Решение
№
гр.Плевен, 23.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, ІІ гр. състав, в закрито заседание
на 23.08 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря, като разгледа докладваното от съдията
Дилова гр.д.№ 7395 по
описа за 2018 г. за да се произнесе, взема предвид:
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “А.з.к.н.п.з. ” АД против В.Н.Г., за признаване за установено спрямо ответника
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че
която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че по силата на договор за заем
сключен между „***“ ЕООД и ответника, на ответника е представен паричен заем в
размер 1158,80 лв, които заемателят
се е задължил да върне съгласно договора за срок от 300 дни, ведно с печалбата
в размер на 235,69 лв. Твърди се, че между „***“ ЕООД и ищеца е сключен договор
за гаранция, по силата на който гарантът се е задължил в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя. Твърди се, че
съгласно чл. 5 от общите условия, кредитополучателят се е задължил да плати на
гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 568 лв.Твърди се, че
ответникът не е върнал заетата сума, поради което дружеството гарант е встъпило
в правата на кредитора, тъй като е погасило дължимата сума в пълен размер.
Твърди се, че съгласно чл. 10 т.1 – т.8
от общите условия , в случай че
кредитополучателят изпадне в забава се начислява такса ,която за конкретния
момент е 100 лв.и представлява административна такса за събиране на
вземането.Твърди се, че по договора за кредит длъжникът е извършвал плащания,
но към настоящия момент дългът е в общ размер 1643,47 лв,
от които сумата 800лв., представляваща главница;сумата 152лв. за периода
03.01.2016г. до 29.09.2016г.,сумата 100лв., административна такса за събиране
на вземането , сумата 568лв. гаранция по кредитна сделка,сумата 23,47лв., мораторна лихва за периода от 30.09.2016г. до
22.03.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018
г. до изплащане на вземането. Моли съда да признае за установено, че
ответницата дължи посочените по-горе суми, както и да осъди ответницата да
заплати направените по делото разноски.
Ответникът в срока
на чл.133 от ГПК, чрез назначения от съда особен представител адв. Л. е представил писмен отговор, в който изразява
становище, че оспорва предявените
искове.Прави възражение, че ответницата
не е получила сумата.Прави възражение за нищожност на договора за кредит поради
противоречие със ЗЗП.Прави възражение относно активната процесуална легитимация
на ищеца.Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
В съдебно
заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Л. е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца и за прекратяване на делото.
С определение
постановено на 10.07.2019г. съдът е прекратил производството по делото
на осн. чл. 238 ал.2 от ГПК. Определението е
обжалвано и с определение на ПлОС постановено по в.ч.гр.д. 602/2019г. определението на ПлРС е обезсилено и делото е върнато за произнасяне на
неприсъствено решение срещу ищеца.
Съдът, като взе предвид, че ищецът
който е редовно призован не се е явил в първото по делото заседание, не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и не е взел становище по
отговора на ответника, намира че са налице основанията предвидени в чл. 238
ал.2 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца. С
оглед изложеното и с оглед изрично формулираното искане от процесуалния
представител на ответника на осн. чл. 238 ал.2 от ГПК да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ищеца, съдът намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Воден от горното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.
238 ал.2 от ГПК предявения от “А.з.к.н.п.з. ” АД против В.Н.Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с петитум
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите
общ размер 1643,47 лв, от които сумата 800лв.,
представляваща главница;сумата 152лв. за периода 03.01.2016г. до
29.09.2016г.,сумата 100лв., административна такса за събиране на вземането , сумата
568лв. гаранция по кредитна сделка,сумата 23,47лв., мораторна
лихва за периода от 30.09.2016г. до 22.03.2018г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до изплащане на вземането, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 2151/2018г.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: