Решение по дело №1057/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №......

              гр.**, 27.12.2018г.

 

    В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1057 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът Община *, представляван от Д. П. - Кмет, излага твърдения в ИМ, че между него и ответника въз основа на издадена настанителна заповед № РД 22-302/21.02.2012 г. на Кмета на Община ** на 23.02.2012 г. е сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, намиращ се в гр. **, ул. "*" №*, бл.*, вх. изток, ап.* с обща ползваема площ 45 кв.м., представляващ апартамент, включващ стая дневна и сервизни помещения, сключен за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 01.03.2012 г., държанието върху който е предадено на ответника по силата на приемателно-предавателен протокол, подписан на 23.02.2012 г. от страните. Твърди, че предоставеното ползване на наетия имот, наемателят се е задължил да заплаща уговорената в договора наемна цена на Община **, в качеството на наемодател. Твърди, че след изтичане срока на договора за наем е сключен нов договор за наем между страните, считано от 03.09.2012 г. за срок от 2 години при същите условия с разлика, че падежът за плащане на наемната цена е до 6-то число на текущия месец. Твърди, че след изтичането на втория договор за наем между страните е сключен трети договор за наем за същия имот отново при същите условия на договор за срок от 5 години, считано от 04.09.2014 г. Твърди, че ответникът е неизряден по договора за наем платец, като не е заплатил на ищеца дължимата наемна цена в размер на исковата сума от 1 710,34 лв. за периода м. октомври 2014 г. до м. август 2017 г. включително, за която против ответника-длъжник е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ЧГр.д. № 379/2018 г. по описа на ВТРС, ведно с сумата от 298,30 лв. – законна лихва за забава върху главницата, изчислена от първо число на месеца, следващ датата на падежа на всяко едно от задълженията до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на 415 ал. 4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Претендира направените по исковото и по заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК Цвяткова, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответникът  Х.Г.Х. от гр.** в срока по чл.131 ал 1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв. Кр. И. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност. В СЗ чрез назначения му особен представител адв.Кр. И. от ВТАК поддържа доводите, изложени в писмения отговор.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства установява по безспорен начин възникнало между ищеца и ответника наемно правоотношение от сключени три договора за наем за отдаване под наем на общински жилищен имот, последният от които, релевантен досежно процесния по главния иск период, е сключен на 01.12.2016г. за срок от 5г., считано от 04.09.2014г., по силата на който ищецът - наемодател е предоставил на ответника - наемател за временно възмездно ползване срещу заплащане на месечна наемна цена от 42,84лв. недвижим имот, частна общинска собственост, находящ се в гр.**, ул."*", бл.*, №*, вх.Изт., ап.*, с обща ползваема площ 45кв.м., представляващ жилищен имот от фонда за настаняване под наем, включващ стая, дневна и сервизни помещения с предназначение - жилище, описан в АЧОС №*. По силата на т.2 от раздел "Цени и плащания" на процесния договор за наем, сключен на 01.12.2016г. за срок от 5г., считано от 04.09.2014г., плащането на наема се извършва до 6 число на текущия месец, като при забава в плащането на наема след 30 число на текущия месец се дължи законния лихвен процент за задължения към бюджета, като при плащане на сума по д/ра за наем неизплатените задължения се погасяват в следния ред - първо се покриват дължимите лихви за забавено плащане, а с остатъка най - старите задължения за наем. По силата на подписано Допълнително споразумение към процесния д/р за наем от 04.04.2016г., считано от 01.04.2016г. наемната цена се увеличава на 53,55лв., респ. по силата на подписано между страните на 10.04.2017г. Допълнително споразумение към процесния договор за наем, считано от 01.04.2017г. наемната цена се увеличава на 64,26лв. Имотът, предмет на процесния наемен договор, е предаден от ищеца - наемодател в държане на ответника - наемател по силата на настанителна Заповед №РД22-302/21.02.2012г. и двустранно подписан от страните Приемателно - предавателен протокол. Видно от събраните писмени доказателства по делото /напомнителни писма от ищеца до ответника/, Хр. Х. е бил неизряден платец по време на съществуване на наемното правоотношение между страните по време на действие и на процесния трети, както и на предходните сключени два договора за наем и многократно е канен да погаси задълженията си. С писмо  изх.№94ХХ-3140-1/30.05.2017г. ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си по процесния наемен договор в двуседмичен срок от получаване на същото, връчено му, видно от известие за доставяне, на 09.06.2017г., с предупреждение, че при неизпълнение, д/рът за наем ще бъде прекратен от наемодателя. С молба вх.№94ХХ-255-1/26.06.2017г. ответникът е поискал от ищеца отсрочка на задълженията му по д/ра за наем, с уверение, че ще ги погаси. С писмо изх.№94ХХ-255-1-1/07.07.2017г. ответникът е уведомен от ищеца, че поради непогасяване на дължимите суми по процесния договор за наем в срок за главница от 1616,83лв. и лихви от 25,34лв., следва прекратяване на наемното правоотношение, връчено на ответника, видно от известие за доставяне на 24.07.2017г. Със Заповед №РД22-1340/03.08.2017г. на Кмета на Община * е прекратено наемното правоотношение с ответника досежно процесния наем общински жилищен имот, като му е предоставен двуседмичен срок за опразване на имота, връчена на ответника, видно от известие за доставяне на 11.08.2017г., изтекъл на 25.08.2017г.

            Не е спорно, че по време на действие на наемното правоотношение между страните е внесена общо сума от наемателя в размер на 1340,28лв., с която, съобразно уговореното в т.3 от раздел "Цени и плащания" от процесния наемен договор, е покрит периода, считано от 01.03.2012г. до месец септември 2014г. изцяло, а за месец октомври 2014г. е заплатен частичен наем в размер на 12,24лв. от дължими 42,84лв.

            По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК, подадено в съда на 01.02.2018г., е образувано Чгр.№379/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, чието установяване ищецът цели в процеса, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

            По делото са приети неоспорени от ответника Таблица, отразяваща дължимите суми за наем по месеци за процесния период по главния иск от 10.10.2014г. до 25.08.2017г., видно от която непогасената наемна цена е в исковия размер от 1710,34лв., както и Таблица, отразяваща дължимите суми за начислени лихви за забава по месеци за периода от 01.11.2014г. до 31.01.2018г., видно от която лихвата за забава върху претендираната наемна цена е общо в исковия размер от 298,30лв.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото връчването на заповедта по чл.410 от ГПК на ответницата - длъжник по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, обуславя правния интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват частично основателни и доказани.

По предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неизплатена наемна цена:

Безспорно по делото се установи наличието на наемно правоотношение между страните през процесния период по главния иск, възникнало от подписан на 01.12.2016г. Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, подробно описан в д/ра, сключен за срок от 5г., считано от дата 04.09.2014г., по силата на което ищецът е наемодател, а ответникът - наемател. В процесният наемен договор наетият общински жилищен имот, частна общинска собственост, е индивидуализиран в достатъчна степен в раздел І "Предмет на договора", чийто идентификатор на самостоятелен обект в сграда 10447.515.223.4.12 се установява от АЧОС №*. Безспорно се установи и че процесният наемен договор е едностранно прекратен от ищеца - наемодател, поради неизпълнение от ответника - наемател на задължението му за заплащане на наемна цена, с изтичане на двуседмичният срок за освобождаване на имота по Заповед №РД22-1340/03.08.2017г., връчена на наемателя на 11.08.2017г., т.е. е прекратен, считано от 26.08.2017г., като наемното правоотношение е съществувало в рамките на исковия период от 10.10.2014г. до 25.08.2017г. вкл. Ищецът - наемодател е изправна по наемния договор страна, изпълнила договорното си задължение да предостави на ответника - наемател държането върху наетия обект, което е предадено на наемателя още на 23.02.2012г., видно от съставения двустранно подписан от страните Приемателно - предавателен протокол, поради което има право да получи уговорената наемна цена за процесния по главния иск период 10.10.2014г. до 25.08.2017г. вкл. в размерите, конкретно посочени помесечно в приетата като писмено доказателство по делото неоспорена от ответника Таблица, изходяща от ищеца, съобразени в промяната /увеличаването/ на наемната цена, съгласно приетите по делото допълнителни споразумения към наемния договор, общо в исковия размер от 1710,34лв. главница, с оглед на което е и неоснователно ответното възражение за произволно и неясно описание на дължимите суми за главница и за периода, за който са дължими. Ищцовото твърдение за неизпълнение на парично задължение за заплащане на наемна цена в исковия размер от 1710,34лв. е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване, като в тежест на ответника - длъжник е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са ангажирани, предвид което и предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява доказан, както по основание, така и в исковия размер от 1710,34лв. В тази връзка съдът съобрази и извънсъдебното признание на дълга от ответника с негова молба до ищеца от 26.06.2017г. за отсрочване на задължението. Спазен е предвиденият в закона /чл.76 ал.1 от ЗЗД/ досежно еднакво обременителните задължения ред за погасяването им, вкл. и уговорения в т.3 от раздел "Цени и плащания" в процесния наемен договор такъв относно доброволно внесената от ответника общо сума в размер на 1340,28лв., като последният факт по делото не е спорен.

С оглед извода, че искът е доказан по основание и по размер, съдът следва да се произнесе по евентуалното възражение на ответника за погасяване ищцовото вземане за главница по давност. На основание чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. в случая от датата, следваща уговорения в т.2 от раздел ІІІ "Цени и плащания" от наемния договор падеж /до 6 число на текущия месец/, т.е. от дата 7 число на текущия месец. На основание чл.111 б."в" от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност. На основание чл.422 ал.1 от ГПК настоящите установителни искове се смятат предявени от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, доколкото е спазен срокът по чл.415 ал.4 от ГПК. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено до съда на 01.02.2018г., поради което установителният иск за главница като подаден след изтичане на тригодишният давностен срок, считано от датата на изискуемостта за всяко вземане, е погасен по давност само за първите четири претендирани вноски за неизплатена наемна цена или за периода от 10.10.2014г. до 31.01.2015г. общо в размер на 159,12лв., в която част предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неизплатена наемна цена следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, респ. уважен в останалата му част от 1551,22лв. за периода от 01.02.2015г. до 25.08.2017г. до пълният предявен размер от 1710,34лв. като основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

            По предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:

            Искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД  за законна лихва за забава е с акцесорен характер. Съгласно т.2 от раздел ІІІ "Цени и плащания" от процесния наемен договор страните са уговорили дължимост на законна лихва за забава върху неплатената наемна цена при забава плащането на наема след 30 число на текущия месец. Съдът дължи произнасяне и по възражението на ответника за погасяване по давност на ищцовото вземане за законна лихва за забава върху главницата в исковия размер от 298,30лв.

            На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, на което основание отхвърлянето на главния иск за главница от 159,12лв. /неплатена наемна цена от 10.10.2014г. до 31.01.2015г./ води до отхвърляне на предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва за забава в размер на 50,37лв. върху погасените вноски за главница за м.10,11,12.2014г. и м.01.2015г. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, предвид допуснатата от ответника забава в плащането на наемната цена, доколкото не е платена на уговорения в наемния договор падеж, следва да бъде уважен в останалата му част от 247,93лв. над отхвърления до пълния предявен размер от 298,30лв. за законна лихва за забава върху уважената главница за неплатени наемни вноски от 1551,22лв. /за периода от м.02.2015г. до 25.08.2017г. вкл./, начислена, съобразно т.2 от раздел ІІІ "Цени и плащания" от наемния договор за периода от 01.03.2015г. до 31.01.2018г. Уваженият размер на иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД е определен от съда по своя преценка по реда на чл.162 от ГПК, съобразно неоспорените размери на начислената по месеци лихва за забава в представената Таблица от ищеца.

            Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски в исковото производство /за вн. ДТ, заплатено адв. възнаграждение за особен представител на ответника и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 491,60лв.

            Ответникът не сезира съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.

На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора по предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.232 ал.2 вр. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД в полза на ищеца - заявител следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№379/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ и ЮК възнаграждение/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 80,77лв.

Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№379/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.

            Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Г.Х. ***, с ЕГН **********,***., че дължи на ОБЩИНА * с адрес гр.*, пл."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 1551,22 лв. /хиляда петстотин петдесет и един лева и двадесет и две стотинки/, представляваща неизплатена наемна цена по сключен между страните Договор за наем от 01.12.2016г. за отдаване под наем на общински жилищен имот за срок от 5г., считано от 04.09.2014г., дължима за периода от 01.02.2015г. до 25.08.2017г. вкл., сумата от 247,93 лв. /двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху уважената главница от 1551,22лв., начислена за периода от 01.03.2015г. до 31.01.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед №206/05.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№379/2018г. по описа на ВТРС.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА * против Х.Г.Х. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата от 159,12лв., представляваща наемна цена за периода от 10.10.2014г. до 31.01.2015г. вкл., над уважения до пълния предявен размер от 1710,34лв., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

            На основание чл.119 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА * против Х.Г.Х. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 50,37лв./ представляваща законна лихва за забава върху отхвърлената като погасена по давност главница за неизплатена наемна цена от 159,12лв./ над уважения до пълния предявен размер от 298,30лв., начислена за периода от 01.11.2014г. до 01.02.2015г. вкл.

            ОСЪЖДА Х.Г.Х. ***, с ЕГН **********,***., ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА * с адрес гр.*, пл."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 491,60 лв. /четиристотин деветдесет и един лева и шейсет стотинки/, представляваща направените по настоящото исково производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА Х.Г.Х. ***, с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА * с адрес гр.*, пл."*" №*, с ЕИК * , сума в размер на 80,77 лв. /осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по заповедното производство по Чгр.д.№379/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.    

След влизане с сила на съдебното решение, заверен препис от същото да се приложи по Чгр.д.№379/2018г. по описа на ВТРС.

 

 

 

                                                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......