РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Благоевград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210102320 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С. Д.
Р., с ЕГН **********,с постоянен адрес: гр. Б*, ул. ”Р*, чрез адв. Е. А. П.-адвокат към АК-
гр.Благоевград, с личен номер *, със служебен адрес: гр. Б*, ул.”В*,ет. 1, офис №* против
„Р*, с ЕИК *,със седалище: Област: С** Община: С* гр. С*, п.к. 1*,р-н Т*бул./ул. пл. П*,
Бизнес център П*, Представлявано от Д* С* И*-Н*
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на „Р*, с ЕИК *, че С. Д. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б*, ул. ”Р*,/длъжник по изпълнително дело №*по описа на ЧСИ Г* Ц*, с рег.№702,с
район на действие ОС Благоевград/, не дължи на ответника „Р*, с ЕИК *,със седалище:
Област: *, пл. П*, Бизнес център П* представлявано от Д* С*-Н* като погасена по давност
сумата в размер общо на 1128.49 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист гр.д. №
22876/2006г. по описа на Софийски районен съд от дата 15.11.2006г., от които: сумата от
1054.67 лева /хиляда петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ -
представляваща неизплатена главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 11.07.2006
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.10.2006г. до датата на депозиране на
настоящата искова молба; сумата от 73.82 лв., представляваща разноски по гражданското
дело.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се, че срещу ищеца се води изпълнително дело №* по описа на ЧСИ Г* Ц* с
рег.№702,с район на действие ОС Благоевград. Посочва се, че след направени справки е
установил, че същото изп.д. е образувано по молба на "Т*, гр.С* пл.“П* към 2017г. - „Т*“ с
ЕИК */с предишно наименование "Т*,по настоящем Р* с ЕИК *,със седалище: Област: С**,
п.к. 1*р-н Т*,бул./ул. пл. П**, Бизнес център П*, представлявано от Д* С*-Н* от дата
22.02.2013 г., въз основа на издаден изп. лист от Районен съд-град София,76 съдебен състав
по гр.д.№22876/2006г. на СРС.
Излага се, че след като съдебният състав е установил, че постановеното по делото
Определение е влязло в законна сила на 08.11.2006г. е бил издаден изпълнителен лист на
1
15.11.2006г. в полза на "Т*,гр.С*пл.“П*. Твърди се, че ищецът не дължи сумите установени с
горецитирания изпълнителен лист, тъй като същите се явяват погасени по давност и прави
възражение в този смисъл. Излага се, че правото на принудително изпълнение за лицето, в
чиято полза е налице осъдително решение, подлежащо на изпълнение възниква от момента,
в който съдебното решение е влязло в сила и за него важат общите правила за давността.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ад. 2 от ЗЗД, щом вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, а чл.116, б."в" от ЗЗД
определят кога се прекъсва тази давност - с предприемане действия за принудително
изпълнение, а съгласно чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания /лихви, разноски и пр./, макар давността за
тях да не е изтекла. Според чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно.
Навежда се, че изтеклата давност, като новонастъпил факт след влизане в сила на
осъдително решение и висящото изпълнително производство, са обстоятелствата
обосноваващи правен интерес от завеждане на настоящият иск по реда на чл. 439 от ГПК.
Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване недължимост на вземането, предмет на изпълнителен лист, издаден от
Районен съд-град София,76 съдебен състав по гр.д. №22876/2006г. на СРС, въз основа на
който е образувано висящо изпълнително производство по изпълнително дело
№20137020400436 по описа за 2013г. на ЧСИ Г* Ц* с per. №702, с район на действие
Окръжен съд-Благоевград, поради погасяване на вземането по давност.
Твърди се, че С. Д. Р., с ЕГН ********** е осъден съгласно издаден изпълнителен
лист да заплати на "Т**,гр.С*,пл.“П*,сумата от 1054.67 лева /хиляда петдесет и четири лева
и шестдесет и седем стотинки/ на осн.чл.237, б.“е“ ГПК, въз основа на Запис на заповед от
11.07.2006г.,ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.10.2006г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 73.82 лева- разноски по делото.
Твърди се, че към момента на образуване на изпълнителното производство с
депозирана на 22.02.2013 г., молба за образуване на изпълнително дело /заведена с вх.
№01763/22.02.2013г./ пред ЧСИ Г* Ц* с рег.№702,с район на действие ОС Благоевград,
вземането е изтекло по давност. Сочи се, че с Определението на СРС, въз основа на което е
издаден е влязло в законна сила на 08.11.2006г., поради което се навежда, че съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, щом вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е пет години, поради което се твърди, че давността за оспореното
вземане е изтекла на 08.11.2011г.,т.е преди образуването на изпълнителното производство.
Навежда се, че в продължение на повече от пет години не са предприети никакви действия
от ответното дружество за удовлетворяване на присъденото им вземане, като с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради
което се твърди, че са погасени и претенциите за законна лихва, както и последващите
претенции за разноски по гражданското и по изпълнителното дело.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство през 2013г., по също
не са предприемани изпълнителни действия, като поканата за доброволно изпълнение е
връчена на 26.03.2013г.,със задължение да предаде от лицето- К* Г*- лелинчо. Навежда се,
че е изпратено съобщение до работодател, като фирмата е депозирала молба, в която е
посочила, че лицето не работи в тази фирма от 10 години, а през 2013г. е поискана справка за
собствени на ищеца МПС, като през 2017г. е направено искане от взискателя да бъде
направена справка за банкови сметки. Излага се, че през 2022г. е поискано от взискателя да
бъде направена справка за трудови договори. С оглед на горното се твърди, че следва да
бъде прието, че изпълнителни действия не са извършвани, но дори и да се приеме, че с
образуване на изпълнителното дело е налице прекъсване на давността, то се сочи, че други
прекъсващи давността действия не са предприемани, поради което и към дата 22.02.2018г.
задължението и по изпълнителното дело според ищеца е било погасено по давност, тоест е и
2
изтекла към момента на предявяване на настоящата искова молба.
Твърди се, че към 2017г. взискател по образуваното изпълнително дело № **по описа
на ЧСИ Г* Ц*в, е рег.№702,с район на действие ОС Благоевград е „Т*, с ЕИК */с предишно
наименование "Т*/,по настоящем Р* с ЕИК **,със седалище: Област: С***, пл. П*, Бизнес
център П*, представлявано от Д* С*Н*
С разпореждане № 3601/04.12.2024 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 16.12.2024г. В срока по
чл. 131 от ГПК по делото не е депозиран писмен
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител адвокат П., която поддържа предявения
иск, по същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират
сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се явява, не се
представлява. Не ангажира становище по същество на делото.
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Видно от заверено копие на изпълнителен лист от 15.11.2006г., издаден от Районен
съд-град София,76 съдебен състав по гр.д.№22876/2006г. на СРС на основание чл. 237 и чл.
242-249 ГПК /отм./ след като е установил, че постановеното по делото Определение е влязло
в законна сила на 08.11.2006г. е издал посочения изпълнителен лист в полза на "Т*
гр.С*,пл.“П*като е осъдил С. Д. Р., с ЕГН ********** да заплати на "Т*,гр.С*л.“П* сумата
от 1054, 67 лева /хиляда петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ на
осн.чл.237, б.“е“ ГПК, въз основа на Запис на заповед от 11.07.2006г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 31.10.2006г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от
73, 82 лева- разноски по делото.
С молба за образуване на изпълнително дело с вх.№01763/22.02.2013г. "Т*, е
поискало от ЧСИ Г* Ц* с рег.№702,с район на действие ОС Благоевград въз основа на
посочения изпълнителен лист да образува изпълнително дело, като са поискани и
принудителни действия.
Установява се от приетата по делото молба и от справка за образувани изпълнителни
дела, че е образувано изпълнително дело №20137020400436 по описа на ЧСИ Г* Ц*, с рег.
№702,с район на действие ОС Благоевград с взискател „Т*, гр.С* пл.“П*към 2017г. - „Т*“ с
ЕИК */с предишно наименование "Т*/, понастоящем Р* с ЕИК *,със седалище: Област:
С*а,бул./ул. пл. Позитано No 2, Бизнес център П* представлявано от Д*С* И*.
Видно от покана за доброволно изпълнение, същата е връчена на 26.03.2013г. чрез К*
Г*-лелинчо, със задължение да предаде, като в същата е насрочен опис на движимо
имущество на 10.04.2013г.
Видно от молба вх. № 09814/28.10.2022г. със същата взискателя е поискал по
изпълнителното дело да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори и
налагане на запор на наличните, върху която от ЧСИ е поставена резолюция да се заплатят
дължимите такси.
Видно от запорно съобщение от 26.01.2023 същото е изпратено до „Нов покрив“ ООД
/работодател/ като трето задължено лице/ за налагане на запор на трудовото възнаграждение
3
на длъжника-ищец в настоящото производство. От същото е депозирана молба на
07.04.2023г., в която е посочено, че лицето не работи в тази фирма от 10 години, а фирмата е
закрита.
От приетия по делото Протокол от 29.06.2024г. на ЧСИ Г*Ц* е видно, че е прекратено
изп.д. № 436/2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради обстоятелството, че
взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години, като
съобщението е връчено на взискателя, а видно от представеното по делото съобщение до
длъжника няма данни кога му е връчено.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във
връзка с член 124, ал.1 от ГПК. С този отрицателен установителен иск, се дава възможност
на длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник,
но същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Именно, за да не се допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо”
спор, законът е предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти,
настъпили, след приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат
различни- плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от
страна на взискателя- кредитор, в продължение на повече от 3, респ. 5 години, от
възникването в негова полза на изпълняемото право и др. В настоящия случай ищецът се
позовава на втората хипотеза- погасяване на дълга по давност. Искът е допустим.
В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о е посочено, че
длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено
по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително
производство /на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по
давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение,
но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува
новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона. В определение № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о. е
прието, че при заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо
изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му,
правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането
на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване
на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които
ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,
достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви
иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия
следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален
отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.
4
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че искът по чл.439 ГПК е
предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на
изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана
именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439,
ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване
на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази
хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Правен
интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен
титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска
образуване на изпълнително производство. В тази насока и Решение № 50041/10.05.2023г.
по т.д. № 20 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност след издаване на изпълнителното основание.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи,
ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, поради следното:
Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че изпълнителното
производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2006г., издаден в
полза на ответника по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. "е" ГПК отм. на основание запис на
заповед. Съдът намира, че към датата на образуване на изп.д. № 436/2013г. по описа на ЧСИ
Г* Ц*на 22.02.2013г. вземането на взискателя и ответник в настоящото производство срещу
длъжника С. Р.-ищец по делото е погасено по давност. Съгласно чл. 531, ал. 1 във връзка с
чл.537 ТЗ , исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност
от падежа.
По силата на чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ записите на заповед, менителниците и
приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по
тях, подлежат на принудително изпълнение, като за целта кредиторът следва да се снабди с
изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК /отм./. Производството по издаване на
изпълнителния лист започва по молба на кредитора въз основа на посочените актове, като
съдът проверява дали несъдебният акт, въз основа на който се иска издаване на
изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, и се произнася с
определение, с което молбата се отхвърля или уважава изцяло или отчасти и съответно се
разпорежда издаването на изпълнителен титул. Според задължителната практика на ВКС,
обективирана в решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, и
решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, определението на
съда по чл. 242 ГПК /отм./ за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание по отменения ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила
на пресъдено нещо. Това е така, защото изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. „в“ -
б. „л“ ГПК /отм./ се издава, без да се провежда исково производство, в което със сила на
пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. По силата на
изпълнителния лист кредиторът инициира образуването на изпълнително производство за
5
принудително събиране на вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от
длъжника - относно редовността на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК /отм./ и
относно съществуването на вземането - чрез възражение по чл. 250 ГПК /отм./ или чрез
отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./. Правните последици на акта по чл.
242 ГПК /отм./ не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес,
поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение.
В решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г., I т. о., постановено по реда на
чл.290 ГПК състав на ВКС, ТК е прието, че вземането срещу издателя на запис на заповед се
погасява с изтичането на три годишна давност и когато кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. "е" ГПК отм., ако длъжникът не е
възразил по чл.250 ГПК отм. Когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години - чл. 117, ал. 2 ЗЗД . Данни за развило се исково
производство по оспорване на вземането по издадения лист по отм. ГПК няма. В тази
насока и Решение № 130/23.12.2015 г. по т.д. № 855 по описа за 2011 г. на ВКС, Търговска
колегия, Първо отделение, Решение № 438/ 03.07.2024 г. по гр.д. № 1639 по описа за 2023 г.
на ВКС, Трето гражданско отделение.
Видно е, че от издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на
изпълнителното дело е изминал период по-дълъг от три години, като давността е изтекла
още на 15.11.2009г.
Следователно, към датата на образуване на изпълнителното дело-2013г. вземането на
взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника Р. е погасено по давност, поради
изтичане както на кратката тригодишна погасителна давност, така и на общата давност по
чл.110 ЗЗД. Последица от погасяване на вземане по давност е, че спрямо ищеца не могат да
бъдат предприети принудителни изпълнителни действия.
В обобщение на изложеното, предявеният от ищцата отрицателен установителен иск
е основателен. Ищцата доказва настъпил след приключване на производството по
издаването на изпълнителния лист факт от значение за изпълнителното производство, а
именно погасяване на вземането по давност.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца разноските по
делото. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на : 50, 00 лв. за
държавна такса, 5, 00 лв.-такса за издаване на съдебно удостоверение и 680, 00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение. /видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, в което е налице отразяване за плащане в брой на адвокатското възнаграждение/.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
735, 00 лв., представляваща сторени разноски в производството за държавна такса, такса за
съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. чл.439, ал.1 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК и
чл.78 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 439
ГПК в правоотношенията между страните, че С. Д. Р., с ЕГН **********,с постоянен адрес:
гр. Б*, ул. ”Р* с пълномощник адв. Е. А. П.-адвокат към АК-гр.Благоевград, със служебен
адрес: гр. Б* ул.”В*не дължи на „Р* с ЕИК *,със седалище: Област: С***,бул./ул. пл. П*
Бизнес център П*, Представлявано от Д* И*Н* сумата в размер общо на 1128, 49 лв. /хиляда
6
сто двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, за която сума е издаден
изпълнителен лист гр.д. № 22876/2006г. по описа на Софийски районен съд от дата
15.11.2006г., от които: сумата от 1054, 67 лева /хиляда петдесет и четири лева и шестдесет и
седем стотинки/ - представляваща неизплатена главница, дължима по Запис на заповед,
издаден на 11.07.2006 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.10.2006г. до
датата на депозиране на настоящата искова молба; сумата от 73, 82 лв., представляваща
разноски по гражданското дело, които суми са предмет на изп.д. №20137020400436 по описа
на ЧСИ Георги Цеклеов, с рег.№702,с район на действие ОС Благоевград, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА На основание чл.78, ал.1 ГПК „Р*, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С* пл. „П*, Бизнес център П* ет* представлявано от Д**-Н* да заплати на С.
Д. Р., с ЕГН **********,с постоянен адрес: гр. Б* ул. ”Р* с пълномощник адв. Е. А. П.-
адвокат към АК-гр.Благоевград, със служебен адрес: гр. Б*, ул.”В*сумата от 735, 00 лв.
/седемстотин тридесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса, такса за съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Благоевград, в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7