№ 414
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20231001000361 по описа за 2023 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА" АД, ЕИК *********,в качеството й на кредитор с прието предявено вземане в
производството по несъстоятелност на „Явор" АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Петрич, ул. „Места” № 18 против Решение № 900146, постановено на 10.03.2023 г. по т. д.
№ 28 по описа за 2014 г. на Окръжен съд град Благоевград, с което съдът по
несъстоятелността е прекратил производството по несъстоятелност и е разпоредил
дружеството „Явор” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с
ЕИК ********* да бъде заличено от Търговския регистър /ТР/.Подържа се,че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено.С Решение
№ 901453 от 11.02.2022 г. по търговско дело № 28/2014 г. ОС Благоевград спрял
производството, поради липса на парични средства за воденето на производството по
несъстоятелност, като предостави на кредиторите срок от една година да привнесат
разноски в размер на 10 000,00 лева за продължаването на производството.Междувременно,
в качеството на представител на несъстоятелния търговец, синдикът на дружеството е
инициирал исково производство, целящо да бъде попълнена несъстоятелната маса. С искова
молба с вх. № 2447 от 18.03.2021 г., с правно основание по чл. 108 от Закона за
собствеността е образувано исково производство срещу дружествата „Чаеви- Геомет”
ЕООД, с ЕИК *********, и „АЛФА ОМЕГА ИИВЕСТ" ООД, вписано в Търговския
1
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********. Целта на иска е да бъде върнат в
масата на несъстоятелността актив, представляващ недвижим имот, който да послужи за
удовлетворяване на кредиторите с предявени вземания в производството. Към настоящия
момент делото е висящо пред Окръжен съд - град Благоевград, което е служебно известно и
на съда по несъстоятелността. Делото е обявено за решаване.Съгласно чл. 735, ал. 2 от ТЗ, е
налице процесуална пречка производството по несъстоятелност да бъде спряно, доколкото
са налични висящи дела, по които страна е длъжникът, особено, когато предметът на делата
предполага попълване на несъстоятелната маса и постигане на удовлетворение на
кредиторите.Синдикът на дружеството е депозирал изричен доклад до съда по
несъстоятелността и кредиторите на дружеството, с който е изложил какво е развитието на
делото. От доклада става ясно, че е налице пречка за прекратяване на производството по
несъстоятелност.С предявения от синдика иск по чл. 108 от ЗС се цели да бъде върнат в
несъстоятелната маса следният недвижим имот - сграда, находяща се в гр. Петрич, улица
„Места" №18, с площ приблизително 720 кв. м. /седемстотин и двадесет квадратни метра/,
построена върху УПИ с идентификатор: 56126.600.9842, с площ на имота: 5 386 кв. м.,
ЕКАТТЕ 56126, кадастрален район: 600, по КККР на гр. Петрич. В хода на производството
било установено, че сградата, собственост на „ЯВОР" АД, предмет на иска е частично
разрушена. В този смисъл, ДОРИ и изходът на делото да е отрицателен за несъстоятелното
дружество, и след установяване на изложеното с влязъл в законна сила акт, възниква правен
интерес синдикът да предяви иск за претърпени имуществени вреди срещу лицата
упражнявали фактическа власт върху сградата и довели до нейното разрушаване. Подържа
се,че в резултат от изброените действия значително се увеличава възможността да бъде
постигнато удовлетворяване на кредиторите и реализиране на целите на производството по
несъстоятелност.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по делото не е подал отговор и не е взел становище по същото.
Синдикът на дружеството,уведомен за жалбата,не е взел становище по делото.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна: С Решение № 901453 от 11.02.2022 г. по
търговско дело № 28/2014 г. ОС Благоевград спрял производството по несъстоятелност на
“Явор“ АД, поради липса на парични средства за воденето на производството по
несъстоятелност, и предоставил на кредиторите срок от една година да привнесат разноски в
размер на 10 000,00 лева за продължаването на производството.В едногодишния срок,
считано от 17.2.2022 г. - датата на вписване в ТР на решение № 901453/11.2.2022 г. по чл.
632, ал. 5 във вр. с ал. 1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност на “Явор“ АД
не е поискано възобновяването му до 17.2.2023 г., нито е внесена сумата от 10 000 лв.
Поради това ,с обжалваното решение,съдът приел,че при посочените факти се
осъществил фактическия състав на чл. 632, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ТЗ,поради което следвало
да настъпят последиците, визирани в ал. 4-прекратяване производството по
2
несъстоятелност и заличаване длъжника от търговския регистър.Съдът,който бил в
известност за наличието на висящо дело № 43/21 г. по описа на БлОС, по което страна е
несъстоятелния длъжник ,приел,че наличието на това висящо производство не е пречка за
постановяване на решение в горния смисъл.Съдът приел,че е налице формираната по
въпроса съдебна практика, според която при наличие на предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ
за прекратяване на производството по несъстоятелност не намира приложение
разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ, предвиждаща хипотези, при които то не се прекратява,
измежду които фигурира и хипотезата, при която длъжникът е страна по висящо
производство.Разрешението е аргументирано с принципа, регламентиран с разпоредбите на
чл. 6296 и чл. 632 от ТЗ за необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност при липса на достатъчно налично
имущество.Извън общия случай по чл. 620, ал. 3 ТЗ, когато след откриване на
производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на несъстоятелността,
при липсата на достатъчно имущество за покриване на разноските, законът определя начини
и срок за предплащане на разноските, включително и ако в хода на производството по
несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за
покриване на разноските по несъстоятелност. В този случай покриването на разноските е
възложено в тежест на молителите по чл. 625 ТЗ, респ. на друг кредитор Разпоредбата на чл.
632, ал. 4 във вр. с чл. 632, ал. 2 ТЗ е свързана с безусловната необходимост от
осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване производството
по несъстоятелност.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Атакуваното решение е валидно
и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Въпросът от значение за решаване на спора по настоящето дело е дали е налице
конкуренция между основанията за прекратяване на производството по несъстоятелност по
чл.632,ал.4 от ТЗ и чл.735,ал.1 във връзка с ал.2 от ТЗ. Съдът счита,че колизия между двете
разпоредби не е налице.Доводите на въззиваемия за нарушение на разпоредбата на чл. 735,
ал. 2 от ТЗ са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ производството
по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника
са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е
приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.По делото е
установено,че несъстоятелното дружество „Явор“АД е ищец по висящото дело № 43/21 г.
по описа на БлОС,по което е предявен ревандикационен иск за имот в гр.Петрич.Настоящата
инстанция намира, че нормата на чл. 735,ал.1 от ТЗ е неприложима в настоящия случай.
Съгласно същата, производство по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато
налице някоя ето алтернативно предвидените в същата предпоставки - изплащане на
задължения на търговеца или изчерпване на масата на несъстоятелността. В настоящият
случай производството по делото не е прекратено поради наличие на някоя от визираните в
3
нормата предпоставки, а в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ –поради липса на постъпило в
срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ искане за възобновяване на спряното по реда на чл. 632 л. 1 вр.
ал. 5 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ предвижда самостоятелна, отделна
предпоставка за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на
длъжника от търговския регистър, която е различна от уредените в нормата на чл. 735, ал. 1
предпоставки. С оглед на горното забраната за прекратяване на производството по чл. 735,
ал. 2 от ТЗ не може да бъде пренесена автоматично и към прекратяване на производството в
хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради различието във фактическите състави.
Разпоредбата на чл. 632 от ТЗ не предвижда забрана за прекратяване на производството,
аналогична с тази по чл. 735, ал. 2 от ТЗ, поради което и доводите във въззивната жалба се
явяват неоснователни.
Необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност, при липса на
достатъчно налично имущество, е принцип, регламентиран с
разпоредбите на чл. 629б, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 632, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5
ТЗ. Извън общия случай по чл. 620, ал. 3 ТЗ, когато след откриване на
производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на
несъстоятелността, при липсата на достатъчно имущество за покриване
на разноските, законът определя начини и срок за предплащане на
разноските, включително и ако в хода на производството по
несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е
недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност. В този
случай покриването на разноските е възложено в тежест на молителите
по чл. 625 ТЗ, респ. на друг кредитор. В тази връзка разпоредбата на чл.
632, ал. 4 във вр. с чл. 632, ал. 2 ТЗ, свързана с безусловната необходимост
от осигуряването на средства за разноски като предпоставка за
продължаване производството по несъстоятелност, има действие и е
приложима и в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ, когато за обезпечаване на
задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и
изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е
страна по висящо съдебно производство.Допълнителен аргумент в
подкрепа на горната теза е систематичното място на правната норма -
чл. 735, ал. 2 ТЗ, която следва да се приеме за относима към хипотезата
на прекратяване на производството по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ (когато
масата на несъстоятелността е изчерпана), докато в последващите чл.
632, ал. 4 ТЗ алинеи не е предвидено изключение от прилагане на
4
нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ.В тази насока са Решение № 265 от 1.08.2018
г. на ВКС по т. д. № 2553/2017 г., II т. о., Определение № 74 от 2.02.2023 г.
на ВКС по к. т. д. № 2679/2022 г. Определение № 19 от 12.01.2023 г. на
ВКС по к. т. д. № 2654/2022 г.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 900146/10.03.2023 г. по т. д. № 28 по описа за 2014 г. на
Окръжен съд град Благоевград.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5