главния иск.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото. В случая се претендира възнаграждение за
процесуално представителство. От представения договор за правна помощ и съдействие е
видно, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, услугите са предоставени безплатно от
адвоката на клиента. При осъществяване безплатна адвокатска защита, възнаграждението се
присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – в полза на адвоката.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия и нормата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. (в редакцията й към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие), съдът определя възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 450 лева, платимо от ответника на адвокат К. И.
Б..
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на
РРС държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за паричен заем
№3723817/27.12.2019г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и С.
С. Н., ЕГН ********** поради противоречие с разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.К. И. Б.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 450 лева.
3
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
РРС сумата 50 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се връчи на страните по делото, за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4