Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломскиятт районен съд, гражданска колегия, 3
– ти състав в публично заседание на 25 януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова като разгледа
докладваното от съдията Александрова гр. дело № 34 по описа за 2021 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от "ЮБЦ"
ЕООД – София, чрез адв. В.Г. против Н.И.С., с
която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415 ГПК.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на сключени договори за
далекосъобщителни услуги от 12.01.2017
г. с БТК ЕАД, който по късно бил цедиран на „С.Г.Груп“ООД, а впоследствие на
ищцовото дружество
Посочва се, че в срока на действие на
договорите са издадени фактури за
периода 22.04.2017 – 21.07.2017г. на обща стойност 134.06 лв.
Поддържа се, че ответникът е изпълнил
задължението да заплаща дължимите суми но не в посочения за това срок и поради това
оператора е начислил неустойка .
Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в
общ размер от 122.64 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора.
Ответникът в законния едномесечен срок чрез
назначен особен представител е оспорил исковата претенция като неоснователна.
Направено е възражение, че липсват доказателства за предсрочно прекратяване на
договора, както и др.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени писмени
доказателства, относими към спора, а именно : договор за цесия от 16.10.2018г.,
договор за цесия от 01.10.2019 г.,договор за мобилни услуги к клиентски №
15866580001, заверени копия от фактури, Общи условия на Мобилния оператор за
далекосъобщителни услуги, уведомление за цесия. по които потребителят е избрал
тарифен план Мтел Трансфер М с месечна абонаментна
При така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна страна следното:
По основателността на исковете.
Ищецът основава претенциите си на
твърдението, че има вземания за стойността на потребени далекосъобщителни
услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на
сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Безспорно е, че страните са били в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал
качеството абонат и потребител на услуги от процесния мобилен оператор ,
съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.
По отношение на претендираната неустойка, съдът намира следното:
Ищцовото дружество претендира заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 122.64 лева.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД
задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са
уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В
случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в
срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да
прекрати договора, а същевременно договора, сключен между страните съдържа
клауза за уговорена неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти такси.
Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно
доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените
обстоятелства . В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и
от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната,
която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна,
нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката. Следва да
се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена
именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка, не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на
договора законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив,
доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване
на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата
форма. В случая, по делото не се твърди
и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че
исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне
е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т. е. към
момента на начисляването не е имало основание за това. Освен това, следва да се
отбележи, че по делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на
дължимостта на претендираната неустойка
от ответника, нито такива за начина на изчисление на претендирания размер.
По изложените съображения, съдът намира, че
кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което
в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка
при предсрочно прекратяване на същия.
На следващо място, неустойката за предсрочно
прекратяване на договора следва да бъде квалифицирана като неравноправна
клауза, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай, ответникът притежава
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесния договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от
самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договорите
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния
оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Следва само да се отбележи, че неустойка
в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение
№ 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).
Съдът следи служебно, дори при липсата на
възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави
и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др.
С оглед на горното, съдът намира, че
ответникът не дължи претендираната неустойка,
поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще
следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е направил разноски, поради
което не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЮБЦ" ЕООД с
ЕИК ********* против Н.И.С. с ЕГН **********
иск за признаване за установяване на вземането за сумата в размер на 122.64
лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1100/2020 г. по описа на РС –
Лом, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от получаване на
съобщението, от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :