№ 70
гр. гр.Несебър, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100664
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„................”, № 37, против Т. Х., роден на **********г. в Република Ч., гражданин на
Република Ч., с адрес: гр. С.В., к-с „................“, „Ф.Б.“, сграда Д, вх. 2, ет. 0, ап. .... В
исковата молба се твърди, че на 08.04.2022 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
пред Районен съд- Несебър за вземанията си към ответника, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № .../2022г. по описа на НсРС. По цитираното частно гражданско
дело била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което за ищецът възникнал правния интерес от образуване на
настоящото производство. Сочи се, че ищецът, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г. и били влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите
условия /ОУ/, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Наред с това се
твърди, че на 31.08.2021г. Т. Х., чрез пълномощника си Т.С.П. подал заявление за
услуга- смяна на клиент за обект на регулиран пазар, ведно с декларация за достъп до
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ведно със
заявление- декларация за започване продажба на електрическа енергия от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството си на краен снабдител, копие от
нотариален акт и пълномощно. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ и подадените документи,
ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
потребление на ответника, индивидуализиращ се с ИТН ............., с адрес в с. П., общ.
С., обл. Я.. За ответника бил открит клиентски номер ..................... Х. от своя страна,
1
съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването на електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в
същите- чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по ОУ ищцовото дружество доставило на
обекта на ответната страна, за периода от 06.10.2021 г. до 05.01.2022 г., електроенергия
на обща стойност 520.85 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в
заплащането на консумираната ел. енергия от Х. се претендира и законна лихва в общ
размер от 13.59 лв. за периода от 23.11.2021 г. до 07.04.2022 г.
С оглед на гореизложеното се моли да бъде прието за установено
съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от 520.85 лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 06.10.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата от 13.59 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 23.11.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В месечният срок от назначения на ответника особен представител е постъпил
писмен отговор, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Заявява
се, че между ищеца и ответника не е съществувало валидно възникнало облигационно
отношение. Липсвал подписан договор между ищцовото дружество и ответника. Сочи
се, че ответникът не е потребявал твърдените услуги. Твърди се, че издадените
фактури не били достигнали до ответника, не установявали действителното
потребление на енергия, не били подписани от него и не представлявали доказателство
за доставено и потребено количество услуга, поради което не може да вменяват в
задължение на ответника да заплаща сумите, визирани в тях.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото безспорно се установява, че ищецът има качеството на краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката. Видно от чл. 2, глава първа от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 13 от 10.05.2008 г., „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД притежава лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия. От чл. 64, ал. 1 от Общите
условия се установява, че същите влизат в сила тридесет дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
От представения по делото нотариален акт № 11, том III, рег. № ...., нот. дело №
.../2021 г. на нотариус ............., вписана под рег. № ... на НК, с район на действие
Районен съд- Я., се установява, че ответника е собственик на процесното дворно място,
находящо се в с. П., общ. С., обл. Я., за което са наведени твърдения, че е доставяна
електрическа енергия за периода от 06.10.2021 г. до 05.01.2022 г. Видно от
представеното заявление за услуга- смяна на клиент за обект на регулиран пазар,
процесния обект, по желание на Х., е присъединен в електроразпределителната мрежа
2
на дружеството с ИТН ............. и е създаден клиентски номер ..................... Установява
се, че като собственик ответника притежава качеството потребител на електрическа
енергия.
Съдът намира, че от посочените писмени доказателства, приети по делото, се
установява, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която
Т. Х. е бил потребител на електрическа енергия. Действащите общи условия през
процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и били
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия /ОУ/, същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. В тази връзка неоснователно е твърдението на
особеният представител за липса на валидна облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 7 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обекта на ответника, за който на основание чл. 11, т. 1 от Общите условия е
възникнало задължение да заплаща стойността на използваната ел. енергия, като
съгласно чл. 27, ал. 1 при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото е изготвена и приета съдебно- техническа експертиза, която се
кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна. Вещото лице е дало
заключение, че за процесния период са доставени и консумирани следните количества
електрическа енергия: за периода от 06.10.2021 г. до 05.11.2021 г. - 499 kWh, за периода
от 06.11.2021 г. до 05.12.2021 г. - 428 kWh и за периода от 06.12.2021 г. до 05.01.2022 г.
- 1593 kWh. Констатирано е, че електромерът се е отчитал през ръчен терминал с
оптична глава, като показанията на доставената и отчетената електрическа енергия
напълно съвпадат с фактурираните количества. Посочено е, че електромерът е
еднофазен двутарифен, с година на производство- 2020 г. и срок на валидност- 6
години до 2026 г., както и че е преминал всички изискуеми проверки.
По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводона експертиза, от която
се установява, че задълженията на ответника са осчетоводени правилно при спазване
на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти за
процесния период. Експертът е констатирал, че сумите за плащане на фактура №
**********/09.11.2021 г., фактура № **********/09.12.2021 г. и фактура №
**********/09.01.2022 г. се образуват от начислените количества електрическа енергия
и единични цени на компонентите, образуващи крайната цена на електрическата
енергия, определени с Решение № Ц-27/01.07.2021 г. на КЕВР, като се сочи, че
дължимата цена за консумираната електрическа енергия и достъп до мрежата по
процесните фактури са изчислени правилно за всеки един отчетен период. Вещото
лице е констатирало, че на 25.08.2022 г. е извършено плащане на всички задължения,
възникнали по процесните фактури, както следва: главница в размер на 520.85 лв.,
обезщетение за забава в размер на 13.59 лв., както и законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 08.04.2022 г.
до датата на изплащане на задълженията в размер на 20.25 лв. Експертът е заключил,
че в резултат на извършеното плащане ответната страна е погасила всички задължения
по процесните фактури.
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
Предявеният иск по чл. 422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответникът
вече има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .../2022 г. по описа на НсРС. От
3
събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на съдебно-
техническата и счетоводна експертизи, по безспорен начин се установи, че за
процесния обект на ответника Х., находящ се в с. П., общ. С., обл. Я., с ИТН ............., с
клиентски номер ...................., за процесния период е била доставяна и консумирана
електрическа енергия. Фактът на заплащане на потребената енергия представлява и
признание съществуването на задължението. В този смисъл се налага извод, че към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за ищеца е възникнало вземане
срещу ответника за сумата в размер на 520.85 лв., представляваща стойността на
консумираната електрическа енергия в обекта на ответника за периода от 06.10.2021 г.
до 05.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда, както и за сумата в размер на 13.59 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.11.2021 г. до
07.04.2022 г. Независимо от това обаче, съдът като съобрази, че ответникът е извършил
плащане към ищеца на така дължимите суми на 25.08.2022 г., счита, че тези факти,
макар и настъпили след предявяване на иска, следва да бъдат взети предвид при
решаване на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, тъй като са от значение за
спорното право. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените от ищеца
искове за главница, законна лихва и обезщетение за забавено плащане, следва да бъдат
отхвърлени, поради настъпило плащане по отношение на тях по издадената срещу
ответника заповед за изпълнение цитираното частно гражданско дело.
С оглед обстоятелството, че плащането е настъпило след завеждане на
настоящото производство, съдът намира, че ответника е станал причина за провеждане
на заповедното и исково производство, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски
по настоящото дело общо в размер на 837 лв., от които 75 лв.- заплатена държавна
такса, 100 лв.- юрисконсултско възнаграждениеq 662 лв.- заплатени възнаграждения на
вещи лица. При определяне на юрисконсултското възнаграждение е взето предвид, че
единственото действие на юрк.Черняева е изготвяне на исковата молба. Процесуалното
представителство на ищеца бе осъществено от адв. В., за което възнаграждение не се
претендира.
За положеният труд от страна на особения представител, на същият следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв. предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, както и с оглед факта, че участието на адв. П. в делото се
изразява единствено в изготвяне на кратък писмен отговор на исковата молба. Тази
сума също следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, отговорността на ответника за
разноските на ищеца в заповедното производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата в
размер на 75 лв., представляващи присъден със заповедта разноски.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК
................, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „................”, № 37, иск за
приемане за установено съществуването на вземане против Т. Х., роден на
4
**********г. в Република Ч., гражданин на Република Ч., с адрес: гр. С.В., к-с
„................“, „Ф.Б.“, сграда Д, вх. 2, ет. 0, ап. ..., за сумата от 520.85 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя, находящ се в с. П., общ. С.,
обл. Я., ИТН ............., за периода от 06.10.2021 г. до 05.01.2022 г., както и сумата в
размер на 13.59 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 23.11.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
11.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед № 157 от 11.04.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .../2022 г. по описа на Районен съд -
Несебър.
ОСЪЖДА Т. Х., роден на **********г. в Република Ч., гражданин на
Република Ч., с адрес: гр. С.В., к-с „................“, „Ф.Б.“, сграда Д, вх. 2, ет. 0, ап. ..., да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ................, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „................”, № 37, сумата в размер на 837 лв.,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата в
размер на 75 лв., представляваща заплатени разноски в заповедното производство.
На адвокат Ч. П. да се изплати възнаграждения в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
странитеq пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5