Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
19.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д.№13758 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на З.А. А.Х.ЕГН ********** ***, с която е предявен
иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците С.о.гр.София
– 1000, ул.“*****и „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД ЕИК *****адрес
гр.София – 1619, община Витоша, ул.“*****да й заплатят солидарно сумата от 50
000лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, поради
счупване на лакътна кост на лява ръка, разтегнати ставни връзки и на двете
колене и травми на главата и среден пръст на дясна ръка, вследствие на падане
на 31.10.2016г. около 18.00ч. в гр.София, на тротоара на ул.“Атанас Делчев“
пред №2, кв.“Изток“, по причина на пропаднали при движение на ищцата тротоарни
плочи по вина на лица, на които ответниците са възложили работа, ведно със
законната лихва от 31.10.2016г. до окончателното за плащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 31.10.2016г. около
18.00ч., вървейки по тротоара на ул.“Атанас Делчев“ в кв.“Изток“ в близост до
заведение за пици и дюнери, без да очаква плочите на тротоарната настилка –
базалтови с размер 50/50см. потънали навътре, олюляла се и загубила равновесие.
Десният й крак потънал заедно с плочите надолу и се заклещил между тях. Кракът
й се усукал и паднала на тротоара. Изпитала силна болка в двете колене, лакътя
на лявата си ръка и дясната част на главата в областта на слепоочието. Усетила,
че й притъмнява и прилошава. Твърди, че загубила съзнание за повече от 10
минути. Имала силен световъртеж, чувствала силно гадене, повръщало й се, била
много уплашена. Не можела да движи лявата си ръка, на дясната ръка била
изкълчила средния пръст и не можела да го движи изобщо. Намиращи се наблизо
хора й се притекли на помощ и й предложили да я придружат до дома й. Отишла в Пирогов и там на място било
установено, че лявата ръка й е счупена в областта на лакътната кост като й
поставили гипсова шина, стигаща до раменната става, която също следвало да
обездвижи.средният пръст бил изкълчен и подут и при наместването му изпитвала
силни болки. На двете й колене имала разкъсно-контузни рани, като било
установено, че е с разтегнати ставни връзки. От удара в главата не можела да
контролира добре движенията си. Твърди, че други хора също споделили, че са
падали на същото място.
Ищцата твърди, че по договор със С.о.Главболгарстрой
Инфраструктурно строителство АД е извършило ремонт на тротоарната част на
ул.“Атанас Делчев“ в участъка на административен адрес №2 на улицата, като за
ремонта има гаранционен срок за качествено изпълнение.
Исковата молба и приложенията й са връчени на
ответниците, които в законоустановения срок са упражнили правото си на писмен
отговор.
Ответникът С.о.оспорва предявеният иск с
подробно изложени аргументи. Твърди, че не е налице противоправно деяние,
осъществено нито от страна на Столична община, нито от страна на дружеството,
на което тя е възложила дейността по ремонт и поддържане и ремонт на улиците.
Не е налице и вина на същите. Оспорва настъпилите вреди и причинната връзка
между тях и действията на ответниците.
Изразява довод, че с решение №СО-РД-09-146/08.09.2014г.
на кмета на СО за обявяване на открита процедура по възлагане на обществена
поръчка по реда на Закона за обществените поръчки /в сила до 14.04.2016г./ и в
изпълнение на Заповед за класиране №СО15-РД-09-02-83/03.04.2015г. и при условията
на чл.74 ал.1 и чл.14 ал.1 т.1 от ЗОП/отм./ е сключен договор
№СО15-РД-55-272/04.05.2015г. между С.о.в качеството и на възложител и ГБС –
Инфраструктурно строителство АД в качеството му на изпълнител с предмет
възлагане на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация на движението на база посочени в договора режими за съответните
обекти, обхващащи районите Панчарево, Младост, Студентски, Изгрев. Позовава се
на част V на договора на осн.чл.11.2.3 – „възложителят не носи отговорност за
действия или бездействия на Изпълнителя в резултат на които възникват: смърт
или злополука на което и да било физическо лице.
Оспорва размера на претендираното обезщетение
като недоказан, респ. като завишен. Иска отхвърляне на предявения иск.
Ответникът Г.с. АД оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че с Договор №РД 55-384 от 13.08.2010г., сключен
със Столична община, му е било възложено извършване на текущ ремонт на
територията на С.о.– зона VІ райони Панчарево, Младост, Изгрев с граници,
посочени в договора. Твърди, че съгласно месечния план за възлагане на дейности
по текущ ремонт месец април 2014г. е бил предвиден ремонт на тротоарна настилка
на ул.Атанас Далчев“ в участъка между лок.платно на бул.Цариградско шосе и
ул.Майор Юрий Гагарин. Вследствие на възлагането били извършени СМР и изготвени
двустранно подписани документи за приемане на възложената работа – сметка
обр.22 от 02.06.2014г., протокол №7 от 02.06.2014г. за установяване на
извършването и за заплащане на натуралните видове строително-монтажни работи и
количествена сметка №П-05 за ремонт на тротоарна настилка – ул.Атанас Далчев.
Сочи, че от страна на ГБС – Инфраструктурно строителство АД била издадена
фактура №5641/02.06.2014г. за сума в размер на 17 968,58лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за възложените и извършени работи от дружеството.
Сочи, че съгласно раздел VІ чл.25 ал.1 от Договора от 13.08.2010г. Изпълнителя
поема гаранция за изпълнените ремонтни работи за срок не по-малък от минималния
гаранционен срок съгласно Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. И съгласно чл.20
ал.1 т.8 от тази Наредба минималния гаранционен срок за възложените със
заданието на С.о.е две години, който в случая е започнал да тече от датата на
подписване на документите от страните по договора – 02.06.2014г. и същият е
изтекъл на 03.06.2016г. Следователно към датата на процесното събитие
31.10.2016г. дружеството не следва да носи
никаква отговорност, тъй като то не е имало задължения за отстраняване
на появили се дефекти в гаранционния срок. Твърди, че след извършване на
основен ремонт на тротоарната настилка на ул.Атанас Далчев през 2014г. до
датата на инцидента, претърпян от ищцата не са били налице други възлагания от
страна на С.о.за конкретния обект.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното.
От представеното от ищцата съдебно-медицинско
удостоверение №V-338/2016г., издадено от доц.д-р А.А. – специалист по съдебна
медицина, на 01.11.2016г. й е бил извършен преглед и въз основа на рентгеново
изследване от 31.10.2016г. в 20.42ч. в УМБАЛСМ „Пирогов“ София, при който било
установено – счупване на горния край на лява лакътна кост, кръвонасядания в
областта на трети пръст на дясната ръка с оток и по дясното коляно, охлузване в
областта на лявото коляно.
Според приложения лист за преглед на пациент
от 31.10.2016г. в УМБАЛСМ
„Пирогов“ София на ищцата й е била поставена диагноза счупване на горния край
на лакътната кост при падане.
От представеното експертно решение №2130 от
25.07.2011г. се установява, че ищцата З.А. А.Х.е била освидетелствана и е
получила 71% ВСУ, с диагноза – биполярно
афективно разстройство.
От приложения Договор ат 13.08.2010г. се
установява, че С.о.чрез кмета си е Възложила на ГБС – Инфраструктурно
строителство АД като Изпълнител да извърши текущ ремонт и поддържане на пътните
настилки в това число и тротоарите на всички улици, общински пътища и
републикански пътища съгласно споразумителен протокол между СО и Агенция Пътна
инфраструктура на територията на зона VІ Райони Панчарево, Младост, Студентски,
Изгрев, в които попада и процесната ул. Атанас Далчев. Съгласно
чл.24 от договора е предвидена клауза, според която Възложителя не носи
отговорност за действия или бездействия на Изпълнителя в резултат на които
възникват смърт или злополука на което и да било физическо лице, т.2 загуба или
нанесена вреда на каквото и да било имущество, вследствие изпълнение предмета
на договора.
В чл.25 ал.1 от Договора е предвидено, че
Изпълнителят поема гаранция за изпълнените ремонтни работи за срок не по-малък
от минималния гаранционен срок, съгласно Наредба №2 от 31.07.2003г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за
изпълнение строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка скритите недостатъци и
появилите си впоследствие дефекти в поетия гаранционен срок.
От приложеното възлагателно писмо изх.№СО
26001995/18.03.2014г. на Зам.кмета на СО до ИД на ГБС – Инфраструктурно
строителство АД и до Управителя на Софтинвест ЕООД се установява, че им е било
възложено на първото дружество – извършване на ремонтни работи на пътни
участъци съгласно утвърдена програма за текущ ремонт – месец април 2014г. с
указание ремонтните работи да бъдат извършени в срок до 30.04.2014г. при
подходящи метеорологични условия и до 05.05.2014г. да бъде представен отчет за
дейността и на второто дружество – упражняване на контрол по извършване на
ремонта.
Според приложения Протокол №7 за установяване
на завършването и за заплащане на натурални видове СМР на 02.06.2014г., след
проверка на място е било установено, че са били извършени и подлежат на
заплащане въз основа на този протокол описаните в същия СМР, касаещи ремонт на
тротоарна настилка – ул.Ат.Далчев. На същата дата 02.06.2014г. е била издадена
сметка №22 и фактура от СО за заплащане на
ГБС – Инфраструктурно строителство АД на извършените СМР по Договор от
31.08.2010г.
Според показанията на разпитания свидетел Д.А.А.Х.–
син на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в
предвид възможната му заинтересованост от изхода на делото, в края на месец
октомври 2016г. една вечер майка му – ищцата, му се обадила и му съобщила, че е
претърпяла инцидент, поради което се налага да отидат в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“.
когато я видял тя била отпаднала, имала силни болки в ръката, а краката й били
ожулени. Била в тежко емоционално състояние. В болницата й била поставена шина.
Майка му споделила какво се е случило и на следващия ден заедно със свидетеля
отишли на мястото на ул.Ат.Далчев и видели, че плочките още не били оправени, било
като малка яма на тротоара. В близост имало голяма кашпа за цветя. Свидетелят
твърди, че възстановителния процес протекъл бавно, майка му не можела да се
обслужва сама, изпаднала в емоционална криза и депресия.
От показанията на свидетелката Н.Б.се
установява, че познава ищцата от момента на инцидента. Била на опашка на едно
бистро, била късна есен и видяла в един момент, че една жена се спъва и пада,
залитнала с ръце и дори си ударила главата в намиращата се наблизо кашпа за
цветя. Притекла й се на помощ заедно и с други хора. Опитали се да я вдигнат,
но тя не станала веднага, според свидетелката за момент ищцата била загубила
съзнание. Доста време била в неадекватно състояние. Предложила й да я придружи
до дома й и тя приела. Оплаквала се от силни болки в ръката, коленете и
главата. Свидетелката твърди, че няколко плочки били стърчащи от лявата страна
на кашпата и ищцата се ударила точно в нея.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че получената при падането травма счупване на лявата лакътна
кост в горния край е наложило лечение чрез обездвижване и поставяне на гипсова
имобилизация и е налице трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за срок повече от 30 дни, като до пълно възстановяване отнема 3-4 месеца.
Отразено е, че поради наличие на установено психично заболяване би могло да
обуслови по-продължително възстановяване, тъй като травмата би могла да доведе
до обостряне на биполярното разстройство и неучастие на пострадалата в процеса
на раздвижване. При извършен преглед на ищцата вещото лице е констатирало
намаление на обема на движенията на левия горен крайник поради субективни
оплаквания от болки в раменната и лакътната стави, което от друга страна не
затруднява съществено изпълнението на ежедневните дейности. Това счупване е
резултат от директен удар – падане върху сгънат лакът или при пряк удар върху
олекранона.
Получените травматични увреждания
кръвонасядане и охлузване на коленете се възстановяват в рамките на 10-12 дни
при липса на усложнения от възпалително естество. Механизмът на получаване е
удар с или върху твърди тъпи предмети.
Според вещото лице от представените
медицински документи и събрани гласни доказателства, не се установяват данни за
травми на главата.
От извършената съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че ищцата страда от биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод-психоманиен. В резултат на получената при процесния инцидент
травма, тя е развила остра стресова реакция с вероятно стеснение на съзнанието поради
силната болка и уплахата, преминала е в разстройство в адаптацията с
преобладаващо нарушение на други емоции. Това разстройство е продължило около
четири месеца, като биполярното разстройство не е повлияло негативно
възстановителния процес. Вещото лице е посочило, че през процесния период
ищцата е приемала само тимостабилизатори – Депакин и Милетин в обичайни
терапевтични дози. Тези медикаменти само по себе си не водят до нарушения в
стабилността на походката, равновесието при ходене, координацията, акомодацията,
както и сънливост и замаяност. Пояснено е, че биполярното афективно
разстройство не води до нарушаване на координацията на движенията, както и
приема на терапевтичните медикаменти депакин и литий. Това разстройство не
променя сетивността на рецепторите за болка.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че състоянието на тротоарната настилка на процесната
ул.Атанас Далчев е в лошо състояние и се нуждае отново от ремонт. На мястото на
инцидента имало седем на брой шахти с различен размер на различни фирми.
Обяснява, че когато някоя фирма следва да положи кабели започвала да разкопава,
поради необходимост от полагане на PVC тръби, в които да минават тези кабели. Проблемът бил
в това, че след това не трамбовали както трябва и полагали плочите, което
създавало предпоставка, когато някой ходи плочата да се счупи или да пропадне.
Сочи, че капаците на шахтите стърчат над тротоарната настилка с по 2см. и
повече.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи.
За да възникне на основание чл.49 от ЗЗД
обезпечително-гаранционна отговорност на възложителя за неимуществени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл.45 ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената
работа.
Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на
общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване (§ 7, т. 4 в редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Съгласно
чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а по силата на силата на чл.19 ал.1 т.2 и ал.2 т.3 от ЗП, във вр. с §
1 т.14 от ДР на ЗП С.о.следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите
изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Това правно задължение е уредено и в правната норма на чл.31 от Наредба за управление
*** община.
В
случая ищцата е изложила факти и обстоятелства за хипотеза на чл.49 ЗЗД, при
която отговорността на ответната община се ангажира не заради нейна вина - действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които е възложена работата по ремонт/поддръжка на процесния
тротоар.
Не
се оспорва от ответниците , че тротоарът на ул.Атанас Далчев е общинска собственост. Общината, която има публични задължения по чл.195 ЗУТ
да следи за техническото състояние и поддържане на строежите, сама не изпълнява
тези задължения за поддържане на собствеността си – процесния тротоар.
Общината
носи отговорност по чл.49 ЗЗД поради действията на лицата, на които е възложила
работа по поддържане на собствеността й - решение №411 от 12.05.2009 г по гр.д.
№ 1724/2008 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №1184 от 29.10.2009 г по гр.д. №
5107/2007 г, ГК , ІІ ГО на ВКС, решение №100 от 16.02.2010 г по гр.д. №
696/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС.
От
показанията на св. Н.Б.се доказа, че ищцата е паднала, след като се е спънала от плочка на тротоара. На
мястото на инцидента няколко плочки
били стърчащи от лявата страна на кашпа, в която ищцата ударила главата
си при падането –
което от своя страна навежда на извода за немарливо поддържане/ремонт на тротоара.
Ищцата
е получила травматични увреждания, в резултат на лошото състояние на тротоара,
довели до значителни болки , страдания и дискомфорт, които по своя характер
представляват неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.51 ЗЗД подлежат
на обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,
както и установените фактически обстоятелства по делото.
При
доказан фактически състав на деликта искът за неимуществени вреди следва
да се определи в справедлив
размер . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В
случая като обстоятелства, обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчетат : наличието
на счупване на лявата лакътна кост в горния край със срок на възстановяване от 3-4 месеца; остатъчно ограничение в
обема на движение на ръката; наличие
на страх и психически стрес; разстройство в адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции,
което разстройство е
продължило около четири месеца, като наличното биполярното разстройство не е повлияло негативно възстановителния
процес.
Като
обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението следва
да се отчетат: по-леките наранявания с кратък възстановителен период;
прогнозите за в бъдеще са добри; не са констатирани усложнения при възстановителния
процес.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещите лица, изготвили съдебно медицинската и
съдебно психиатричната експретизи, както и показанията на разпитаните
свидетели, като обективни и съответни на останалия доказателствен материал.
Поради изложеното съдът приема, че обезщетение
от 15 000 лева е справедливо и отстранява негативните
изживявания за ищцата от уврежданията и последващите трудности при
възстановяването. С тази сума се обезщетяват и всички минали, настоящи и бъдещи
вреди свързани с описаните от вещите лица болки, страдания, неудобства и психически стрес. За разликата над 15 000 лева до предявения размер от
50 000 лева искът за неимуществени вреди съдът ще отхвърли като
неоснователен.
Според настоящия състав на съда искът срещу
втория ответник „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан, като съображенията за това са следните.
Ищцата е поискала солидарно осъждане на двамата ответници СО и „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД. Установено е по делото, че гаранционния срок
за възложените със заданието на С.о.дейности е две години, който в случая за
втория ответник е започнал да тече от датата на подписване на документите от
страните по договора – 02.06.2014г. и същият е изтекъл на 03.06.2016г.
Следователно към датата на процесното събитие 31.10.2016г. дружеството не носи
отговорност, тъй като то не е имало задължения за отстраняване на появили се
дефекти след гаранционния срок.
Разделността на дълговете и вземанията съставлява
общо правило при множество на длъжници или кредитори. Съгласно чл.121 ал.1 ЗЗД солидарност възниква само в
определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между
страните. Разширително тълкуване на
чл.121 ал.1 ЗЗД е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на
изключенията от общото правило за разделност на дълговете.
В настоящия случай искането за солидарно
осъждане на ответниците е обосновано с обстоятелството, че в исковата молба се
твърди, че ответниците по иска са виновни
за причинените й неимуществени вреди, поради некачествено изпълнение на
ремонтни дейности. Изложените от ищцата
обстоятелства обаче не се включват в хипотезите на чл.121 ал.1 ЗЗД за възникване на солидарна
отговорност. Поради липса на законова разпоредба за солидарна отговорност в
настоящата хипотеза и липса на такава уговорка между страните, следва да се
приеме, че при уважаване или отхвърляне
на иска отговорността на ответниците е в условията на разделност./ арг.
Решение № 71 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2010 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Ц.Г. по реда на чл.290/
Съгласно задължителната практика на ВКС /по
смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС/ когато с исковата молба са
предявени искове при режим на пасивна солидарност на ответниците, ищецът следва
да посочи обстоятелствата, от които според него възниква солидарност, а съдът
трябва да прецени дали е налице някоя от хипотезите на чл.121 ЗЗД и когато липсва законова
разпоредба или уговорка между страните за солидарност, то при уважаване или
отхвърляне на иска отговорността на
ответниците е в условие на разделност.
В разглеждания казус солидарната отговорност
между страните не следва от закона, а и не се установи също да е била уговаряна
между страните по делото.
При уважаване на главния иск основателна е и
акцесорната претенция за лихва, която ще бъде присъдена от датата на настъпване на делкта – 31.10.2016г.
При
този изход на делото на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на
180лв., съобразно уважената част от иска,
платими от ответника Столична община, същият следва да заплати държавна такса в размер на 600лв. по сметка на съда. Ищцата следва да заплати
на С.о.разноски в размер на 420лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.о.гр.София
– 1000, ул.“Московска“ №33, представлявана от Кмета да заплати на З.А. А.Х.ЕГН ********** ***, сумата
от 15000лв./петнадесет хиляди/ обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, поради счупване на лакътна кост на лява ръка, разтегнати
ставни връзки и на двете колене и травми на главата и среден пръст на дясна
ръка, вследствие на падане на 31.10.2016г. около 18.00ч. в гр.София, на
тротоара на ул.“Атанас Делчев“ пред №2, кв.“Изток“, по причина на пропаднали
при движение на ищцата тротоарни плочи по вина на лица, на които ответника е
възложил работа, ведно със законната лихва от 31.10.2016г. до окончателното
заплащане на сумата, като за сумата над 15 000лв. до претендирания размер
от 50 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск от З.А. А.Х.ЕГН ********** ***, срещу „ГБС
– Инфраструктурно строителство“ АД ЕИК *****адрес гр.София – 1619, община
Витоша, ул.“*****да й заплати / солидарно с първия ответник/ сумата от
50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, поради
счупване на лакътна кост на лява ръка, разтегнати ставни връзки и на двете
колене и травми на главата и среден пръст на дясна ръка, вследствие на падане
на 31.10.2016г. около 18.00ч. в гр.София, на тротоара на ул.“Атанас Делчев“
пред №2, кв.“Изток“, по причина на пропаднали при движение на ищцата тротоарни
плочи по вина на лица, на които ответника е възложил работа, ведно със
законната лихва от 31.10.2016г. до окончателното заплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
С.о.гр.София – 1000, ул.“********, представлявана от Кмета да заплати държавна
такса по сметка на СГС в размер на 600лв. и разноски на ищцата в размер на
180лв.
ОСЪЖДА З.А. А.Х.ЕГН ********** ***, да
заплати на С.о.разноски в размер на 420лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: