№ 299
гр. Габрово, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210102170 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 9660/19.12.2024 г. предявена от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
“Индустриална” № 6 срещу С. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 20, ап. 8.
Ищецът твърди, че на 10.09.2024 г. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 601.91 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.11.2021 г. до м.06.2023 г. и сумата 102.98 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 04.09.2024
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било
образувано ч. гр. дело № 1524/2024 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за
изпълнение. която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът излага, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия
за битови нужди, партида № 18108, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр.
Габрово, ул. „**********” № 20, ап. 8. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи
условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна
енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но
до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните
суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
10.09.2024 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е
депозиран отговор на исковата молба, в който изразява становище за нередовност на
исковата молба, тъй като в обстоятелствената част и петитума не бил посочен
абонаментния номер на ответника, както и количеството потребена топлинна енергия.
Възражението е неоснователно. Исковата молба отговаря на изискванията за
редовност предвидени в чл.127, т. 4 и 5 ГПК, като ищецът е изложил твърдения за
съществуването на договорно отношение между страните за доставката на топлинна
енергия, по което доставил за процесния период на ответника топлинна енергия на
съответната парична стойност, а потребителят не е престирал насрещно. Посочването
на абонаментния номер на ответника не е изискване за редовност на исковата молба, а
и същият е посочен в депозираното заявление вх. № 6908/10.09.2024 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и в издадената Заповед за изпълнение №
725/11.09.2024 г. Количество на доставената в процесния имот топлинна енергия е
установимо в хода на производството чрез допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства.
По същество оспорва представените искове по основание и размер. Оспорва
ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, с възражението, че
липсвали доказателства относно правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Оспорва в процесния имот да е била доставена топлинна енергия на претендираната
стойност. Предявено е възражение за погасяване на претендираните вземания на
ищеца по давност. В съдебно заседание не оспорва съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, както и че стойността
на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на спорната сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 24.04.2025 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че за периода от м.11.2021 г.
до м.06.2023 г. помежду им е съществувал договор за продажба на топлинна енергия,
доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 20, ап.
8, както и че паричната равностойност на незаплатената топлинна енергия за
процесния период се равнява на сумата 601.91 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена,
съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът на
ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна
енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 Закона за
енергетиката, същият има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на
основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено
приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на
облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква
форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и
чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо
изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без
възражения от страна на потребителя.
В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за
стойността на доставена топлинна енергия, като не се твърди и не се установява С. И.
К. да е обективирал възражение срещу така подадените данни в рамките на
2
рекламационния срок.
Съгласно извлечение от сметки за партида № 3032, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 20, ап. 8, изготвено от ищеца, цената на доставената топлинна
енергия за претендирания период м.11.2021 г. до м.06.2023 г. е в размер на 601.91
лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1524/2024 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените установителни искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1 -месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 607.91 лева и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да
доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 20, ап. 8
топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството
му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т.
41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени
с Решение № 0У-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ,
следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на
общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
3
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата за процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ. бр.25 от 20.03.2020 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Извършената в периода от м.11.2021 г. до м.06.2023 г. доставка на топлинна
енергия на претендираната стойност не е спорна, както не е спорен и фактът, че
ответникът не е престирал насрещно, което е достатъчно за формиране на извод за
основателност на предявения главен иск.
При извод за основателност на предявения иск, съдът следва да разгледа
предявеното при условията на евентуалност възражение за погасяване на вземането по
давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност -
чл. 111, б. „в" ЗЗД.
В конкретния случай, се касае за периодични задължения по смисъла на чл. 111,
б. „в" ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно след изтичане на 30-дневен срок от датата на фактуриране /в този смисъл
дадените в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните/, давността тече от деня на падежа. Следователно, задължението на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като
срочно - съгласно чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните си и изравнителни задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение,
погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от 10.09.2024 г. В
случая изискуемостта на никое от задълженията за процесния период от м.11.2021 г.
до м.06.2023 г. не е настъпила преди повече от 3 години. Това означава, че вземането
не е погасено по давност. Ето защо съдът намира, че ответникът е останал задължен за
стойността на доставената топлоенергия за периода от м.11.2021 г. до м.06.2023 г. год.
в размер на 601.91 лв., за който размер главният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 1524/2024 г. на РС Габрово –
10.09.2024 год. до окончателното изплащане - арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
4
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Както се посочи, в чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от Общите условия, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си и изравнителни
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение
на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за основателен, тъй като се установи да е налице главно задължение в размер
на 601.91 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е
изпаднал в забава на 01.01.2022 г. - с изтичане на 30-дневния срок за доставената през
м. 11.2021 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения,
ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който
момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер
на законната лихва. Размерът на това обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК
и с помощта на компютърна програма, за периода от датата, следваща падежа на всяка
от процесните фактури до 04.09.2024 год. възлиза на сумата 104.17 лева, поради което
искът за законната лихва върху главница от 601.91 лева, следва да се уважи за размера
от 102.98 лева в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата
молба – 10.09.2024 г., по отношение на акцесорното вземане за лихва, приложимата 3-
годишна давност също не е изтекла, като началният й момент е 01.01.2022 г.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените разноски
възниква за ищеца, който е доказал извършени в заповедното производство разноски в
размер на 325 лева – внесена държавна такса (25 лева) и адвокатско възнаграждение
(300 лева), която сума, следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Дружеството доказва извършени за исковото производство разноски в общ размер от
825 лева, формиран от сумите 25 лева – внесена държавна такса, 300 лева - депозит за
особен представител и 500 лева – адвокатско възнаграждение, които, следва да му се
присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация - Габрово"
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. "Индустриална" № 6, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 20, ап. 8 дължи на ищеца
сумата 601.91 лева (шестстотин и един лева и деветдесет и една стотинки) - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.11.2021 г. до м.06.2023 год. в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Габрово,
5
ул. „**********” № 20, ап. 8, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата 102.98 лева (сто и два лева и
деветдесет осем стотинки) - обезщетение за забава върху главницата за периода от
датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 04.09.2024 год., за които суми в
производството по ч. гр. д. № 1524/2024 год. по описа на ГРС, е издадена заповед за
изпълнение.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
20, ап. 8 да заплати на "Топлофикация - Габрово" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Габрово, ул. "Индустриална" № 6, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 325 лева
(триста двадесет и пет лева) - разноски за производството по частно гр. дело №
1524/2024 г. на ГРС и сумата 825 лева (осемстотин двадесет и пет лева) - разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6