№ 388
гр. П., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101220 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 367 ТЗ.
Ищецът – „Г. Т.“ ДООЕЛ, чуждестранно търговско дружество, с ЕМБС *** на
Търговския регистър на Р.С.М., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.
Т.“ № 1-1/8, твърди, че между него (като изпълнител/превозвач) и ответника (като
възложител) са били сключени два договора за превоз на товари. Пояснява, че първият
от тях е обективиран в Заявка-договор от 05.12.2023 г., за маршрут гр. Търговище,
Република България – гр. Скопие, Р.С.М., а вторият – в Заявка-договор от 28.12.2023 г.,
за маршрут гр. Варна, Република България – гр. Скопие, Р.С.М.. Поддържа, че е
изпълнил поръчаните превози, спазвайки уговорените условия, като е доставил
товарите до местоназначението им на 07.12.2023 г. – за първия превоз, и на 30.12.2023
г. – за втория превоз. Изтъква, че за така извършените транспортни услуги му се
дължат възнаграждения от 830 евро по първия договор, за което е издал фактура с №
90/05.12.2023 г., и от 900 евро по втория договор, за което е издал фактура с №
98/28.12.2023 г. Сочи, че визираните суми не са му платени от възложителя в
предвидения 30-дневен срок от извършването на превозите и от предоставянето на
превозните документи (фактурите и международните товарителници), а е получил
плащане от ответника едва в хода на сегашния исков процес, с което вземанията са
били погасени. Иска от съда произнасяне по съществото на делото, като се съобрази
1
извършеното плащане, както и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът – „Г. Т. С. Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „О.“ № 29, ЕИК ***, изразява позиция, че е погасил сумите, до които се отнасят
предявените искове. Смята, че не дължи съдебни разноски на ищеца, а последният
трябва да му възстанови неговите съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. Относно предявените искове:
В принципен план уважаването на исковите претенции, поставени за решаване,
е предпоставено от кумулативното наличие на няколко изисквания, свеждащи се до: 1/
валидно облигационно отношение между страните по делото, породено от твърдените
договори за превоз, по силата на които ищецът има качеството на изпълнител/
превозвач на съответните стоки, а ответникът – на техен възложител; 2/ реалното
извършване от страна на превозвача на превозите, поръчани от възложителя; 3/
изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо цената по сделките, и 4/
неизпълнение на насрещното задължението за нейното заплащане.
Общата стойност на паричните вземания, претендирани от ищеца, е 1 730 евро.
Видно е от приложеното към отговора на исковата молба платежно нареждане
от 26.08.2024 г., че ответникът е платил на ищеца цитираната сума.
В откритото заседание, проведено по делото, процесуалният пълномощник на
ищцовото дружество изрично признава, че с това плащане вземанията, предмет на
исковата молба, са напълно погасени.
Обсъжданото плащане е обективен факт, имащ правопогасителен ефект спрямо
вземанията на ищеца. Въпреки че се е реализирал след започването на делото (на
06.08.2024 г.), той подлежи на отчитане от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо и разглежданите искове трябва да бъдат отхвърлени, поради
погасяване на вземанията по тях, чрез плащане, извършено в хода на процеса.
2. Относно съдебните разноски:
Отговорността за разноските в гражданския процес по правната си природа
представлява облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото
на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с него задължение на
другата страна да й заплати разходите по производството, когато неоснователно е
предизвикала съдебния спор (вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и
Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право“. 9-то издание, 2012 г., стр.
378 и сл.).
Следователно релевантен за разпределението на тази отговорност е именно
изходът от спора, поради което ищецът има право на съдебни разноски при
уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), а ответникът – при отхвърлянето му или при
2
прекратяването на делото (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК).
Разноските се понасят от ищеца и при уважаване на исковата претенция, ако
ответната страна я е признала и с поведението си не е дала повод за нейното
завеждане (чл. 78, ал. 2 ГПК). По аргумент за противното, когато ответникът е станал
причина за образуване на исковото производство, но в хода му е заплатил
претендираната сума, той няма право на разноски, а е длъжен да възмезди ищеца за
направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл
Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/14 г., I т. о. на ВКС и Определение
№ 232/07.05.2015 г. по ч. т. д. № 992/15 г., II т. о. на ВКС).
С неплащането на падежа на задълженията си към ищеца, произтичащи от
процесните превозни сделки, ответникът е този, който е станал причина за стартиране
на настоящата искова съдебна процедура.
В този контекст ответникът трябва да възстанови на ищеца разходите по
воденето на делото, чийто общ размер е 775,35 лв. и включва 135,25 лв. – внесена
държавна такса, както и 640 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
Не може да бъде възприето оплакването на ответника за прекомерност на
разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Паричната им величина не е непропорционална спрямо материалния интерес от
делото, неговите особености от фактическо и правно естество и осъществените от
адвоката процесуални действия (изготвяне на подробна искова молба,
окомплектоването й с относими писмени доказателства и участие в откритото
заседание). Тук допълнително е нужно да се каже, че според принципните постановки,
приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдилищата на
държавите-членки на ЕС не са длъжни да прилагат ограничение от националното
законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този
размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото.
Преценката на съда в една така ситуация обаче трябва да се концентрира именно върху
характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не трябва да се
пропуска, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с
юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за своята дейност.
Пренасянето на тези критерии в полето на разглежданата хипотеза показва, че
разходите за адвокатски хонорар от 640 лв., направени от ищцовото дружество по
сегашното дело, не могат да бъдат приети за прекомерни.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса,
обективно (кумулативно) съединените искове на „Г. Т.“ ДООЕЛ, чуждестранно
търговско дружество, с ЕМБС *** на Търговския регистър на Р.С.М., със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „М. Т.“ № 1-1/8, предявени срещу „Г. Т. С. Г.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „О.“ № 29, ЕИК ***, с които
се претендира последното да бъде осъдено да заплати на първото следните суми:
- 830 евро – главница по договор за превоз на товар, сключен между „Г. Т.“
ДООЕЛ (като изпълнител/превозвач) и „Г. Т. С. Г.“ ЕООД (като възложител) и
обективиран в Заявка-договор от 05.12.2023 г., за маршрут гр. Търговище, Република
България – гр. Скопие, Р.С.М., във връзка с което превозвачът е издал фактура с №
90/05.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба –
06.08.2024 г., до погасяването, и
- 900 евро – главница по договор за превоз на товар, сключен между „Г. Т.“
ДООЕЛ (като изпълнител/превозвач) и „Г. Т. С. Г.“ ЕООД (като възложител) и
обективиран в Заявка-договор от 28.12.2023 г., за маршрут гр. Варна, Република
България – гр. Скопие, Р.С.М., във връзка с което превозвачът е издал фактура с №
98/28.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба –
06.08.2024 г., до погасяването.
ОСЪЖДА „Г. Т. С. Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„О.“ № 29, ЕИК ***, да заплати на „Г. Т.“ ДООЕЛ, чуждестранно търговско
дружество, с ЕМБС *** на Търговския регистър на Р.С.М., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „М. Т.“ № 1-1/8, сумата от 775,35 лв. – съдебни разноски,
дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4