Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...., том ..... стр. .....
20.01.2020 год., гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви
състав
на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
Секретар:
С.Б.
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №2665 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.В., район В.В., В. Т.-Г, бул. „В. В.” №**, вписано в
Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д., чрез юрисконсулт Я.Н. срещу М.Д.М., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.98а от ЗЕ,
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено в
отношениятамежду страните, че ответника дължи на ищеца сумите, предмет на Заповед
за изпълнение №2341/23.10.2018г. по ч. гр. д. №4216/2018г. по описа на ДРС.
В ИМ ищецът твърди, че ответникът е
абонат на ищцовото дружество с кл. №**, с аб. №**, за обект, находящ се в гр.Д.,
жк „Д.” №**, вх.**, ап.**. М. не е заплащал стойността на потребената от него
ел. енергия за периода от 05.04.2018г. – 20.06.2018г., за което са били
издадени 4 бр. фактури, а именно: ф. №**/05.04.2018г., ф. №**, ф. №**/21.05.2018г.
и ф. №**/20.06.2018г. на обща стойност 197.24 лв. /подробно визирани в исковата
молба/. Ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главницата
в размер на 6.94 лв., сформирана от сбора от мораторната лихва на всяка една от
процесните фактури от падежа и до 05.10.2018г.
Поради неплащане от страна на ответника,
ищецът е подал заявление по чл.410 в ДРС срещу длъжника и по образуваното ч.
гр. д. №4216/2018г. е била издадена заповед за следните суми: главница – 216.24
лв. и мораторна лихва – 6.94 лв., 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Връчването на заповедта на длъжника е станало на
15.01.2019г., като М. е подал възражение на 21.01.2019г. срещу заповедта по
чл.410 от ГПК. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу М.Д.
в едномесечен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на указанията в
дадения срок ищецът е депозирал настоящата искова молба, в която уточнява, че в
установителното производство претендира главница в размер на 197.24 лв. /а не на
216.24 лв., съгласно издадената заповед по ч. гр. д. №4216/2018г./, като
разликата от 19 лв. по главния иск представлява такса възстановяване по ф. №**/11.06.2018г.,
която сума не се търси в настоящия процес от ищеца.
С разпореждане от 21.08.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от М.М. на 24.09.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете, счита ги за неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Навежда твърдения, че не е собственик на жилището, от години не живее в
процесния имот, там обитават родственици на М. и поради това той не е потребил
реално процесното количество ел. енергия и не се явява длъжник на ищеца.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните от ищеца права – наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ответника, изразило се в осъществена
продажба на електрическа енергия, като облигационните отношения между тях се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, приети на основание Закон за енергетиката и одобрени от ДКЕВР и
неизпълнение на договора в частта за изплащане на цената от ответника –
потребител по смисъла на чл.17, ал.2 от ОУДПЕЕ на ответното дружество.
Правна квалификация на предявените искове: чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.98 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В тежест
на ищеца е да установи следните обстоятелства – редовно проведено производство
по чл.410 от ГПК; сключен договор между страните за доставка на ел. енергия;
доставянето и приемането на стоката, така и размера на
дължимото.
В тежест
на ответника е да установи следните обстоятелства - плащането на претендираната от
ищеца сума, или да докаже наличието на правопогасяващи или правоизключващи
претенцията на ищеца факти.
И двете страни претендират направените съдебно-деловодни
разноски в исковото производство.
Д. РАЙОНЕН СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно приложеното
ч. гр. д. №4216/2018г. по описа на ДРС, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за процесните вземания, което е уважено изцяло и е издадена заповед за
изпълнение №2341/23.10.2018г. Длъжникът М. е получил заповедта на 15.01.2019 г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал писмено възражение срещу нея с вх. №1285/21.01.2019г. С разпореждане от 19.06.2019г. ДРС е указал на заявителя, че следва да предяви в съответствие с
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК
установителен иск за вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. За последното разпореждане заявителят е уведомен на 27.06.2018г. и в указания преклузивен срок е предявил настоящия иск. В този смисъл, като подаден в
законоустановения срок, от активно
легитимирано лице и с предмет - вземанията по заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение, искът е допустим.
По делото
не се спори, че жилището на посочения административен адрес – гр.Д., ул. „Н.”
№**, вх.**, ап.** е присъединено към
електрическата мрежа и е зачислено към
системата на ищцовото дружество като обект с абонатен No** и клиентски номер **.
От приетите писмени доказателства се
установява, че ищецът е краен снабдител с електрическа енергия, но е спорно по
делото, дали между страните съществува правоотношение по доставка от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД на електроенергия на посочения имот. Съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа
енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие.
Ищецът е ангажирал доказателства, от които е видно, че Общите условия, на които
се позовава, са били приложими към процесния период, тъй като са одобрени от
ДКЕВР и публикувани в местен всекидневник.
Ответникът възразява, че е бил в договорни отношения с
ответното дружество за процесния период, твърди, че никога не е бил собственик
на имота.
В чл.17
от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия /действали към
19.10.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ са посочени
задълженията на потребителя: да подаде заявление за продажба на ел.енергия по
образец, ведно с изискуемите от електроразпределителното дружество документи;
да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа енергия в определените
срокове; да уведомява доставчика в писмена форма за всяка промяна в данните
по чл.12 от ОУ, както и за промени свързани със собствеността, относно обекта.
Безспорно
от 18.10.2006г. ответникът не е собственик на имота в гр. Д., жк „Д.” №**, вх.**,
ап.**, съгласно нот. акт №**, вписан в СВп при ДРС вх. рег. №**от ***г., том **,
дело №*** /л.42/, с който е
обективирана разпоредителната сделка със жилището, като видно от този акт,
собственици на имота са били ответника М.М., Д.М.Д. и Р.М.Д., които са го продали
на на ***г. И.М.А.. Видно от изисканата в заповедното производство справка от
НБД /л.10 по ч. гр. д. №4216/2018г./, от ***г., М.М. *** и от **г. това е и
постоянния му адрес, на който са му връчени и съдебните книжа по делото /л.36/.
В Решение №205/28.02.2019г. по гр. д.
№439/2018г., ІІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса – „кой дължи цената
на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне
на собствеността върху имота – старият или новият собственик, когато за същия
имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния
снабдител и ползвател на договорно основание.” ВКС е приел следното: „при действието на Закона за енергетиката,
когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият
собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови
нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва
изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената
е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по
смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.”
Неоснователно
партидата на имота и към момента е продължавала да се води на името на
ответника, защото след прехвърлянето на собствеността на имота през ***г.
длъжник по вземането е новият собственик на имот. Неизпълненото задължение на
бившия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за
промените в собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия)
може да породи вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл.
17, т. 3 от ОУ не квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник
на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на
собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“
на бившия собственик, а тези на новия.
Предявените искове са за цената на
доставена електроенергия от ищеца в жилищна сграда, находяща се в гр.Д., жк „Д.”
№**, вх.**, ап.**, за период /05.04.2018г. – 20.06.2018г./, който следва с 12 години
датата на изгубеното от ответника право на собственост /през **г./. Вземането
по издадената заповед за изпълнение не съществува, следователно исковете по
чл.422 от ГПК са неоснователни.
При този изход на делото и на чл.
78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца остават разноските, които е направил ответника
пред настоящата инстанция в размер на 400.00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.12.2019г.
/л.49/.
По
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес
на управление: гр.В., район В.В., В. Т.-Г, бул. „В. В.” №**, вписано в
Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Б.Г.М., ЕГН **********, Б.Д.П.,
ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д. срещу М.Д.М., ЕГН **********,***, искове за
приемане за УСТАНОВЕНО в отношенията
на страните, че ответника М.М. дължи на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.В., район В.В., В. Т.-Г, бул. „В. В.”
№**, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Б.Г.М., ЕГН **********, Б.Д.П.,
ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д. следните суми, предмет на Заповед
за изпълнение №2341/23.10.2018г. по ч. гр. д. №4216/2018г. по описа на ДРС:
1) 197.24 лева, представляваща дължимата сума по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия по
4 бр. фактури за периода 05.04.2018г. – 20.06.2018г. за обект с клиентски номер №**, и абонатен номер №**, намиращ се на адреса: гр.Д., жк „Д.” №**, вх.**, ап.**, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението 19.10.2018 г. до окончателното плащане;
2) 6.94 лева, представляваща
мораторната лихва върху главницата от 216.24
лева за
периода от падежа на всяка от процесните фактури до 05.10.2018г.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление:
гр.В., район В.В., В. Т.-Г, бул. „В. В.” №**, вписано в Регистъра на
търговските дружества към АВ с ЕИК **,
представлявано и управлявано от Б. Г. М., ЕГН **********, Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д. да заплати на М.Д.М., ЕГН **********,*** сторените от него съдебни разноски в
размер на 400.00 лв. /четиристотин
лева/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: