Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 04.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на четвърти май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Даниела Пиралкова, с участието на прокурор Станимир Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Урумов ВНОХД
№ 543 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С
присъда от 27.02.2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав
по НОХД № 11333 / 2014 г., подсъдимият М.Б.М. е признат за виновен за извършването престъпление по чл.129,
ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК, поради което на основание чл.54 от НК му е наложил наказание “Лишаване от свобода“ за срок от две години,
изпълнението на което, на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. С така постановената присъда, подсъдимият А.Т.Л. също
е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2 във вр.
с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
поради което на основание чл.54 от НК му е наложил наказание “Лишаване от
свобода“ за срок от две години, изпълнението на което, на основание чл.69, ал.1
във вр. с чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимите М.Б.М. и А.Т.Л. са
били осъдени да заплатят солидарно на Б.И.А.
сумата от 20 000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му в резултат
на гореописаното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието, както и държавна
такса. Подсъдимите М.Б.М.
и А.Т.Л. са
били осъдени да заплатят направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Д.Я., уп. защитник
на подсъдимия М.Б.М.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна
и незаконосъобразна. Излагат се доводи, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства за това подс. М.Б.М. да е осъществил деянието, за което му е било
повдигнато обвинение. Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната
част и оправдаване на подсъдимото лице, респективно отхвърляне на предявения
иск. Алтернативно се иска намаляване на размера на така наложеното наказание и
присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Срещу
така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от адв. А., уп.
защитник на подсъдимия А.Т.Л.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, както и че по делото не са събрани достатъчно
доказателства за това подс. А.Т.Л. да е осъществил деянието, за което му е било
повдигнато обвинение. Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната
част и оправдаване на подсъдимото лице, респективно отхвърляне на предявения
иск.
С
постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на
нови доказателства.
Въззивният
съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази
инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура излага
съображения, според които депозираната жалба срещу постановената
първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение.
Повереникът
на частния обвинител Б.И.А., адв. К. моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда. Потвърждава изложеното от представителя на държавното обвинение, че
дадените обяснения от страна на подсъдимия пред въззивната инстанция не
променят установената от Софийски районен съд фактическа обстановка.
Представителят
на защитата - адв. Я., защитник на подсъдимия М.Б.М. моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се
подробни доводи, че по делото не са събрани доказателства за това подсъдимото
лице М.Б.М. да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение,
поради което се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на
подсъдимото лице. Алтернативно, счита че определения размер на присъденото
обезщетение е значително завишен, поради което моли да бъде намален.
Представителят на защитата - адв. А., защитник на подсъдимия А.Т.Л. моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото са налице предпоставките за определяне на наказанието при
условията на чл.78а от НК, доколкото лицето е било непълнолетно към извършване
на деянието. Алтернативно, счита че определения размер на присъденото
обезщетение е значително завишен, поради което моли да бъде намален.
В предоставена последна дума подсъдимия М.Б.М. моли за справедливо решение.
В
предоставена последна дума подсъдимия А.Т.Л.
се присъединява към изложеното от неговия защитник.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното :
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетеля Б.А. ( вкл. и частично приобщени по реда на
чл.281, ал.5
във вр. с ал.1 от НПК ), на свидетелката Ц. Ц.( вкл. и частично приобщени по реда на
чл.281, ал.5
във вр. с ал.1 от НПК ), на свидетеля Ю.К.- прочетени в
цялост по реда на чл.281, ал.4
във вр. с ал.1 от НПК,
свидетелите И.А., И.К., А.М., М.А., В.А.; писмени - СМУ № С – 277 / 2013 г., епикриза, резултат от компютърни томография, допълнение към СМУ № С – 277 / 2013 г., 2 броя справки - характеристики, справки за съдимост, протокол за
доброволно предаване, 2 броя справки от СПГЕ “Джон А.“; способите за доказване – съдебно
– медицинска експертиза, комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза, допуснатата в хода на съдебното
следствие комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза по
отношение на пострадалия
Б.А.,
които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.
Въз
основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият М.Б.М. е
роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, неосъждан, работи, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
А.Т.Л. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, неосъждан - има наложено административно наказание,
работи, живущ ***, с ЕГН **********.
През
учебната 2013 г. / 2014 г. подсъдимите М.Б.М. и А.Т.Л. и гражданският ищец Б.А.
били ученици в СПГЕ “Джон А.“***, като подсъдимите били ученици в XI клас, а
гражданският ищец - в XII клас.
Като
непълнолетен подсъдимият М. не бил регистриран в ДПС и не му били налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН. Спрямо подсъдимия Л. били прилагани корекционно -
възпитателни мерки по ЗБППМН.
През
месец юни 2013 г., гражданският ищец Б.А. и свидетелката Ц. Ц.били на рожден
ден на свой общ познат. След като употребили алкохол, гражданският ищец Б.А.
отправил неприлични реплики към свидетелката Ц. Ц., включително и обидни изрази
към външния й вид, като се опитал и да я докосне. Свидетелката Ц. Ц.се
почувствала засегната от действията на Б.А. и няколко месеца по - късно
споделила на подсъдимия М.М. за действията на Б.А., тъй като знаела, че двамата
учат в една и съща гимназия.
На
06.10.2013 г., подсъдимият М.М. изпратил съобщения на гражданския ищец Б.А. в
социалната мрежа “Фейсбук“ от личния си профил, в които го заплашвал по повод
на действията му спрямо свидетелката Ц. Ц.. На следващия ден - 07.10.2013 г.
сутринта, около 08:15 часа гражданският ищец Б.А. се срещнал с двамата
подсъдими М.Б.М. и А.Т.Л. в сградата на СПГЕ “Джон А.“***. Тримата заедно се
насочили към района на паркинга на училището. Там подсъдимите М.Б.М. и А.Т.Л. започнали
да обиждат гражданския ищец Б.А., който им обяснявал, че не познава Ц. Ц.и не е
имал контакти с нея. В един момент подсъдимият М.М., който стоял срещу
гражданския ищец Б.А., посегнал и му нанесъл удар с ръка. След него и
подсъдимият А.Л. започнал да нанася удари с юмруци по тялото на гражданския
ищец. След това двамата подсъдими продължили да нанасят удари по главата и
тялото на Б.А.. Б.А. вдигнал ръцете си, свити в лактите, за да се предпази от
ударите, които му нанасяли М.Б.М. и А.Т.Л.. Докато последните двама му нанасяли
удари, към тях се приближил свидетелят Ю.К.- ученик в същото училище, който ги
приканил да преустановят побоя. Малко след това М.Б.М. и А.Т.Л. спрели да
нанасят удари на Б.А. и се отдалечили от мястото.
Съгласно
заключението на СМЕ на гражданския ищец Б.А. е причинено счупване на дясна
яблъчна кост, което реализира медикобиологичния признак “счупване на челюст“ с
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за период, повече от 30 дни, като
описаното увреждане отговаря да е получено при инцидента на 07.10.2013 г. Наред
с това на Б.А. са причинени и други увреждания - кръвонасядания на клепачите на
двете очи и на гърба, оток и кръвонасядане на дясната скула, охлузване на
лигавицата по лявата буза, кръвонасядания по дясната очно - слепоочна област и
по лявата скула, разкъсно - контузна рана в дясната теменна област на главата,
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно
заключението на допусната в хода на съдебното следствие КСППЕ претърпяната
психотравма на процесната дата е довела при гражданския ищец до остра кризисна
реакция, след което е наблюдавана тревожно - депресивна симптоматика,
определяща се като посттравматично стресово разстройство. Вследствие на
събитието при Б.А. е възникнала реактивна психоза с параноидна симптоматика.
Съгласно
заключенията на назначените в хода на производството СППЕ по отношение на
двамата подсъдими, макар и непълнолетни към датата на инкриминираното деяние, М.Б.М.
и А.Т.Л. са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си, като не са действали в състояние на лекомислие и/или
увлечение.
При
така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с
действията си подсъдимите М.Б.М. и А.Т.Л. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Въззивният
съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна
инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на
доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите
на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е подробен,
задълбочен, правилен и логичен, въз основа на него е установено по един
категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд
също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени
във въззивните жалби, че подсъдимите лица са невиновни по повдигнатото им
обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като
неправилна, а подсъдимите да бъдат признати за невиновни по така повдигнатото им
обвинение.
Въззивният
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е
допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да
сочат доказателства. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е
изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на
истината.
Районният
съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията
на разпитаните по делото свидетели са противоречиви, но чрез последователен,
обоснован и логичен анализ е изложил подробни съображения досежно кредитираните
от него доказателствени източници. Така направените изводи изцяло се споделят и
от настоящата съдебна инстанция, поради което не намира за нужно да ги
преповтаря за целите на настоящите мотиви. Изводите на Софийски районен съд са
логични и убедителни, като същите безспорно и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства и заключенията от изготвената експертиза за
причинени травматични увреждания и тяхната медико – биологична характеристика.
И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество
доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подсъдимите
М.Б.М. и А.Т.Л. са виновни за това, че около 08:15 часа на 07.10.2013 г., в гр.
София, на територията на паркинг, находящ се в кв. “Изток”, ул. “Райко А.”, зад
бл.**, като непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си, чрез нанасяне на удари с юмруци в
областта на главата в съучастие помежду си като съизвършители са причинил
средна телесна повреда на Б.И.А., изразяваща се в счупване на челюст - счупване
на дясната яблъчна кост, което травматично увреждане реализира
медикобиологичната характеристика трайно затрудняване на дъвченето и говоренето
за период по - голям от 30 дни.
Въззивният
съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното наказание –
”Лишаване от свобода“ за срок от по две години за вссяко едно от подсъдимите
лица, намирайки го за справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на
извършеното от подсъдимите престъпление, с което ще бъдат постигнати и целите
на наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са преценени и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото съдебно производство,
като смекчаващите не се явяват изключителни или многобройни по смисъла на чл.55
от НК. Съдът правилно е приел, че са били налице предпоставките за приложението
на института на условно осъждане, чрез отлагане на изпълнението на така
наложеното наказание по реда на чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години.
Настоящата
инстанция не се съгласява с довода на защитата, че по отношение на подсъдимото
лице са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание
( обществено порицание или възпитателна мярка ) по реда на чл. 78а, ал.6
във. вр. с ал.1 от НК.
Действително
с внесената законодателна промяна в чл.78а от НК ( ДВ, бр.26 от 2010 г. ) е
създадена нова ал.6, която предвижда, че когато са налице основанията по ал.1
на същата разпоредба и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
обществено порицание или възпитателна мярка. Съгласно цитираната ал.6 на чл.78а
от НК обаче, за да се приложи същата, е необходимо да са налице основанията по
ал.1 на чл.78а от НК. Първата предвидена в закона предпоставка за приложението
на чл.78а от НК е, когато престъплението е умишлено, какъвто е настоящият
случай, предвиденото наказание лишаване от свобода да бъде до три години, или
друго по - леко наказание. За инкриминираното спрямо подсъдимите лица престъпление
по чл.129 от НК, както се посочи по - горе, е предвидено наказание “Лишаване от
свобода“ за срок до шест години. Поради това и въззивната инстанция намира, че
в настоящата хипотеза не е налице първата задължителна предпоставка за
прилагане на чл.78а от НК. Това е така, доколкото, въпреки че в общата част на
НК се съдържат редица норми, смекчаващи наказателната отговорност на
непълнолетните извършители на престъпления, нормата на чл.78а от НК, не е сред
тях и не съдържа такава привилегия. В нея не е предвидено спрямо непълнолетните
извършители първо да се извърши задължителната редукция на наказанието по
чл.63, ал.1 от НК, едва след което да се извърши и преценката за наличието на
обстоятелството по чл.78а, ал.1, б.“А“ от НК относно размера на предвиденото
наказание за конкретно извършеното престъпление. Аргумент в подкрепа на посоченото
е и разпоредбата на чл.80, ал.2 от НК. В процесната норма законодателят изрично
е предвидил, че давностните срокове, изключващи наказателното преследване за
престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази
заменяването на наказанията по чл.63 от НК. Такава редукция по чл.78а от НК не
е предвидена. Предвид горното въззивната инстанция намира, че разпоредбата на
чл.78а, ал.6 във вр. с ал.1 от НК в конкретния случай е неприложима.
Правилно
от Софийски районен съд е бил определен и размера на гражданския иск уважен от
първата инстанция – 20 000,00 лева, който следва да бъде заплатен от
подсъдимите лица ( солидарно ) на гражданския ищец по делото Б.И.А., като
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на престъплението. С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите М.Б.М. и А.Т.Л.
дължат да заплатят разноските по делото, както и държавна такса за разглеждане
на гражданския иск и по 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист -
изводи, които са напълно правилни и законосъобразни.
При цялостната служебна проверка на
присъдата, въззивният съд не констатира нарушения на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което така
постановената присъда от
27.02.2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав по НОХД
№ 11333 / 2014 г., следва да бъде потвърдена.
Водeн от горното, Софийски градски
съд, на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, IIІ въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 27.02.2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94
състав по НОХД № 11333 / 2014 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.