РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 21.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 432 по описа за 2021 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда /КТ/.
Административното
дело е образувано по жалба на „********“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.*****, ул. „*****, представлявано от управителя А.М.А., ЕГН **********
***, против Предписание по чл.405а, ал.4 от КТ, изх. № ИЗХ21073551/19.10.2021
г. издадено от инж. К.И.П.главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” /Д
„ИТ“/ Ловеч.
В жалбата си оспорващият твърди,
че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен, с искане да бъде отменен и
присъдени разноските по делото. Излага, че преди да се връчи предписание по
чл.405а, ал 4 от КТ, изх. № ИЗХ21073551/19.10.2021 г., лицето Г.С.Г., ЕГН **********
е бил назначен на трудов договор, който преди връчване на същото предписание на
16.11.2021г. е бил прекратен. Сочи, че всички тези обстоятелства са били
регистрирани в НАП.
В съдебно заседание оспорващият чрез
пълномощника си адв.И. поддържа жалбата, ангажира доказателства и претендира
присъждане на направените по делото разноски по приложения списък.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, редовно
призован, не изпраща представител.
Заинтересованата страна /ЗС/ Г.С.Г. в
съдебно заседание застъпва становище за основателност на жалбата, тъй като написаното в нея е
така, както се е случило. Излага, че в същия ден, в който са дошли на проверка,
отишъл да търси работа. Оказало се, че има свободно място за „общ работник“ във
фирма „*****А. ***. Казали му да опита, да види дали ще може да се справи.
Имали уговорка и му звънна ли по телефона, че собственика на фирмата ще дойде
по-късно, за да се уточнят - ако всичко е наред, да сключат договор и сключили
такъв.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приобщена e цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Настоящият
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен
контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2021 г. в 11:15 часа от инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч е извършена проверка в обект „Мебелен цех“
- гр.Тетевен, ул.“***, експлоатиран от „*****А. ***.
При проверката е съставен протокол за оглед
№ 11-С-12-121 от същата дата, в който е описано, че на работа в обекта са заварени да работят поименно
посочените в т.т.1-11 лица, сред които в т.1 фигурира заинтересованата страна Г.С.Г.
с ЕГН **********. Последният попълва
бланка декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л. 11/, в която отразява: „не работя
в Мебелен цех „А.“ – пробвам се“. В
попълнената по време на проверката декларация от Г.С.Г. е
записано, че е започнал работа на 05.10.2021 г. в 10:10 часа като извършва обща
работа, „Пренасяне на мебели“, работи със средства предоставени му от фирмата
/т.11/, служител на фирмата следи и контролира процеса му на работа /т.14/ и не
е подписвал никакъв договор към дата 05.10.2021 г./т.18/. Видно от Декларацията
по отношение обстоятелството по т.5 за
уговорена работа, по т.6 за продължителност на работния ден, по т.7 за
установено работно време, т.9 за реално ползване на почивни дни, по т.13 за определено работно
място, в т.15. за уговорено възнаграждение и размер, т.16 за последно получено
възнаграждение не са попълнени.
Контролните органи попълнили уведомление за започване
на производство по чл.26, ал.1 от АПК /на лист 8/, в което отразили, че са
уведомили „********“ ЕООД за проверката на 05.10.2021 г. в 11: 15 ч. по телефон
чрез лицето М. А.. С призовка представител на дружеството е призован да се яви
в ДИТ Ловеч на 08.10.2021 г. и да носи подробно изброени документи, сред които
и трудовите досиета на заварените в обекта лица.
В резултат на извършената проверка на 18.10.2021г. от инж.К.И.П.-главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, е издадено
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ *********
от същата дата /л.4/, с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между „********“ ЕООД и Г.С.Г.,
за извършване на работа като „общ работник“.
За да издаде цитирания акт, служителят на
ДИТ Ловеч е приел установеното от проверката в обекта на 05.10.2021г. и в тази
връзка констатациите от съставените документи: Уведомление,
протокол за оглед, декларация, писмени обяснения от 15.10.2021г. на управителя
на дружеството, както и, че при проверка на 15.10.2021 г. на представената
документация свързана с осъществяване на трудовите правоотношения на работещите
в предприятието за лицето Г.С.Г. е изискан, но не е представен писмен трудов
договор за извършваната от него работа на 05.10.2021 г. Посочено е, че е
представен писмен трудов договор №020/06.10.2021 г. /л.12/ за изпълнение на длъжността „Общ работник“ с
месторабота мебелен цех в гр. Тетевен, както и че е налице предоставяне на
работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Видно от диспозитива на Постановлението липсва отразяване считано от коя дата е обявено съществуването на трудовото правоотношение.
Постановлението е получено от оспорващия на 16.11.2021г. и по делото
няма данни да е обжалвано, няма и такова твърдение от страните.
Въз основа на цитираното постановление по чл.405а ал.1 от КТ, на
18.10.2021г. инж. К.И.П.-главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, е издала и оспореното в настоящото
производство Предписание по чл.405а, ал.4
от КТ изх. № ИЗХ21073551 /19.10.2021
г., с което е предписано на работодателя „********“ ЕООД да предложи сключване на трудов договор на Г.С.Г.
за извършване на работа като „общ работник“ в експроатирания от дружеството
обект „мебелен цех“ в гр.Тетевен, считано от 05.10.2021г. /л.5/.
В оспорения акт е посочено, че трудовият договор трябва
да бъде сключен, считано от 05.10.2021г.- приета за дата на възникване на
трудовото правоотношение, като е цитирано Постановление изх. № ********* от 19.10.2021
година. Даден е срок за изпълнение: три дни след получаване на предписанието. Предписанието
е получено от оспорващия на 16.11.2021г., според приложената Разписка за
получаване на лист 6.
За доказване изложеното в жалбата си,
оспорващият е представил справка за всички трудови договори към дата -
24.03.2022 година на оспорващото дружество от сайта на НАП, с електронен подпис
на търговското дружество. Според Справката Г. С.Г. е сключил с оспорващото
дружество трудов договор на 06.10.2021г., който е прекратен на 22.10.2021г. /
л.42/.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е в срок / с оглед данните за връчване на процесното предписание на оспорващия на 16.11.2021г., и
депозирането на жалбата в ДИТ Ловеч на 30.11.2021г. с вх.№ ВХ21101059/, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на обжалване административен акт и
пред местно компетентния съд. Предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ е индивидуален административен акт и
подлежи на съдебен контрол съгласно чл.405а, ал.7 от КТ. С оглед изложеното, съдът намира,
че жалбата е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество
и след проверка на оспореният административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата е и основателна
по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.405а,
ал.1 и ал.2 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда имат право да
обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато
установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия
кодекс. На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията
по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или
служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето,
трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото
правоотношение, определена в постановлението.
Оспореното предписание е
издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.405 а, ал.4 от КТ, в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл.399 от
Кодекса на труда контролът за спазване на трудовото законодателство е
предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” /ИАГИТ/. Дирекциите
„Инспекция по труда”, като поделения в системата на ИАГИТ, са органи на
изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от
държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение по аргумент на
чл. 12, ал.1 от Закона за администрацията/. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има
правомощия, установени в КТ, включително тези по чл.405а, ал. 4 - да дава
задължителни предписания на работодателя да предложи на работника или служителя
сключване на трудов договор. При осъществяване на функциите си инспекторите не
действат като самостоятелни публичноправни субекти, а упражняват правомощията
на съответната дирекция „Инспекция по труда”, която съгласно чл. 399 от КТ е
надлежно овластеният от закона държавен орган за контрол за спазване на
трудовото законодателство. Видно от представените по делото на л.18 Длъжностна
характеристика на главен инспектор и на л.21 служебна карта издателят на
оспореното предписание е главен инспектор в ДИТ Ловеч и осъществява контрол по
спазване на изискванията на законодателството в областта на трудовите
отношения. Анализа на приложимото право и представените доказателства обуславят
извода, че процесното предписание е издадено от компетентен контролен орган, в
рамките на неговите правомощия и териториален обхват на контролна дейност.
Като индивидуален административен акт
предписанието е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изложение на фактически и правни основания за издаването му, съгласно
формалните изисквания на чл.59, ал.2 от АПК.
Оспорващото дружество, в качеството му на
заинтересовано от административното производство, своевременно е уведомено за
неговото иницииране и движение, съгласно изискванията на чл.26 от АПК.
Съответно не е била ограничена възможността му да охрани интересите си в това
производство, вкл. като прави искания и възражения, и ангажира доказателства.
В нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК
административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и
преценят от него. От една страна по
делото се установи, че между оспорващото дружество и ЗС Г.Г. е сключен трудов
договор от 06.10.2021г., който е бил представен на контролния орган в
административното производство. От друга, относно извършваната от Г. работа на
05.10.2021г. не са установени всички
факти и обстоятелства за преценка същността на възникналото правоотношение.
Контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение позовавайки се
единствено и само въз основа на декларацията-образец, в която освен, че не са
попълнени основни данни като работно време, договорено възнаграждение и др.,
съдържа волеизявление от лицето, че не работи. По своя характер подписаната
декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да
представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно
чл.43 от АПК, във вр. с чл.402, ал.1, т.3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща
материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при
условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента
на проверката правоотношение.
В тази връзка законодателят в
АПК е разширил кръгът на доказателствените средства с помощта, на които се
установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Съобразно
служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по трудовото
законодателство е следвало да събере всички необходими доказателства, за да
изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и
преценка и след това да издаде административен акт. След като не са сторили
това издателите на процесното постановление са допуснали съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в частност на чл.35 и чл.36 от АПК. Посоченото нарушение в случая е съществено, доколкото недопускането му е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи,
различни от формираните.
Обсъденото
процесуално нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания
административен акт при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от кодекса,
съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено
от контролните органи на инспекцията по труда. Въз основа на постановлението по
ал.1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на
работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор
/чл.405а, ал.4 от КТ/.
Релевантни към предмета на спора
са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на
работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение
между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на
постановление относно обявяване на съществуването му и на предписание по чл.405а, ал.4 от КТ към работодателя да
предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на
разпоредбата на чл.405а, ал.4 от КТ е
обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в
нарушение на нормата на чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно нормата на чл.1, ал.2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. При формирането на извод, съобразно който
правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя
характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните
елементи на трудовия договор съгласно чл.66, ал. 1 от КТ: мястото на работа,
наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение,
времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски,
основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността
на тяхното изплащане. Изводът, че между дружеството и работника е възникнало
трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ следва от преценката на
събраните по делото доказателства, при която се установява, че между страните
съществува договореност за вида труд, който да се полага, мястото на работа,
времетраенето и заплащането на труда. При трудовия договор се дължи работна
сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на
определена трайно осъществявана работа. При трудовия договор работникът се
намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и
трудова дисциплина.
В доказателствена тежест на
административния орган е да установи, че волята на страните е за сключване на
трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, може
да се установява с всички доказателствени средства.
В
конкретния случай предвид обуславящото за издаване на процесното предписание
значение на постановлението, следва да се отбележи, че в диспозитива на
издаденото липсва отразяване считано от кога е обявено съществуването на
трудовото правоотношение между посочените страни, поради което е неясна волята
на АО, включително защо не е зачел цитираният като представен трудов договор
№020/06.10.2021 г. /л.12/ сключен от 06.10.2021г. между същите страни за
изпълнение на длъжността „Общ работник“ с месторабота мебелен цех в гр.
Тетевен, като не са изложени каквито и да било мотиви в тази връзка, за обосновка
приетото че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда, респективно от кога.
В мотивационната част на акта
не се съдържат факти, въз основа на които може да се направи извод за характера
на отношенията между дружеството и лицето, което извършва дейност на проверения
обект за 05.10.2021г.. Не са налице доказателства и не се установи по
категоричен начин, че правоотношението между оспорващото дружество и
заинтересованата страна може да бъде характеризирано като трудово. Да се
установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ,
означава на първо място да бъде установена същността на работата /като съвкупност от трудови функции/, за чието извършване се предоставя работната сила /по аргумент на чл.124 от КТ, наименован „Съдържание на
трудовото правоотношение“/. Видно от Постановлението,
контролният орган е приел, че на обекта лицето Г.Г.
извършва обща работа „пренасяне на мебели“, в рамките на работното време на
обекта, работи със средства предоставени му от фирмата, служител на фирмата
следи и контролира процеса му на работа и не е подписвал никакъв договор към
дата 05.10.2021 г., като се позовава на попълнената Декларация. Констатирано е,
че е налице уговорено работно място, полага се труд в рамките на работно време
определено в правилника за вътрешен трудов ред, труда се полага на осигурена от
дружеството работна площадка със осигурени от него средства.
Това по същество представлява
правен извод, като в мотивите на постановлението, въз основа на което е
издадено оспореното предписание не се съдържат и констатации
за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна
сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен
период от време, на определено работно място, при определено работно време,
срещу уговорено възнаграждение. Изброени са единствено част елементите на
трудовото правоотношение без изобщо да са констатирани и вписани техните
параметри, а именно каква е продължителността на работното време, размерът на
уговореното трудово възнаграждение, престира ли се труд предвид изрично
записаното от ЗС Г. в Декларацията при проверката на 05.10.2021г., че не работи. В тази връзка вписаното съответства на писмените
обяснения, дадени на 15.10.2021г. пред контролните органи на основание чл.45,
ал.1 от АПК във вр. с чл.402, ал.1 , т.2 във вр. с ал.2 от КТ от управителя на оспорващото
дружество, както и на представения трудов договор №020/06.10.2021 г., сключен
на 06.10.2021г. между заинтересованата страна Г. и оспорващото дружество.
Липсват данни, че Г.Г. работи
на 05.10.2021г. при договорено работно време, трудово възнаграждение, в
условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина.
Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната
преписка, нито се установиха в хода на съдебното производство. Извън горното,
съдът намира за необходимо да отбележи, че и отразените в обясненията факти не
могат да обосноват извод за предоставяне на работна сила. Извод в подкрепа на
застъпеното от административния орган становище за трудовия характер на
правоотношението на 05.10.2021г. не може да се направи и въз основа на
останалите събрани по делото доказателства. Липсват елементите на трудово правоотношение,
регламентирани в чл.66, ал.1, т.1 до т.8 от КТ за 05.10.2021г., а от 06.10.2021г. е сключен трудов договор.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на
проведеното административно производство не са събрани съответните
доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за
наличие на трудово правоотношение на 05.10.2021г. между оспорващото дружество и
Г.Г., като от 06.10.2021г. е сключен представения при документалната проверка
трудов договор № 020/06.10.2021 г. и не е налице основание за даване предписание на
работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор
– при наличие на валидно сключен между тях трудов договор на 06.10.2021 г. Следва
да се отбележи, че сключването на втори трудов договор между страните за една и
съща работа, на едно и също работно място и за еднаква продължителност на
работното време се явява и несъответно на целта на закона, както и би
противоречало на чл.110 и чл.113 от КТ, защото от своя страна наличието на два
трудови договора по основно правоотношение би довело и до недействителност на
втория трудов договор като противоречащ на закона по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ.
Административният орган, в
чиято тежест е да установи съответните факти /чл.170 ал.1 от АПК/, не е
ангажирал безспорни доказателства, че Г. е бил нает от „********“ ЕООД и е
полагал на 05.10.2021г. труд при изпълнение на трудови функции, под контрола и
ръководството на този работодател. Единственото доказателство, на което се
основават констатациите на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”
– Ловеч, е подписаната от Г., декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която
както се посочи по-горе в мотивите по същността си представлява частен
свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в
административното производство доказателство съгласно чл.43 от АПК, във вр. с
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, не притежава обвързваща материална доказателствена
сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно
доказване на характера на съществуващото към момента на проверката
правоотношение. Отделно, от декларацията на Г. не може да се направи
категоричен извод за правоотношение, за което не е бил съставен и подписан
трудов договор, поради липса на данни за съществените елементи на такова
правоотношение.
Проверката за съществуване на реално
възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за
конкретни действия, които сочат изпълнение на една трудова функция, а в случая
такива констатации липсват за 05.10.2021г.. От една страна контролният орган не
е доказал наличието на уговорки между Г. и дружеството за изпълняване на длъжността
„общ работник“ за 05.10.2021г., а от друга е сключен договор между същите
страни от 06.10.2021г., поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл.405а,
ал.4 от КТ, като е издал обжалваното предписание. При тази фактическа установеност съдът приема,
че обжалваното предписание е издадено при липса на обосноваващото го фактическо
основание, поради което се явява материално незаконосъобразно.
Съдът като съобрази становището
на заинтересованата страна Г. С. Г., изразено в проведеното о.с.з. по
настоящото дело, както и сключения трудов договор с дружеството-жалбоподател,
приема, че обжалваният акт е несъответен и на целта на закона, формулирана в
чл. 1, ал. 3 от КТ, а именно - да осигури свободата и закрилата на труда, както
и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите,
работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения
административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона
форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона,
поради което са налице основания за отмяната му по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК като незаконосъобразен.
При този изход на спора и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно направеното
от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по делото. В случая
претендираните от оспорващия разноски общо в размер на 550. 00 лева, от които
50 /петдесет/ лева заплатена държавна такса, съгласно вносна бележка на л.27 от
делото и 500.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат, в
съответствие с Договор за правна защита и съдействие на л.45, се явяват
доказани и следва да се възложат в тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Ловеч.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, предложение второ и чл.143, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „********“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр.*****, ул. „*****, представлявано от управителя А.М.А. с
ЕГН ********** ***, Предписание по
чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда с изх. № ИЗХ21073551/19.10.2021 година,
издадено от инж. К.И.П.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч
да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.*****, ул. „*****, представлявано от управителя А.М.А. с ЕГН ********** ***,
направените и доказани разноски по делото в размер на 550 /петстатин и петдесет/
лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: