№ 11681
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110115112 по
описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през
което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на
сумата.
Ищеца Х. Д. К. с ЕГН **********, от ..............., чрез адв. Н. Х. от
САК, със съдебен адрес ............... е предявил срещу ответника кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на
уволнението му и неговата отмяна - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2) на основание чл.344,ал.1,т.2 за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и 3) на основание чл.344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.225,2
ал. 1 от ГПК за заплащане на сумата в размер на сумата от 19 435, 80 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 10.02.2022
г. - 10.08.2022 г. Ищецът твърди, че между него и ответната Дирекция
съществува трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността
„Финансов контрол – клонова структура – клон ...........“ в ........... на „....... с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лева, по силата на
трудов договор № ........... Твърди, че на между него и ответното дружество
1
били сключени следните допълнителни споразумения:
Допълнително споразумение № ............ г., с което длъжността на ищеца
била променена на „Стажант „Вътрешен контрол“, с месторабота „.......
..........., и трудово възнаграждение в размер на 2 100 лева.
Допълнително споразумение № ............., с което длъжността на ищеца
била променена на „Специалист „Вътрешен контрол“, с месторабота
„....... ..........., и трудово възнаграждение в размер на 2 700 лева.
Допълнително споразумение № ........... г., с което трудово
възнаграждение на ищеца е изменено на 2 900 лева.
На 10.02.2022 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ със Заповед № .......... г. поради липса на
сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“. Твърди се, че
уволнението е незаконосъобразно, тъй като за ищецът не съществува
задължение да притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“.
Твърди, че в дружеството и към настоящия момент работят лица на същата
длъжност, които също не притежават цитирания сертификат, поради което се
приема че такъв не се изисква за заемане на длъжността. С оглед горните
твърдения счита, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да
постанови решение, с което заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение да бъде отменена, същият да бъде възстановен на заеманата
до увалнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставане
без работа за процесния период, като се претендират сторените съдебни и
деловодни разноски.
Ответника "............, със седалище и адрес на управление ..............., в
срока за отговор по чл.131 ГПК е подал отговор, в който дава становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове, като твърди, че
уволнението е законосъобразно. Не оспорва обстоятелството че между
страните е съществувало трудово правоотоншение, което е допълвано и
изменяно с по-горе цитираните допълнителни споразумения. Между страните
не се спори и по въпроса, че ищецът не притежава сертификат „Вътрешен
одитор в публичния сектор“. Ответникът твърди, че още при сключване на
трудовия договор са били въведени в нормативен акт изисквания за
образование или професионална квалификация за заеманата работа. Сочи, че
през целия период на трудовото правоотношение ищецът не е придобил
изискуемия сертификат, като след изтичане на законовоустановения
двугодишен срок за снабдяването му с такъв е настъпило и цитираното в
уволнителната заповед пректарително основание. Подробно аргументира
позицията си, касаеща законосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, моли исковете да бъдат отхвърлени с решенвието
по делото, като бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски.
За съвместно разглеждане в производството е прието възражение за
прихващане въведено от ответника с изплатените на основание чл. 220,ал. 1
КТ сума в размер на 8 700 лева.
2
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата
по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
He е спорно между страните, а и от представения по делото Трудов
договор № ........... се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение
с ответното дружество, като е бил назначен е на длъжност „Финансов
контрол – клонова структура – клон ...........“ в ........... на „....... с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лева. Към трудовия
договор е приложена и длъжностна характеристика за длъжността,
„Специалист Вътрешен контрол", утвърдена на 19.06.2017 г. и връчена на
ищеца на 07.10.2019 г. В раздел V - Изисквания на длъжността - т.1.4 е
посочено, че за заемането и се изисква наличие на сертификат „вътрешен
одитор в публичния сектор“ - на основание чл.19, ал.2, т.4 от Закона за
вътрешния одит в публичния сектор.
Не е спорно между страните, че ищецът не притежава сертификат
„вътрешен одитор в публичния сектор“.
От представените доказателства се установява че, трудовото
правоотношение между страните допълвано и изменяно, както следва:
с допълнително споразумение № ............ г., ищеца преминава на
длъжност „Стажант „Вътрешен контрол“, с месторабота „....... ...........,
като трудово му възнаграждение възлиза на сумата в размер на 2 100
лева.
с допълнително споразумение № ............., ищеца преминава на длъжност
„Специалист „Вътрешен контрол“, с месторабота „....... ..........., като
трудово му възнаграждение възлиза на сумата в размер на 2 700 лева.
с допълнително споразумение № ........... г., трудово възнаграждение на
ищеца е изменено на 2 900 лева.
Видно от приложената по делото Заповед № .......... г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от
КТ поради липса на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“.
По делото е приета и приложена като доказателство длъжностна
характеристика на длъжността „Вътрешен одитор“.
В съдебното заседание, проведено на 26.09.2022 г., са събрани гласни
доказателства – свидетелски показания, като е разпитана като свидетел
............ - бивш Изпълнителен директор на ............... Свидетелката ...........
заявява, че ищецът тя била изпълнителен директор на ответното дружество от
м.03.2017 г. до м.06.2021 г. и в това си качество ръководила дружеството, а
ищеца К. е бил служител там, като изпълнявал длъжността "вътрешен
контрол", която е пряко подчинена на изпълнителния директор и изпълнява
най-вече проверките по цялостната система на ........... по основната дейност -
напояване, доставка на вода за напояване и съпътстващата дейност, която е
обществена, бюджетната – опазване от вражеско въздействие на водите.
Свидетелката заявява, че ищеца Х. К. и останалите му колеги от "Вътрешен
3
контрол" са били назначени на тази длъжност без да притежават сертификат
за вътрешен одитор, тъй като това е коренно различна длъжност от
длъжността на "вътрешен одитор", която е нормативно определена в Закона
за вътрешния финансов одит и в Закона за вътрешния финансов контрол.
Вътрешния одитор имал за цел да контролира счетоводната, финансовата
система на дружеството, изпълнява одит по план – график, утвърдени от
изпълнителния директори или от ръководителите на съответните ведомости,
докато вътрешния контрол е мобилна група много често с изнесени работни
места. СТази група била създадена от нея и нейния екип, с цел по-добър
контрол и поглед върху работата на управителите на клоновете, тъй като
........... се състои от 14 клонови подразделения в страната и имало множество
сигнали за нарушения, които се проверяват именно от този отдел "Вътрешен
контрол". Те се проверявали по време на изпълнението им, а не след това,
както е дейността на "Вътрешен одитор" или предварително, превантивно,
като целта била предварително да се предотвратят някои злоупотреби, ако
има такива. Свидетелката твърди, че работещите в отдел "Вътрешен контрол"
проверявали площите, които са заявени от земеделските производители за
напояване, като основната дейност била да се отиде на място, да се замери с
JPS дали отговарят на реално подадените от земеделските производители в
техните заявления. Единствената прилика между длъжностите "Вътрешен
контрол" и "Вътрешен одит" била, че и двете работят за цялостните добри
финансови показатели на дружеството, както и всички останали звена, като
вътрешният контрол бил по време на изпълнение, а вътрешния одит се
извършва след като е минала годината. Свидетелката твърди, че вътрешния
финансов одит е звено, което задължително трябва да присъства в
структурата на дружеството, тъй като това е дружество с 100 % държавно
участие. От друга страна вътрешния контрол нямал нищо общо със
счетоводната документация, която е предмет на проверка от вътрешния одит,
като те отивали на проверка, когато имат възложена задача от изпълнителния
директор и можели да проверят, но не могат да направят вътрешен одит,
който е по Закона за вътрешния одит, който е за консултиране, който дава
увереност на ръководството и Съвета на директорите за конкретно изпълнени
задачи от съответен управител или от ............
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл.344,ал1,т.1 КТ.
В разглеждания случай трудовото правоотношение на ищеца К. е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Според посочената
разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор, когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът приема, че
процесната заповед е мотивирана, доколкото в нея ясно, точно, пълно и
разбираемо са посочени причината за уволнението й, а именно - че не
притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ съгласно
4
нормативно установените изисквания в чл.19, ал.2,т.3 и 4 от ЗВОПС.
Основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ е свързано с липсата на необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Те са
установени като изисквания за съответната работа. Изразяват се в определена
степен и вид завършено образование /средно, полувисше, висше, по точна
определена специалност (напр. право, медицина, икономика)/, респективно в
професионална квалификация, без която съответната работа не може да се
изпълнява /напр. компютърна грамотност, владеене на чужд език, на
стенография и др./. Тези изисквания се предвиждат в нормативните актове, в
длъжностните характеристики или следват от тях. Когато са определени в
нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид
нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с
нормативно разписаните и той да е действал добросъвестно /реш.
№.192/14.06.2013 по г.д.№.680/12, ГК, IV ГО на ВКС/. Изискванията имат
изричен и формален /официално установен/ характер и могат да бъдат
изменяни с оглед нуждите на работата /напр. предвид промените в характера
й, внедряване на техника и нови технологии, вътрешно разпределение на
организацията на труда и др./.Работодателят безспорно може да прекрати
едностранно трудовия договор на работника на горното основание, когато при
сключването му той е отговарял на първоначалните изисквания за
съответната работа, но предвид настъпили впоследствие промени в тях, вече
не ги удовлетворява. Тогава, когато работникът не е имал изискуемото
образование или професионална квалификация още при сключването на
договора, работодателят би могъл да прекрати законосъобразно трудовото
правоотношение с него на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ само когато
изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен
акт. Неправилно би било в този случай да му се отказва възможността да
прекрати трудово-правната връзка на горното основание, доколкото
поставянето на съществуващите изисквания е извън волята му. В този случай
без значение е и причината, поради която при назначението той е
пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания /в този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №.134/17.06.2013 по г.д.
№.1041/12г. на ВКС, Трето ГО.
Безспорно в длъжностната характеристика за Специалист „Вътрешен
контрол - Старши“ в раздел V, т.1.4 е посочено изискване за притежаване на
такъв сертификат. Същото е било известно на страните при сключване на
трудовия договор, доколкото същото се установява от представения по
делото на л. 37 Трудов договор и находящата се на л.39 от делото длъжностна
характеристика. Известно на страните е било обстоятелството, че ищецът К.
нито е притежавал, нито се е сдобил в последствие със сочения серитификат,
поради което е бил преназначаван и на длъжността стажант „Вътрешен
контрол“. Не е спорно между страните, че независимо от обстоятелството, че
ищецът не е представил процесния сертификат, е бил преназначен отново на
длъжността „Специалист вътрешен контрол“ от която длъжност е бил
5
уволнен с процесната уволнителна заповед.
Спорният между страните въпрос по делото е дали е налице нормативно
определено изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в
публичния сектор“ за лица заемащи длъжност „Специалист „Вътрешен
контрол“ в ответното дружество. Отговорът на този въпрос следва да бъде
даден след анализ на длъжностната характеристика на Специалист „Вътрешен
контрол - Старши“, както и останалият събран по делото доказателствен
материал.
Видно от представеният по делото Протокол от заседание на Съвета на
директорите на .............. от 30.03.2017г. по предложение на Изпълнителния
директор е утвърдено нов проект на длъжностно разписание в което е
създадено звено „Вътрешен контрол“ с код по НКПД .........7. Мотивите
изложени от Изпълнителния директор се обосновават, с обхвата Закона за
вътрешния одит в публичния сектор, който се простира върху търговските
дружества с държавно участие. Следва да се има предвид, че изпълнителен
директор на ответното дружество изложил цитираните мотиви е именно
свидетелката ........... - разпитана по делото.
Разпоредбата на чл.19 ЗВОПС касае лица заемащи длъжността
„Вътрешен одитор“. Действително без значение е наименованието на
длъжността, а естеството на правата, задълженията и работата, която
изпълнява служителят“, поради което обстоятелството че длъжността се
нарича „Специалист „Вътрешен контрол“ или „Вътрешен одит“ не е от
значение.
Не е спорно по делото, че по отношение на ответното дружество е
приложим Закона за вътрешния одит в публичния сектор, действащ към
момента на възникване на трудовото правоотношение и ищеца, както и че в
длъжностната му характеристика е било налично изискване за притежаване
на посочения по-горе сертификат. Законосъобразността на ищцовото
уволнение е предпоставена от това дали изискването за сертификат
„Вътрешен одитор в публичния сектор“ е нормативно изисуемо за длъжнстта
„Вътрешен контрол“ или не, доколкото ако същото не е нормативно
предвидено, работодателят се е съгласил изначално да назначи на длъжност
лице без такъв сертификат, като и да променя трудовото правоотношение с
него, с ясното съзнание, че лицето не отговаря на всички заложени
изисквания за заемане на длъжността.
По своята същност вътрешният контрол представлява система, която се
състои от контролна среда и процедура, които имат за цер да подпомогне
организацията да постига своите цели. От друга страна вътрешният одит е
дейност, извършвана от професионалисти, която цели да гарантира
ефективността на системата за вътрешен контрол, внедрена в организацията.
Контролът играе роля за възможно най-добро използване на ресурсите
и увеличаване на печалбата в дружеството, доколкото по-голяма част от
дейностите се извършват чрез компютри, физически лица и друго
6
оборудване, което изисква периодичен преглед , за да се гарантира, че
ресурсите се използват оптимално. Обичайно е дейностите по вътрешен
контрол и вътрешен одит да се използват взаимозаменяемо, но
съотношението им е като общо към частно и имат съществени различия.
Вътрешният контрол се отнася до методите и процедурите, прилагани
от ръководството за контрол на операциите, за да подпомогне постигането на
бизнес целите. Вътрешният одит се позовава на програмата за одит, приета от
фирмата, за преглед на финансовата и оперативната му дейност от страна на
одитора. Контролът се осъществява в хода на извършване на съответната
дейност, а одитът се извършва след приключването й. Целта на контрола е да
осигури съответствие на работата със заложените цели и политики на
работата, а целта на одитната дейност е да се извърши проверка на вече
изпълненото за грешки и несъответствия.
Вътрешният контрол може да се разбира като система, разработена,
внедрена и поддържана от ръководството на дружеството, за да се гарантира
постигането на целите, засягащи ефективност на операциите, защита на
активи, предотвратяване и разкриване на измами и грешки, точност и пълнота
на финансовата отчетност, спазване на съответните закони.
Вътрешният одит се дефинира като непредубедена, рационална
гаранция и консултантска функция, разработена от ръководството, за да се
контролира дейността на организацията. Тя включва редовен и критичен
анализ на функциите на дадена организация, с цел да се препоръчат
подобрения. Тя е насочена към подпомагане на членовете на фирмата да
изпълняват отговорностите си по ефективен начин.
Обхватът на вътрешния контрол е по-широк от обхвата на вътрешния
одит, тъй като първият включва последния, в този смисъл съдът приема, че
няма пречка за изпълняване на длъжността „ Специалист вътрешен контрол“
работодателят да е въвел изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен
одитор в публичния сектор“, но за заемането на такава длъжност не са налице
нормативни изисквания.
При горната констатация, доколкото не е спорно, че ищецът е назначен
на длъжността без да притежава необходимия сертификат, и работодателя те
приел той да я изпълнява без него, прекратяването на трудовото
правоотношение на соченото основание е незаконосъобразно. Такива са и
постановките на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 /
2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Правото произтича от уважаване на иска за отмяна на уволнението и
безсрочност на трудовото правоотношение или неизтекъл срок/ ненастъпило
условие, за който/ което е сключен срочния трудов договор. В тежест на
ищеца е да докаже, че уволнението му е признато от съда за незаконно и е
отменено, а в тежест на ответника е да докаже, че законосъобразност на
7
уволнението или че трудовото правоотношение е срочно и е настъпил
срокът/условието, под който е сключен трудовия договор. Както беше
посочено по - горе, искът по чл.344, ал.1, т.1 за отмяна на уволнението следва
да бъде уважен. Видно от представения по делото трудов договор, ищеца е
заемал цата е заемала длъжността „Специалист „Вътрешен контрол“ по
безсрочно трудово правоотношение. В този смисъл няма данни за определен
срок или условие, под които да е сключен процесният трудов договор и искът
по чл.344, ал.1, т.2 КТ следва да бъде уважен, като ищецът следва да бъде
възстановен на длъжността „Специалист „Вътрешен контрол“ .
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното
уволнение за процесния период, като в откритото съдебно заседание,
проведено на 29.07.2022 г. съдът е извършил констатация по оригинала на
трудовата книжка на ищеца № .........От същата се установява, че ищецът е
останал без работа по по трудово правоотношение към момента на
приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция.
Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
подлежи на уважаване за периода 10.02.2022 г. - 10.08.2022 г. По делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която дава
заключение, че 19 435, 80 лева, тоест какъвто е размера на този иск.
При този изход на правния спор, съдът следва да пристъпи към
разглеждане на релевираното в процеса в условието на евентуалност
възражение за прихващане. Доколкото на ищеца е заплатено обезщетение за
неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал. 1 КТ в размер на 8 700 лева,
възражението се явява основателно. При заявено възражение за прихващане,
двете насрещни вземания се погасяват до размера на по - малкото от тях. В
случая е налице съдебно възражение за прихващане, направено при условие,
че предявеното вземане на ищеца бъде уважено, поради което и установеното
вземане на ищеца от 19 435, 80 лева следва да бъде намалено със сумата в
размер на 8 700 лева, при което искът се явява основателен до размера от 10
735, 80 лева. Иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кт във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва
да бъде отхвърлен частично като погасен чрез прихващане с посоченото
вземане на ответника, и да бъде уважен за сумата в размер на 10 735, 80 лева.
С оглед този изход на спора право на разноски имат както ищеца, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПк, във
връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП. Ищецът претендира разноски
за производството в размер на 1 200 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, като ответникът не е направил възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ
8
или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2 от
същата наредба. Договора за правна помощ е от 23.02.2022 г., като за периода
01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. размера на МРЗ е 650 лева. Следователно за
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ дължимото възнагреждение на
адвоката е в размер на 650 лева. При общ размер на адвокатското
възнаграждение 1 200 лева това означа, че за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ размера на адвокатското възнагреждение е
550 лева. Същия иск е уважен за сумата в размер на 10 735, 80 лева, или в
процентно изражение това е 55 % от иска, от което следва, че в такъв процент
следва да се уважи и адвокатското възнаграждение за третия иск, или за
сумата в размер на 302, 50 лева. При горната констатация, по първите два
иска се дължи адвокатско възнаграждение в пълен размер – 650 лева, а по
иска с правно основание чл.225,ал.1 КТ съразмерно на уважената част от
исковете - 302, 509 лева, или сумата в размер на 952, 50 лева. Ответникът има
право на своевременно поисканите разноски, като доколкото същият е
представляван от юрисконсулт в производството му се дължи
възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК определимо от
съда. С оглед фактическата и правна сложност на спора и предприетите
процесуални действия съдът определя същото към минималния размер от 100
лева. Общия размер на разноските възлиза на 200 лева – депозит за ССчЕ в
размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от 90
лева.
Доколкото двете вземания са несрещни и са еднородни – за разноски,
то следва да бъдат погасен до размер на по-малкото, от което следва, че
ищеца има право на сумата в размер на 862,50 лева.
Ответника следва да бъде осъден да заплати и по сметка на СРС
сумата в размер на 789, 43 лева - държавна такси от 30 лева за неоценяемия
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ, държавна такса в размер на 429, 43 лева върху уважения
размер на оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 от КТ, както и депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото, платен от бюджета
на съда в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа, като за това не е необходимо да има изрично искане
от страна на ищеца. Съгласно Определение № 393 от 29.06.2010 г.,
постановено по дело № 263 по описа за 2010 г. на ВКС, ГК, IV
г.о. предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно
решение може да бъде постановено както със самото решение по
съществото на делото, така и с отделно определение. Молбата на страната
за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната
си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си
правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради
9
което произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо, независимо
от дадената от страната квалификация на искането и. Квалификацията на
присъденото вземане е от компетентност на съда, постановяващ
предварително изпълнение на решението, който не е обвързан от
въведените от страната твърдения относно характера на присъденото
вземане – когато то е за издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа, предварително изпълнение се допуска на основание чл. 242, ал.1
ГПК, включително и с допълнително определение, независимо дали
страната е направила искане за това и как е обосновала това искане. С
оглед всичко казано дотук съдът счита, че следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 10 735, 80 лева,
представляваща обезщетение за периода 10.02.2022 г. – 10.08.2022 г., през
който ищеца е останал без работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Х. Д. К. с ЕГН **********,
от ..............., и ОТМЕНЯ Заповед № .......... г. на Изпълнителния директор на
"............, със седалище и адрес на управление ..............., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правотношение,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Д. К. с ЕГН **********, от ..............., на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „Специалист „Вътрешен
контрол“, с месторабота „....... ..........., в "............, със седалище и адрес на
управление ................
ОСЪЖДА "............, със седалище и адрес на управление ..............., да
заплати на Х. Д. К. с ЕГН **********, от ..............., сумата в размер на 10
735, 80 лева /десет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и осемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа
по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 10.02.2022 г. - 10.08.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба –
23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 862,50 лева /осемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
10
представляваща направени по делото разноски, определени съгласно
мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Д. К. с ЕГН **********, от ...............,
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата в размер
на 8 700 /осем хиляди и седемстотин/ лева, като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на „....... ЕИК .........., с адрес:............, за заплатено
обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА "............, със седалище и адрес на управление ..............., да
заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийският Районен съд
сумата в размер на 789, 43 лева /седемстотин осемдесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, както следва - държавна такси от 30 лева за неоценяемия иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ и 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
държавна такса в размер на 429, 43 лева върху уважения размер на оценяемия
иск по чл. 225, ал. 1 от КТ, както и депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза по делото, платен от бюджета на съда в размер на 300
лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на сн. чл. 242, ал. 1 от ГПК на
настоящото решение САМО в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 10 735, 80 лева /десет хиляди седемстотин
тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
оставането на ищцата без работа по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода
10.02.2022 г. - 10.08.2022 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11