Р Е Ш Е Н И Е
№4127/10.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М, М.
при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното
от съдия М. гр. дело №4430 по описа на Варненски
районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
от Ю.М.К., ЕГН ********** *** срещу * със
седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата
от 550 лева – имуществени вреди
причинени посредством заплатено от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнително дело №78/2011г. по описа на ЧСИ Станимира
Данова, на осн. чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че по повод
заявление от ответника за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като по негово искане е образувано изпълнително
дело №78/2011г. по описа на *. С оглед
защита в изпълнителното производство ищецът използвал услугите на адвокат, на
който заплатил възнаграждение за процесуално представителство в размер на 550
лева. Въз основа на влязло в сила съдебно решение №4689/20.11.2018.,
постановено по гр.дело №5681/2018г. на ВРС било признато за установено, че
сумата предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК не се дължи от ищеца поради погасено по давност право на
принудително изпълнение, като изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Излагат се
възражения, като се посочва, че доколкото изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона считано на 03.02.2014г., то по същото не е било
необходимо осъществяване на процесуално представителство, което е осъществил
процесуалния представител на ищеца по силата на договор за правна защита и
съдействие от 20.04.2018г. В евентуалност оспорва размера на възнаграждението,
като намира че следва да бъде определено същото в размер на минимума по Наредба
№1/09.07.2004г. предвид осъщественото действие по подаване на молба от
24.04.2018г. по цитираното изп. дело по описа на ЧСИ
от процесуалния представител на страната.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за правна помощ и съдействие от 20.04.2018г., по силата на който ищецът
е възложил на адв. Танева да осъществи процесуално
представителство по изп. дело № 78/2011г. по описа на
*. Страните са уговорили
възнаграждение в размер на 550 лева, което е дължимо за заплащане в деня на
подписване на договора.
С решение №
4689/20.11.2018г., постановено по гр. дело № 5681/2018г. на ВРС е прието за
установено, че * не дължи
на *, сума в общ размер на 3651.76 лв.
дължима на основание Договор за банков кредит
от 03.11.2006г., от
които 2 831.69 лева, главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 17.09.2010г.
до окончателното
изплащане на задължението; 780.80 лв.
договорна лихва за периода
от 19.12.2008г. до
15.09.2010г.; 39.27 лв. наказателна лихва за периода от
19.12.2008г. до 15.09.2010г., както и сумата от 372.50/триста седемдесет и два лв. и
петдесет ст. / лева, представляваща
реализирани от заявителя разноски по делото, изразяващи
се в заплатена по заявлението държавна такса в размер на 73.04 лв. и възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат
в размер на 299.46 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 14294/2010г. на ВРС и има образувано
изпълнително дело №
78/2011г.
по описа
на *, рег. № *** КЧСИ, район на действие ВОС, на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.
1 ГПК.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно нормата на
чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени
от него при
или по повод
изпълнението на тази работа.
Според ППВС № 7/1958г отговорността по
чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия;
тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за
възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако
се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
Според ППВС № 9/1966г отговорност по
чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. Отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване
на възложената работа.
Отговорност
по чл.49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения
между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали
при или по повод изпълнението на възложената работа.
Въз основа на горното може да се обобщи, че
отговорността на
възложилия на работата /в случая */ е
обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, като субективното отношение на
възложителя не е елемент от фактическия й състав.
Юридическото лице не може да е деликтоспособно, защото не може да обладава психическата
представа за вината. То може да отговаря на основание чл.49 и чл.50 ЗЗД, които са
невиновни състави. /Решение № 6/1973г по гр.д.№
2384/72 на I ГО на ВКС/.
За да
е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, е необходимо първо да се установи
отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на физическо лице, на което е възложена
работа, при и по повод изпълнението на която е станало увреждане. Или,
за да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички
елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са
1. вреда, претърпяна от пострадалия;
2. причинно-следствена връзка между нея
и деянието
;
3. причинителят-служител
да има вина за причинените вреди,
4. вредите да са причинени при
или по повод
на изпълнението на работата,
възложена от ответника
5. причинителят
да е лице, на което отговорното
по чл.49 ЗЗД юридическо лице е възложил някаква работа,
Субективният
елемент от състава на деликта-вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай се претендират вреди, сторени разноски в изпълнително производство. Съдът с проектът си
за доклад изрично указа на ищеца да посочи, кое е онова лице, на което е
възложена работа от ответника и с кои негови действия или бездействия са
настъпили вредите за ищеца. С оглед изпълнение на тези си задължения ищецът в
о.с.з. посочи, че най–общо това са отделни лице представляващи ответното
дружество, респ. негови служители, без същевременно да бъде осъществена
съответната конкретизация за лицето – пълномощник и/или служител на ответника.
Както вече съдът
посочи, за реализиране отговорността по чл. 49 ЗЗД срещу възложилият работа е
необходимо първо да бъде установена отговорността на физическото лице, на което
работата е възложена. Това условие изисква същото да бъде ясно и точно индивидуализирано, за да
бъде предмет в съдебното производство, неговите действия, в случай осъществени
в изпълнителното производство, в резултат на които за ищеца е възникнала вреда.
За реализиране на отговорността на възложителя не е достатъчно да бъде посочено
най-общо, че негов пълномощник и/или служител е осъществил вредоносното
действие, а да бъде доказано, че именно конкретното лице пълномощник и/или
служител е осъществило посоченото в исковата молба деяние.
В изпълнителния
процес биват приложими правилата на общия граждански процес досежно
процесуалното представителство. Юридическото лице в изп.
производство се представлява от свой пълномощник било той негов служител или
не. Производството се образува въз основа на молба до съдебния изпълнител с
представяне на изпълнителен лист, респ. представяне на пълномощно за учредена
представителна власт. Всяко една молба за осъществяване на кое и да е
изпълнително действие в изп. производство от
взискателя, в случай, че той се представлява от пълномощник се придружава с
пълномощно за учредена представителна власт, в хипотезата когато такова не е
било представено по – рано по делото. Изложеното налага извода, че
самоличността на пълномощникът и/или служителя на възложителя може да бъде
установена след запознаване със съдържащите се в изпълнителното производство
писмени доказателства. Ищецът в изпълнителното производство има качество на
длъжник, поради което същия чрез своя процесуален представител би могъл да се
установи от наличните писмени доказателства в изп.
дело, кое е онова лице, което е изискало от съдебния изпълнител осъществяване
на изпълнително действие срещу длъжника (ищец в настоящото дело), след
прекратяване на същото по силата на закона.
С оглед
гореизложеното предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен само на това
основание.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че ищецът се позовава на настъпили вреди
вследствие заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по
договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018г., които разноски са
заплатени по изпълнително производство №78/2011г. на ЧСИ Станимира Костова –
Данова. Наред с това в исковата си молба се позовава на това, че същото е било
прекратено по силата на закона, като посочва и съдебното решение, постановено
по гр. дело № 5681/2018г. на ВРС, с което е установено това обстоятелство. В
мотивите на същото ясно е посочено, че последното изпълнително действие е
осъществено на 03.02.2012г., при което извършените след 03.02.2014г. действия
са без правно значение. Поставя се в такава връзка въпроса, защо в случай, че
се твърди, че изпълнителното производство е прекратено поради настъпване на
т.нар. перемпция, то в същото длъжникът е сторил разноски след неговото
прекратяване.
В производството по
гр. дело № 5681/2018г. на ВРС е присъдено в полза на адв.
Танева възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, на осн.
чл. 38 ЗА. С цитираното съдебно решение е овъзмезден
реализирания труд на процесуалния представител, при което съдът приема, че
отношенията между страните породени при или повод образуваното изпълнително
производство са вече окончателно уредени.
По отношение на
разноските:
В полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, съставляващи
определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП вр.
чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И :
Отхвърля предявеният иск
от Ю.М.К., ЕГН ********** *** срещу *със
седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата
от 550 лева – имуществени вреди
причинени посредством заплатено от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнително дело №78/2011г. по описа на ЧСИ Станимира
Данова, на осн. чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Осъжда Ю.М.К., ЕГН ********** *** да
заплати на * със седалище
и адрес на управление ***0 (сто) лева, съставляващи определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :