Р Е Ш Е Н И Е
№ 644 11.06.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от
съдия М.Николова КАД номер 311 по описа за 2020 година.
Производството е по реда
на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285
от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
пълномощник Т.Ч. – старши юрисконсулт против решение №1448 от 26.07.2019 г. по
адм. дело №1233/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което касационният
жалбоподател е осъден да заплати на М.П.П. ЕГН: **********, лишен от свобода
в Затвора в гр.Бургас, ЗО с.Дебелт, сумата от 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в Затвора гр. Бургас, за периода от 01.07.2018г. до 28.05.2019г., и е отхвърлен иска до
размера от 4
000 лева като неоснователен и
недоказан. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съденото
решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на
изводите на съда. Твърди се, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди,
които да са в резултат на действия/бездействия на ответника. Не са установени
факти и обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между
конкретно изразено бездействие от страна на административен орган от
структурата на ГДИН, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди.
Наред с това се оспорва и решението в частта му, с която съдът е отхвърлил
претенцията на ГДИН за присъждане на разноски. В заключение се иска от съда да
отмени Решението в обжалваната му част, както и да присъди на ГДИН
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът не се явява и
не се представлява.
Ответникът, редовно
призован, се явява лично, доведен от Затвора –Бургас. Същият оспорва жалбата и
иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли за оставяне на решението на първата инстанция в сила.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Производството пред
Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на М.П.П.,
лишен от свобода в Затвора в гр.Бургас, ЗО с.Дебелт против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГД"ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203
и сл. АПК,
във вр. с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск
по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от
01.07.2018г. до 28.05.2019г., в който е пребивавал в Затвора Бургас, като условията не
отговаряли на законовите изисквания. Размерът на предявеният иска е бил 4 000 лв.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства.
Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз
основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е
направил своите правни изводи.
С решението си по делото
Административният съд Бургас е осъдил държавата, представлявана от
главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието
гр.София, да заплати на П. обезщетение в размер на
200 лв. за процесния период, вследствие на бездействието на ГДИН за
осигуряването на нормални
битови условия в Затвора Бургас
от гледна точка на необходимото пространство в жилищните помещения и
необходимостта от проветряване, поради което съдът е приел, че като цяло не е
осигурена нормална жизнена среда за лишения от свобода. Съдът е посочил, че помещенията,
в които е пребивавал П., са били пренаселени, поради което на лишеният от
свобода се е полагала по-малка от минимално необходимата жилищна площ. Също така,
килиите в които съшият е пребивавал са били без достатъчна циркулация на
въздуха с оглед осигуряване на нормалната му чистота, влажност и температура. Горното
е довело до липсата на нормални битови условия, включително водещи до
невъзможност за междудневен сън, които са годни да предизвикат у всяко нормално
човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания
са оценени като такива надхвърлящи прага на строгост, присъщ на самото
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Що се касае до
оплакванията за недостатъчното количество и качество храна, наличието на
насекоми и гризачи в помещенията, липсата на тоалетна в откритото пространство,
разстроено здраве и други, то съдът е приел същите за неоснователни.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които напълно се споделят и от
настоящата инстанция. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател
неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия
материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за частична основателност
на предявения иск, при установяване на сочените в исковата молба обстоятелства,
от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди.
Не е налице и твърдяната
необснованост на съдебното решение в частта за разноските, като съдът изрично е
посочил и правната норма на която се е позовал.
Съгласно разпоредбата на
чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3,
ал. 2 ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Предявеният иск в
уважената му част се основава на твърдяно неосигуряване на минимална жилищна
площ и необходимост от проветряване при изтърпяването на наказанието. При
правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът е приел наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на
касатора, като е определил правилно претендирания период, през който не е
осигурена минимална жилищна площ на П. и проветряване, а при определяне на
размера на обезщетение се е ръководител от критериите по чл. 52
от ЗЗД. Наличието на вреди се
презюмира от закона, поради което и оборването на тази законова презумпция е в
тежест на ответника. В хода на производството пред Административен съд Бургас,
не са събрани категорични и безспорни доказателства за осигуряването на
минимална жилищна площ и проветряване за посоченият в решението период, поради
които са правилни изводите на съда за наличието на предпоставките за
постановяването на осъдителното решение. В
обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения, които съставът на
съда изцяло споделя и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е и
възражението на ГД „ИН“ в частта, с която е отхвърлена предявената претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството по делото е
водено по специалния по чл. 285 от ЗИНЗС ред, като в чл.286, ал. 2 от ЗИНЗС не
е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне
на иска. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира
правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във вр.чл.144 от АПК.
С оглед горното, настоящият
касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се
явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изход на спора
разноски на касатора не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1448 от 26.07.2019 г. постановено по адм. дело № 1233/2019
г. по описа на Административен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.