Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3233
25.09.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6174 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, предявена от А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов” № 37, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се сочи, че ищецът е потребител на предоставени от
дружеството – ответник услуги в обект с измервателна точка ИТН ***, с клиентски
№ ***, като с писмо от 30.03.2018 година бил уведомен от ответника, че при
извършена проверка от служители на дружеството на 08.03.2018 г., на обекта е
било констатирано, че електромерът не отчита консумираната енергия, за което
бил съставен Констативен протокол от 08.03.2018 г. При проверката било
констатирано, че неотчетената консумирана енергия се дължала на присъединен
кабел преди мерене на ел. замерването, като вследствие на това ответното
дружество начислило допълнителна ел. енергия на стойност 5803,54 лв. с начислен
ДДС за периода 08.12.2017 г. – 08.03.2018 година.
Ищецът счита, че не е
налице предпоставка за начисляване на допълнително количество на ел. енергия,
доколкото чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР е прогласена за нищожна с влязло в сила
решение на ВКС. Освен това ищецът счита, че след изменението на ЗЕ и приемането
на ПИКЕЕ законово основание за едностранна корекция сметките на потребителите
за минал период има само при изпълнено задължение на доставчика на ел. енергия
и предвиден в ОУ ред за уведомяване на длъжника за едностранната корекция.
Ищецът счита, че в ОУ не
бил предвиден нарочен ред за уведомяване на потребителя за извършената
едностранна корекция, поради което процесната сума е неправилно отчислена от
ответното дружество. Ищецът счита, че предвидената от Закона корекция на ел.
енергия за отминал период се дължи при констатирано виновно поведение на
клиента, като не е налице клауза за обективна безвиновна отговорност на клиента
на ел. енергия, доколкото такъв текст не се съдържа в ЗЕ, ето защо без да е
доказана вината, не може да се прави допълнително начисляване на ел. енергия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че на 08.03.2016 г.
служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД посетили имота на ищеца и
извършили проверка на адреса му, находящ се в гр. *, ул. „***“ № *. При
проверката било установено, че абонатът е бил прикачен директно, като
служителите на ЕВН ЕР установили, че към захранващия кабел, захранващ
електромерното табло е прикачен меден кабел тип СВТ 4х16 кв.мм., като
консумираната ел. енергия през този кабел, не била отчетена и не е била
заплатена. Ответникът счита, че съществува законово основание за начисляване на
процесната сума, както и че няма задължение да доказва виновно поведение от
страна на ищеца. Сочи, че в ОУ има изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция, а именно в чл. 28, ал. 2 от ОУ. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е клиент на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, както и, че процесният имот е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество.
От приетия по делото констативен
протокол № ***се установява, че на 08.03.2018 г. трима служители на „Електроразпределение
Юг” ЕАД, в присъствието на двама свидетели и един служител на Второ РУП –
Пловдив, са извършили техническа проверка на измервателната система на клиента
– ищец в настоящото производство с ИТН ***, която е установила, че към
захранващия кабел, захранващ електромерното табло е прикачен меден кабел тип
СВТ 4х16 кв.мм., като консумираната ел. енергия през този кабел не се отчита и
не се заплаща. В протокола е отразено още, че кабелът е бил прекъснат от
таблото. Не се спори, също така, че ищцата е получила писмо с изх. № ***от
30.03.2018 г., заверен препис на което е представен с исковата молба, изходящо
от ответника, с което същият я е уведомил, че във връзка с извършената на 08.03.2018
г. проверка и констатацията, че електромерът не отчита консумираната енергия,
за което бил съставен посочения по-горе констативен протокол, на основание чл.
48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ сметката на ищеца за ел. енергия ще бъде
коригирана за периода 08.12.2017 г. – 08.03.2018 г. за 90 дни. Посочено е, че
допълнително начислената сума е в размер на 5803,54 лева. В съответствие със
съдържащата се в писмо с изх. № № ***от 30.03.2018 г. информация, на 30.03.2018
г. ответникът е издал фактура № ***/30.03.2018 г., по която е фактурирал на
ищеца 32137 киловатчаса ел. енергия, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
електромер № ****за периода 08.12.2017 г. – 08.03.2018 г. на стойност 5803,54
лева с включен ДДС, за която сума страните не спорят, че не е заплатена от
ищеца на ответника, като е налице спор относно дължимостта й.
По делото е назначена и изслушана СТЕ,
според заключението на която правилно е приложена методиката за изчисляване на
неотчетеното количество електроенергия по чл. 48, ал. 2, от ПИКЕЕ.
Остойностяването на неизмереното количество ел. енергия е извършено съобразно
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
В производството по предявения
отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже пълно и главно
основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът следва
да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ответникът
основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на
едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел. енергия от
ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото
упражняване.
Извършената
едностранна корекция от страна на ответника се основава на разпоредбите на чл.98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г.
Съгласно измененията
със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т.
6 и чл. 83, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ законът възлага на ДКЕВР /понастоящем КЕВР след
изменението на ЗЕ със ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015
г./ правомощието /чл. 12,
във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА/
да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./,
регламентиращи в редакцията им след частичната им отмяна с Решение № * от 2017
г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 15 от 2017 г. и условията и реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и начините за извършване на преизчисление /корекция/ на количеството
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ
предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на
ал. 2 от текста, те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва да се
приеме, че е налице процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на
електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл
е задължението на продавача да предвиди в ОУ на договора ред за уведомяване на
клиента при извършване на такава корекция, както и задължението да създаде и
предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т.
6 (ал. 2
на чл. 83 ЗЕ).
Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на
електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е
необходимо наличието и на двете предвидени в закона предпоставки – изменение на
съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на
посочените две предпоставки е налице произнасяне на ВКС - решение № 111/17.07.2015 г. по т. д.
№ 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
В Общите условия на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Р № ОУ-13 на ДКЕВР от 10.05.2008 г. /общодостъпни на електронната страница на дружеството в
интернет: www.evn.bg/ и Общите
условия на договора за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение"
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10.05.2008 г. /приложени към
исковата молба/ няма включена клауза, с която да се урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка.
Формално в действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметката му за ел. енергия, като
същият е предмет на чл. 28, ал. 1 и ал. 2. В посочените клаузи обаче, е
предвидено единствено задължение на продавача на ел. енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е посочен редът, по който
следва да бъде извършена самата корекция. Следователно тази уговорка не
отговаря на изискването на закона – чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. И след като ответникът не е доказал да е променил
Общите си условия съобразно изискването на чл. 98, ал.
2, т. 6 ЗЕ, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това
законово задължение, предвидената в закона процедура не е завършена, а правото
на ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило.
На следващо място
следва да се посочи, че според действащото законодателство /чл. 120, ал. 1 ЗЕ/
средствата за търговско измерване, са собственост на електроразпределителното
дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да
обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В
тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на
дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността
му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира
виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или
осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност,
защото няма задължения по експлоатация на уреда, нито пък по делото се
установяват негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е
недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в
сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.
енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на
едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да
бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди. Ето защо, след
като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва
законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би
могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал
правилното отчитане.
С оглед пълнота на
изложеното следва да се посочи и, че по въпроса за възможността на крайния
снабдител да коригира едностранно сметката за ел. енергия за минал период е
формирана трайна практика на ВКС /решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103
от 2009 г.; решение № 104 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 885 от 2009 г.; решение
№ 26 от 04.04.2011 г. по т. д. № 427 от 2010 г.; решение № 189 от 11.04.2011
г./, съобразно която: 1. извършването на едностранна промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на
електроенергия е лишена от законово основание; 2. коригирането на сметките само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя препятствало правилното
отчитане на ползваната енергия е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.
82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
От друга
страна, следва да се посочи и, че едностранната корекция на сметка за вече
доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото
законодателство, които уреждат потребителските права – чл. 143, т. 6 и т. 18 от
Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са
нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона,
защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата
им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото
няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна
корекция на сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно
измерване на ел. енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е
била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са
неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните
по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно
изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената енергия.
Същевременно, ответното дружество не
доказва и правилността на определяне на периода за начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е
извършена за 90 дни. Независимо, че същият е в рамките на максимално
допустимия, по делото следва да е доказано защо именно за него е извършена
корекцията. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, началният
момент на неизмерване на електрическата енергия не може да бъде определен. Ето защо и не може да се
приеме, че твърденият период, за който е начислена допълнителна ел. енергия, е
правилно определен. Не се доказва и на датата 08.12.2017 г. да е бил последният
регулярен отчет, както твърди ответникът. Независимо,
че периодът е в рамките на срока по чл. 54, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕР, винаги следва
да се докаже защо и как точно е установен. Доколкото уредът не е собственост на
абоната и показанията му би следвало да са били и се установява да са отчитани,
изцяло в тежест на ответника е да докаже периода на направената служебна
корекция, което не бе сторено.
Само с оглед пълнота
на изложението, следва да се отбележи, че не могат да се приемат за доказани
констатациите в протокола на база изслушаната по делото техническа експертиза,
защото вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено въз основа
на данните по този протокол, коригираната сметка по фактурата и констативен
протокол от експертиза на средство за измерване. При положение обаче, че този
протокол е непротивопоставим на ищеца, защото не е подписан от него, нито пък
се доказа, че това е направено от негов надлежно упълномощен представител, той
не може да служи като доказателство за верността на констатациите си, поради
което и няма как да се приеме, че СТЕ доказва, че действителното техническо
състояние на електромера е било такова, каквото е описано в протокола,
независимо от това, че формално е посочено, че той е съставен пред двама свидетели.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно основанието на
отричаното от ищеца вземане, поради което искът е основателен и следва да се
уважи, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не
му дължи сумата от 5803,54 лева
/пет хиляди осемстотин и три лева и петдесет и четири стотинки/ с ДДС,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода
08.12.2017 г. – 08.03.2018 г., за което вземане е издадена фактура № ***от
30.03.2018 г., за обект измервателна точка ИТН ***, с клиентски номер ***,
находящ се в гр. *, ул. „***“ № *.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство за държавна такса в размер на 232,14
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1850 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че А.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, СУМАТА от 5803,54 лева /пет хиляди осемстотин и три лева и
петдесет и четири стотинки/ с ДДС, представляваща допълнително начислена
електрическа енергия за периода 08.12.2017 г. – 08.03.2018 г., за което вземане
е издадена фактура № ***от 30.03.2018 г., за обект измервателна точка ИТН ***,
с клиентски номер ***, находящ се в гр. *, ул. „***“ № *.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А., ЕГН **********, с
адрес ***, СУМАТА от 232,14 лева /двеста
тридесет и два лева и четиринадесет стотинки/ – представляваща разноски за
държавна такса по настоящото производство, както и СУМАТА от 1850 лева /хиляда
осемстотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.Т.