Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,26.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.Росина
Дончева
При участието на секретаря Теодора Вутева разгледа
докладваното от Генева гр.д.№ 404/2020г. и за да се произнесе,взе предвидследното:
Производството е по чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на „БНП П.П. Ф. С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А. клон Б. ,против решение №35 от 05.02.2020г. на РС-Ботевград по гр.д.№398/2019г.
в частта, с която е отхъврлен иска за възнаградителна лихва в размер на 8111.46 лв.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния пзакон.Процесният договор за
кредит бил сключен при действието на чл.19, ал.1 ЗПК,съгласно който ГПР
съдържал преки и косвени разходи по кредита,включително комисионни на посредници, и съгласно чл.19, ал.4 може да достигне петорен
размер на законната лихва за просрочените задължения.В конкретния случай
ГЛП/годишният лихвен процент/ възлизал на 35.60%, а ГПР-на 44.56 %.При наличие на тези изрични норми
съдът нямал правомощие да преценява дали клаузата противоречи на добрите
нрави.Иска отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове против П.Н..Претендира
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и 162.23
лв. държавна такса.
Въззиваемата страна не взема становище.
След преценка на
данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, Софийски окръжен съд намира
жалбата процесуално допустима като атакуваща съдебен акт, подлежащ на
обжалване, и депозирана в законния срок от легитимирана страна.По същество жалбата
е основателна.
Производството пред БРС
е образувано по искова молба на банката против П.Ц.Н. *** ,с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240 вр.чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД .Ищецът твърди,че по
договор за потребителски заем ,сключен на 08.09.2017г., ответникът получил 6000
лв., и освен това закупил застраховка за 2 217.60 лв.Месечната вноска в
размерна 247.41 лв. включвала главницата на заема,възнаградителната
лихва и месечна погасителна вноска по застраховката.Заемът следвало да се
погаси на 66 месечни вноски,но ответникът не погасил нито една.На 05.12.2017г.
заемът станал изискуем за целия размер
16 329.06лв.Законната лихва от тази дата до подаване на исковата молба
22.02.2019г. възлизала на 767.92 лв.Претендира се главница 6 201.60 лв.,8 111.46 лв. възнаградителна
лихва, изтекла законна лихва 767.92 лв. и законната лихва,счмитано
от предявяване на иска до окончателно плащане на сумата,ведно със съдебни
разноски,в т.ч. 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 597.52 лв. държавна такса.
Първоинстанционният съд
е уважил осъдителния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.430, ал.1 от ТЗ за сумата 1232.96 лв., представляваща главница за периода от 05.11.2017г. до
05.12.2019г. и е отхвърлил за разликата до предявения размер.Отхвърлил е иска наосн.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.430,
ал.2 ТЗ за договорна лихва за сумата 8
111.46 лв.,дължима за периода от 05.12.2017г. до 22.02.2019г., а така също
претенцията за мораторна лихва за разликата над 152.41 лв.За да постанови този
резултат, съдът е приел,че съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът е потребителски и
експертизата установила,че е усвоен.Предсрочна изискуемост не е
настъпила,защото не еобявена на длъжника преди
депозиране на исковата молба.Претенцията за главница е уважена до размера на падежиралите вноски.Съответно е редуциран размера на мораторната лихва.Що се отнася до възнаградителната
лихва,съдът е счел клаузата нищожна като противоречаща на добрите нрави и
несправедливо облагодетелстваща банката за сметка на потребителя,тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва.Настоящият състав не споделя
този извод.Възнаградителната лихва е цената на
предоставените пари и е част от нормалната дейност по кредитиране.Да се
приеме,че противоречи на добрите нрави, означава да се отрече правото на
печалба на търговеца.Уговореният размер не нарушава императивни разпоредби на
закона.Ето защо решението следва да се отмени тази част и въззиваемата
страна да бъде осъдена да плати сумата
8111.46 лв.,ведно със съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на
, 262.23лв., от които 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 162.23 лв. държавна такса.
В останалата част
решението е влязло в сила като необжалвано.
По изложените
съображения, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №35 от
05.02.2020г. по гр.д.№ 398 по описа на Ботевградския районен съд за 2019г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искан на „БНП П. П. Ф.“С.А.клон Б. против П.Ц.Н., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.430, ал.2 от ТЗ ,за сумата 8111.46 лв.,представляваща договорна лихва по
договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта,отпускане на револвиращ потребителски кредит
,сключен на 08.09.2017г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Ц.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,да
заплати на „БНП П. П. Ф. „С.А. клот Б. с ЕИК ……… със седалище а адрес на управление ***,
ж.к.М.-.,Б. П., сграда .. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.430, ал.2 ЗЗД сумата 8111.46 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 5.12.2017г. до
22.02.2019г., дължима по договор за потребителски кредит от …………….г.,ведно със съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 262.23 лв.
В останалата част
решението е влязло в сила.
Решението на Софийски
окръжен съд може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.