Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260012
гр.Русе, 20.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена
Жекова
в присъствието на
прокурора .............................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 7770 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Г.В.Т. твърди,
че на 08.11.2018
г. сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № 67103, по силата на
който от насрещната страна й били
предоставени заемни средства в размер на 1 000 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент от 41 % и годишен процент на разходите-49,65 %, със срок на погасяване
от 12 месеца при месечна вноска от 102,98 лв.
Според чл.20,
заемополучателят се задължила в срок от 3 работни дни от сключване на
контракта, да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, което
да отговаря на поставени изисквания в Общите условия, като при
неизпълнение, съгласно чл.10 от
договора, ще дължи неустойка в размер на 6,90 лв. плюс 0,23 % от усвоения
кредит за първия ден на забава и 0,23 % от усвоеното за всеки следващ ден, за
който вземането не е обезпечено.Съобразно чл.12, начислената неустойка следва
да се престира от потребителя разсрочено-още по 69 лв. към уговорената
погасителна вноска.Така месечното падежно вземане нараствало до 171, 98 лв.
Ищцата
признава, че е усвоила изцяло заемния ресурс.Счита обаче, че не дължи плащания
за лихва и неустойки, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните
съображения:
Намира, че
договореният в чл.7 ал.1 фиксиран годишен лихвен процент от 41,00 % нарушава добрите нрави, определен е в ущърб
на потребителя и в разрез с изискванията на добросъвестността, внасяйки неравноправие между правата и задълженията на
страните по кредитната сделка, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение.Сочи, че според трайната съдебна практика, противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити-двукратния размер
на законната лихва.В процесния случай намира, че към възприетата между нея и
насрещната страна лихва от 41 % годишно, трябва да се добави и неустойката по
чл.10 от договора.Така се стига до стойност, която надхвърля повече от три пъти
законната, което счита, че се явява нарушение на добрите нрави.Посочената
клауза накърнява равноправието между страните по контракта и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договаряне, поради което се явява нищожна, не
произвежда никакво действие.В този смисъл трябва да се приеме, че потребителят не
дължи възнаградителна лихва на насрещната страна.Развити са доводи, че това
влече недействителност на цялата сделка според чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.9
от ЗПК.В допълнение, счита, че по силата на чл.20 от договора, вменяващ й
задължение да осигури в срок от три работни дни след сключването на контракта
поръчител, отговарящ на изискванията, регламентирани в чл.18 от ОУ, то
предвидената в чл.10 неустойка от 828 лв. представлява скрит добавък към
възнаградителната лихва.Сочи, че съдебната практика приема, че когато
търговецът създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от
предоставения кредитен ресурс, независимо, че променя наименованието и я
именува като „неустойка“, тази облага съставлява печалба за него и като такава
следва да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва.Намира,
че неустойката, като скрита цена на кредита
трябва да бъде включена в ГЛП и в ГПР съгласно чл.19 ал. 1 от ЗПК.Това
не е направено в процесния случай, с което са нарушени изискванията на чл.11
т.9 и т.10 от ЗПК, с произтичащите правни последици по чл.22 във вр. с чл. 23
от ЗПК.Твърди, че неустоечната клауза по чл.10 от договора е нищожна и като
противоречаща на чл.143 т.5 от ЗЗП, като заобикаляща изискванията на чл.19 ал.4
от ЗПК и като сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че
договорът за потребителски кредит е недействителен и поради нарушаване на
изискванията на чл.19 ал.1 във вр. с чл.10
ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК.В процесния случай
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49, 65 %/. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно обстоятелствата по чл.19 ал.1 липсват. Посочен е лихвен процент по
заема-41, 00 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР.Според чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са
предвидени в него.Сочи, че освен възнаградителната лихва, в съдържанието на
договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен
размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал
право да формира размер на ГПР от 49,65 %. Законодателят задължава
кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит
размера на ГПР, тъй като от него клиентът може да получи информация за стойността на всички плащания,
които ще направи за срока на действие на контракта и така да вземе информирано решение дали кредитът съответства
на неговите потребности и на финансовите му възможности да го обслужва. Законът
предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер
на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от
кредитния договор.Сочи, че освен уговорената възнаградителна лихва, страните не са постигнали съгласие за други разходи,
следователно кредиторът не е имал право
да включва такива в обхвата на обявения в договора ГПР от 49,95 %.Твърди, че
в пряко нарушение на чл.19 ал.1 и на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, ответникът не е включил в ГПР скритите договорни лихви,
уговорени като неустойка.
Намира, че е
била заблудена от насрещната страна, която е
посочила по договора по-висока стойност на ГПР и по този начин
неравноправно е създала предпоставки да претендира от нея престирането на недължими разходи по
кредита.Счита, че в случая се касае до ”заблуждаваща търговска практика"
по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.Нищожността на неравноправната
клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и на чл.143 т.19 от ЗЗП.Нищожността на клаузата,
регламентиращи основен реквизит от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит /ГПР/, има за правна последица изначална недействителност
на цялото заемно съглашение на основание чл. 22 ЗПК.
Твърди, че
макар в съдържанието на договора да е включена клаузата на чл.16 ал.3 относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в
който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно
чл.29 ал.4 и ал.6, в контракта не са разписани другите условия по неговото
упражняване-няма информация за размера на лихвения процент на ден, каквото е
изискването по чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК. Сочи, че в чл.7 ал.2 от договора се съдържа формула за изчислението на дневния
лихвен процент, но записването на този алгоритъм не е равнозначно на изпълнение
на императивното изискване на закона дължимата лихва на ден да бъде включена в
съдържанието на договора като абсолютна стойност.
Чл.147 от ЗЗП
изрично поставя изискването клаузите в потребителските договори да бъдат
съставени по ясен и разбираем начин, като съгласно задължителното тълкуване на
тази норма, извършвано от Съда на ЕС, изискването за обективност и прозрачност
на договорните клаузи означава не само тяхната разбираемост от граматическа и
формална гледна точка, а съставянето им по начин, позволяващ на потребителя да
разбере икономическите последици, произтичащи от поетите от него права и
задължения.Счита, че уговорката от процесния договор, съдържаща алгоритъм за
изчисляване на изчисляване на лихвения процент на ден е неравноправна, тъй като
тя не отговаря на изискването за яснота и прозрачност при съставянето й и
потребителят не може въз основа на нея да прецени обхвата на правото си на
отказ от договора.Поради значимостта на тази информация за защита на интересите
на клиента, законодателят е предвидил за неспазването на изискването по чл. 11,
ал. 1 т. 20 ЗПК с тежките правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на цялата
кредитна сделка.
Твърди, че на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП са нищожни като неравноправни и клаузите на чл.18
ал.1 и ал. 2 от договора и на чл.62.1.1, чл. 62.Т.1.2, чл. 62.Т.1.3, чл.
62.Т.1.4 и чл. 62.Т.1.8 от Общите условия.
Счита, че не е
произвела правно действие уговорката на чл. 18 ал.1 от контракта, която
оправомощава кредитора да променя дължимия лихвен процент при съществени
изменения в икономическата ситуация в страната или в чужбина и/или при промени
в българското законодателство.
Процесният
договор не включва в съдържанието си лихвообразуващи компоненти, обективирани в
математическа формула и промяната на лихвените равнища е изцяло в субективната
власт на кредитора, което илюстрира пряка уговорка във вреда на потребителя. На
пазара действат различни и разнопосочни икономически фактори, което дава
възможност на търговеца изцяло в субективния си интерес да увеличава цената на
кредита и да изменя условията на договора на непредвидени в него основания.
Промените в действащото законодателство също не е пазарен и прозрачно уговорен
в условията на договора механизъм, поради което увеличаването на цената на
заема на това основание злепоставя интересите на потребителя, на което
основание клаузата е неравноправна и не е породила права и задължения в
кредитното правоотношение.
Неравноправни
са и уговорките на чл.18 ал.2 от договора и на чл. 62.1.1, чл. 62.1.1.2, чл.
62.1.1.3, чл. 62.1.1.4 и чл. 62.1.1.8 от ОУ, даващи право на кредитора да
упражни потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В първите
две разпоредби е казано, че непогасяване
в срок на която и да е месечна вноска изцяло или частично-предсрочната
изискуемост е предвидена за неизпълнение на основното задължение по договора за
кредит-заплащане на погасителните вноски по него. В договора обаче не са
въведени критерии за тежестта на неизпълнението, съобразени с общия срок на
кредита или с размера на задълженията по него, които необходимо да варират в
отделни случаи. Предвидено е, че дори частичното неплащане е основание кредитът
да може да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Сочените
основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не съставляват по
необходимост такова неизпълнение, които да се счетат за съществени с оглед
условията на договора.С оглед на изложеното, намира, че разглежданите клаузи от договора и ОУ са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Чл. 62.1.1 от
ОУ урежда и второ основание кредитът да бъде обявен за предсрочно
изискуем-неизпълнение към други кредитори, при условие, че неизпълнението към
тях би създало предпоставки за неизпълнение по договора или непогасяване по
други кредити, предоставени на кредитополучателя от ”Макроадванс” АД, съответно
неизпълнение на всяко друго изискуемо вземане на дружеството, независимо от
основанието, което го поражда.Предвидено е, че кредитополучателят може да
изгуби преимуществото на срока при неизпълнение на всяко задължение, което не е
изобщо предмет на процесния договор, включително при неизпълнение на външно за
страните по кредита правоотношение, което е съществено уврежда интересите на
потребителя и поради това е неравноправно.
Съгласно чл.18
ал.2 т.2 от договора и на чл.62.1.8 от ОУ,
кредиторът има право да обяви предсрочната изискуемост при неизпълнение
на всяко едно задължение по договора и общите условия. Предвидено е, че всяко
неизпълнение, независимо дали съставлява основно задължение по договора и без
значение дали е значително и същинско с оглед интереса на кредитора, поражда
потестативното му право да обяви кредита за предсрочно изискуем. При тези
условия, потребителят е поставен в особено уязвимо положение, тъй като той може
да изгуби преимуществото на срока при най-незначителното неизпълнение, като в
този случай ще търпи тежки негативни последици, тъй като ще трябва да
реституира всички дължими суми по договора за кредит.Намира, че с тези уговорки
е внесено неравноправие в отношенията между страните по заемната сделка, поради
което тя не е породила правно действие.
Сочи, че чл.18
ал.2 т.3 от договора и чл.62.1.3 от ОУ предвиждат, че кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост на кредита при предоставяне от страна на
кредитополучателя на невярна информация или при деклариране на неверни данни
пред кредитора във връзка със сключването и/или изпълнението на договора, а в
общите условия е уговорено, че основание за загубване на преимуществото на
срока е извършените от третите задължени лица предоставяния на неистински и/или
неверни данни в потвърждения, декларации, удостоверения или други документи.
Намира, че
изискваната от кредитодателя информация е от съществено значение, с оглед
осъществяването на преценка за възможността на потребителя да изпълнява
задълженията си по кредита.Въпреки това, счита, че не може всяка информация,
изисквана от потребителя да е обективно от значение за определяне на
кредитоспособността му.Представянето на неверни данни от заемателя може да бъде
основание за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на основание
посочената разпоредба, само ако посочените неверни данни са от съществено
значение за договора-било то с оглед, преценката на кредитоспособността на
заемателя във връзка с изпълнението на целта на договора или дадените
обезпечения.С процесиите клаузи, обаче, неравноправно всяко посочване на
недостоверна информация е приравнено на основание за настъпване на последиците
на предсрочната изискуемост, без да се държи сметка дали и доколко то е
съществено с оглед интереса на кредитора.
Неравноправна
счита и уговорката по чл.62.1.2 от ОУ, която дава право на кредитора да обяви
предсрочната изискуемост на кредита при предприемане от трети лица на действия
по принудително изпълнение върху имуществото на кредитополучателя или на
третите задължени лица.С тази уговорка е предвидена възможност кредитодателят
да прекрати договора при настъпване на събитие, което не е свързано с изпълнението
на задълженията по него.Неизпълнението на кредитополучателя по което и да е
външно правоотношение, било то с държавата или с трето лице, би се пренесло в
отношенията й с кредитодателя, независимо дали тя добросъвестно е изпълнявала
задълженията си по контракта.Счита, че насочването на действия по принудително
изпълнение нямат за необходим резултат, нито изпадането в неплатежоспособност
на потребителя по смисъла на чл. 71 ЗЗД, нито намаляване на дадените от него
обезпечения.
Твърди, че
неравноправие в кредитното правоотношение е внесено и от уговорката по
чл.62.1.4 от ОУ, която гласи, че кредиторът може да обяви предсрочната
изискуемост на кредита, при условие, че кредитополучателят отказва съдействие
на кредитора при извършване на проверки.Задължението на длъжника да оказва
съдействие не е основно в правоотношението и не е съществено с оглед на
интереса на кредитора. Същевременно е уговорено, че всяко едно неоказване на
съдействие може да доведе до тежката последица на изгубване на преимуществото
на срока, а не само съдействие за проверка на платежноспособността, респ. на
дадените обезпечение, което съставлява пряка уговорка във вреда на потребителя.
Иска от съда
да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 67103 от
08.11.2018 г., сключен със „Макроадванс" АД, като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.В случай, че съдът не уважи иска, в
условия на евентуалност иска да се прогласи нищожността на клаузите на чл.10,
на чл.20 ал.2 от договора и на чл.18.1 и
чл.18.2 от ОУ, като неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗПК и като
противоречащи на добрите нрави, както и да прогласите нищожността като
неравноправни на разпоредбите на чл.18 ал.1 и ал.2 от договора и на чл. 62.1.1,
чл. 62.Т.1.2, чл. 62.Т.1.3, чл. 62.Т.1.4 и чл. 62.Т.1.8 от ОУ.Търсят се
разноски за производството, изразяващи се в присъждане на възнаграждение в
полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.2
от ЗА.
Ответникът ”МАКРОАДВАНС”
АД-София оспорват предявените
искове.Наведени са доводи за недопустимост на претенциите, поради липса на
правен интерес за ищцата да иска прогласяване нищожност на договора,
респективно на отделни негови клаузи и на такива от ОУ.Претендира се отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски по делото.Наведени са доводи, че по
отношение на ищцата липсват предпоставки да ползва правна помощ при условията
на чл.38 ал.2 от ЗА.
Приет за
съвместно разглеждане с първоначалните претенции е искът на ”Макроадванс” АД да
бъде осъдена Г.В.Т. да им заплати сумата от 1 000 лв., съставляваща
получена главница по оспорвания договор за кредит, ведно със законната лихва от
07.02.2020 г.
Насрещната ответница
признава получаването на сумата.Претендират се разноски при отхвърляне на
насрещния иск. След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма
спор, че на 08.11.2018 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем №
67103, по силата на който дружеството предоставило на ищцата заемни средства в
размер на 1 000 лв. /л.38/, които тя се
задължила да върне в срок от 12 месеца при фиксиран годишен лихвен процент от
41 % /чл.7/и годишен процент на разходите-49,65 %, на равни месечни вноски от
по 102,98 лв.
Според чл.20,
заемополучателят се задължила в срок от 3 работни дни от сключване на
контракта, да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, което
да отговаря на поставени изисквания в Общите условия, като при
неизпълнение, съгласно чл.10 от
договора, ще дължи неустойка в размер на 6,90 лв. плюс 0,23 % от усвоения
кредит за първия ден на забава и 0,23 % от усвоеното за всеки следващ ден, за
който вземането не е обезпечено.Съобразно чл.12, начислената неустойка следва
да се престира от потребителя разсрочено-още по 69 лв. към уговорената
погасителна вноска.Така месечното падежно вземане станало 171, 98 лв.В чл.7
ал.2 се съдържа формула за изчислението на дневния лихвен процент.
По делото няма
спор, че ищцата не е осигурила поръчителство на физическо лице.
Приложена е
Оценка за кредитоспособност.В нея е записано, че ищцата е самоосигуряващо се
лице-програмист, с месечен нетен доход от 3 500 лв.Определена е с рисков
профил от Група 1-кредитоискател с
нормален риск.
В чл.16 ал.3 от
договора е посочено, че кредитополучателят има право да се откаже от договора,
без да търпи санкции, в срок от 14 календарни дни, считано от датата на
подписване на документа, като погаси усвоената главница и лихвата.
В чл. 18
оправомощава кредитора да променя дължимия лихвен процент при съществени изменения
в икономическата ситуация в страната или в чужбина и/или при промени в
българското законодателство, както и при определени условия да обяви кредита за
предсрочно изискуем-при просрочие в плащането на която й да е месечна вноска,
при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора и
ОУ към него, при предоставяне на невярна информация или декларирани неверни
данни от насрещната страна.Допълнителни хипотези, относими към правата на
заемателя по втория пункт, са дадени и
чл.62 т.1-4 и т.8 от ОУ/непогасяване на парични задължения към други кредитори,
предприемане на действия на трети лица към принудително изпълнени спрямо
имуществото на длъжника, установяване на предоставена невярна информация от
трети лица във връзка със сключването на договора, отказ на кредитополучателя
да откаже съдействие на съконтрахента при извършваните проверки, при всяко
друго неизпълнение на клаузите на договора и на ОУ, както и други случаи,
предвидени в закона.
От
заключението на приетата и неоспорена по делото икономическа експертиза става ясно, че в
договорения ГПР от 49,65 % кредиторът е включил само договорения лихвен процент
по кредита, като при определянето му няма добавени допълнителни такси и
комисионни.Вещото лице е докладвало, че стойността на законната лихва за
периода на действие на контракта възлиза на 58,12 лв. при възприета договорна
лихва от 235,72 лв.При ГЛП от 41 % и без начисляване на договорената неустойка,
общото оскъпяване по кредита е определено на 23,57 %, а при ГЛП, формиран на
база начислена неустойка по чл.10-
160,70 % .Вещото лице е пояснило,
че това е 106,37 % оскъпяване на кредита, а само по отношение на
неустойката-82,80 % или оскъпяване от 235,72 лв. на 1 063,72 лв.С
уговорената неустойка от 828 лв. размерът на ГПР се променя от 49,65 % на
351,83 %.
Липсват твърдения от страните заемополучателката да е извършвала някакви
погасявания по кредита.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем, а в условия на евентуалност-на отделни негови клаузи.
Ответникът счита, че за ищцата липсва правен интерес от завеждане на
настоящия спор, предвид обстоятелството, че дружеството не е предприело
действия да се снабди с изпълнителен титул, въз основа на който да предприеме
принудителни действия срещу нея.Съдът намира възражението за неоснователно.Между
страните е налице спор дали сключения между тях договор е действителен, поради
което за ищцата е налице интерес да установи със сила на присъдено нещо дали
оспорената от нея кредитна сделка е породила валидни права и задължения, засягащи
правната й сфера.Исковете са допустими.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по нея-физическо лице, което
при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, и юридическо лице, което е небанкова финансова институция по чл.3
ал.1 от ЗКИ, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, касае се до
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.В този аспект се
налааг извод, че кредиторът
и длъжникът са обвързани от института на потребителската закрила, уреден в ЗЗП.Според чл.143 от него, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.В чл.145 ал.1 е казано, че неравноправната клауза в договор с потребител
се преценява, като се съобразят вида на
стоката или услугата, предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към нея дата, както и всички останали клаузи на
договора.Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално–чл.146 ал.1 ЗЗП.Клаузите, които не са уговорени
индивидуално са дефинирани в чл.146 ал.2 ЗЗП, а именно-клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.Като пример за
такива клаузи се сочат договорите, сключени при общи условия, като изброяването
им не е изчерпателно.В чл.144 ЗЗП са посочени изключенията, при които
определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договорите с
потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП са неприложими.Така съгласно чл.147 ал.2
ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определена клауза в договора, тя се
тълкува по благоприятен за потребителя начин.Съдът има залъжнеие да извърши тази проверка
служебно.Настоящият състав счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.В него е записан годишен процент на разходите, като абсолютна процентна
стойност-49,65
%.Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото
е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от същия закон, ГПР съставлява
общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне
на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин (чл.10 ал.1 ЗПК).Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.Съдът счита за основателни наведените доводи на
ищцата, че в процесния случай към възприетата между нея и насрещната страна лихва от 41
% годишно, трябва да се добави и неустойката по чл.10 от договора.Така се стига
до стойност, която надхвърля повече от три пъти законната лихва, което се явява
нарушение на добрите нрави.Посочената клауза накърнява равноправието между
страните по контракта и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договаряне, поради което се явява нищожна, не произвежда никакво действие.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване
на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.Разгледана в този аспект,
клаузата в чл.10 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер трудно
определяем при обикновен прочит на документа, при неосигуряване в 3-дневен срок
от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на
физическо лице в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие със ЗПК.Подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията.По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори, дългът му
нараства.Според чл.16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността на потребителя
трябва да се извърши преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му,
да се сключи договора за кредит.В конкретния случай проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника формуляр и след като кредитът е бил разрешен,
от лицето е изисква да представя
обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и
разсрочена в погасителните вноски.Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.По посочения
начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза
на дружестдвото се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение–недадено обезпечение, от което обаче не произтичат
вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части.В случая не е
налице нито една от тези две хипотези–нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и
ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на
този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР
по него е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.В тази връзка съдът
намира, че сключеният между страните Договор за кредит № 67103/08.11.2018 г. следва да бъде прогласен за нищожен на осн. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона. Кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК и като такова не е
в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва
да се произнася по евентуалните претенции.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи по кредита.По тази причина и на основание чл.34 от ЗЗД, че когато договорът бъде признат за нищшожен,
всяка страна трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея, Г.Т. дължи на насрещния
ищец получената в заем сума от 1 000 лв.Липсват твърдения за частично
погасяване на кредита, поради което насрещният иск следва да се уважи в пълен
размер.Сумата се следва със законната лихва от 07.02.2020 г.
Съгласно чл.78 от ГПК
всяка от страните има право на разноски за производството.На основание чл.38 ал.2 от ЗА и предвид уважаването на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищцата,
възнаграждение в размер на 300 лв.Дружеството дължи по с/ка на РРС държавна
такса за производството, съгласно чл.78 ал.6 от ГПК, в размер на 82,55 лв.,
както и 200 лв., заплатено възнаграждение на вещото лице, поето от БС.В полза
на насрещния ищец Г.Т. трябва да заплати общо сумата от 350 лева, включваща
възнаграждение за юрисконсулт и държавна такса за производството.
По изложениет съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Договор
за потребителски кредит № 67103/08.11.2018г., сключен между “МАКРОАДВАНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ап.14, представлявано
от изпълнителния директор В.Г.С., и Г.В.Т., ЕГН ***********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Ф. ***, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 във вр.с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН ***********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Ф. ***, да
заплати на “МАКРОАДВАНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор В.Г.С.,
сумата от 1 000 лв.,
представляваща усвоена главница по нищожен Договор за потребителски кредит № 67103/08.11.2018г., със законната лихва върху
нея от 07.02.2020 г., както и 350 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА “МАКРОАДВАНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор В.Г.С.,
да заплатят на адвокат Д.Л.Ф. ***, с адрес за упражняване на дейността: гр.София, ул.”Петър
Парчевич” № 1, ет.5, ап.14, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. За окозаната от нея
безплатна правна помощ на Г.В.Т.,***/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА “МАКРОАДВАНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор В.Г.С.,
да заплатят по с/ка на РРС сумата от 282,55 лв., включваща държавна такса за производството и направени разноски от БС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/