Определение по дело №1521/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2887
Дата: 7 март 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия: Ивайло Димитров
Дело: 20231100501521
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2887
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20231100501521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 577 ГПК.
Образувано е по жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу определение
№ 1954/12.01.2023 г. на Съдия по вписванията при Софийски районен съд, вписан в
книгата за отказите с вх. рег. № 35/12.01.2023 г. по описа на Служба по вписванията –
гр. София, с което е постановен отказ за отбелязване в имотния регистър на Договор за
встъпване в дълг от 20.12.2022 г. със страни „Първа инвестиционна банка“ АД, „П.М.“
ЕООД и „Ф.Р.“ ЕООД, нотариално заверен под рег. № 9513/21.12.2022 г., том 5, акт №
153 по описа на нотариус Д.Ж. с рег. № 101 в НК.
Жалбоподателят оспорва аргументите на съдията по вписванията, послужили
като основание за постановяване на отказ за вписване. По подробно изложени
съображения поддържа, че договорът за встъпване в дълг е подписан между
надлежните за този вид договор страни, в предвидената от закона форма, поради което
и подлежи на вписване. Моли обжалваното определение да бъде отменено и
постановено вписване на представения акт.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното от жалбоподателя и данните
по делото, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от легитимирано лице и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество настоящият състав намира
жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:
С молба вх. рег. № 1154 от 12.01.2023 г., депозирана от Симона Стоименова,
помощник- нотариус по заместване при нотариус Д.Ж., е поискано вписване на договор за
встъпване в дълг със страни „Първа инвестиционна банка“ АД - кредитор, „П.М.“ ЕООД –
поемател (встъпващ в дълга) и „Ф.Р.“ ЕООД - ипотекарен длъжник за обезпечаване на
вземане на банката по Договор №000LD-S-001019 от 03.04.2018 г. за револвиращ банков
кредит, в размер на 250 000 лева, изменен и допълнен с Договор за заместване в дълг към
1
него от 15.11.2019 г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег.
№76288/18.11.2019 г., Договор за заметване и встъпване в дълг към него от 01.10.2020 г.,
вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. peг. №56158/05.10.2020 г. и Анекс №1 от
13.10.2022 г. към Договора за банков кредит. В договора за встъпване в дълг е посочено, че
за обезпечаване на вземанията на банката по договора за банков кредит ипотекарният
длъжник „Ф.Р.” ЕООД е учредило в полза на банката договорна ипотека с Нотариален акт
№ 4, том II, рег. №2160, дело №95 от 03.04.2018 г. по описа на нотариус Д.Ж., вписан в
Служба по вписванията - гр. София под вх. рег. № 20198 от 03.04.2018г., акт № 136, том IX,
върху поземлен имот с идентификатор №68134.1933.169, находящ се в гр. София, р-н
„Витоша , м. „Манастирски ливади-запад“, ул. ****.
В обжалваното определение съдията по вписванията е изложил, че след извършена
служебна справка по персоналната партида на ипотекарния длъжник „Ф.Р. ЕООД е
установил, че са налице вписани два договора - за заместване в дълг от 15.11.2019 г., вписан
в Службата по вписванията - гр. София под том 41, акт 140, и договор за заместване и
встъпване в дълг от 01.10.2020 г., вписан в Службата по вписванията гр. София под том 32,
акт № 137. Констатирал е, че посоченият в ипотечния акт кредитополучател не фигурира
като страна в договора за встъпване в дълг. Поемателят по договора за заместване в дълг от
15.11.2019 г. - „М.е.х.“ ЕООД също не участва като страна по договор за заместване и
встъпване в дълг от 01 10.2020 г. Поемателите по договора за заместване и встъпване в дълг
от 01.10.2020 г. - „П.М. С.“ ЕООД и „М.“ ЕООД също не участвали като страни по договора
за встъпване в дълг от 20.12.2022 г., чието вписване се иска. Като се е позовал на
определение от 13.11.2019 г., по ч.гр. дело №11902/2019 г., с което е потвърден отказ на
съдия по вписванията за вписване на договор за цесия, с мотива, че с оглед отбелязване по
персоналните партиди на страните - ипотекарен кредитор и длъжник, следва да има
съвпадение на тези страни по ипотечния акт и по договора за цесия, съдията по вписванията
е счел, че даденото в това определение разрешение следва да намери приложение и при
договора за встъпване в дълг. Предвид липсата на съвпадение между страните, посочени в
договора за ипотека и в представения за вписване договор за встъпване в дълг от 20.12.2022
г. е постановил отказ да впише процесния договор за встъпване в дълг.
Уредбата на договора за стъпване в дълг се съдържа в чл. 101 ЗЗД, според който
трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с
кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не
може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Видно от текста на визираната норма, задължителна страна по договора е встъпващия
в дълг, който се задължава солидарно, а другата страна е кредиторът (какъвто е най-честият
случай в практиката) или длъжникът, чието вземане ще се обезпечи чрез встъпването, но в
тази втора хипотеза се изисква одобрението на кредитора. Допустимо е, но не и
необходимо, за да породи своето действие, страни по договора за встъпване в дълг да бъдат
едновременно кредиторът и длъжникът, наред с встъпващия в дълга.
В случая съдията по вписванията не е съобразил правната характеристика на
2
договора за встъпване в дълг и поставените в закона изисквания за неговите страни.
Процесният договор е сключен между актуалния кредитор и встъпващия в дълг, както и с
ипотекарния длъжник, което е достатъчно, договорът да породи своите правни последици.
Спазена е и особена форма по чл. 171 ЗЗД (писмена форма с нотариална заверка на
подписите), необходима за отбелязването в имотния регистър на договора към ипотеката,
обезпечаваща дълга. Други изисквания досежно страните не се поставят нито от закона,
нито от естеството на самия договор, поради което необосновано съдията по вписванията е
приел, че подлежащият на отбелязване акт следва да бъде подписан от длъжника по
ипотеката или последващия я учредяването й длъжник, както и от другите съдлъжници,
участвали в предходен момент като страна по договора за кредит.
Позоваването в обжалвания акт на определението на СГС, с което е прието, че при
вписване на договора за цесия трябва да има съвпадение на страните по договора за цесия и
по ипотечния акт, е неправилно. Съдията по впиванията не е съобразил в конкретиката на
настоящия случай, че след учредяването на ипотеката са настъпили промени относно
задължените по обезпеченото правоотношение лица. Както и самият съдия по вписванията е
установил, при вписване на Договора за ипотека страни са били кредиторът „Първа
инвестиционна банка“ АД, кредитополучателите Сдружение „Спортен клуб П.С.“ и
„П.Ф.Ф.“ ЕООД, съдлъжникът и ипотекарен длъжник Ф.Р. ЕООД и съдлъжникът А.Н.А..
С договор за заместване в дълг от 15.11.2019 г. „М.е.х.“ ЕООД е заместило в дълга
Сдружение спортен клуб П.С., съгласие за което са дали банката, както и останалите
задължени по договора лица.
С нов договор, съчетаващ такъв за заместване и за встъпване в дълг от 01.10.2020 г.,
„П.М. С.“ ЕООД е заместил в дълга „М.е.х.“ ЕООД и „П.Ф.Ф.“ ЕООД, а „М.“ ЕООД е
встъпило в задължението, при изрично изразено в договора съгласие от страна на банката и
ипотекарния длъжник „Ф.Р.“ ЕООД и съдлъжника А.Н.А..
Горепосочените договори са били сключени в писмена форма с нотариална заверка
на подписите и са били отбелязани към ипотеката в имотния регистър, и на основание чл.
171 ЗЗД са породили своето действие спрямо нея.
При това фактическо и правно положение незаконосъобразно е поставеното от
съдията по вписванията изискване като страна в договора за встъпване в дълг от 20.12.2022
г. да участват „М.е.х.“ ЕООД, „П.М. С.“ ЕООД и „М.“ ЕООД, които вече не са страна по
облигационното правоотношение.
Предвид изложеното обжалваното определение на съдията по вписванията
следва да бъде отменено, като се извърши поисканото отбелязване на процесния
договор за встъпване в дълг, доколкото се установява, че са налице предвидените в ЗЗД
и правилника за вписванията предпоставки, включително е внесена и дължимата
държавна такса от 0,05% от вземането, с което се обезпечава ипотеката.

Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1954/12.01.2023 г. на Съдия по вписванията при
Софийски районен съд, вписан в книгата за отказите с вх. рег. № 35/12.01.2023 г. по
описа на Служба по вписванията –гр. София, с което е постановен отказ за отбелязване
в имотния регистър на Договор за встъпване в дълг от 20.12.2022 г. със страни „Първа
инвестиционна банка“ АД, „П.М.“ ЕООД и „Ф.Р.“ ЕООД, нотариално заверен под рег.
№ 9513/21.12.2022 г., том 5, акт № 153 по описа на нотариус Д.Ж. с рег. № 101 в НК.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване
по заявление с вх. рег. № 1154 от 12.01.2023 г., по описа на Служба по вписванията –
гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4