Р E Ш Е Н И
Е
№
30.04.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 6078
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 430, ал.2 ТЗ.
Ищецът „Обединена Българска Банка” АД твърди в
исковата си молба, че по силата и при условията на договор за предоставяне на
потребителски кредит с обезпечение, сключен на 30.03.2010 г. между него и
ответницата Р.Р.Б., предоставил банков кредит в размер на 9 100 лева. Съгласно
чл. 17 и сл. от Договора ответницата Н.П.Н. учредила поръчителство по смисъла
на чл. 138 и сл. от Закона за задълженията и договорите за обезпечаване
вземането на ищеца, като се задължила да
носи солидарна отговорност за заплащане на задължението.
Ищецът твърди още, че изпълнил задълженията си по
Договора, като на 31.03.2010 г. предоставил на кредитополучателя сумата от 9
100 лева по банкова сметка *** ***. Усвоените
суми следвало да бъдат издължени на 102
месечни анюитетни вноски, считано от 10.04.2010 г. до 10.09.2018 г. (краен срок
за издължаване съгласно чл.10 от договора).Към 16.10.2017г. не били заплатени
изцяло на падежа 16 месечни погасителни вноски съгласно чл. 8 от договора за
кредит, дължими за периода от 10.07.2016г. до 16.10.2017г. Неплатените на
уговорените падежи месечни погасителни вноски, представлявали основание за
обявяване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 21 от договора и били с
падежи 10.07.2016 г. и 10.08.2016 г.
Ищецът уведомил задължените
лица, че задължението било трансформирано в изцяло предсрочно изискуемо. До ответника Р.Б.Р.
били изпратени две писма, съдържащи изявлението на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост на двата известни адреса на длъжника - гр. Стара
Загора, ул. „Темида” №1, вх.А, ет.2, ап. 5 и гр. Стара Загора, ул.
„Старозагорско въстание” №24, ет.6. Посочените адреси били посетени от
служители на универсалния пощенски оператор „Български пощи” ЕАД на 19.04.2017
г. и на 11.05.2017 г. При посещенията на адресите, служителят оставил пощенски известия относно изпратените
пратки. След като в указания срок получателят не се явил да получи пощенските
пратки, на 16.05.2017 г., същите били върнати в цялост на изпращача с
отбелязване върху обратните разписки „непотърсена”. Връчването на пощенските
пратки било надлежно извършено при спазване на правилата на чл. 5, ал.3 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети (приети с Решение № 581 от 27.V.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията, въз основа на законовата делегация
по чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги). Предвид това,
пощенските пратки следвало да се считат връчени на 16.05.2017 г., датата, на
която били върнати в цялост на изпращача с отбелязване върху обратните разписки
„непотърсена”.Ответникът Н.П. Начева получила лично адресираната до нея
пощенска пратка на постоянния си адрес - гр. Стара Загора, кв. „Казански” №25,
ет.3, ап.7 на 19.04.2017г.
При условията на
евентуалност, в случай, че съдът не приемел описаното по-горе уведомяване на
длъжниците за надлежно извършено, ищецът моли исковата молба да се счита като
уведомление от името на ищеца до двамата ответници - длъжника-кредитополучател
и поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по Договора за
кредит, с основание и размер, посочени в настоящата искова молба.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да осъди ответниците Р.Р.Б. и Н.П.Н. да заплатят
дължимите суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит с
обезпечение, сключен на 30.03.2010 г., както следва: главница - 3 509,75
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; договорна лихва за периода от 10.07.2016г. до
15.10.2017г. в размер на 190,91 лева;наказателна лихва за периода от 10.07.2016г.
до 15.10.2017г. в размер на 596,71 лева. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Р.Р.Б. и Н.П.Н. не
са подали отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание, ответницата Р.Р.Б. редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Ответницата Н.П.Н. е депозирала по делото молба, с
която заявява, че признава изцяло предявените искове.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения договор за предоставяне на
потребителски кредит с обезпечение, сключен на 30.03.2010 г., между „ОББ“ АД,
като кредитор и ответницата Р.Р.Б., като кредитополучател и ответницата Н.П.Н. като
поръчител, Банката е предоставила на Р.Р.Б., кредит в размер на 9100 лева с краен срок на погасяване - 10.09.2018
г. Между страните са уговорени годишна лихва в размер на 14 % (чл. 4) и
обезщетение за забава на плащането на главницата, вкл. при предсрочна
изискуемост на целия дълг- наказателна надбавка към лихвата в размер на 5 пункта
годишно (чл. 7). Предвидена е възможност на Банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита при пълно или частично неплащане на две поредни
погасителни вноски (чл. 21). В чл. 14 от договора е предвидено задължение за
кредитополучателя да уведоми незабавно Банката при промяна на адреса и телефона
си, като при неизпълнение на това задължение, всяка писмена кореспонденция,
изпратена от Банката до последно посочения адрес на кредитополучателя, се счита
за редовно връчена в дена на изпращането й. Аналогично задължение е предвидено
и за поръчителя в чл. 18.
Представени са по делото две уведомления до кредитополучателя
Р.Р.Б. с дати 11.04.2017 г. до два различни адреса – гр. Стара Загора, ул.
Старозагорско въстание 24 (посочения в договора за кредит) и до гр. Стара
Загора , ул. Темида 1, като видно от известията за доставки – същите са
непотърсени, с отбелязване за второ известие от 11.05.2017г.
Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита е
получено от поръчителя Н.П.Н. на 19.04.2017 г., видно от известие за доставка
(л.27 от делото).
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените
доказателства) се установява, че сумата по процесния договор за кредит е
усвоена изцяло на 31.03.2010 г. и че задълженията на ответниците към датата на
подаване на исковата молба са: 3509,75 лева за главница, договорна възнаградителна
лихва в размер на 190,91 лева и наказателна лихва в размер на 625,23 лева за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2017 г. Вещото лице е посочило още, че
ответниците са направили погашения по кредита в общ размер на 11 777,15 лева,
като е останала частично непогасена вноската с падеж 10.07.2016г., втората
изцяло непогасена вноска е за 10.08.2016 г. и кредитът е бил преобразуван като
предсрочно изискуем, считано от 08.12.2016г. на основание чл. 21 от
договора.Към заключението вещото лице е приложило справка за извършените
плащания по дати.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока, като съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената
лихва по кредита. Съгласно чл. 141 ЗЗД поръчителят е задължен
солидарно с главния длъжник.
В случая не е спорно сключването
на 30.03.2010 г. на договор за предоставяне на потребителски кредит с
обезпечение, като по силата на същия ищецът е отпуснал на ответницата Р.Р.Б.
сумата в размер на 9100 лева, която е усвоена от нея на 31.03.2010 г., видно от
заключението на СИЕ. Не е спорно и че за този дълг, при условията на договора
за кредит, е учредено в полза на Банката поръчителство от другата ответница Н.П.Н..
Всъщност Н.П.Н. признава изцяло предявените срещу нея искове.
Следователно за двете ответници, при условията на
солидарна отговорност, съществува задължение да върнат заемната сума съобразно
уговореното в договора за кредит.
От заключението на вещото лице по СИЕ се установява,
че първата частично непогасена вноска е с падеж 10.07.2016г., втората изцяло
непогасена вноска е за 10.08.2016 г., което е послужило за основание на „ОББ“ АД
да преобразува кредита като предсрочно изискуем, считано от 08.12.2016г.
Настоящият съдебен състав не възприема тази дата като дата за настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита, по следните съображения: Действително съгласно
чл. 21 от договора е предвидена възможност на Банката за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита при пълно или частично неплащане на две
поредни погасителни вноски. Съгласно трайната съдебна практика (решение
№ 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г., II т. о., Решение № 58/15.04.2009 г.
по т. д. № 584/2008 г., II т. о., ВКС, Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 2072/2015 г., I т. о.; т. 18 Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. В случая изпратените до ответницата Р.Р.Б.
уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, видно от
известията за доставки, са с отбелязване – непотърсени. Допустимо е в договора
страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за
достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава
клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено,
би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа,
както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото му получаване. Видно от чл. 14 от процесния
договор за кредит е предвидено задължение за кредитополучателя да уведоми
незабавно Банката при промяна на адреса си, като при неизпълнение на това
задължение, всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно
посочения адрес на кредитополучателя, се счита за редовно връчена в дена на
изпращането й. Тълкуването на договорната клауза по правилата на
чл.20 ЗЗД налага извода, че страните са определили способи за връчване на
кореспонденция, както и задължение за всяка от страните да съобщава на другата
страна при настъпила промяна на адреса, посочен в договора. В клаузата на
договора обаче липсва изрично приравняване на опита за доставяне на
фактическото му получаване. Фингирането на недоставено или само на изпратено
съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение на
получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава
съобщения. При липса на ясно разписани в договора правила относно
предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на
неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна,
настоящият състав приема, че договорната клауза е твърде общо разписана и не може
да се приеме, че предвижда фингирано връчване на съобщения. В този смисъл е решение
№ 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., като произнасянето
на ВКС е по клауза от договор за кредит с аналогично съдържание. Настоящият
съдебен състав приема, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването
на исковата молба на ответницата кредитополучател. За разлика от
установителното исково производство по чл.422 от ГПК, в производство по
осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление и покана до
длъжниците за настъпването на предсрочната изискуемост. При образуваното по
общия ред осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва на
длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването
на препис от исковата молба /арг. решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г.
на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и мотивите на т.18 от ТР
№4/2014г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК/.
Следователно ответниците дължат на ищеца предсрочно
изискуемата главница и начислените на основание чл. 4 и чл. 7 от договора лихви. Техните размери,
претендирани с исковата молба, се доказват от заключението на СИЕ, както
следва: главница в размер на 3 509,75 лева, договорна лихва за периода
от 10.07.2016г. до 15.10.2017г. в размер на 190,91 лева;наказателна лихва за
периода от 10.07.2016г. до 15.10.2017г. в размер на 596,71 лева.
С оглед гореизложеното, предявените искове следва да
бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 906,79
лв. (171,89 – дължима ДТ и 100 лева – част от възнаграждението за вещо лице (останалата
част не е заплатена от ищеца) и 634,90 лева –възнаграждение за адвокат).
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН:
**********,***
и Н.П.Н., ЕГН: **********,***, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”,
ул.”Света София” № 5, дължимите суми по договор за
предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, сключен на 30.03.2010 г.,
както следва: сумата в размер на 3 509,75 лева -
предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2017г. до
окончателното й изплащане, сумата в
размер на 190,91 лева - договорна
лихва за периода от 10.07.2016г. до 15.10.2017г.; сумата в размер на 596,71 лева - наказателна лихва за периода от
10.07.2016г. до 15.10.2017г.
ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН:
**********,***
и Н.П.Н., ЕГН: **********,***, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”,
ул.”Света София” № 5, сумата в размер на 906,79
лева,
представляваща направените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: