Р E Ш Е Н И Е
№ 675
гр.Плевен, 29.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно дело № 712 по описа на Административен
съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. рег. № 2657/16.07.2020 г. на Д. Й.Д.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене и касационна
жалба с вх. рег. № 3693/17.07.2020 г.
на Д.Й.Д., чрез служебен защитник адв. П. И. А. *** срещу
решение № 411/06.07.2020година, постановено по адм. д.№ 896/2019 г. на Административен
съд – Плевен, с което е отхвърлена исковата молба,
подадена по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, с която се претендира изплащане на
обезщетение в общ размер на 112000 лева за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на затворническата
администрация при затвора Белене във връзка с лекуване на здравословните
проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро
стомашно разстройство; от неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и
нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора, както и от подлагане
на унизително отношение, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от
01.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019 г.
С горното решение е отхвърлено искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата си касаторът изразява недоволство от
медицинските услуги в затвора, като твърди, че за процесния период
затворническата администрация бездейства и не лекува по адекватен начин
неговите заболявания – хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро
стомашно разстройство. В тази връзка твърди нечовешко отношение към него.
Твърди, че не му се осигуряват подходящи дрехи за летния сезон. Оплаква се и от
нехигиеничното приготвяне и сервиране на
храната в затвора. Сочи, че е налице бездействие на затворническата
администрация, което представляват нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Счита, че е поставян в неблагоприятни
условия, унижение, уронване на човешкото достойнство, в резултат на което е
търпял болки и страдания.
В жалбата от
процесуалния представител на ищеца се твърди, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Мотивират се отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт,
доколкото се сочи, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да
се съобрази със свидетелските показания на част от свидетелите. Сочи се, че досежно незаконосъобразното
действие, респ. бездействие на затворническата администрация към затвора
Белене, изразяващи се в неадекватно лечение на здравословните проблеми на
ищеца, а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно
разстройство правилно съдът е приел, че по делото са събрани доказателства, от
които се установява, че на ищеца са правени множество медицински прегледи за
различни оплаквания, като за процесния период същият неколкократно, вербално,
се е оплаквал, че изписаните му и предоставени от затвора медикаменти не са
ефикасни и не оказват нужния лечебен ефект. Обстоятелство, което се доказва от
показанията на св. Николов, който сочи, че за нуждата от лекарства ищецът е
подавал молби до администрацията на затвора, че няма възможност да ги закупи. В
жалбата се твърди, че съдът е игнорирал
тези показания, като е приел, че по делото липсват писмени доказателства за
депозирани молби от ищеца до затворническата администрация и в този смисъл е
извел извод, че затворническата администрация е изпълнила задължението си за
опазване на физическото здраве на лишения от свобода. Навеждат се доводи, че изводът е неправилен, тъй като от показанията на св.
Чоранов, се установява, че той не
завежда по никакъв начин постъпващите при и чрез него молби от лишените от
свобода до затворническата администрация, като с това си бездействие е създал
условия молбите да не достигат до адресата, а от друга страна води до извода,
че този свидетел самоволно е решавал кои молби да бъдат придвижени и кои не.
Досежно незаконосъобразното действие, респ. бездействие на затворническата
администрация към Затвора - Белене, изразяващи се в неосигуряване на подходящи
дрехи за летния сезон, се сочи, че съдът не е взел предвид показанията на св. Николов
и св. Стефанов в тази насока е приел, че не се установява през процесния период
затворническата администрация да е сезирана с писмена молба от ищеца, регистрирана по
надлежния ред, в която да се
изразява искане да му бъдат предоставени летни дрехи. Приел е, че лишеният от
свобода има право на безплатни дрехи и обувки, но за това затворническата
администрация следва да е сезирана, като за такова сезиране няма доказателства
по делото, поради което не е налице и законово задължение на същата да
подсигури на ищеца безплатни летни дрехи и обувки, според утвърдени таблица № 1
и таблица №
2. Досежно незаконосъобразното действие, респ. бездействие на затворническата администрация към
затвора Белене, изразяващи се в нехигиенично приготвяне и сервиране на храната
в затвора се счита, че искът в тази му част е категорично доказан, доколкото от
показанията на св. Николов и св.Стефанов е установено по несъмнен начин, че
качеството на храната в затвора е лошо, а посудата мръсна и остаряла; баките за
храната са мръсни и стари и се мият само със студена вода и настърган сапун;
хигиената в кухнята не е на добро ниво, като вътре влизали котки, имало
хлебарки.
Досежно незаконосъобразното действие, респ. бездействие на затворническата
администрация към затвора Белене, изразяващи се в подлагане на унизително
отношение, вследствие на което ищецът е търпял уронване на човешкото
достойнство се твърди, че изводът, до който е достигнал съда, че не е доказано
такова е неправилен и се опровергава от показанията на св. Николов и Стефанов. В заключение се иска отмяната на съдебния акт и
решаване на спора по същество.
Постъпило е писмено становище по касационната жалба от
ответника ГДИН- София, представляван от юрк. У., в което се излагат доводи, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се, че
по делото не е доказано бездействие от страна на ответника, тъй като по
отношение на лишения от свобода са предприети всички действия за лечение на здравословните му
проблеми - консултации с медицински специалисти в гр. Белене, гр. Плевен и гр.
София, проведени необходимите апаратни и лабораторни изследвания, като в
случаите, в които е установена патология, свързана с оплакванията на ищеца е назначавана
съответната терапия, давани са му предписания за диетично хранене. Посочва се,
че по делото са приложени множество доказателства, че ищецът не е приемал
назначената му медикаментозна терапия и не е спазвал определения му диетичен
режим на хранене, като по този начин е осуетил лечението на заболяването
стомашно разстройство. Твърди се, че по делото е установено, че в исковия
период ищецът е разполагал с парични средства и е могъл да извърши консултация
с медицински специалисти по реда на чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, а вместо това се е
конфронтирал с медицинските специалисти на затвора. Сочи се, че е правилен
извода на съда, че относно задължението за предоставяне на летни дрехи, предвид
законодателната промяна, ищецът е следвало да сезира ответника, че не разполага
със собствени такива. Излагат се твърдения, че единствените данни за свързани с
лошото качеството на храната и нейното сервиране се съдържат в свидетелските
показания на допуснаните по искане на ищеца свидетели Енчо Манолов Стефанов и
Никола Тодоров Николов, които водят множество дела срещу ГД “ИН“. Сочи се, че
не е доказано и оплакването на ищеца за
унизително и обидно отношение от страна на администрацията на ответника.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът се
представлява от пълномощника по делото адв. А., който не сочи нови
доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите,
изложени в касационната жалба.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София се представлява от юрк. У., който поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния съд Д.Й.Д. е предявил, срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) иск с правно
основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС), за заплащане на обезщетение в 112 000 лева за причинени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на
затворническата администрация при затвора Белене във връзка с лекуване на
здравословните проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на
карпалния канал, остро стомашно разстройство; от неосигуряване на подходящи
дрехи за летния сезон и нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в
затвора, както и от подлагане на унизително отношение, вследствие на които е
търпял уронване на човешкото
достойнство, за периода от 01.08.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба – 31.07.2019 г.
При анализа на
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че предявеният от Д. иск за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове
този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата
претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните,
свидетелските показания и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е
неоснователна и недоказана.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В случая не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и че същото е постановено в противоречие
с материални и събраните по делото доказателства. Въз основа на събраните по
делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за
неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата
молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди.
Решаващият съд е обсъдил свидетелските
показания, на които се позовава касаторът. Съдът обаче не може да основе
изводите си само на част от събраните доказателства, а е длъжен да ги прецени в
съвкупност с останалите такива, събрани в хода на съдебното дирене. В
конкретния случай са налице писмени доказателства, обективиращи направените
искания от страна на ищеца към администрацията на затвора, респ. предприетите
от затворническата администрация действия, свързани с горните искания. В тази
насока първостепенният съд е изложил подробни мотиви, с които настоящият
съдебен състав, поради което не следва да ги повтаря, по аргумент от
разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2
от АПК.
Неоснователни са доводите на касатора, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, се установява,
че е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие, респ. бездействие затворническата
администрация към Затвора Белене, което е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Относно
незаконосъобразното действие, респ.
бездействие на затворническата администрация към затвора Белене изразяващи се
в неадекватно лечение на здравословните
проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро
стомашно разстройство; неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и
нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора, както и подлагане на
унизително отношение, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от
01.08.2016 г. – 31.07.2019 г.,
решаващият съд е приел, че на Д.
са правени множество медицински прегледи за различни оплаквания, като за
процесния период лицето вербално се е оплаквало няколко пъти, че изписаните му
и предоставени от затвора медикаменти не оказват добър ефект. Молба за
закупуване на предписаните лекарства по амбулаторен лист и рецептурна книжка,
обаче, е депозирал до началника на затвора, едва след процесния период – на
19.09.2019 г. От заключението на вещото лице безспорно се
установява, че диагнозите на л. св. Д.
са правилно поставени и в съответствие с правилата на добрата медицинска
практика, като предписаното лечение е адекватно на диагнозите, замяната на
лекарствата не може да влоши резултата от лечението. От свидетелските показания
се установява, че л.св. Д. не е приемал редовно, респ. не е приемал въобще
изписаните му лекарства, или не е спазвал диета във връзка със синдрома на
раздразненото черво. Правилен и обоснован е изводът, че затворническата
администрация е изпълнила задължението си за опазване на физическото здраве на
лишения от свобода.
Неоснователни
са доводите на л. св. Д., че не са му предоставени подходящи дрехи за летния
сезон. От свидетелските показания се установява, че Д. е имал нужда от сезонни
дрехи и други принадлежности, но не е получил.
По делото обаче не е установено през процесния период затворническата
администрация да е сезирана с писмена молба от Д., регистрирана по надлежния
ред, в която да се изразява искане да му бъдат предоставени летни дрехи.
Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на
самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Т.е.
лишеният от свобода има право на безплатни дрехи и обувки, но за това
затворническата администрация следва да е сезирана. Правилен и обоснован е
изводът, че след като за такова сезиране няма доказателства по делото, то не е
налице и законово задължение на същата да подсигури на л.св. Д. безплатни летни
дрехи и обувки, според утвърдени таблица №1 и таблица № 2.
Неоснователни
са доводите на ищеца относно твърдението за нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора Белене. Не
се доказва по безспорен начин, нито чрез гласни, нито чрез писмени
доказателства, че условията, в които се приготвя и сервира храната на лишените
от свобода не отговаря на изискванията за хигиена. Установява се, че периодично
в затворническата столова и в кухненския блок, както и във всички помещения на
затвора, е правена ДДД обработка. Упражняван е и контрол от страна на
длъжностни лица при затворническата администрация върху задълженията на
лишените от свобода лица, които работят в кухненския блок, да спазват хигиенните
изисквания, като при тези проверки не са констатирани съществени нарушения.
Правилен и обоснован е изводът, че не е
доказано и наличие на нечовешко и унизително отношение на длъжностни лица при
затворническата администрация спрямо л.св. Д.. Напротив, доказва се по
безспорен начин, че именно касаторът е
имал провокативно отношение спрямо длъжностни лица от затворническата
администрация, за което са му наложени дисциплинарни наказания, потвърдени с
влезли в сила съдебни актове.
Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
От изложеното по-горе
е видно, че от събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства не се установява твърдяното в ИМ
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, което да е в
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което касационната инстанция споделя
доводите на първостепенния съд, че не е
налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не са доказани и настъпили за ищеца вреди, които да са
в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Ето защо исковата претенция правилно
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При формиране на горното решение
не са допуснати твърдяните от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед на
гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно
и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 411 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 896/2019
г. по описа на Административен съд –
Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/