Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 279
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 17.2.2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД №732/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.Д. Д.против Наказателно постановление № 1568
от 19.12.2019г., издадено от
зам.-кмет "Обществен ред" в Община Пловдив, с което на М.Д. Д.е
наложена глоба в размер на 50 лева.
С жалбата и в
съдебно заседание се излагат доводи за отмяна на НП, поради неправилно
установяване на фактическата обстановка по делото и неправилно приложение на
материалния закон. Претендират се разноски
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
жалбоподателят е наказан за това че на 20.11.2019г„ в гр. Пловдив, в кръстовище
образувано от ул. „Георги Измирлиев“ и бул. „Пещерско шосе“, паркира лек
автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с per. № ****** - лична собственост, в зоната на кръстовището и на разстояние
по - малко от 5 /пет/ метра от образуваното кръстовище.
Посочената фактическа обстановка съдът намира, че не се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства. Действително актосъставителят в
съдебно заседание потвърди констатациите в АУАН. На въпроса как е установено
нарушението, включително и основното съставомерно обстоятелство, че автомобила е паркиран на по-малко от
пет метра от кръстовището, актосъставителят потвърди, че това е станало
„на око“, без да са използвани технически
измервателни средства. Според настоящия състав използвания метод „на
око“ е безкрайно субективен и не съдържа елементарни гаранции за верността на
възприятията и измерването. При този метод за установяване на нарушението в
най-добрия случай може да се предполага, че преценката извършена „на око“ от
актосъставителя е била правилна, но както е добре известно
административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.
На следващо място съдът намира, че дори и да беше
правилно установена фактическата обстановка, то е налице още едно самостоятелно
основание за отмяна на НП, доколкото неправилно е приложен материалния закон.
Прави впечатление, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл.4, ал.1, т.5 от НРСППППСТГП, според която разпоредба престоят
и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.Тази разпоредба на Наредбата
изцяло преповтаря чл. 98, ал.1,т.6 от ЗДвП.
В същото време приложената в глобата с фиш, АУАН и НП санкционна
норма е чл.43,ал.5 от Наредбата, като същевременно за нарушението на чл.
98,
ал.1,т.6 от ЗДвП в същия закон е предвидена нарочна санкционна разпоредба а именно чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП
Налага се извод, че в НРСППППСТГП досежно процесното
нарушение е налице пълно преповтаряне на уредбата дадена със ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), подзаконови
нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на
други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен.В настоящия случай с посочените разпоредби на Наредбата
/касаещи процесния случай/ не се уреждат обществени отношения, които да не са
уредени и първично регулирани от закон, точно обратното уредбата им се дублира.
От друга
страна според § 2 от ПЗР към НРСППППСТГП, същата се издава на основание чл. 21,
ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл.
76, ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23, във връзка с
чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените
отношения, които следва да се доуредят в контекста на ЗДвП касаят определянето на зони за платено и
безплатно паркиране и часовете за това. Уреждането на различни от тези
обществени отношения е в противоречие и с
чл. 12 от ЗНА, според която разпоредба актът по прилагане на закон може
да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.Тоест, нарушаването на пътните знаци и
маркировката, когато касае правилата за движение, а не зони за платено
и безплатно паркиране, е предмет на специалния
закон –ЗДвП и няма място в разпоредбите на Наредбата. Аргумент за това са самите разпоредби в Наредбата, а
именно § 7 от ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се прилагат,
доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока степен, както и чл. 41,
според който при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и
конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на
лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в
настоящата наредба. Тоест, самият Общински съвет е ограничил действието на
създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са
уредени от закона.От тук следва,че административнонаказващия орган е следвало
да квалифицира извършеното административно нарушение по чл. 98, ал.1,т.6 от ЗДвП, а не по идентичната по съдържание
норма на подзаконовия нормативен акт.Същото се отнася и до санкционната норма,
като е следвало да се приложи тази по ЗДвП,а не по Наредбата.
В този изричен смисъл е и актуалната практика на Административен
съд Пловдив- Решение № 447 от 17.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3844 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586 / 2019 г. на ХХVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2441 от 26.11.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3052 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1100 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1091 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
При извод за неправилно установена фактическа
обстановка и неправилно приложение на материалния закон, НП следва да се
отмени.
При този изход на спора право на разноски съгласно
новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. Доколкото същата е ангажирала
доказателства за реално заплатени 300 лева за адвокатски хонорар и доколкото
този размер кореспондира с минимума предвиден в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, то тази сума следва да й се присъди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1568 от 19.12.2019г., издадено от зам.-кмет "Обществен ред" в Община
Пловдив, с което на М.Д. Д.е наложена глоба в размер на 50 лева
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.Д. Д., ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото пред районен съд
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
С.Д.