№ 149
гр. Добрич, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230103457 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Н. С.
С., с която, против „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД са
предявени искове: 1) за установяване по отношение на ответното дружество,
че ищецът не му дължи следните суми:
- 1086,52 лева, представляващи неплатени задължения за начислени
през периода 01.01.2016 г. - 01.09.2021г. обезщетения за забава за
предоставени през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. В и К услуги за имот с
адрес г***, поради погасяване по давност и поради това, че задълженията не
са негови, а на останалите наследници на починалия С.С.Х.
- 28,16 лева, представляващи задължение за предоставени В и К услуги
по фактура № **********/13.08.2018г. за периода 11.07.2018г. - 10.08.2018г.,
поради погасяване по давност, както и
- за признаване за установено несъществуването на правото на
ответника да преустанови предоставянето на В и К услуги до имот, находящ
се на адрес ***, поради липсата на основание за преустановяването предвид
липсата на задължения за предоставени В и К услуги по покана за доброволно
изпълнение № 004664 и № РД-02- 1423/01.11.2021г.
В исковата молба се излага, че ищецът е един от шестимата наследници
на С.С.Х., починал на ***г., който е бил потребител на ВиК услуги в имот в
гр. Добрич, на адрес ***. След смъртта на Х. през различни периоди от време
в имота останали да живеят неговите наследници. В момента, имотът се
обитава от Н. С. и още един наследник с техните семейства. За периода от
2000г. до 2007г. има неплатени задължения за ползвани услуги, както и
1
натрупаните лихви за забава. Наследниците направили няколко пъти искане
задълженията по партидата на починалия С.С.Х. да бъдат отписани като
погасени по давност, но това не било сторено от ответника, който
продължавал да начислява лихва за забава. Ищецът поискал също партидата
да бъде сменена на неговото име, но му било отказано, тъй като имало
неплатени задължения. За задълженията за периода от 2000г. до 2007г.
ответникът през 2008г. образувал изпълнително дело при ЧСИ ***, въз
основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 452 от 2008г. по описа
на Районен съд - Добрич. Задълженията по изпълнителния лист са: 1440,16
лева вода за периода 08.04.2000г. – 12.03.2007г., ведно със законна лихва от
28.02.2008г. до окончателното погасяване; 165,23 лева – обезщетение за
забава за периода 25.04.2007г. – 13.02.2008г. и разноски от 195,11 лева.
Ищецът и още четирима наследници на С.С.Х. предявили отрицателни
установителни искове за недължимост на наследствените им части (по 1/5 и
по 1/10 част) от задълженията. Производството по образуваното гр.д.
3136/2021г. по описа на ДРС е приключило с влязло в сила Решение №170 от
10.03.2022г. Предявените от ищеца искове са за сумите 288,03 лева (главница
за доставена вода в периода 08.04.2000г. – 30.12.2007г.) и 271,97 лева
(обезщетение за забава, начислено за периода 01.01.2016г. – 01.09.2021г.).
Дни преди ищецът да подаде настоящата искова молба, служители на
ответника му връчили покана за спиране на водата на 17.11.2021г., ако не
заплати сумата от 46,24 лева – главница и сумата от 1358,49 лева –
обезщетение за забава, задължения, според поканата, за периода 31.01.2016г.
– 31.10.2021г. От главницата ищецът оспорва дължимостта на сумата от 28,16
лева по ф-ра от 13.08.2018г. поради изтекла погасителна давност (другата част
от 18,08 лева е за текущо потребление и е платена). От обезщетението за
забава ищецът оспорва сумата от 1086,52 лева (разликата между 1358,49 лева
и 271,97 лева, за която сума е образувано гр. д. № 3136/2021г.), начислена
през периода 01.01.2016г. - 01.09.2021г. обезщетения за забава в плащането
на задължения за предоставени през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г.
услуги, поради изтекла погасителна давност (и за обезщетението за забава и
за главниците, върху които то е начислено) и защото при наследяване това
задължение преминава върху другите наследници на С.С.Х., а не върху
ищеца. Задълженията за главницата били погасени по давност, тъй като
последното поискано от страна на ответника изпълнително действие било от
м. май 2014г., а при погасяване на главните задължения по давност, погасени
са били обезщетенията за забава (чл. 119 от ГПК). Никой от наследниците не
е подписвал споразумение, с което да признае задълженията си. Това
означава, че към момента на подаване на исковата молба погасителната
давност е изтекла.
Посочени са главните задължения по издадени в периода 31.12.2004г. –
29.12.2007г. фактури - 28 броя, с техните стойности. При изчисляване на
обезщетенията за забава, ответникът не спазил Общите условия или по
отношение на периода, през който трябва да ги начислява или по отношение
размера на дължимите суми за главница. Поради недължимост от ищеца на
вписаните в поканата суми, ответникът нямал право да упражни правото си
2
по чл. 40, ал. 1 от ОУ да преустанови временно предоставянето на ВиК
услуги до имота. Ответникът не можел да се позове на разпоредбата на чл. 90
от ЗЗД и да откаже изпълнение на задължението си да доставя вода, докато
ищецът не изпълни своето задължение, защото ищецът няма към него
неизпълнено задължение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди,
че ищецът е един от наследниците на С.С.Х., титуляр на партида с кл. № ***
за обект с адрес: гр. ** и съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ОУ при смърт на
потребител - физическо лице, наследниците били длъжни в 60 - дневен срок
да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като
представят удостоверение за наследници. В информационната система на
дружеството липсвала информация ищецът да е подал заявление за промяна
на партида до ВиК оператора, както в неспазения срок от 60 дни, така и до
ден днешен. Задълженията за имота не са заплащани съответно на чл. 33, ал. 2
от ОУ, както от ищеца така и от другите живущи наследници на имота.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците отговаряли за задълженията
на наследодателя, поради което неплатените задължения за предоставена
питейна вода на стойност 4185,97 лв. за обекта следвало да се търсят от
наследниците на С.С.Х..
Задълженията не можели да бъдат погасени по давност само на
основание позоваване на такава, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността
не се прилага служебно.
На 20.12.2018г. било сключено Споразумение № 000984 за разсрочено
плащане за натрупаните задължения в размер на 6862,87 лв. от Н. С. С. за
процесния имот. С подписването на споразумението от Н. С. С. е налице
признаване на натрупаният дълг, както и е прекъснат давностният срок.
Оспорва ответникът твърдението, че от страна на дружеството е било
отказано партидата да бъде променена на името на ищеца. Напротив - твърди,
че ищецът е бил уведомен за необходимостта партидата да бъде променена
поради смъртта на нейния титуляр.
От служителите на дружеството били съставени две предписания за
смяна на партидата в присъствието на ищеца - на 19.12.2018г. от
служителката И. И. на длъжност „отчетник измервателни уреди“ в
присъствието на М.С. на длъжност ОИУ и на Н. С. е съставено Предписание
№561237, с което е констатирано, че титулярът на партидата С.С.Х. е
починал, задълженията по партидата са на стойност 6868,55 лв. и не се
осигурявал достъп на служителите на ВиК до водомера.
На 21.01.2020г. е съставено Предписание № 023480 от служителите
С.М. на длъжност „технически организатор“ и И. С. на длъжност „инспектор“
в присъствието на Н. С. С., с което му е даден срок до 20.02.2020г. да се
промени титуляра на партидата, поради смъртта на С. С. Х.. Предписанието е
подписано от Н. С. С., които е присъствал в момента на съставянето му.
Възражения срещу двете предписания от страна на ищеца нямало подадени и
до момента.
3
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ при промяна на собствеността новият
собственик имал право да поиска и да получи от ВиК оператора справка за
всички дължими суми за ВиК услуги към момента на промяната. Нито един
от ищците по гр. д. № 3136/2021г. не е поискал издаването на такава справка.
Посочената като недължима сума от ищците на стойност 2800,02 лева се
разминавала със задълженията в информационната система на дружеството.
По изпълнително дело № 75/2008г. по описа на ЧСИ *** имало извършени
плащания, а последното плащане е извършено на 05.11.2021г. Дължима е,
като неплатена, сумата по фактура с № ********* от 13.08.2018г. за период от
11.07.2018г. до 10.08.2018г. на стойност 28.16 лева. Твърдението на ищеца, че
сумата от 1358,49 лева следва да се търси от всички наследници на С.С.Х., е
неоснователно, тъй като със Споразумение № 000984, именно ищецът се е
задължил да заплати сумата от 6862,87 лева по партидата за обекта за период
от 24 месеца. Споразумението обхваща задължения в размер на 6862,87 лева,
представляващи задълженията по ИД 75/2008г. по описа на ЧСИ ***, както и
тези за периода от 2013г. до 2018г. Неизпълнението по споразумението към
датата на подаване на отговора е на стойност 4195,91 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 4 от ОУ при неизпълнение на
споразумението от страна на потребителя, ВиК операторът има право да
преустанови временно предоставянето на ВиК услуги. Ищецът Н. С. С. не е
изпълнявал подписаното от него Споразумение № 000984 от 20.12.2018г.,
поради което „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е в правото си да
преустанови временното предоставяне на ВиК услуги за обекта.
В писмено становище от 31.05.2022г. ищецът поддържа, че с
подписаното споразумение от 20.12.2018г. ищецът не е признал, че дължи
цялата сума от 6862,87 лева; споразумението е подписано след изтичане на
погасителната давност за вписаните в него задължения; периодът по
споразумението е различен от този по отправената на дата 01.11.2021г.
покана; неоснователно е възражението на ответника за неизправност на
ищеца поради неизпълнение на даденото предписание за смяна на партидата,
защото такова предписание не е връчено на другите наследници, а за смяна на
партидата е необходимо споразумение с всички наследници; ответникът не е
изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 2 от ОУ, според който при липса на
съгласие между наследниците, е следвало да открие партида на всички по
отделно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установителните искове за съдебно отричане на претендирано от
ответника вземания са допустими. Те черпят правно основание от
разпоредбата на чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК. За пълнота на изложението, следва
да се посочи, че въпросът, дали ищецът отговаря за цялото вземане, или само
за част от него, съответстващо на квотата му в наследството на предишния
потребител, негов наследодател, не е въпрос по допустимостта на иска и не
касае правния му интерес от предявяването му, а е такъв по същество на
спора в този смисъл е Решение №59/14.03.2022г. по в. гр. д. №40/2022г. –
4
ДОС/. Ответникът носи изцяло тежестта да установи фактите, които
обосновават съществуването на дълг в тежест на ищеца в оспорения размер, а
именно, че е доставил на праводателя на ищеца вода в количество на
претендираната стойност, както и размера на претендираните обезщетения за
забава.
По делото няма спор, относно доставените количества вода в периода
08.04.2000г. – 30.12.2007г. и тяхната стойност. При оспорване на вземания,
поради изтекла погасителна давност ищецът трябва да докаже начална дата на
давностния срок, настъпваща с изискуемостта на всяко вземане, а ответникът
– обстоятелства, водещи по прекъсване или спиране течението му.
Видно е от удостоверение за наследници изх. №5507/30.09.2019г.,
издадено от Община Добрич /л.8/, че ищецът Н. С. С. е един от шестимата
наследника /заедно с А.С.С., З.С.А., И. С. С.; Б.Ф.С. и С.Ф.С./ на починалия
на ***. С.С.Х.. Няма спор, че С.С.Х. е бил потребител на доставяни от
ответното дружество водоснабдителни услуги в имота на адрес г***.
По делото не е представен документ за собственост на имота, находящ
се в гр.*** но от съдържанието на приложено нотариално заверено
пълномощно на 29.08.2018г. /л.137/, по силата на което, две от децата на
наследодателя С. Х., а именно – З. С. А. и И. С. С. упълномощават ищеца Н.
С. да продаде от тяхно име съответните им идеални части от наследствения
имот, останал след смъртта на баща им, находящ се в гр.*** като в тази
връзка ги представлява пред всички държавни и общински институции и
нотариус и подготви необходимите документи във връзка със сделката, е
видно, че наследниците се легитимират като съсобственици на имота,
посочвайки титула на правото на собственост на наследодателя им, а именно
– нот. акт №87, том Vс, дело №1698/1974 по описа на ДРС и нот. акт №125,
том ХIII, дело №4963/1975г. по описа на ДРС. Така, след смъртта на
наследодателя С. Х., неговите шест наследника са съсобственици на
гореописания имот, а не само и единствено ищеца, както голословно твърди
ответника.
С Определение № 45 от 29.02.2008г. по ч. гр. д. № 452/2008г. по описа
на Районен съд – Добрич /л.107-108/, на основание чл. 242 вр. чл. 237, б. „к“
от ГПК (отм.) С.С.Х. е осъден да плати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД (сега „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД) следните суми:
1440,16 лева, представляваща стойност на консумирана питейна вода за
периода от 08.04.2000г. до 12.03.2007г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 28.02.2008г. до окончателното изплащане; 165,23 лева – обезщетение
за забава за период от 25.04.2007г. до 13.02.2008г.; както и разноски по
делото - 35,11 лева държавна такса и 160 лева адвокатско възнаграждение.
Не се спори между страните, че въз основа издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 72/2008г. по описа на ЧСИ ***, както
и че последното поискано от взискателя изпълнително действие е от май
2014г., а последното плащане на задълженията е от ноември 2021г. Сумата от
1440,16 лева, съгласно представена от ответника и неоспорена от ищеца
справка, съдържаща аналогични данни на приложената към исковата молба
5
такава, включва задължения за потребена вода по съставени от ответника
фактури, както следва: *********/31.12.2004г. за 14.69лв.,
*********/31.01.2005г. за 4.90лв., *********/28.02.2005г. за 6,53лв.,
*********/31.03.2005г. за 27.74лв., *********/29.04.2005г. за 11,42лв.,
*********/31.05.2005г. за 16,32лв., *********/30.06.2005г. за 17.95лв.,
*********/29.07.2005г. за 24.48лв., *********/31.08.2005г. за 24.48лв.,
*********/30.09.2005г. за 19.58лв., *********/30.11.2005г. за 3.26лв.,
*********/30.12.2005г. за 8.16лв., *********/31.01.2006г. за 9.79лв.,
*********/28.02.2006г. за 6,53лв., *********/31.03.2006г. за 6,53лв.,
*********/28.04.2006г. за 21,22лв., *********/31.05.2006г. за 9.79лв.,
*********/30.06.2006г. за 13.06лв., *********/31.07.2006г. за 13.06лв.,
*********/31.08.2006г. за 13.06лв., *********/29.09.2006г. за 16,32лв.,
*********/31.10.2006г. за 19.58лв., *********/30.11.2006г. за 16,32лв.,
*********/30.12.2006г. за 13.06лв., *********/31.01.2007г. за 14.69лв.,
*********/28.02.2007г. за 13.06лв., *********/30.03.2007г. за 17.04лв.,
*********/29.12.2007г. за 1057.54лв. Част от задължението в размер на 299,76
лв. по последната фактура *********/29.12.2007г. е платено – 289,76 лв. в
хода на принудителното изпълнение на 04.04.2013г., преведени по банковата
сметка на ответника от ЧСИ на 28.10.2021г. и 10 лв. на 05.11.2021г. чрез
електронно плащане през Easy-pay (така представена в съдебното заседание
справка, неоспорена от ищците). Към настоящия момент размерът на
непогасената главница възлиза на 1140,40 лв. и тя, според ответника, е
дължима от наследниците на С.С.Х., съответно на наследствените им права.
Ответникът е представил опис на издадените от него фактури за
начислени главници за периода от 31.01.2016г. до 31.10.2016г. и за начислени
обезщетения за забава върху неплатената главница за периода от 31.01.2016г.
до 11.10.2021г. /л.97-102/, установяващ обща стойност на главницата в
размер на 46.24 лв., от която са платени два пъти по 9.04 лв., или 18.08 лв. и
непогасения остатък от главница е в размер на 28.16 лв., а общата стойност на
законната лихва е в размер на 1374,35 лв., от която платени са 23.59 лв. за
частично погасяване на най-старото задължение и претендирани са лихви в
размер на 1350,76 лв.
Настоящото производство е било спряно с Определение
№7/04.01.2022г. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на гр. д.
№3136/2021г. по описа на ДРС, а то е било образувано по повод обща искова
молба, подадена от наследниците на С.С.Х., а именно: И. С. С., ЕГН
********** от ***; Н. С. С., ЕГН ********** от гр. Добрич, ***; А.С.С., ЕГН
**********, от гр. Добрич, ***; З.С.А., ЕГН ********** от гр. ***; Б.Ф.С.,
ЕГН ********** от гр. ***; С.Ф.С., ЕГН ********** от гр. ***, всички чрез
пълномощник адв. М. С., с която против „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, ЕИК *********, гр.Добрич, бул. „Трети март“ 59, са предявени
искове за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника,
поради погасяване по давност, следните суми: 1. Н. С. С. не дължи: - 288.03
лв., представляваща 1/5 част от неплатените задължения за предоставени през
периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. В и К услуги за имот в гр. Добрич, *** кл.
№ ***, - 271.97 лв., представляваща 1/5 част от неплатени задължения за
6
начислени през периода 01.01.2016г. -01.09.2021г. обезщетения за забава за
предоставени през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. и неплатени
задължения за В и К услуги за имот в гр. Добрич, *** кл. № ***, 2. А.С.С. не
дължи: - 288.03 лв., представляваща 1/5 част от неплатените задължения за
предоставени през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. В и К услуги за имот в
гр. Добрич, *** кл. № ***, - 271.97 лв., представляваща 1/5 част от неплатени
задължения за начислени през периода 01.01.2016г. - 01.09.2021г.
обезщетения за забава за предоставени през периода 08.04.2000г. -
30.12.2007г. и неплатени задължения за В и К услуги за имот в гр. Добрич,
*** кл. № ***, 3. З.С.А. не дължи: - 288.03 лв., представляваща 1/5 част от
неплатените задължения за предоставени през периода 08.04.2000г. -
30.12.2007г. В и К услуги за имот в гр. Добрич, *** кл. № ***, - 271.97 лв.,
представляваща 1/5 част от неплатени задължения за начислени през периода
01.01.2016г. - 01.09.2021г. обезщетения за забава за предоставени през
периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. и неплатени задължения за В и К услуги за
имот в гр. Добрич, *** кл. № ***, 4. Б.Ф.С. не дължи: - 144,02 лв.,
представляваща 1/10 част от неплатените задължения за предоставени през
периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. В и К услуги за имот в гр. Добрич, *** кл.
№ ***, - 135,99 лв., представляваща 1/10 част от неплатени задължения за
начислени през периода 01.01.2016г. - 01.09.2021г. обезщетения за забава за
предоставени през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. и неплатени
задължения за В и К услуги за имот в гр. Добрич, *** кл. № ***, 5. С.Ф.С. не
дължи: - 144.02 лв., представляваща 1/10 част от неплатените задължения за
предоставени през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. В и К услуги за имот в
гр. Добрич, *** кл. № ***, - 135,99 лв., представляваща 1/10 част от
неплатени задължения за начислени през периода 01.01.2016г. - 01.09.2021г.
обезщетения за забава за предоставени през периода 08.04.2000г. -
30.12.2007г. и неплатени задължения за В и К услуги за имот в гр. Добрич,
*** кл. № ***.
В хода на настоящото производство е влязло в сила на 05.04.2022г.
Решение №170/10.03.2022г. по гр. д. №3136/2021г. по описа на ДРС, по
силата на което, съдът е приел за установено в отношенията между пет от
общо шестте наследника на наследодателя С.С.Х. и ответното дружество,
недължимост на наследствените им части (по 1/5 и по 1/10 част) от
задълженията на Х. към водното дружество и в частност е приел, че Н. С., не
дължи на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, гр.
Добрич, бул. „Трети март“ 59: - 228,08 лв., представляваща 1/5 част от
неплатените задължения за предоставени през периода 08.04.2000г. -
30.12.2007г. В и К услуги за имот в гр. Добрич, *** кл. № ***, като
ПРЕКРАТЯВА производството в частта на предявения иск за разликата над
228,08 лв. до заявените 288.03лв. - 271,64 лв., представляваща 1/5 част от
неплатени задължения за начислени през периода 01.01.2016г. - 01.09.2021г.
обезщетения за забава за предоставени през периода 08.04.2000г. -
30.12.2007г. и неплатени задължения за В и К услуги за имот в гр. Добрич,
*** кл. № ***, като е прекратил производството в частта на предявения иск за
разликата над 271,64 лв. до заявените 271.97 лв.
7
В мотивите към горепосоченото съдебно решение по гр. д.
№3136/2021г. по описа на ДРС, съдът е приел, че вземанията на ответното
дружество към задълженията на С. Х. за периода от 08.04.2000г. - 30.12.2007г.
за главници са погасени по давност, както и, че тези за обезщетение за забава,
начислени за периода 01.01.2016г. - 01.09.2021г. не се дължат, съгл. чл.119 от
ЗЗД, съгл. който: „С погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността по тях да не
е изтекла“. Горните изводи се споделят и от настоящия съд, поради
съображенията, развити в съдебния акт по гр. д. №3136/2021г.
Преди да започнат двете дела /настоящото гр. д. №3457/2021г. и гр. д.
№3136/2021г./, ищецът е извършвал частични плащания на задълженията към
ответника. Н. С. е постигнал с ответното дружество писмено споразумение на
20.12.2018г. /л.45/, според което, непогасените задължения за ползвана,
отведена и пречистена вода за периода от 2013г. до 2018г. за имота на адрес
ул. „Каменица“ 16 възлизат на 6862,87 лв. и погасяването им следва да се
извършва на вноски по установена схема. Ищецът Н. С. е извършвал през
2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. плащания в изпълнение на постигнатото
споразумение, а видно е от представените опис на неплатени фактури и
справка за извършени плащания, че не са погасявани винаги най-старите
задължения (тези за процесния период), а са погасявани задълженията за
следващи години – по фактури от 28.04.2007г. до 13.03.2015г. и по-нови
периоди. Ето защо, подписаното на 20.12.2018г. споразумение от Н. С. не
съставлява признание на задължението, прекъсващо погасителната давност
спрямо този длъжник, а още по-малко по отношение неподпиС.те го
длъжници (останалите наследници на С. Х.). Признанието по чл. 116, б. „а“ от
ЗЗД е недвусмислено и ясно изразена от длъжника воля за съществуване на
вземане срещу него от определен фактически състав и в определен размер; за
да има прекъсващ давността ефект, то трябва да е извършено преди
изтичането на давностния срок и да е адресирано до кредитора. В закона няма
предвидена форма за валидното му извършване, но признанието винаги
следва да изхожда от длъжника и да е ясно и недвусмислено. Такова
признание с подписаното от Н. С. споразумение не е извършено.
Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД периодичните плащания, каквито са
тези за доставени количества вода, се погасяват с кратка тригодишна давност
(така Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС). Тъй като изпълнителното производство е образувано, въз основа
изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 242 от ГПК (отм.) на
несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „к“ от ГПК (отм.), при
прекъсване на давността, новата погасителна давност е също тригодишна.
Определението №45/29.02.2008г. по ч. гр. д. №452/2008г. по описа на ДРС по
чл. 242 от ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което, с молбата за издаване
на изпълнителен лист по чл. 242 от ГПК (отм.) не се прекъсва давността в
хипотезата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, нито в хипотезата на чл. 116, б. "в" от
ЗЗД (така т. 14 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно
8
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС). От прекъсването на давността по чл. 116,
б. "в" от ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение по
изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение (така решение № 94 от
27.07.2010г. на ВКС по т. д. № 943/2009г., I т.о., ТК). При безспорния между
страните факт, че последното поискано от взискателя изпълнително действие
е от май 2014г., към 26.06.2015г., когато е постановено Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителното производство не е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК - поради бездействие на взискателя повече от две години (няма такива
твърдения, ищецът признава последно поискано от ответника изпълнително
действие от май 2014г.). При настъпила перемпция новата давност започва да
тече от предприемане на последното валидно изпълнително действие и се
прекъсва с всяко ново такова. След 26.06.2015г. спрямо ищците – наследници
на длъжника в изпълнителното производство, изпълнителни действия не са
предприемани. Преведените от ЧСИ по сметка на взискателя на 28.10.2021г.
суми са събрани (платени от длъжниците) през 2010г. и 2013г., а тези,
преведени на 26.08.2021г. са за задължения по фактури, издадени през 2020г.
С изтичане на две години от последното изпълнително действие през май
2014г. (факт, по който страните не спорят), изпълнителното производство е
прекратено, независимо от наличието или липсата на постановление на ЧСИ
(по силата на закона) и е започнал да тече нов давностен срок. Към датата на
подаване на исковата молба на 05.11.2021г. тригодишният давностен срок е
изтекъл, без преди това давността да е прекъсната след перемиране на
изпълнителното производство. Следователно, погасителната давност е
изтекла за главните задължения за периода 08.04.2000г. – 30.12.2007г., а в
съгласие с чл. 119 от ЗЗД погасени са и вземанията за обезщетение за забава в
тяхното плащане за периода 01.01.2016г. – 01.09.2021г. Част от сумите,
заявени като недължими, поради изтекла погасителна давност, са платени от
ищеца – 299,76 лв. главница и 15,86 лв. обезщетение за забава, с погасителен
ефект, защото съгласно чл. 118 от ЗЗД длъжникът може да изпълни валидно и
погасеното си по давност задължение. Тези суми не се претендират от
ответника, който признава плащането им. За длъжника не съществува правен
интерес от съдебно отричане поради изтекла погасителна давност на вече
погасеното от него чрез изпълнение задължение, което плащане се признава
от ответника (представената от ответника справка за погасяване на
задълженията не е оспорена от ищеца; той не са заявил, че с платените суми
са погасили различни от процесните задължения, т.е. по делото не е
повдигнат спор за прихващане на изпълнението).
По делото е назначена ССчЕ и от изслушаното и прието заключение по
нея /л.277-285/ се установява, че включените суми в ПДИ, отправена от
ответника до ищеца касае вземания за периода от 31.01.2016г. до
31.10.2021г., които са в общ размер на 1404.73 лв., от която: 42.64 лв. –
главница по три фактури, а именно: ф. №**********/13.08.2018г. на стойност
9
28.16 лв., ф. №**********/13.08.2021г. на обща стойност 9.04 лв. и ф.
№**********/24.09.2021г. на обща стойност 9.04 лв. и 1358.49 лв. – лихви за
забава, издадени за периода от 31.01.2016г. до 31.10.2021г., които са
начислени за периода от 31.12.2015г. до 31.10.2021г. върху главници за
предоставени вик услуги по издадени фактури за периода от 28.04.2007г. до
12.02.2020г.
Вещото лице е стигнало до заключение, че в ПДИ има вземания, които
са част от сумите, за които е издадено Решение №170/10.03.2022г. по гр. д.
№3136/2021г., а именно: лихви за забава в размер на 1358.24 лв., издадени за
периода от 31.01.2016г. до 30.09.2021г.
От сумата 1404.73 лв. са погасени чрез плащане на 08.11.2021г. 18.08
лв. по №**********/13.08.2021г. на обща стойност 9.04 лв. и ф.
№**********/24.09.2021г. на обща стойност 9.04 лв., както и 7.73 лв. за
частично погасяване на лихви за забава чрез издадени кредитни известия на
18.05.2021г.
Отразените непогасени суми след плащания и кредитни известия са в
размер на 1378.92 лв., в това число: 28.16 лв. главница по фактура
№№**********/13.08.2018г. и лихви за забава в размер на 1350.76 лв. за
периода от 31.12.2015г. до 31.10.2021г., начислени върху главници за
предоставени ВиК услуги по издадени фактури за периода от 28.04.2007г. до
12.02.2020г.
Задълженията за забава за периода от 01.01.2016г. до 01.09.2021г. върху
главници за периода от 08.04.2000г. до 30.12.2007г. са в размер на 661.78 лв.
Задълженията за обезщетение за забава за периода от 01.01.2016г. до
01.09.2021г. върху главници за периода от 08.04.2000г. до 30.12.2007г. в
размер на 661.78 лв., съдържащи се в общо начислените за периода от
28.02.2008г. до 31.10.2021г. в размер на 1658.92 лв. са били погасени чрез
отписване на 25.03.2022г. заедно с остатъчния размер на главница от 1140.40
лв., въз основа на постановено Решение №170/10.03.2022г. по гр. д.
№3136/2021г. по описа на ДРС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно и
неоспорено от страните.
Съобразно гореизложеното, първите два отрицателни установителни
иска са основателни и подлежат на уважаване, защото процесните суми са
погасени по давност, а и не се дължат само и единствено от ищеца, тъй-като
освен него, наследодателят С. Х. има още пет наследника. Отделно от това, по
отношение на Н. С. има влязло в сила Решение №170/10.03.2022г. по гр. д.
№3136/2022г. по описа на ДРС, с което е признато за установено, че той не
дължи на ответното дружество съответните суми за главница – 288.08 лв. –
представляваща 1/5 част от неплатените задължения за предоставени вик
услуги в периода от 08.04.2000г. до 30.12.2007г. за обект, находящ се в гр.***
кл. №*** и 271.64 лв. - представляваща 1/5 част от неплатени задължения за
начислени през периода 01.01.2016г. - 01.09.2021г. обезщетения за забава за
предоставени през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. и неплатени
задължения за В и К услуги за имот в гр. Добрич, *** кл. № ***, които суми
10
се припокриват с процесните за процесните периоди.
С ПДИ изх. №РД-02-1423/01.11.2021г., ответникът е поканил ищеца
доброволно да изпълни главно задължение в размер на 46.24 лв. и лихви за
забава в размер на 1358.49 лв. за предоставени ВиК услуги в имот, находящ
се в гр.*** обитаван от Н. С., както и го е предупредил, че ако не стори
заплащане на горните суми в 15-дн. срок от връчване на поканата, на
17.11.2021г. ответното дружество ще преустанови водоподаването в имота.
Поканата означава, че ответникът претендира да има правото по чл.41, ал.3,
т.8 от Наредба №4/14.09.2004г. да спре да подава/отвежда вода до имота на
ищеца. Така претендираното право от ответника засяга потребителя, който
има правен интерес да отрече неговото съществуване, поради което третият
иск е допустим. Във връзка с него, по молба на Н. С., съдът на осн. чл.389 от
ГПК е допуснал обезпечение на този иск и е наложил обезпечителна мярка –
„забрана за преустановяване на предоставянето на ВиК услуги към
горепосочения имот до приключване на делото в слязъл в сила акт.“
Предвид това, че ответникът няма спорното право, за което твърди в
поканата за доброволно изпълнение от 01.11.2021г., т.е. налице е
недължимост на процесните задължения за процесните периоди от страна на
ищеца към ответното дружество, следва да се уважи и третият предявен иск,
за признаване на установено между страните, за несъществуване на правото
на ответника да преустанови предоставянето на В и К услуги до имот,
обитаван от ищеца, находящ се на адрес ***, поради липсата на основание за
преустановяването предвид липсата на задължения за предоставени В и К
услуги по покана за доброволно изпълнение №004664 и № РД-02-
1423/01.11.2021г.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски и платено
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от
представения списък с разноски по чл.80 от ГПК, Н. С. С. е внесъл държавна
такса в размер на 156.18 лева /л.18 и л.27/, заплатил е възнаграждение за
адвокат по настоящото дело в размер на 450.00 лева /л.20/, а също така е
платил 348.00 лв. /л.291-292/, от които: 300 лв. – за адв. хонорар за
образуване на изп. дело и процесуално представителство по него във връзка с
издадена обезпечителна заповед по гр. д. №3457/2021г.-ДРС и 48.00 лв. –
такса по изп. д. №20218110400180 по описа на ЧСИ Н.Ж. или общо 954.18 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Н. С. С., ЕГН
********** от гр. Добрич, *** не дължи на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март“
59, следните суми:
- 1086,52 лева, представляващи неплатени задължения за начислени през
периода 01.01.2016 г. - 01.09.2021г. обезщетения за забава за предоставени
през периода 08.04.2000г. - 30.12.2007г. В и К услуги за имот с адрес г***,
11
поради погасяване по давност и поради това, че задълженията не са негови, а
на останалите наследници на починалия С.С.Х.
- 28,16 лева, представляващи задължение за предоставени В и К услуги
по фактура № **********/13.08.2018г. за периода 11.07.2018г. - 10.08.2018г.,
поради погасяване по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, несъществуване на
правото на ответника да преустанови предоставянето на В и К услуги до имот,
находящ се на адрес ***, обитаван от ищеца, поради липса на основание за
преустановяването предвид липсата на задължения за предоставени В и К
услуги по покана за доброволно изпълнение №004664 и № РД-02-
1423/01.11.2021г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД , ЕИК
*********, гр. Добрич, бул. „Трети март“ 59, да плати на Н. С. С., ЕГН
********** от гр. Добрич, ***, съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение в размер на 954.18 лв. /деветстотин петдесет и четири лева и
осемнадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12