Решение по дело №137/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с Г. Д., чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София против решение № 285/11.12.2023 г. по АНД 581/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменен Електронен фиш № **********. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства. Нарушението било безспорно установено, като при налагане на санкцията била спазени административнопроизводствените правила и правилно приложен материалният закон. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденият ЕФ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции - възнаграждение за юрисконсулт, като се заявява възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение за адвокат от санкционираното дружество.

В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен представител- юрисконсулт, който заявява, че поддържа подадената касационна жалба и изложените в нея искания.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „КУРТ -А. Карамолла" в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище оспорва касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е основателна и съдебният акт следва да бъде отменен, а оспорения ЕФ – потвърден.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 285/11.12.2023 г., постановено по АНД № 581/2023 г., Районен съд Казанлък е отменен електронен фиш № ********** на А. П. инфраструктура за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на ЕТ „КУРТ - А. К.“, представлявано от А. М. К., на основание чл.179, ал.3б във вр. чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. В електронния фиш е посочено, че на 16.06.2022 год., в 22:09 часа е установено нарушение с ППС влекач Скания Р 164 ЛА 4Х2 НА 480 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория на ППС ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000 за движение по път I–5 км. 199+ 527 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС няма валидна маршрутна валидна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 5 км. 199+ 527. Собственик, на когото е регистрирано ППС е ЕТ „ КУРТ - А. К.“.

 

За да отмени електронния фиш, въззивният съд установил, че в ЕФ липсвало конкретно, ясно и точно формулирано обвинение, не била посочена категорията на ППС. С оглед на което ЕФ е отменен като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради необоснованост. Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

 

Административнонаказателната отговорност на ЕТ „КУРТ -А. К." е ангажирана за нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 2500.00 лв. Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500.00 лв. Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Според мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело №1/2013 г., електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за съдържание, регламентирани в ЗАНН, са неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП реквизити, а именно електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В процесния електронен фиш те безспорно се съдържат. Нарушението е достатъчно ясно описано - за процесното ППС, при регистрирането му на 16.06.2022 г., в 22:09 часа с елемент от електронната система за събиране на пътни такси /устройство №20581/ на посочен пътен участък с конкретни параметри /по път I – 5 км. 199+527 с посока нарастващ километър/ не е била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Ето защо непосочването на размера на дължимата пътна такса не е част от съдържанието на електронния фиш и не нарушава правото на защита на нарушителя.

От друга страна, според чл. 10б, ал. 7 от закона: "В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство".

Идентично е казаното в чл. 10б, ал. 9 от ЗП, според която норма "При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните".

Настоящият състав приема, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради следното:

Независимо от твърдия размер на санкцията размерът на неплатената такса е основен фактор при отмерване на изминатото разстояние и категорията ППС. В този смисъл принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели /в този смисъл Решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68, C?537/16, т. 56/. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на съвета от 17.05.2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008 г. съгласно чл. 2, съгласно който Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, до 10 юни 2008 г., и въведена в чл. 10, ал. 7 от ЗП, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът е посочил, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното наложената процесна санкция в твърд размер и задължението за заплащане на такса и/или компенсаторна такава също в твърд размер за извършеното нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението.

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23) В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по националното законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С-384/17) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.

Наистина, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране, като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Съгласно чл. 27 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа неплатената такса за изминато разстояние е в размер на 244лева. Наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева за неплатена такса в размер на 244 лева е явно несъответна на нарушението..

В Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност. Така изложеното се явява и самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.

По тези съображения решението на Районен съд Казанлък като правилно следва да се остави в сила, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски от 650,00 лева за осъществено процесуално представителство от адвокат.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285 от 11.12.2023 г., постановено по АНД № 581/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

ОСЪЖДА А. П. инфраструктура – София да заплати на ЕТ „К. К.“ със седалище и адрес на управление [населено място], община Кирково, област Кърджали, с ЕИК ********* сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет / лв., представляващи направените разноски пред касационната инстанция .

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.