№ 62
гр. Чирпан, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Административно наказателно
дело № 20235540200079 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата от К. А. Т., с ЕГН ********** с
адрес **, против НП № 22-1228-003692/25.11.2022 г. на ОДМВР Стара Загора, издадено от
Грозданка Йорданова Андреева на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, С-Р
Пътна Полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание, за извършено
нарушение по чл. 183 ал.4, т.7, пр. 2 от ЗДвП; – глоба в размер на 50лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
становище, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания и е издадено
в законоустановените срокове. Същото се явявало правилно и законосъобразно . В случай,
че жалбоподателят в с.з. ползвал правна помощ, възнаграждението на адвоката да бъде
определено в минимален размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и
съобразно обема на осъществената правна помощ, като се прави възражение за
прекомерност. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП и приложената товарителница/.
Установи се по делото, че с НП № 22-1228-003692/25.11.2022 г. ОДМВР Стара
Загора, сектор пътна полиция гр. Стара Загора издадено от Грозданка Йорданова Андреева
на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, С-Р Пътна Полиция Стара Загора,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание, за извършено нарушение по чл. 183
1
ал.4, т.7, пр. 2 от ЗДвП; – глоба в размер на 50лв., затова че: “ На 11.10.2022г около 12,05ч.
по АМ Тракия км. 170, общ. Чирпан в посока запад управлява ** като водачът превозва
пътник на задната седалка, който не използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила, е извършил: 1. Водачът превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан, с което виновно е нарушил чл. 183, ал.4, т. 7 от ЗДвП.“
В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 7
от ЗДвП ("Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване
на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска") за нарушение на чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 2 от ЗДвП, изразяващо се че превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан.
Макар и задължението за поставяне на обезопасителни колани да е въведено с чл.
137А, ал. 1 от ЗДП, процесното нарушение се изразява в превозване на пътник без поставен
колан, поради което, както санкцията, така и дължимото поведение се съдържат в нормата
на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която правилно е посочена от наказващия орган. В случая
обаче, от словесното описание на така констатираното нарушение и от събраните
доказателства, се установява, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал по
автомагистрала Тракия на км. 170 тежкотоварен автомобил, като на задната седалка е
превозвал пътник, който е бил без поставен обезопасителен колан, но не се събраха
доказателства, че автомобилът да е бил оборудван с изправен такъв. Нещо повече, това
обстоятелство не е отразено и в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. При
така събраните доказателства, съдът намира, че по делото липсват доказателства, които
категорично да установяват допуснато от страна на жалбоподателят нарушение на чл. 183,
ал. 4, т. 7 от ЗДвП, респективно на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани и чл. 182, т. 2 от ППЗДвП, съгласно която пътниците са длъжни да
използват обезопасителните колани, монтирани в автомобил. Както е посочено и по-горе по
делото липсват данни за това процесният автомобил да е бил оборудван с изправни
обезопасителни колани на задната седалка към момента на проверката. Съдът намира, че
това обстоятелство изрично е следвало да намери отражение и в обстоятелствената част на
съставения АУАН, и възпроизведено и в издаденото НП. Съдът намери за безпредметно да
събира доказателства в тази насока, тъй като меродавно в случая е дали към момента на
проверката автомобила е бил оборудван с обезопасителни колани на задните седалки като
същите да са били в изправност, а не към настоящия момент, каквито доказателства
евентуално биха се събрали в един последваш момент. Макар че е несъмнено, изрично
следва да се посочи, че правните изводи на съда не могат да се основават на предположения
и вероятни възможности, а на безспорно установени факти и обстоятелства. При липсата на
доказателства, че процесният автомобил е бил оборудван с изправни обезопасителни колани
на задните седалки не може да се приеме, че жалбоподателят е нарушил изискванията на
горепосочените законови разпоредби.
2
По изложените съображения и наличието на допуснати съществени нарушения при
издаването на обжалваното НП съдът намира, че същото следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Отделно от горното дори да се приеме, че е налице извършено нарушение, съдът
счита,че следва да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото защитените обществени
отношения не са били засегнати съществено от извършеното нарушение. За пълнота съдът
следва да отбележи, че съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката за "маловажност" на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност, при отчитане тежестта на
нарушението, причините, довели до конкретното нарушение, настъпили ли са вреди и други
смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. В настоящия случай в НП не е обсъдено
дали деянието е маловажно. Предвид конкретно установените факти, а именно,че водача на
т.а. шкода е бил с обезопасителен колан и наличието на положителни характеристични
данни за водача / виж в тази насока приложената Справка за нарушител /, съдът счита
настоящия случай за такъв, който следва да се определи като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото обосновава по- ниска степен на обществена опасност на деянието,
спрямо обичайната за същия вид нарушения. Липсват данни жалбоподателят до момента да
е бил санкциониран за други идентични нарушения, липсва такова посочване и в самото НП,
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо за него. Освен това той очевидно
не е имал за цел да наруши правилата, с оглед конкретните данни, че той е бил с
обезопасителен колан, а и при повече пътници превозвани в МПС понякога е твърде трудно
да се установи дали всеки един от тях през цялото време на извършване на превоза е с
поставен такъв колан. В този смисъл може да се приеме, че пропускът се дължи единствено
на проявено невнимание. Предвид тези съображения съдът намира, че случаят е маловажен,
тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на
обществена укоримост. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид
при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата
на чл. 28 от ЗАНН /в съответната редакция/, наказващият орган е нарушил материалния
закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление / виж в тази насока Решение
№ 106 от 19.04.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 50/2022 г. /
По разноските:
Жалбоподателят, е направил искане до съда за присъждане на разноски. Съгласно
нормата на чл. 63д, ал, 1. от ЗАНН в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
препраща към чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт, разноските в производството се възстановява от бюджета на органа,
издал отменения акт. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице,
в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат от възложени върху това юридическо лице, от което е част
3
административнонаказващия орган, а в случая това е ОДМВР Стара Загора.
Съдът е длъжен да се произнесе по възражението на въззиваемата страна за
прекомерност.
Приложима за определяне на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г, препращаща към разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1, тъй
като се взема предвид размера на наложената глоба в размер на 50, 00 - следователно
минималното възнаграждение е 400. 00 лева, т.е. точно толкова, колкото е заплатено и
претендирано. Следователно и същото пне следва да бъде редуцирано.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 22-1228-003692/25.11.2022 г. на ОДМВР Стара Загора,
издадено от Грозданка Йорданова Андреева на длъжност Началник група в ОДМВР Стара
Загора, С-Р Пътна Полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на К. А. Т., с ЕГН ********** с адрес *, вх.
1 , ет. 2 , ап. 4 е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 183
ал.4, т.7, пр. 2 от ЗДвП; – глоба в размер на 50лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на К. А. Т., с ЕГН ********** с адрес **
направените по делото разноски в размер на 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4