№ 902
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100500635 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид :
С решението на ВРС-10с-в № 2034/14.12.2022г по гр.д.№ 8942/ 2021г, е постановено
ПРЕКРАТЯВАНЕ на брака, сключен на 21.05.2011г между СЛ. МЛ. СЛ. ЕГН ********** и
М.Й. Ч. ЕГН ********** в гр.Казанлък поради настъпило дълбокото му и непоправимо
разстройство;
ОБЯВЕНО Е, че вина за това има мъжът СЛ. МЛ. СЛ.;
ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето М. С.
С., род.25.01.2012г, на майката М.Й. Ч. и
ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето при майката М.Й. Ч.;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата СЛ. МЛ. СЛ. с детето М., както
следва: всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец, от 18ч в петък до 18ч в
неделя, с преспиване, без присъствието на майката, като бащата има задължение да взема и
връща детето от дома на майката; 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, от които всяка
четна година – на Коледа, и всяка нечетна година – на Великден и Нова година, за времето
от 9ч на първия почивен ден или 31-ви декември, когато не е почивен, до 18ч на последния
почивен ден, съобразно официално одобрените празнични дни в България; на рождения ден
на бащата – всяка година, както и на рождения ден на детето - всяка нечетна година;
ОСЪДЕН Е СЛ. МЛ. СЛ. да заплаща в полза на детето М., род.2012г, чрез неговата майка и
законен представител М.Й. Ч. месечна издръжка в размер на 400лв, считано от датата на
подаване на ИМ в съда – 21.06.2021г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, до настъпване на законово
1
основание за изменение или прекратяване, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата
над 400лв до общия размер от 500лв поради неоснователност;
ПОСТАНОВЕНО Е жената да носи предбрачното си фамилно име Ч.;
ОСЪДЕН Е СЛ. МЛ. СЛ. да заплати държавна такса общо в размер на 576лв, като и да
заплати в полза на М.Й. Ч. сумата от 640лв, представляваща сбор на сторените в
производството разноски.
Въззивни жалби са подадени от двете страни срещу различни части на
първоинстанционното решение:
I от ищцата М.ЙО. С. - с вх.№ 1303/ 11.01.2022г срещу решението в частта му, с която
е отхвърлена претенцията за издръжка в полза на малолетното дете М., род.2012г, за
разликата над 400лв до 500лв.
Излага следните доводи: РС не се е съобразил с паричните нужди за отглеждане на
детето, както и материалните възможности на бащата. Основава претенциите си със
събраните писмени доказателства, установяващи разходите по ежемесечния наем на
жилището, в което живеят майката и малолетната дъщеря в размер на 350лв, разходите за
комунални услуги, заплащане на извънкласни занимания, разходи за закупуване на дрехи,
обувки, помагала и транспорт, както и на инфлационните процеси в страната.
От друга страна, бащата имал високо месечно трудово възнаграждение.
В СК е предвидено, че минималната издръжка за едно дете е ¼ от минималната
работна заплата. Съпоставяйки претенцията от 500лв месечна издръжка със заплата на
бащата, дори сумата е по-малка от 1/4.
Поради изложеното моли за уважаване на жалбата и постановяване на съдебно
решение, с което да се увеличи размерът на присъдената ежемесечна издръжка в полза на
детето М. С. С., дължима от нейния баща СЛ. Мл.С..
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по жалбата С.М. СЛОВОВ в подадения
писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване
решението в тази част.
Твърди, че също заплаща извънкласни занимания за малолетната М. С. С..
Оспорва твърдението, че разполага с големи материални възможности. Освен това, и
той не притежава собствен недвижим имот в гр.Варна, поради което имал ежемесечни
разходи по жилището.
II от ответника СЛ. МЛ. СЛ. - с вх.№ 3741/ 20.01.2022 срещу решението в частта
му, с която е обявено, че той има вина за ДНР на брака, както и по отношение размера на
определената в полза на детето им М. издръжка за разликата над 300лв до 400лв и
осъждането му да заплати на ищцата разноски в размер на 640лв
Възразява, че за ДНР на брака вина имали и двамата съпрузи. РС неправилно е приел,
че вина имал само мъжът. Смята, че няма събрани доказателства в подкрепа на това
решение, а съдът бил дал превес на твърденията на ищцата, изложени в ИМ за причината за
разстройство на брака. Затова счита, че може да се направи извод, че поведението и на
двамата съпрузи е довело до настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Счита, че може да заплаща 300лв за месечната издръжка на детето, каквото е било
поддържаното и пред РС становище. Позовава се на това, че бил участвал активно в
необходимите за отглеждането на детето разходи; освен това полагал грижи за друго
2
непълнолетно дете и нямал друго недв.имущество, а цялото налично обзавеждане на
значителна стойност бил оставил в семейното жилище-СИО.
Моли за постановяването на друго решение в обжалваните части, с което да се
постанови, че вина за разстройството на брака имат и двамата и дължимата от него
издръжка да Бъде намалена на 300лв.
В случай, че жалбата бъде уважена, претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от М. Й. СЛ. чрез адв.Г.Г. със
становище за оставянето й без уважение. РС правилно и законосъобразно е приел, че вината
за прекратяването на брака е само на СЛ. Мл. С. въз основа събраните доказателства.
Изтъква за извънбрачната връзка на С. с друга жена, както и че той имал дете от нея,
било основната причина за ДНР на брака им.
Що се отнася до оспорвания размер на счита възраженията за неоснователни, като
изтъква, че БТВ на бащата възлиза на 3000лв. Ето защо моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Моли да се приеме, че жалбата на С. е неоснователна и да се присъдят направените
съдебни разноски.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“
ВАРНА, редновно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по
жалбата.
В исковата си молба М. Й. СЛ. излага , че с ответника СЛ. Мл.С. имали сключен
граждански брак на 21.05.2011г в гр.Казанлък и от брака си имат едно дете М.,
род.25.01.2012г.
Семейството живеело в гр.Варна в апартамент под наем.
От м.02.2021г ответникът започнал да се държи хладно със съпругата си, избягвал
всякакви теми на разговор, не проявявал никакъв интерес към семейството си и се държал
потайно. През м.май 2021г й заявил, че има връзка с друга жена, която е бременна от него и
очакват дете, след което напуснал семейното жилище.
Поради изложеното счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответникът.
Сочи, че между детето и майката има стабилна емоционална връзка.
Отправя искане за постановяване на решение, с което бракът между страните да бъде
прекратен поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, за което вина има
ответникът.
Моли да й бъдат предоставени за упражняване родителските права и задължения по
отношение детето М., като се постанови местоживеенето на детето да е при майката; на
бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето и последният да заплаща
издръжка в размер на 500лв месечно до 5-то число на съответния месец, за който се дължи.
Желае да възстанови предбрачното си фамилно име – Ч..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника СЛ. МЛ. СЛ., в
който не оспорва, че бракът им бил дълбоко е непоправимо разстроен, но възразява, че вина
за това имал само той. Твърди, че ищцата показвала хладно отношение към ответника за
периода от последната една година. Оспорва и размера на претендираната издръжка и счита
същия за прекомерно висок.
Отправя искане за определяне по-разширен режим на лични отношения с детето, като
не се противопоставя на майката да бъде предоставено упражняването на родителските
3
права.
СЪДЪТ, съобразно твърденията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Решението на ВРС в частите му, с които бракът е прекратен между страните, както и
по отношение на фамилното име на жената след развода, а също и по отношение
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на
детето, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Пред въззивния съд са спорни само въпросите относно вината и размера на
дължимата от бащата издръжка в полза на малолетното дете М. и затова на обсъждане
следва да бъдат подложени само доказателствата, имащи отношение към твърденията за
фактите по спорните въпроси.
В становището на Дирекция „Социално подпомагане“–Варна е посочено, че в случай
непостигане на споразумение между родителите, би следвало да бъде определен режим на
лични контакти между бащата и детето, който да позволява на родителя да участва
пълноценно в отглеждането му; Издръжката следва да бъде съобразена с възрастта и
потребностите на детето, както и с финансовите възможности на родителите.“
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: Г.Д.Ж., без
родство и дела със страните, сочена от ищцата, и Мария Младенова С., сочена от ответника
и негова ссетра.
По думите на свид.Ж. когато на страните им се родило дете, майката поела по–
голямата част от грижите за детето. СЛ. също бил отговорен човек, но бил по–фокусиран
върху работата си, но и той полагал грижи за детето. От м.02.2021г М. започна да й споделя,
че СЛ. се държал странно, дистанцирано, много често отказвал да се храни; понякога се
държал грубо с нея; бил умислен. Всичко това той обяснявал, че било резултат от работата
му. Това продължило до м.май 2022г, когато М. го попитала какъв е проблемът реално и той
признал, че се среща с друга жена и очаква дете от нея.
Свид.М.С. /сестра на ответника/ излага, че в началото отношенията между двамата
съпрузи били добри, но поради силния характер на М. имало доста често проблеми между
тях, вкл. когато и на обществени места се опитвала да го унижава. През последната една
година по–скоро били като съквартиранти, отколкото като съпрузи. Брат й се отнасял много
добре с детето си и купувал всичко, което било необходимо. СЛ. имал и второ дете, което се
родило на 14.10.2021г.
Няма спор между страните ,че семейното жилище е апартамент под наем, за който
ищцата заплаща по 350лв месечно.
От служебна бележка, изд. от СК„Посейдон – спорт за всички“– Варна е видно,
детето М. посещава тренировки по плуванес месечен членски внос от 70лв и такса басейн от
50лв.
От у-е, изд. от „Елдоминвест“ООД е видно, че чистият доход на ищцата месечно е
малко над 1000лв.
От у-е, изд. „Оркид Мениджмънт“България е видно, че С.С. получава брутен месечен
доход в размер на 3489,65лв.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Относно вината.
Основанието за прекратяването на брака е неговото дълбоко и непоправимо
разстройство. Съобразно дадените задължителни указания с ППВС № 10/1976г „дълбоко“ е
4
разстройството, при което между съпрузите липсват взаимност, уважение, доверие,
другарски отношения, брачната връзка съществува формално; „непоправимо“ е когато това
не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите;
продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на
дълбокото разстройство на брака.
В конкретния случай няма спор за настъпилата трайна фактическа раздяла между
съпрузите от момента, когато през м.май 2021 ответникът признал, че му се е родило през
м.април 2021г детето от друга жена, с която имал извънбрачна връзка
Съдът не дава вяра на показанията на свид.С. доколкото цени същите при условията
на чл.172 ГПК, като ги намира за пристрастни, целящи да подпомогнат ответника, и
необективни. Изложеното от свидетелката, че поради силния характер на М., имало доста
често проблеми между тях, вкл. когато и на обществени места тя се опитвала да го унижава,
е доста обща формулировка и отразява преценката на свидетелката за поведените на ищцата,
без да е подкрепено с някакви конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които съдът
да направи самостоятелни изводи. Що се отнася до казаното от същата свидетелка, че през
последната година двамата съпрузи живеели по-скоро като съквартиранти, отколкото като
съпрузи, е само в подкрепа на твърдяното от ищцата и признато от ответника, че е имал
извънбрачна връзка и родено дете, от което се налага изводът, че отношенията между
съпрузите са охладнели именно поради създадената връзка на мъжа с друга жена, която е
продължила повече от година, когато той е укривал този факт от съпругата си. До този
момент липсват убедителни доказателства за влошаване на отношения между съпрузите.
Ето защо не може да се приеме, че установеното извънбрачна връзка с друга жена се
явява последица от влошените отношения между тях. Тъкмо обратното. Това е станало
предпоставката за настъпване разстройството на брачните отношения. Така разривът в
отношенията между съпрузите е настъпил окончателно след признанието на ответника за
интимната връзка с друга жена. При тези обстоятелства брачният съюз е придобил само
формален характер и при липсата на желание у единия съпруг за съвместно живеене, това
състояние не би могло да бъде преодоляно.
На това основание бракът е прекратен и решението е влязло в законна сила.
Вината като субективно отношение на дееца към стореното, сочи че ответникът
неминуемо е съзнавал, че с постъпката си ще предизвика разрушаване на брачните
отношения. Така събраните доказателства не налагат извод поддържането на извънбрачната
връзка да е било провокирано от поведението, навиците, личностните качества и/или
характера на съпругата.
Поради изложеното няма основание да се признае, че вина за настъпилото
разстройства на брачните отношения е имала и жената или само жената.
За пълнота на изложението може да се посочи и това, че, действително,
Законодателят не е предвидил брачната изневяра като причина за настъпилото ДНР на брака
в новия СК от 2009г. В принципите, установени с нормите на чл.13, чл.14, чл.15, чл.16 и
чл.17 СК, не се съдържа изрично понятието „вярност“, каквото е било визирано в отменения
СК от 1985г. И новият СК, обаче, не е отменил задължението за взаимно уважение между
съпрузите /чл.14/. Би могло да се мисли доколко субективното възприятие и отношение на
другия съпруг/а към този факт имат значение, т.е. дали същият преживява изневярата на
брачния си партньор като неуважение към неговата личност и дали това е станало причина
за ДНР на брака. В случай, че такова поведение на съпруга/та се приема от другия съпруг/а,
то това не би довело до последващо разстройство в брачните отношение, дало повод за
подаване на иск за развод или поне не на това фактическо основание
Обстоятелството, че ответникът е полагал грижи за детето и семейството, не го
освобождават от задължението му за уважение към брачния партньор, което понятие следва
5
да се разбира по-широко от това за съпружеска вярност. Затова изпълняването на останалите
съпружески задължения, като общи грижи за семейството и разбирателство, нито
изключват, нито освобождават съпруга от дължимото към брачния партньор уважение,
касаещо техните междуличностни отношения.
В конкретния случай наведените от ищцата твърдения очевидно говорят за
преживяване на извършените от мъжа действия като неуважение спрямо нейната личност, а
това е проява на накърняване принципа за уважението, което си дължат съпрузите взаимно.
Предвид всичко изложено се налага изводът, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има само мъжът. Ето защо решението на ВРС в тази
част следва да бъде потвърдено.
Относно издръжката.
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка
на непълнолетните лица е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите,
които я дължат - чл.142 ал.1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС №
5/1970г, т.5/. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето.
Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението.
Съгласно ал.2 на чл.142 СК минималният размер на издръжката е определяем като
една четвърт от размера на минималната работна заплата, установена за страната през
процесния период.
За 2020г МРЗ, установен с ПМС № 350/19.12.2019г, възлиза на 610лв, следователно, а
от 1.01.2021г е 650лв, определен с ПМС № 331/26.11.2020г. Съответно минималният размер
на издръжката за 2020 е 152,50лв, респ.162,50лв за 2021, каквито размери на издръжките
биват определяни за деца в много ниска възраст.
След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НСИ за 2019г възлиза на 4549лв, а за 2020г –
4393лв при приспадането на сумите по същите позиции, които средства са за покриване
само на базисните потребности. Към тези средства следва да се добавят и разходите за
образование (за учебници, помагала пособия, училищни униформи, за електронни
устройства), както и допълнителните разходи, необходими за извънкласните занимания на
6
детето.
По отношение податните възможности на ответника, съдът съобразява, че той е в
трудоспособна възраст; без данни за влошено здравословно състояние. И макар да има
данни за родено дете от друга жена, което понастоящем е под 1 година, то се отглежда от
двамата родители, като доходите на бащата са три пъти по-големи от тези на майката на
детето М..
Така, при съобразяване нуждите на детето, пазарните цени на стоките и услугите,
чието закупуване е в непосредствена връзка с неговото отглеждане (в т.ч. цени на
хранителни стоки, лекарства, медицински консумативи, дрехи и обувки, транспорт и др.),
таксите за извънкласните занимания, се налага изводът, че общият размер на издръжката за
детето М. следва да бъде 650лв, от който участието на бащата е в размер на 400лв, а
остатъкът да се поеме от майката, върху която са преките и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето.
Определеният размер на издръжката се дължи, считано от датата на предявяване на
иска - 21.06.2021г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
За разликата над присъдената сума до пълния размер претенцията като недоказана по
размер следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното двете насрещни жалби срещу тази част от първоинстанционното
решение като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението във всички обжалвани части.
По разноските.
Поради неоснователността и на двете въззивни жалби, подадени от насрещните
страни по спора, разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани и същите
следва да останат в тежест на всяка от страните, както са направени, включително и по
съображение, че и двете страни са представили доказателства за заплатена адв.услуга за
защита във въззивното производство общо по подадената от тях жалба и за защита срещу
насрещната жалба.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-10с-в № 2034/ 14.12.2021г по гр.д.№
8942/2021г в частите му, с които
Е ОБЯВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът
– СЛ. МЛ. СЛ.;
ОСЪДЕН Е СЛ. МЛ. СЛ. да заплаща месечна издръжка на детето М. С. чрез нейната
майка и законен представител М.С., в размер на 400лв, с падеж всяко пето число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва връху всяка забавена вноска, до настъпване на
законово основание за изменение или прекратяване.
Разноски за въззивното производство не се присъждат.
Решението в обжалваните части досежно вината и издръжката не подлежи на
касационно обжалване, на осн. чл.280 ал.3 т.2 ГПК
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8