Р Е Ш Е Н И Е № 767
гр.Перник,06.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в
в публично съдебно заседание на шести
юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Н.Д., разгледа гражданско дело № 228 по описа за 2016 г. и взе
предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл.
200, ал. 1 от КТр.
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединяване искове от К.И.С. против „Айфорос България”
ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, ул.”Владайско въстание” № 1, за
заплащане на сумата от 45 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на
настъпилата на 03.06.2013г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
тази сума от 03.06.2013г., както и за сумата от 700 лв - обезщетение
за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от възнаграждение за труд
поради загубена работоспособност (разлика между брутното трудово възнаграждение
и обезщетението за временна неработоспособност) в периода от 03.06.2013г. до
28.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „„Айфорос България” ЕАД, ЕИК: *********, чрез адв.М. депозира писмен отговор, в който оспорват
исковете, както по основание, така и по размер и моли да присъди на ответника направените
разноски по делото. Твърди се в отговора, че предявените претенции за
неимуществени и имуществени вреди са допустими, доколкото се основават на
обстоятелства свързани с трудовото правоотношение между ищеца и ответника, но
се поддържа, че искът за неимуществените
вреди е в изключително завишен размер и не са съобразени със степента и
характера на увреждането, като е нарушен принципът за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, а искът за имуществени вреди изцяло неоснователен.
Твърди се в отговора, че с действията си ищецът е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди се, че ищецът не е спазил правилата за
здравословни и безопасни условия на труд приети в ответното дружество.
В отговора е направено възражение по
чл.200, ал.4 КТ за приспадане на сумата от общо 800 лв, която е изплатена като
застрахователно обезщетение на ищеца за покрит застрахователен риск от
работодателя „Айфорос България” ЕАД за трудовата злополука, както и за сумата
от 800 лв. – дарена от ответното дружество на ищеца за неговото лечение.
Допуснато е изменение на иска при условията на чл.214 ГПК, като претенцията
за имуществени вреди е увеличена на 868,13лв. , като е променен и периода от
03.06.2013г до 29.01.2014г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се оспорва между страните,
а от приетия като писмено доказателство трудов договор №08/26.10.2006г. се установява, че ищецът е назначен да изпълнява
работа при ответника на длъжността „ МАШИНЕН ОПЕРАТОР”.
Приложената
длъжностна характеристика регламентира характера на работата изпълнявана от
ищеца, както и неговите основни функции.
Видно
от Декларация за трудова злополука
от04.06.2013г. ответното дружество „Айфорос България” ЕАД е декларирало
настъпилата с ищеца С. трудова злополука. В декларацията е отразена датата,
мястото и часа на настъпването на злополуката.
Отразена е работата, която е извършвал ищеца /изтеглял е кабел,
работейки стъпил върху преносима стълба/--, отклонението от нормалните
действия, както и начинът по който е настъпило увреждането.
С
Разпореждане №27/17.06.2013г. на НОИ РУСО- г. Перник, настъпилата с ищеца
злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
За безспорно и ненуждаещо се
от доказване е признато обстоятелството, че ищецът е получил сумата от
800лв. – изплатено застрахователно
обезщетение на ищеца за покрит застрахователен риск от работодателя, както и
сумата от 800 лв. – дарение от работодателят за лечението и възстановяването на
ищеца от последиците от злополуката.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите А.С., И.С. и А.А..
Свидетелите
С. и А. са присъствали по време на злополуката. Те описват начина по който тя
се е случила - докато ищецът изтеглял
кабел от окачен таван, стъпил върху двураменна стълба. Тъй като кабелът
запънал, ищецът се опитал да го издърпа, хванал се за окачения таван, който
поддал и С. паднал на земята, като се откачили и няколко платна от окачения
таван. При падането получил травма на
крака, след което бил транспортиран до гр. София – МБАЛ „Н.И.Пирогов”, където
бил опериран.
Свидетелката
С. /съпруга на ищеца/ дава показания относно болките и страданията, които
ищецът е претърпял вследствие настъпилата злополука. Тя твърди, че той изпитвал
силни болки и неудобства. Извършвани му са общо три операции, като и до момента
той не е напълно възстановен и изпитва болки при движение.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза разликата
между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца ако бе здрав и
работоспособен, работейки на длъжност оператор
полученото парично обезщетение за временна нетрудоспособност на същата
длъжност за периода от 03.06.2013г.-29.01.2014г. възлиза на 868,13лв.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищецът е получил сравнително тежка травма на левия глезе,
изразяваща се в счупване на фибуларния малелол и разкъсване на делтоидната
лигаментарна връзка от вътрешната страна на левия глезен. Счупването е довело
до сублуксация. При самата травма ищецът е изпитвал силни болки и страдания, с
невъзможност да стъпва и ходи, както и да осъществява движения в глезенната
става. Проведено е оперативно лечение по спешност – кръвна репозиция на
счупването и наместване на сублуксацията с фиксиране чрез плака и винтове.
Разкъсването на делотидната връзка е зашито с конци. Болковият синдром е
отшумял след няколко дни. Носил е гипсова имобилизация за 45 дни. Ходил е с две
патерици в продължение на 75 дни без да стъпва на левия си крак, а впоследствие
в продължение на 30 дни с една патерица..
Около 45 дни след операцията е отстранен поставеният винт, след което е
провеждана рехабилитация. Дълго време
ищецът е изпитвал умерени болки и ограничения в движението. Бил е временно
нетрудоспособен за срок от 240 дни. На 24.03.2014г. е проведена нова операция
за отстраняване на поставената остеосинтеза от глезена на ищеца, след която
операция отново е търпял по-силни болки., като за периода от 24.03.2014г. до
28.05.2014г. отново е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. В личния
амбулаторен картон на ищеца има отразени прегледи с оплаквания от болки, отоци
и ограничения в движението. Вещото лице посочва, че от рентгенография от
05.01.2016г. се потвърждава, че са налице „посттравматични остеоартрозни
изменения”, които са в лека степен.
Възможно е ищецът към момента да изпитва болки при по-тежки физически
натоварвания с персистиращ отток, без особен функционален дефицит. В тези
случаи е възможно да се наложи извършване на процедури по физиотерапия и
баленолечение.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че няма нарушения на
нормативно установени задължения от страна на ищеца в момента на настъпване на злополуката. Вещото
лице посочва, че при извършваната от ищеца работа в момента на злополуката той
е нарушил правилата за безопасна работа при ползване на преносими стълби, тъй
като съгласно приложената инструкция стълбите се поставят така, че работата
върху тях да се извършва удобно и безопасно. Стълбите се поставят така, че
работещите по всяко време да се захващат здраво и да имат здрава опора. Според
вещото лице ищецът е пренебрегнал тези указания като е надценил възможностите
си за запазване на равновесие върху
стълбата, която преценка има само и единствено той. Именно по тази причина,
изгубвайки равновесие той се е хванал за окачения таван, който не е здрава
опора , в резултат на което заедно с парчета от тавана той е паднал от височина
от около 1 м. Към момента на злополуката
ищецът е изпълнявал „изтегляне на кабел”, към която работа най-близко приложим „Правилникът за безопасна работа по ел.
обзавеждане”. Ищецът има цащитена „Трета квалификационна група да работа със
съоръжения до 1000V”.
Изложеното предпоставя, че ищецът при изпълнение на
работата си при ответното дружество е претърпял травматично увреждане, което
има характер на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, в пряка и
непосредствена причинна връзка от което е настъпила неработоспособност за
периода от 03.06.2013г. до 29.01.2014г. Като последица от увреждането ищецът
търпи физически и душевни страдания, тоест искът по чл. 200, ал. 1 от КТ за
обезщетяването им е доказан по основание.
В приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на
справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, характерът на
уврежданията и неизбежно създаденото от тях първоначално шоково състояние;
извършените медицински интервенции, обусловени от увреждането, които по естеството
си представляват допълнително засягане на телесния интегритет на ищеца;
интензивните физически болки и страдания, настъпили към момента на злополуката
и тези, съпътствали периода на лечение и възстановяване. Наред с това съдът взе
предвид и настъпилия душевен дискомфорт у ищеца, обективно обусловен от
невъзможността за пълноценно движение в един продължителен период от време, ,
като прие, че справедливият и достатъчен размер за обезвреда на установените по
делото физически болки и душевни страдания възлиза на сумата от 6600 лв., за
която сума предявеният иск следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 45000
лв. искът за неимуществени вреди се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. От така определеното обезщетение на основание чл.200, ал.4 от КТ
следва да бъде приспадната сумата от 1600 лв. – сбор от направеното от
работодателя дарение за лечение на ищеца, както и изплатеното застрахователно
обезщетение.
Съдът счита, направеното възражение от страна на
процесуалния представител на ответника за приложение на чл.201, ал.2 от КТ, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, за неоснователно.
Отговорността на работодателя е безвиновна и гаранционно - обезпечителна по
правната си природа. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а
именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. А това значи да е извършил определени действия в нарушение на
установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпването на вредоносния резултат, който се надява да
избегне. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага, а
трябва да бъде установена по категоричен начин от работодателя.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел
възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013
г. на Върховен касационен съд
Грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е
положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия. Решение
№ 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на Върховен касационен съд. В конкретни случай такова доказване не бе проведено –
установено е, че при работата с преносима стълба, ищецът е осигурил нейната
стабилност – свидетелят А. я е държал. Не би могло да бъде определено като
груба небрежност поведението на ищеца -
да се хване за окачения таван при изтеглянето на кабела, който е запънал.
Същото чисто житейсти би могло да се възприеме като инстинктивна реакция.
В периода на временната неработоспособност от 03.06.2013г.
до 29.01.2014г., настъпила като резултат от трудовата злополука, ищецът е бил
лишен от възможността да получава трудово възнаграждение. Имуществената вреда
от това представлява пропусната полза и е в размер на разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност и нетното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил ако не беше изпаднал в невъзможност да
изпълнява трудовото си правоотношение. Вещото лице посочва, че цитираната
разлика възлиза на 868,13лв., като искът следва да бъде уважен в претендирания
от ищеца размер.
В забава по отношение на съдебно установените
вземания по чл. 200, ал. 1 от КТр ответникът е изпаднал от деня на настъпване
на вредите – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. По отношение на неимуществените вреди това е
датата на настъпване на трудовата злополука, а по отношение на имуществените
вреди – датата, на която е пропусната ползата, за чието обезщетение е предявен
искът по чл. 200, ал. 1 от КТр (тоест датата, на която ищецът е следвало да
получи трудово възнаграждение за съответния месец от периода, за който е
предявен искът). В забава по отношение на тези вземания ответникът продължава
да бъде и след предявяване на исковата молба, което означава, че на ищеца по
реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК следва да бъде присъдена и законната лихва върху
вземанията по чл. 200, ал. 1 от КТр, признати със съдебното решение. Лихвата за
забава, изтекла за период преди предявяване на исковата молба, представлява
вземане, което не може да бъде присъдено по реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК като
законна последица от уважен иск. Тази лихва може да бъде предмет на
самостоятелна искова претенция, каквато в случая (с индивидуализиране на размер
и период, за който се претендира) не е предявена.
Направено е искане за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар при условията на чл.38 ЗАдв. Изчислена по правилата
на чл.7, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагражедия
съдът изчисли, че следва на адв. З. да бъде изплатена сумата от 880лв. за
оказана безплатна адвокатска помощ.
При този
изход на спора на основание чл.78, чл.3 от ГПК на ответника следва да бъдат
възстановени част от направените разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 2074,81 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да плати държавната такса, дължима за разглеждането на иска в
уважената му част, както и съразмерна част от разноските, направени от бюджета
на съда за изслушаните по делото експертизи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Айфорос България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „Владайско
въстание” №1 да заплати на К.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** на основание
чл. 200, ал. 1 от КТр сумата 5000 лв. в обезщетение на неимуществените вреди –
болки и страдания, настъпили като резултат от трудова злополука на 03.06.2013г.,
ведно със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал. 1 от КТр
за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 5000,00 лв. до
предявения размер от 45000лв.
ОСЪЖДА „Айфорос България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „Владайско
въстание” №1 да заплати на К.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 200, ал. 1 от КТр сумата от 868,13
лв. в обезщетение на имуществените вреди, настъпили като резултат от трудова
злополука на 03.06.2013г. и представляващи пропуснати ползи от възнаграждение
за труд поради загубена трудоспособност в периода от 03.06.2013г. до 29.01.2014г.,
ведно със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА „Айфорос България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Владайско въстание” №1
да заплати на адв. Р.З. сумата от 880 адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Айфорос
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Владайско въстание” №1 сумата от 2183,39
лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Айфорос България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Владайско въстание” №1
да заплати по сметка на РС-Перник сумата от –128,15лв.
Решението може да се обжалва пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: