РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501847 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на В. Р. С. /с
предишно собствено име Г/, с ЕГН **********, против решение № 261648 от
07.06.2021 г., постановено по гр. дело № 13213/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, Х гр. с-в, с което на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие - физическо и
психическо по отношение на Г. С. Д. с ЕГН ********** и Я. И. Д. с ЕГН
**********, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН е отстранена от съвместно
обитавания имот, с адрес - *** за срок от 12 месеца, считано от датата на
постановяване на решението и на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН е осъдена да
заплати глоба в размер на 200 лв. Жалбоподателката поддържа, че
постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поддържа, че не е
извършвала твърдяните актове на домашно насилие и иска отмяна на
решението и постановяване на друго решение по същество, с което молбата
за защита да се отхвърли.
Въззиваемите страни Г.Д. и Я.Д. оспорват възивната жалба като
неоснователна.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Пловдивския районен съд е било образувано въз
основа на молба от Г. С. Д. и Я. И. Д. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН,
с която се излагат твърдения, че спрямо тях от страна на ответницата по
молбата Г. /В./ Р. С. – тяхна внучка, са осъществени актове на домашно
насилие - физическо и психическо, както следва: на 18.09.2020 г. ответницата
ги обиждала и кълняла, казала им : „да пукнете“, „бял свят няма да ви дам да
видите“, „ще ви уморя, но от къщата няма да изляза“, както и че е започнала
да бие молителя Я.Д., като го удряла с ръце, където намери – по главата,
лицето, очите, гърдите, отправяла му е обидни думи, като го е наричала
простак“, „идиот“, „некадърник“.
Ответницата Г. /В./ Р.С. е оспорила молбата за защита с възражението,
че не е извършвала актове на насилие срещу молителите. Поддържа, че
причина за образуване на производството е желанието на молителите да я
отстранят от имота.
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е до съда в
едномесечния срок от извършване на актовете на домашно насилие и срещу
лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.
Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл.
2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно който „домашно насилие е всеки акт на физическо
или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират в
родствена връзка…”.
Не е спорно по делото, че молителите са баба и дядо на ответницата по
молбата, а тя е тяхна внучка, както и че страните обитават две отдени сгради,
построени в едно и също дворно място в ***.
Молителите са представили декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която
са декларирали извършването спрямо тях от страна на ответницата по
молбата на актове на домашно насилие на датата и по начина, описани в
молбата.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН принципно е достатъчна за
установяване на твърденията в молбата за извършено домашно насилие,
според нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената и сила може да се
опровергае от ответника с всички допустими доказателствени средства.
Видно от НА №72/29.12.2009 г., молители са носители на вещно право
на ползване върху масивна жилищна града с площ от 86 кв.м., построена в
2
дворно място в ***. С решение от 07.02.2020 г., постановено по гр.д. №
2338/2019 г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение от
29.09.2020 г. на ПОС по в.гр.д.№ 1103/2020 г., без данни за влизането му в
сила, Д.С., за която не се спори, че е майка на ответницата по молбата, е
осъдена да предаде на Г. С. Д. и Я. И. Д. като притежатели на вещно право на
ползване жилищната сграда, с площ от 86 кв.м., построена в дворно място в
***.
По делото няма спор, че страните са със силно влошени отношения
именно поради ползването на този имот, в който са живяли както молителите,
така и дъщеря им Д.С. и ответницата по молбата Г. /В./ С..
Установява се от показанията на свидетелката Е.М., разпитана
пред районния съд, че след като Д. изгонила молителите от къщата, Г. и Я.Д.и
заживяли в гаража, намиращ се в същия двор. В къщата в момента живееела
Г.. Всички минавали през един вход, на три-четири метра били раздалечени
входовете им. Свидетелката сочи, че Г. страда от психично заболяване, от
което става агресивна. През месец септември на 2020 г. Г.Д. се обадила на
свидетелката и я повикала да отиде при нея. Като отишла, преди да влезе
чула викове, а след това видяла как ответницата удря дядо си Я.. Удряла го с
юмруци и ритници по краката, а когато видяла свидетелката, ответницата
избягала и се скрила. Свидетелката сочи, че на другия ден видяла Д., майката
на Г. и ответницата да излизат от къщата с по две чанти багаж, а бащата на Г.
ги чакал с колата.
По делото пред РС са снети и записи от подадени от молителката
сигнали на „Национална система 112“ на 18.09.2020 г., които потвърждават
казаното от свидетелката.
Разпитаният от ответницата свидетел Р. С., неин баща, който не е бил
очевидец на станалото на 18.09.2020 г., не установява факти в обратната
насока на вече установените въз основа на подадената от молителителите
декларации и обсъдените гласни доказателства и аудиозаписи.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за защита е
основателна и доказана. Въззивният съд приема, че взетите от районния съд
мерки на защита по чл.5, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗДН по отношение на
ответницата - същата да бъде задължена да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителите и да бъде отстранена от имота, в който живеят и
молителите, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на
първоинстанционното решение са адекватни на интензитета на установеното
домашно насилие. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да
бъде наложена и глоба в размер от 200 лв.
По изложените съображения съдът намира решението на районния
съд за правилно, поради което същото ще се потвърди.
3
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261648 от 07.06.2021 г., постановено по
гр. дело № 13213/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. С-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4