РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Русе,05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на 14
април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА кан дело № 56 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Агенция „Митници“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“,
представлявана от юрисконсулт С.С., против Решение № 16 от 29.01.2021 г.,
постановено по АНД № 1595/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 2104 от 24.08.2020 г. на Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“. В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претенцията е
да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се
потвърди издаденото наказателно постановление в цялост. Претендират се разноски
за юрисконсулт. Прави се възражение за прекомерност на сторените от насрещната
страна разноски за адвокат.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител адв. М., поддържа становище, че решението на районния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен
акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН
и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
С обжалваното в касационното
производство решение, РС - Русе е отменил оспореното пред него НП в цялост.
Приел е за безспорно установено извършено нарушение по ЗАДС, за което е
санкционирано дружеството, но е счел, с подробно изложени съображения, че процесният
случай е маловажен.
Решението на РС - Русе е частично неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството „Никитранс груп 2013“ЕООД, със седалище: гр.Камено е
ангажирана на основание чл. 116, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС)
за нарушение по чл. 93, ал.12 от същия закон, тъй като на 28.05.2020 г. при
транспортиране на стока - 26 059 кг котелно гориво от данъчен склад в
с.Дисевица, обл.Плевен до потребител с адрес на мястото на доставката в
гр.Пловдив, Асеновградско шосе, зад летище „Пловдив“, Асфалтова база “Чая“,
дружеството не е използвало глобалната система за позициониране и средствата за
измерване и контрол по предназначение в работния им обхват, като осигурява и
следи за тяхната техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване
на данни към доставчика на
Предвид правилните и
обосновани изводи на РРС за осъществено от обективна страна вмененото на
дружеството нарушение, спорът пред административния съд се формира по въпроса
за наличието на предпоставките по чл. 28 ЗАНН относно прилагане разпоредбата за маловажен
случай. Настоящата инстанция не споделя изводите на РРС, че в разглеждания
случай те са налице.
Действително е установено,
че процесният енергиен продукт е доставен от наказаното дружество на получателя
в гр.Пловдив, че акцизната стока не е отклонена, респ. не е настъпила щета за
фиска. Тези обстоятелства обаче нямат значение за преценка на случая за
маловажен, тъй като извършеното нарушение е формално, което означава, че
общественоопасните последици от него възникват и се изразяват в самото му
извършване. В случая обществената опасност намира изражение в това, че
митническите органи са поставени в обективна невъзможност да осъществят
законово регламентирания контрол по движението на акцизната стока.
Необосновава маловажност на случая
твърдяното обстоятелство от наказаното лице, че не било уведомено от фирмата,
която поддържа
От приобщеното доказателство на л.23
от преписката - писмо от „Унисофт“ ЕООД /доставчикът на услугата на „Никитранс
груп 2013“ЕООД/ до митническите органи се установява, че съгласно правилата за
работа на системата, тя автоматично изключва достъпа до сайта, ако не са
заплатени регулярните годишни вноски. Падежът на годишния абонамент е бил на
11.03.2020 г., за което „Никитранс груп 2013“ ЕООД е било уведомено, като му е изпратена
проформа фактура на 16.03.2020 г. на имейл адреса на дружеството. Следователно,
наказаното дружество е било известено от доставчика за дължимостта и падежа на
плащането по договора съгласно чл.4.2 и чл.4.3
от съглашението /л.43-л.44 от делото на РРС/, дружеството не е изпълнило
договорните си задължения, поради което то не може от собственото си неизправно
поведение и последиците от него /прекъсване на достъпа на автоцистерната до
системата/ да черпи аргументи в защита
на други свои интереси, респ. да претендира, че не следва да носи АНО за
деянието по чл.93, ал.12 от ЗАДС. Освен
това, договорните отношения на „Никитранс груп 2013“ЕООД и доставчика са
облигационни по своя характер и тези отношения не са от категорията
обстоятелства, които да изключат отговорността на санкционираното лице за
неизпълнение на задължението от публичен характер, вменено му по силата на горецитираната норма от ЗАДС. Без значение е
и причината поради която ползвателят на услугата /ответникът по касацията/ не е
направил плащането по договора с доставчика, и по-конкретно сочената загуба на
близък родственик на 25.03.2020 г. от Е.Д. - представител на наказаното
дружество. Изпълнението на договорното задължение е могло да бъде сторено от
всеки друг служител на „Никитранс груп 2013“ ЕООД, а освен това – неплащането
по договора с доставчика на услугата “Унисофт“ ЕООД е продължило повече от два
месеца след настъпване на падежа на
задължението до датата на извършване на процесното административно нарушение .
Като обстоятелства
изключващи приложимостта на чл.28 от ЗАНН касационната инстанция отчита и това,
че превозът е на голямо количество енергиен продукт - 26 059 кг.; транспортирането е на значително разстояние –
от с.Дисевица, обл.Плевен до място на доставката - гр.Пловдив, като в течение
на цялото времетраене на превоза не е имало достъп до
Касационната инстанция намира, че не са налице
предпоставките за приложение на института по чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима
самостоятелно за всяко нарушение при съобразяване на относимите към него
конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид.
Предвид изложеното
касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд, в коментираната
част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да
бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено в съответната част.
Неоснователна е касационната
жалба срещу решението на РРС в частта, в която НП е отменено досежно
постановеното на основание чл. 107е, ал.2 от ЗАДС вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС заплащане на
равностойността на предмета на административното нарушение - 26 059 кг. котелно гориво, а именно
11 413,84 лв.
Разпоредбата на чл.124, ал.1
от ЗАДС предвижда в случаи на нарушения по закона, вкл. и от вида на процесното
по чл.116, ал.1 от ЗАДС, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките
- предмет на нарушението, да се отнемат в полза на държавата, независимо от
това чия собственост са. Нормата на чл.107е, ал.2 от закона предписва когато
стоките липсват или са отчуждени, да се присъжда тяхната стойност, определена
по пазарна цена. Именно на това основание с НП е присъдена равностойността на
горивото.
Анализът на разпоредбата
чл.107е, ал.2 от ЗАДС налага извод, че тя се прилага факултативно – само при
липсващи или отчуждени стоки. Видно от Протокол за извършена проверка от
09.06.2020 г. от митническите органи е извършена проверка на мястото на
доставката на котелното гориво в гр.Пловдив. Констатирано е, че процесното
гориво е доставено, използва се по предназначение – при работа на горелка за
производство на асфалтови смеси. Към момента на проверката от него е било
налично количество от 22 000 кг. При тези данни, съдът приема, че голяма
част от стоката /22 000 кг. от общо доставените 26 059 кг. котелно
гориво/ е била налична и е било фактически възможно да бъде иззета.
Митническите органи не са упражнили правомощието си по чл.107а от ЗАДС да изземат и задържат с опис стоките -
предмет на нарушение по този закон. При налични и неотчуждени стоки, противно
на закона, от АНО е приложена хипотезата
на чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС за присъждане на стойността на цялото
количество доставено гориво, предмет на нарушението, определена по пазарна
цена. На това основание в коментираната част НП е незаконосъобразно и правилно
е отменено от РРС.
Двете страни в
производството пред АС-Русе са поискали присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в
полза на касационния жалбоподател се определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лв. Предвид изхода на
спора – частично уважаване на жалбата, на страната се следва разноски за
настоящата инстанция наполовина т.е. 60 лв.- възнаграждения за юрисконсулт.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН на ответната в касационното
производство страна също се следват разноски, за които процесуалният й
представител е направил изрично искане и
е представил списък. От Договор за правна услуга от 08.04.2021 г. /л.21 от
делото/ и авизо за превод /л.22 от делото/ се установява уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. и неговото плащане изцяло по банков път. Процесуалният
представител на касатора е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, когато
административното наказание е под формата на имуществена санкция, какъвто е
разглежданият случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията. В случая, изчислено по този ред, при наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв.,
адвокатското възнаграждение възлиза на 580 лв. Договореното и заплатено от
дружеството е незначително над този размер – 600 лв. и съответства на
сложността на спора от фактическа и правна страна. С оглед изхода на делото
/частичното отхвърляне на касационната жалба/, на ответната страна се следва
½ от сторените разноски или 300 лева.
След прихващане Агенция "Митници"-
гр. София следва да бъде осъдена да заплати на „Никитранс груп 2013“ ЕООД
сумата от 240 лева – разноски по делото пред настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 16 от 29.01.2021 г., постановено по
АНД № 1595/2020 г. по
описа на Районен
съд - Русе, само в частта му, в която е отменено Наказателно
постановление № 2104 от 24.08.2020 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване
и разследване Дунавска“ при ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция
„Митници“, в частта му на наложено на „Никитранс груп 2013“ЕООД, със
седалище: гр.Камено, обл. Бургаска, ЕИК *********, административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 5000 лева за извършено нарушение по чл.116,
ал.1 ЗАДС вр. чл.93, ал.12 от ЗАДС
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2104 от 24.08.2020
г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, в частта му на
наложеното на „Никитранс груп 2013“ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Камено, обл. Бургаска, ул.”Пирин” №2, ЕИК *********, представлявано от Н.Е.Д., административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за извършено нарушение по
чл.116, ал.1 ЗАДС вр. чл.93, ал.12 от ЗАДС.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от
29.01.2021 г., постановено по АНД № 1595/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, в останалата му част.
ОСЪЖДА Агенция "Митници"- гр.
София да заплати на „Никитранс груп 2013“ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Камено, обл. Бургаска, ул.”Пирин” №2, ЕИК *********,
представлявано от Н.Е.Д., сумата 240 лева – разноски по делото пред
касационната инстанция, след прихващане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.