ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5178
гр. Варна, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. С.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502159 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. С. от с. Златина, община
Провадия, срещу Решение № 71/29.03.2024 год.,постановено по гр. дело №
1234/2023 год. по описа на РС-Провадия, с което е допусната делба на
съсобствен имот, представляващ ****, кв. 37 по плана на с. ****, с площ от
720 кв. м., при описани в решението граници, ведно с построената в горния
УПИ жилищна сграда със застроена площ от 57 кв. м. и два навеса, съответно
с площ от 9 кв. м. и 21 кв. м., между съделители и при квоти, както следва: Б.
Д. С. – с 8 / 24 ид. части; Ж. А. Ж. – с 4 / 24 ид. части; С. Ж. Ж. – с 4 / 24 ид.
части; Д. Д. С. – с 4 / 24 ид. части; Н. С. Ж. – с 1 / 24 ид. част; Ц. С. Ж. – с 1 /
24 ид. част; Г. С. Г. – с 1 / 24 ид. част и С. С. У. – с 1 / 24 ид. част и е отменен,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. за собственост по давностно владение
от 17.11.2023 год. с № 109, том III, рег. № 3426, дело № 439/2023 год. по описа
на нотариус Мария Якимова с район на действие района на РС-Провадия, с
който Д. Д. С. е бил признат за собственик на **** по плана на ****, с площ от
720 кв. м., ведно с построената в горния УПИ жилищна сграда със застроена
площ от 57 кв. м. и два навеса, съответно с площ от 9 кв. м. и 21 кв. м.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до пороци относно доклада на делото, до неправилно разпределение на
доказателствената тежест, както и до неправилна преценка и анализ на
доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се,
че в нарушение на процесуалните правила съдът не е разпределил
1
доказателствената тежест между страните, не е съобразил легитимиращия
ефект на представения по делото к. н. а. № 109/17.11.2023 год. на нотариус с
район на действие района на РС-Провадия, с който нотариален акт
въззивникът Д. Д. С. е бил признат за собственик по давност на делбения
имот; не е указал в доклада на делото, че в тежест на въззивника е да установи,
че е придобил собствеността върху целия имот по давност, съответно и не му
е дал възможност да ангажира доказателства за горното. Твърди също, че в
хода на производството в първата инстанция правата му по акта не са били
оспорени от останалите съделители, поради което и изводът на
пръвоинстанционния съд, че заявеният за делба имот е съсобствен, е
неправилен. Навежда още, че първоинстанционният съд е следвало да
уведоми новия приобретател на заявения за делба имот за възможността му да
вземе участие в производството съгласно чл. 266 ГПК, което съдът не е
сторил, в резултат на което са били нарушени правата на приобретателя, тъй
като той не е бил в известност за наличието на спор относно придобития от
него имот. В евентуалност въззивникът навежда оплаквания, че квотите на
съделителите са неправилно определени – в нарушение на нормите на чл. 5 от
ЗН.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност
– квотите на съделителите да бъдат правилно определени – в съответствие с
разпоредбите на ЗН.
В жалбата е направено искане за допускането до разпит на двама
свидетели за установяване, че заявеният за делба имот е собственост на
жалбоподателя, придобит по давностно владение, осъществявано в периода от
смъртта на баща му Д.С.К., починал на 10.08.2001 год. - до издаването на к. н.
а. за собственост на 17.11.2023 год.
Искането се обосновава с допуснати от първоинстанционния съд
нарушения относно доклада на делото и неправилно разпределена
доказателствена тежест.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, съделителите Ж. А. Ж. и С. Ж. Ж., оспорват
жалбата. Излагат, че не са допуснати от първоинстанционния съд твърдяните
от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, оспорват
направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивното
производство. Считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, съделителите Ц. С. Ж., Г. С. Г. и С. С. У., оспорват
жалбата. Считат, че не са допуснати от първоинстанционния съд твърдяните в
жалбата нарушения на процесуалните правила, като излагат подробни
съображения. По отношние на оплакванията в жалбата за неправилно
определяне на квотите на съделителите считат, че техните квоти в
съсобствеността са правилно определени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, съделителят Б. Д. С. оспорва жалбата, счита
2
решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съделителят Н. С. Ж. не е подал отговор на въззивната жалба.
Съдът, като се запозна с делото, намира, направените с жалбата искания
за събиране на доказателства във въззивното производство за установяване на
наведените от въззивника – съделител Д. Д. С. С. твърдения за факти, за
неоснователни, като съображениата за това са следните:
Видно е от делото, че съделителят Д. Д. не е подал отговор на исковата
молба, бил е предупреден за последиците от неподаването на отговор; указана
му е възможността по чл. 342 ГПК; не се е явил и в първото по делото открито
съдебно заседание, не е бил и представляван, съответно не е навеждал
твърдения, че след смъртта на наследодателя Д. С. през август 2001 год. е
завладял целия имот, вкл. и идеалните части на другите съсобственици от
собствеността върху имота; не се е позовал на констативния нотариален акт №
109/2023 год. на нотариуса с район на действие района на РС-Провадия; не е
уведомил съда за наличието на уважителни причини за невъзможността да яви
в първото съдебно заседание. При липсата на наведени от него твърдения за
факти, респ., при липсата на позоваване от негова страна на права върху
имота, изключващи правата на останалите съсобственци, районният съд не е
имал основание, респ., не е имал задължение да му указва какви факти следва
да установи, тъй като както се посочи, той не е навеждал подобни твърдения.
В действителност видно от доказателствата в първоинстанционното
дело въззивникът Д. Д. е получил препис от исковата молба за делба и
приложенията към нея на дата 19.12.2023 год. Месечният срок за писмен
отговор е изтекъл на 19.01.2024 год. – петък, присъствен ден, при което и
наведените във въззивната му жалба твърдения и доводи, че не е проявил
процесуална активност след като получил препис от исковата молба – не е
подал отговор и съответно не е навел своевременно възраженията си против
иска за делба – тъй като в периода от месец февруари 2024 год. до края на
месец април 2024 год. е бил тежко болен, са несъстоятелни, тъй като с оглед
установеното по – горе, не е била налице пречка в периода 19.12.2023 год. -
19.01.2024 год. (за който период въззивникът не твърди обстоятелства, сочещи
на уважителни причини за проявеното процесуално бездействие) да заяви по
надлежния процесуален ред възраженията си по иска за делба, още повече, че
към датата, когато исковата молба за делба и приложенията към нея са му
били връчени, същият е бил в известност за издадения констативен
нотариален акт № 109/2023 год. на нотариуса с район на действие района на
РС-Провадия. Отделно от това въззивникът е разполагал и с възможността да
поиска да му бъде предоставена правна помощ (безплатна адвокатска защита),
която възможност му е била двукратно указана – с връчване на съобщението, с
което са му били връчени исковата молба и приложенията към нея, а също и с
призовката за насроченото открито съдебно заседание, с оглед да бъде
представляван от процесуален представител (адвокат) в първото открито
съдебно заседание, в което да бъдат заявени и възраженията му против иска за
делба. Въззивникът обаче, видно от книжата по делото, не е възползвал от
предоставените му възможности.
3
В обобщение настоящият състав счита, че от първоинстанционния съд
не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения на процесуалните
правила, поради което и искането във въззивната жалба за събиране на
доказателства във въззивното производство за доказване на несвоевременно
въведени в процеса факти е неоснователно, с оглед установената в чл. 266, ал.
1 ГПК забрана и подлежи на отхвърляне.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Д. С. от с. Златина,
община Провадия, въззивна жалба срещу Решение № 71/29.03.2024
год.,постановено по гр. дело № 1234/2023 год. по описа на РС-Провадия;
ОТХВЪРЛЯ отправеното с въззивната жалба на Д. Д. С. искане за
допускане до разпит на двама свидетели във въвзивното производства за
установяване, че заявеният за делба имот е собственост на жалбоподателя,
придобит по давностно владение, осъществявано в периода от смъртта на
наследодателя Д.С.К., починал на 10.08.2001 год. – до издаването на к. н. а. за
собственост на 17.11.2023 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
20.01.2025 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
както следва: ответниците по жалбата – чрез процесуалните им
представители, а въззивникът – на посочения по делото адрес.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4