№ 123
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204129 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Българиан Еър Чартър” ЕАД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 45/16.08.2019г. на началника на ГПУ-Летище
Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което на дружеството било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ.
Санкционираното дружество счита наказателното постановление за
неправилно, а също и за издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Намира, че НП не съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, а именно-не са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението. Изтъква, че пътничката Жу Д. е омъжена за гражданин на
Европейския съюз и е била титуляр на права по разрешение за пребиваване в
Германия. Счита, че не е осъществен състава на вмененото на дружеството
нарушение. Позовава се на чл.3 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския
парламент, като сочи, че пътникът не е преминавал външна граница на
държава-членка, а е преминал от една държава-членка в друга и следователно
е преминал през вътрешна граница на Европейския съюз. Намира, че се касае
за вътрешен полет по смисъла на чл.2 от Регламент (ЕС) 2016/399, като
поддържа, че при преминаване на вътрешни граници не се изисква
притежаването на виза. Счита и че по силата на Решение №48/27.01.2012г. на
Министерски съвет за прилагане на безвизов режим към притежателите на
валидни единни (шенгенски) визи китайската гражданка е имала право да се
движи свободно на територията на страната. Сочи, че граничните власти е
1
следвало при необходимост да издадат на пътничката входна виза на място,
но такава възможност не й е била предоставена. Намира, че наказващият
орган не е съобразил депозираното от дружеството възражение и не е
извършил надлежна преценка за неговата основателност. Привежда и доводи
за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на изложените
основания.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се
представлява от адв.И. Б. от АК-София, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Писмено изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в
редакцията, действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и е препратена до надлежния съд, поради което е процесуално
допустима.
Възраженията за местна неподсъдност, изложени в жалбата, са
неоснователни. В практиката си ВКС приема категорично, че при нарушения
от вида на процесното компетентен да се произнесе по жалбата е районният
съд по мястото, до което превозвачът е превозил пътника, без да е проверен за
наличието на българска виза. В този смисъл изрично е Определение
№42/2013г. на ВКС, I н.о., в което компетентността на съда, в чийто район е
бил превозен чужденецът, се обосновава още и с разпоредбата на чл.48, ал.2
от ЗАНН. Следователно Районен съд-Варна се явява надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, (респ. –съдът, в района на
който най-напред е образувано производството) и е компетентен да се
произнесе по жалбата. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Въззивното дружество е с предмет на дейност
превоз на пътници и товари по редовни и чартърни авиолинии, търговска
дейност, ремонт и техническо обслужване на самолети и гражданска
самолетообслужваща техника. На 23.06.2019г. дружеството осъществило
полет BUC 7116 от гр.Франкфурт до гр.Варна, с който била превозена и
китайската гражданка Жу Д. (Zhou Jie). Около 20,43ч. на посочената дата, при
извършване на входящ граничен контрол от служители на ГПУ-Летище
Варна, същата представила обикновен паспорт, издаден от Китайска народна
република с № Е80522621, но не разполагала с виза за влизане и пребиваване
2
в Република България. По отношение лицето бил издаден отказ за влизане в
страната и същата не била допусната до територията на Р България. Във
връзка с тези констатации на 24.07.2019г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на превозвача за това, че е превозил по въздух
чужденеца, като не е изпълнил задължението си да установи наличието на
виза или разрешение за пребиваване в документа за пътуване на същия, преди
да извърши услугата по превозването му. Актът бил съставен в отсъствието
на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се явил
такъв. Впоследствие актът бил предявен на изпълнителния директор на
дружеството и бил подписан с обяснения, че лицето е член на семейство на
гражданин на държава от ЕС. Писмени възражения били депозирани в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1,
т.1, вр. с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
жалбоподателя, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетеля М. Н. Л., както и приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По
делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията му следва да
бъдат приети за обективни и правдиви.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение
за изясняването на делото са приложените копия на докладна записка, Отказ
за влизане в страната, титулна страница на паспорт, издаден от КНР,
Резервация и хартиен билет, удостоверение за брак и др., които позволяват
изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
3
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение по чл.20, ал.1, т.1, вр. с чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Разпоредбата на
чл.20, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България задължава
превозвачите, които превозват по суша, по въздух или по вода до и/или от
Република България чужденци, преди да извършат услугата, да установят
наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава
се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания,
заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както
и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността
на притежателя. От своя страна нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ установява
изискване към чужденците, които влизат в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, да притежават редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза, когато такава е необходима. В чл.8, ал.1 от ЗЧРБ също
се редвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако
притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава се изисква.
Както в акта, така и в издаденото наказателно постановление е
посочено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и
пребиваване в страната, по силата на Приложение №1 от Регламент на ЕС
2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. Посоченият Регламент определя
третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато
преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени
от това изискване. Китай изрично е включен в списъка на държавите, чиито
граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници
на държавите-членки, съдържащ се в Приложение І, т.1 от Регламента.
Регламентът е непосредствено приложим и нормите му се ползват с директен
ефект, поради което за да бъде допусната до територията на Р България,
китайската гражданка е следвало да притежава валидно издадена виза. Визата
представлява разрешение, издадено от Република България, за влизане и
пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит (чл.9 от ЗЧРБ).
Съгласно чл. 9б, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ визата се издава чрез персонализиране на
визов стикер по образец на Европейския съюз и се полага в редовен паспорт
4
или в заместващ го редовен документ за пътуване, признат от Република
България. От показанията на св.Л. се установява, че китайската гражданка е
била превозена до гр.Варна, без да притежава виза, като от страна на
въззивното дружество не само не са представени доказателства в различна
насока, но и не се твърди такава да е била налична. Следователно превозвачът
действително не е изпълнил задължението си преди да извърши превоза на
пътничката Жу Д., да установи наличието на редовни документи за пътуване,
сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване. За осъщественото
бездействие правилно и законосъобразно дружеството е било санкционирано
с обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган надлежно е
издирил и приложимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание на
основание чл.51 от ЗЧРБ, предвиждащ специално наказание за превозвач,
който не изпълни задълженията си по чл.20, какъвто е и разглеждания случай.
Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона, като
липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
Доводите за липса на нарушение, изложени в жалбата, са
неоснователни. Без значение за административнонаказателната отговорност
на дружеството е обстоятелството, че пътничката е омъжена за български
гражданин и го е придружавала при пътуването. Според чл.8а, ал.2 от ЗЧРБ
виза не се изисква, когато чужденец - член на семейството на български
гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на
гражданин на Европейския съюз, издадена в Република България, ако
основанията за издаването й не са отпаднали или в друга държава - членка на
Европейския съюз, ако придружава или се присъединява към българския
гражданин. От показанията на св.Л. и от приложеното Удостоверение според
§5, ал.1, т.2 от Закона за свобода на придвижване на граждани на
Европейския съюз, издадено от окръжен управител на окръг Грос-Герау се
установява, че китайската гражданка е имала разрешение за пребиваване в
Германия като член на семейство на гражданин на ЕС, но срокът му на
валидност е изтекъл на 28.03.2019г. и към момента на извършване на превоза
същата не е разполагала с валидно такова. Следователно необходимостта от
притежаване на виза за допускането на пътничката на територията на
страната не е била отпаднала.
Не може да бъде споделено и становището, че пътничката е
5
преминала през вътрешна граница на Европейския съюз, а не през външна
такава, а според Регламент на ЕС 2018/1806 изискването за притежаване на
виза касае преминаване само на външните граници на държавите-членки. В
депозираните от наказващия орган писмени бележки основателни се изтъква,
че Република България не е включена в Шенгенското пространство, поради
което няма вътрешна граница с държавите, включени в него. Вътрешни
полети са само тези, които се изпълняват в рамките на територията на
страната, а границите на Р България се явяват външни такива по смисъла на
Регламент (ЕО) №562/2006г., поради което пътниците от международните
полети подлежат на задължителна гранична проверка и следва да притежават
виза, когато са граждани на държава, включена в списъка на държавите, за
които се изисква такава.
Не обуславя формирането на извод за липса на нарушение и
твърдението, че на китайската гражданка е следвало да бъде издадена входна
виза на място, но не и е била предоставена възможност за представяне на
съответни допълнителни документи. Разпоредбата на чл.8а, ал.4 от ЗЧРБ
задължава органите за граничен контрол да не допускат влизане на
територията на Република България на лице, което се позовава на качеството
си на член на семейството на български гражданин, но не е удостоверило в
разумен срок това с документ по ал. 2 (карта за пребиваване на член на
семейството на гражданин на Европейския съюз) или с друг надлежен
документ. Както беше посочено, пътничката не е била в състояние да
представи разрешение за пребиваване на член на семейство на гражданин на
ЕС поради липса на валидно такова в момента на пътуването. Поради това за
органите за граничен контрол се е породило задължението по чл.8а, ал.4 от
ЗЧРБ, което те надлежно са изпълнили.
Аналогични изводи за наличие на административно нарушение,
подлежащо на санкциониране по реда на чл.51 от ЗЧРБ, са формирани от
ВАдмС по сходни случаи, като в тази насока са Решение № 524 от 23.04.2020
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 192/2020 г., Решение № 1358 от 3.07.2019
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1343/2019 г., Решение № 822 от 17.04.2018
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 751/2018 г. и др.
Следва да се отбележи, че наказващият орган правилно е преценил,
че в случая приложение следва да намери ЗЧРБ, въпреки обстоятелството, че
6
китайската гражданка е член на семейството на български гражданин.
Правото на влизане и пребиваване на територията на страната на лица, които
не са български граждани, е уредено в два нормативни акта- Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на
Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧС).
Същите са приложими по отношение различен кръг правни субекти. По
силата на чл. 1, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ този закон се прилага за чужденците и за
членовете на семейството на български граждани, които не са граждани
на държава- членка на Европейския съюз, или на държава- страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария (чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗЧРБ). Приложението на
ЗВПНРБГЕСЧС е ограничено до европейските граждани и членовете на
техните семейства, както и до гражданите на държави- страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. Следователно,
в случая ЗВПНРБГЕСЧС е неприложим, а влизането, пребиваването и
напускането на Република България от посоченото лице се осъществява по
реда и при условията, предвидени в ЗЧРБ.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление и издадено от компетентен орган, видно от приложената
Заповед № 8121з-817/03.07.2015г на министъра на вътрешните работи.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на представител на
дружеството. Поканата за изпращане на представител за съставяне на АУАН е
с отбелязване, удостоверено с подписите на двама свидетели, че
представителят на авиокомпанията отказва да я получи. Отказът не влияе
върху законосъобразността на връчването и следователно дружеството е било
редовно поканено, но не е изпратило представител за съставяне на акта.
Неоснователни са доводите в жалбата за непълнота на описанието на
нарушението в НП поради непосочване на дата и място на извършването му.
7
В случая датата на извършване и тази на установяване на нарушението
съвпадат, а и както беше посочено, становището на ВКС е, че нарушения от
този вид са довършени при приключването на превоза. В НП е посочено, че
превозът е извършен по линията Франкфурт-Варна, с което е постигната
достатъчна яснота относно обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Следва да се отбележи, че цитираните по-горе решения на
ВАдмС са постановени по повод наказателни постановления, оформени по
аналогичен начин с процесното, но касационната инстанция не е констатирала
наличие на процесуални нарушения в сочената от жалбоподателя насока.
Не представлява процесуално нарушение необсъждането изрично в
НП на подаденото възражение. С факта на издаване на наказателно
постановление наказващият орган ясно е обективирал становището си, че
възражението е неоснователно.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да
бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на
случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната, а в случая няма
данни за наличие на такива. В цитираното Решение № 1358 от 3.07.2019 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1343/2019 г. също се приема, че случаят не може
да се квалифицира като маловажен, защото е налице нарушение, свързано с
изискването за осъществяване на контрол от превозвача, респ. на реда, при
който чужденците могат да влизат на територията на Република България.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски, предвид липсата на съответно искане.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №
45/16.08.2019г. на началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари,
ГДГП-МВР, с което на „Българиан Еър Чартър” ЕАД- гр.София,
ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева,
като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
8
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9