№ 4071
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
ПЕТЯ ОЛ. П.
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100504552 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. С. П., чрез упълномощената
адв. А. И. от САК, срещу решение № 20014974/20.02.2022г. по гр. дело № 13384/2020
г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 37 състав. Съдебното решение се
обжалва в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
двете деца на страните. Иска се да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка
в минимален размер на всяко от децата, чрез бащата.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ищца В. С. П., чрез
упълномощената адв. М. Р. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, поддържат
съответно въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
Първостепенният съд е сезиран от В. С. П. с иск срещу И. С. П. с правна
1
квалификация чл. 127, ал. 2 от СК. В обстоятелствената част на исковата молба са
изложени твърдения, че ответникът И. С. П. бил задържан по водено срещу него
наказателно производство през 2017 г. и грижите за децата З. И.в П. и Д. И.ва П.
полагала изцяло майката - ищцата В. П., при която децата живеят. Иска се съдът да
запази това положение, като децата да могат да виждат баща си два пъти месечно с
преспиване от по един ден за почивните дни, както и 15 дена през лятото, като се иска
той да поеме и дял от издръжката на децата.
Ответникът в срок е подал писмен отговор, с който е оспорил изложеното в
исковата молба. В насрещна искова молба първоначалният ответник И. С. П. поддържа
твърдения, че ищцата В. П. страда от психично заболяване и проявява агресия към
децата. Твърди се, че ищцата не обръща внимание на интересите на децата, а
ответникът има подкрепа от разширеното си семейство, като по отношение на сина З.
твърди, че ответникът се грижи за това да играе футбол според интересите, както и за
образованието му, като синът му е отличник. По отношение на дъщерята Д. поддържа,
че детето е присъствало на чести скандали с нея и е станала по-затворена. Поради
изложеното иска родителските права да се предоставят на ответника по първоначалния
иск И. П., а майката се определи режим на лични контакти.
С обжалваното решение № 20014974/20.02.2022г. по гр. дело № 13384/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетните З. И.в П. и Д. И.ва П. на тяхната
майка В. С. П., с изключение на правата, които според закона се упражняват само
заедно и е определил местоживеенето на децата при тяхната майка.
На основание чл. 127, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 59, ал. 8 СК е определен
режим на лични отношения на бащата И. С. П. с малолетната му дъщеря Д. И.ва П.,
както следва: през първите три месеца след влизане в сила на решението в частта на
упражняването на родителските права и местоживеенето на дъщерята на страните Д.,
бащата има право да се среща с детето всяка втора и четвърта събота от 10:00 до 12:00
часа в Център „Отворена врата“, като е задължил майката да осигури присъствие на
детето; след тримесечния период бащата има право да взема и вижда дъщеря си за
още три месеца всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа без
преспиване, като взема детето от дома на майката и го връща пак там; след изтичане
на периодите по т. 1 и 2 бащата ще се вижда с дъщеря си Д.И. П., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 18.00 ч. в петък до
17.00 ч. в неделя, като бащата ще взема и връща детето от училището, което посещава
или от дома на майката В. С. П.; 20 дни през лятото по време, несъвпадащо с редовния
платен годишен отпуск на майката, като бащата ще взема и връща детето от дома на
майката В. С. П.; през нечетните години, като във всички случаи бащата взема детето
от дома на майката в началото на периодите и го връща пак там: за Великденските
празници по православния календар - от Велики четвъртък в 19:00 часа до Светли
понеделник (понеделника на Великден) в 19:00 часа; и за Новогодишните празници -
от 13:00 часа на 30. декември до 19:00 часа на 1. януари на следващата година или
последния неработен ден непосредствено след празника, като в същите периоди на
четни години детето е при майката, независимо от режима по т. 3.1.; през четните
години като бащата взема детето от дома на майката в началото на периодите и го
връща пак там: за Коледните празници - от 10:00 часа на 24. декември до 19:00 часа на
27. декември, като в същите периоди на четни години детето е при майката,
независимо от режима по т. 3.1.
На основание чл. 127, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 59, ал. 8 СК е определен
режим на лични отношения на бащата И. С. П. с малолетния му син З. И.в П., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за времето от
2
18.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, като бащата ще взема и връща детето от
училището, което посещава или от дома на майката В. С. П.; 20 дни през лятото по
време, несъвпадащо с редовния платен годишен отпуск на майката, като бащата ще
взема и връща детето от дома на майката В. С. П.; през нечетните години, като във
всички случаи бащата взема детето от дома на майката в началото на периодите и го
връща пак там: 3. март и празничните дни около него - от 19:00 часа на последния
учебен ден преди празника до 19:00 часа на 3. март или на последния неучебен ден
непосредствено след празника; за Великденските празници по православния календар
- от Велики четвъртък в 19:00 часа до Светли понеделник (понеделника на Великден)
в 19:00 часа; за 6. май - от 19:00 часа на последния учебен ден преди празника до 19:00
часа на 6. май или на последния неучебен ден непосредствено след празника; за 22.
септември - от 19:00 часа на последния учебен ден преди празника до 18:00 часа на 22.
септември или на последния неучебен ден непосредствено след празника; през
есенната ваканция, обявена за училищата - от 19:00 часа на последния учебен ден
преди ваканцията до 19:00 часа на последния неучебен ден; за Новогодишните
празници - от 13:00 часа на 30. декември до 19:00 часа на 1. януари на следващата
година или последния неработен ден непосредствено след празника.
В четните години на тези дни детето ще е при майка си, независимо от режима
по т. 1. през четните години като във всички случаи бащата взема детето от дома на
майката в началото на периодите и го връща пак там: през пролетната учебна ваканция
- от 19:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 19:00 часа на последния
неучебен ден; за 1. май - от 19:00 часа на последния учебен ден преди празника до
19:00 часа на 1. май или на последния неучебен ден непосредствено след празника; за
24. май - от 19:00 часа на последния учебен ден преди празника до 19:00 часа на 24.
май или на последния неучебен ден непосредствено след празника; за 6. септември - от
19:00 часа на последния учебен ден преди празника до 19:00 часа на 6. септември или
на последния неучебен ден непосредствено след празника; за Коледните празници - от
10:00 часа на 24. декември до 19:00 часа на 27. декември. В нечетните години детето
ще бъде при майката в същия период,, независимо от режима по т. 1.
На основание чл. 127, ал. 2 СК, във връзка с чл. 143, ал. 1 СК съдът е осъдил И.
С. П., да заплаща на малолетните З. И.в П. и Д. И.ва П., месечна издръжка в размер от
по 162,50 (сто шестдесет и два) лева за всяко дете от датата на привеждане на
настоящото решение в изпълнение до навършване на пълнолетие от детето или
изменение на обстоятелствата, чрез неговата майка В. С. П., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - последния ден на съответния
месец, до окончателното плащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката. Не е присъдил разноски. На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК е осъдил И. С. П., да плати по бюджетна сметка на Софийския районен
съд сумата от 468 лева държавна такса по делото.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е съобразил
събраните писмени и гласни доказателства, заключението по психологическа
експертиза, както и приложените по делото социални доклади на ДСП „Слатина“.
Съдът е преценил, че майката има по-добър родителски капацитет за отглеждане на
децата, както и че детето З. има силна емоционална връзка с баща си и има нужда от
контакт с него.
Пред въззивната инстанция са изслушани страните и децата З. И.в П. и Д. И.ва
П., прието е заключението на вещите лица по служебно допуснатата комплексна
съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ), както и нови писмени
доказателства. Приобщен е социален доклад по местоживеене на родителите и децата.
3
Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно заседание от
23.01.2024 г., въззивникът И. С. П. е посочил, че работи в строителна бригада и
извършва довършителни работи и ремонти по апартаменти. Средномесечният му
доход е около 2000 лв. Заявява пред съда, че живее със сина си З. П. от 2016 г., а с
дъщеря си Д. се вижда всеки ден, като сутрин я взима и кара на училище. Счита, че
той трябва да упражнява родителските права и децата да живеят при него, тъй като ще
са по-добре при него по отношение на възпитателния им процес и нормален начин на
живот. Предлага на другата страна споделено родителство, за да не се разделят двете
деца.
Заявява, че ако му бъдат предоставени родителските права, децата ще се
виждат с майка си когато си поискат, включително и всеки ден. Сочи, че детето З.
всеки ден ходи в павилиона при майка си, а Д. му звъни по телефона постоянно.
Излага, че няма против това положение.
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, въззиваемата В. С. П. е заявила,
че живее в общинско жилище в кв. Дружба, заедно с приятеля си П.Г., с големия си
син С., който е на 19 години и с дъщеря си Д., която е на 12 години. В жилището има
самостоятелна стая за Д., както за З. и за големия син. Счита, че ако тя продължи да
упражнява родителските права по отношение на децата, то е редно децата да се виждат
с баща си всяка седмица. Заявява, че не спира децата, когато желаят да се виждат с
баща си, но не е съгласна с предложеното споделено родителство.
По реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) при спазване на
разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и 4 от ЗЗДет е изслушано малолетното дете З. И.в П.,
което е сочи, че е на 13г. и живее с баща си на адрес: ж.к. „******* Жилището се
състои от хол, стая, кухня и баня. Има си негова стая. Заявява, че майка му живее в 13-
ти блок, който е пред блока в който живеят с баща му. Сочи, че майка му живее с
нейния син С., сестра му Д. и нейния приятел П.. Със сестра си Д. се вижда всеки ден,
заедно ходят на училище. Заявява предпочитание да живея с баща си, тъй като майка
му живее с приятеля си П., който според детето е разделил родителите му. Съгласен е
сестра му Д. да живее при тях. Двамата учат в едно и също училище.
В същото съдебно заседание е изслушано и детето Д. И.ва П., което е заявило
пред съда, че е на 12 години и живее в ж.к. „Дружба 1“, бл. 13, заедно с майка си, по-
големият си брат и приятелят на майка П.. За нея има самостоятелна стая. Ходи на
училище заедно с брат си З.. Сочи, че брат З. живее в бл. 8 само с баща им, а когато
са живели заедно с двамата родители е виждала баща си всеки ден да бие майка им.
Баща не е проявявал агресия към нея и брат З., а само към майка им. Заявява
предпочитание да живее при майка си, а не при баща си, но иска да се вижда всеки ден
с брат си З..
Като неоспорени доказателства от въззивната инстанция са събрани нови
доказателства - решение по възпитателно дело № 43 от 24.11.2022 г.; решение по гр.д.
№ 46830/2020 г. на СРС, 158 с-в и протокол от 26.09.2020 г. по в. гр. д. № 14964/2021 г.
на СГС, І-ви въззивен брачен състав, както и решение по гр.д. № 40103/2020 г. на СРС,
91 с-в, от които се установяват влошените отношения между страните.
От въззивната съдебна инстанция е приет социален доклад от ДСП „Слатина“,
с изх. № ПР/Д-С-СЛ/184-001/20.01.2023 г. В доклада е отразено, че при социалното
проучване и разговорите с децата З. и Д. П.и, децата са споделили, че се чувстват
добре при родителя с когото живеят – З. при баща си, а Д. при майка си. Майката В. П.
е заявила, че работи като маникюрист в СЗД „Д. ЕОД“ в ж.к. „Дружба“ в гр. София, а
И. П. – в строителна фирма. Двете деца учат в 150 Основно училище в ж.к. „Дружба“,
гр. София и са в добро психоемоционално състояние и се развиват в норма за
възрастта си. При изготвянето на доклада и двамата родители са съдействали на
4
социалната служба.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав служебно е допуснал
КСППЕ. Според приетото във въззивното производство заключение (лист 118-120 от
делото), изготвено от вещите лица д-р Е. Н. М. – детски психиатър и д-р Х. Й. Й. -
психолог, кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено
от страните, се установява, че и двете деца проявяват привързаност и към двамата
родители, като детето З. е значително по-привързан към баща си, а към майката си е
по-дистанциран. Експертите приемат в заключението си, че тази дистанцираност се
дължи на период на отчуждение на момчето от майката, който е в етап на
преодоляване. Детето Д. също е привързана и към двамата си родители, но в по-голяма
степен към майка си и с известна амбивалентност към баща си, тъй като е била
свидетел на агресивно негово поведение към майката. От заключението се установява
също, че и двете деца не показват сериозни психични проблеми, с нормално развитие
са и все още са в етап на адаптация към новата им семейна ситуация, която е
динамична, макар да показва тенденции към стабилизация. Според заключението на
експертите децата са привързани и към двамата си родители и изпитват конфликт на
лоялност, като в по-голяма степен такъв конфликт изпитва Д., а З. продължава все още
да бъде лоялен предимно към баща си и неговото семейство. Стихването на конфликта
между родителите намалява конфликта на лоялност у децата, защото те не се чувстват
принудени да заемат страна или да слушат негативни изказвания по отношение на
другия си родител. Установява се, че и двамата родители имат родителски капацитет и
биха могли да се справят с грижата и за двете деца самостоятелно, но по-скоро не в
оптимален вариант поради фактът, че всеки от тях има особености и ограничение в
част от ресурсите си. От заключението на експертите е видно, че детето З. на по-ранен
етап е имал сериозна степен на отчуждение от майка си, за което е допринесло както
отношението на бащата, така и поведението на майката, но контактите между майката
и сина са възстановени макар и емоционално-доверителната връзка да не е напълно
възстановена. Най-съществена роля за преодоляване на отчуждението между дете и
родител е редовния личен и непринуден контакт помежду им какъвто е налице.
Установява се, че фактическата обстановка на двете деца е приемлива, комфортна и
подходяща за тях. В нея синът З. живее с баща си и има редовен контакт с майка си и
сиблингите си, а дъщерята Д. живее с майката и има също такъв контакт с бащата и
сиблингите си. Според заключението нарушението на това крехко равновесие би било
вредно с оглед възстановяването и новото регулиране на отношенията между всички
членове на семейството на децата. Разделянето на децата формално е факт, но на
практика поради физическата близост на двете жилища, в които живеят двете деца и
ежедневните контакти помежду им и с двамата им родители, на практика не се
преживява от децата като реално разделяне. Вещите лица сочат в заключението си, че
за децата е най-важно да бъдат отглеждани в сигурна и предвидима среда, с подходяща
грижа и контрол, без конфликти между членовете на семейството им, особено
ескалиращи до физическа агресия. Родителите е необходимо да зачитат авторитета и
достойнството, както и ролята на другия родител пред детето. Въздържането им от
критикуване или дисквалифициране на другия родител, е основен фактор за
минимизиране на рисковете при отглеждането на децата, при формирането на техните
личности и ценностни системи.
В открито съдено заседание вещите лица конкретизират заключението си, че
няма синдром на родителско отчуждение и контактите с майката са възстановени
независимо, че детето З. живее с баща си. Това е така, тъй като майката има студио, в
което работи като маникюристка, а детето З. ходи там, за да се вижда с нея. Бащата
5
реално изпълнява функцията по полагане грижи за голямото дете З.. Експертите дават
заключение, че препоръчват режим на лични отношения с децата, при който бащата да
упражнява родителските права по отношение на детето З. и то да живее при бащата, а
на майката се даде по-разширен режим на лични отношения по отношение на детето
З.. Родителските права за детето Д. да бъдат предоставени на майката, като на бащата
да се даде по-разширен режим на лични отношения с детето Д.. Според вещите лица
детето Д. има много опозиционно поведение и няма да спазва режима, който съдът ще
определи дори и да е подробно описан, а детето З. е още по-голям и самостоятелен.
Предложението на вещите лица е съобразено, че отношенията между родителите и
децата се развиват благоприятно (лист 185-186 от делото).
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Д. С.а П.-Н. – сестра на ответника, А.П. А. – без дела и родство,
както и М. Н. П. - майка на ищцата. Съдът не обсъжда показанията на свидетелите,
тъй като същите пресъздават епизодичните си лични възприятия за отношенията
между страните или преразказват наученото , а приоритет за правните изводи по спора
следва да има заключението на вещите лица по допуснатата от въззивния съд КСППЕ.
Отделно от изложеното, при преценка показанията им съобразно нормата на чл. 172 от
ГПК, съдът ги намира за пристрастни в полза на всяка от страните, която ги е довела
пред съда.
Други относими към спора доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
6
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивната жалба е частично основателна.
Въззивникът обжалва решението, като в частта, с която е предоставянето
упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката,
определено е местоживеенето на децата при нея, за режима на лични отношения, както
и претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата, а другия родител да заплаща месечна издръжка за всяко
дете в минимален размер.
1. По упражняването на родителските права и местоживеенето на децата съдът
приема следното:
Съдът следи служебно за интереса на децата.
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.), а и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е призната като право от двете конвенции цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на родителско отчуждение в случай, че се
приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на децата, съдът следва да установи на кого
от родителите следва да бъдат предоставени за упражняване родителските права и
какъв режим да бъде определен на децата с родителя, на когото не са възложени
родителските права, така че да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
В постоянната практиката на ВКС, споделяна и от настоящия въззивен състав,
последователно се поддържа становището, че най-добрият интерес на детето се
определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила
на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за определянето на най-
добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ
коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на
детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо
положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-
добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителите му.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК, съблюдавайки най-
7
добрия интерес на детето З. И.в П., включващ в най-широк смисъл добруването и
благоденствието му и след съвкупната преценка на събраните доказателства по
делото, въззивната инстанция намира, че местоживеенето на детето следва да бъде при
неговия баща И. С. П., който да упражнява родителските права.
Установи се, че и двамата родители изразяват желание и имат възможност да
упражняват родителските права по отношение на непълнолетния си син и притежават
съпоставим родителски капацитет. При нито един от тях не се констатират преки или
косвени данни за рискови фактори за отглеждането на детето З.. Съдът не приема за
актуален извода на първата инстанция, че бащата има ясно изразено негативно
отношение към майката. От приетото във въззивното производство заключение на
КСППЕ се установи, че детето З. на по-ранен етап е имал сериозна степен на
отчуждение от майка си, за което е допринесло както отношението на бащата, така и
поведението на майката, но контактите между майката и сина са възстановени макар и
емоционално-доверителната връзка да не е напълно възстановена. Съдът съобрази, че
страните са намерили баланс в отношенията си, както помежду си, така и с двете деца,
което е намерило отражение в установената фактическа обстановка при която детето З.
живее с баща си, а детето Д. – с майка си. Установи се, че създадената фактическа
обстановка за двете деца е приемлива, комфортна и подходяща за тях. В нея синът З.
живее с баща си и има редовен контакт с майка си и сиблингите си, а дъщерята Д.
живее с майката и има също такъв контакт с бащата и сиблингите си. Съдът дължи да
съобрази заключението на експертите, че нарушението на това крехко равновесие би
било вредно с оглед възстановяването и новото регулиране на отношенията между
всички членове на семейството на децата.
При решаването на въпросите по чл.59, ал.2 от СК съдът е длъжен да зачете и
изразената от детето З. категорична воля, според която то поддържа последователен
възглед къде желае да живее и задава предпочитанията си това да бъде при неговия
баща (в този смисъл виж Решение № 66/22.04.2021 г. по гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС,
IV ГО, делото Laylle v. Germany). Този подход отразява значимостта на възприетите и
от съда желания на непълнолетното дете, отчита спецификата на установената от
вещите лица когнитивна, социална и емоционална зрялост и преходната възраст в
която се изгражда, като личност, но и при несъобразяване с желанията на детето да се
възприемат от него като принуда и да нарушат постигнатото от него крехко психично
равновесие с родителите. Съдът приема, че налагането по силата на съдебно решение
на промяна в местоживеенето на детето З., при установената възрастова специфика би
имало като пряка последица допълнително подкопаване на доверителната
емоционална връзка между детето и двамата родители и трайна загуба на доверие в
тях.
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста
на местоживеенето на непълнолетния З. при неговия баща. и целесъобразно е детето
да живее при този от родителите, на когото е възложено упражняването на тези права,
доколкото липсват важни обстоятелства, които да правят допустимо отделното
живеене на детето.
ПредопредЕ.та от пубертетната възраст и пола на детето З. необходимост от
социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от баща си и да
следва в по-голяма степен мъжкия модел за поведение, следва да намери отражение в
по – широк режим на лични отношения на непълнолетния с неотглеждащия родител.
Съдът приема, че не е в интерес на двете деца на страните да живеят разделени. Съдът
дължи да съобрази и заключението на експертите по приетата във въззивното
производство КСППЕ, че разделянето на децата формално е факт, но поради
физическата близост на двете жилища, в които живеят двете деца и ежедневните им
8
контакти помежду им и с двамата им родители, на практика не се преживява от децата
като реално разделяне. В този смисъл следва да се приеме, че е допустимо изключение
по отношение разделяне на двете деца, което е съобразено и с критериите по т. III на
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. дело № 3/1974 г., Пленум на ВС, което е
актуално и задължително за съда и при нормите на действащия СК. Установи, че макар
децата З. и Д. да не живеят заедно с единия от родителите си, те общуват ежедневно с
всеки от родителите и помежду си, което съдът приема, че е това в изцяло техен
интерес, а евентуална принудителна промяна от съда, би имало негативни последици
за отношенията родители-деца.
По изложените съображения въззивният съдебен състав приема, че
родителските права по отношение на детето З. следва да се възложат за упражняване
на въззивника И. С. П., при когото детето да живее.
По отношение упражняване родителските права на детето Д. възивната жалба е
неоснователна по идентични съображения, които съдът изложи във връзка със
създадената фактическа обстановка, пола на детето и изразеното от него желание, а и
създадената близка емоционална връзка на детето с родителя, при когото живее –
майката В. С. П..
По изложените съображения, поради несъвпадане на правните изводи на
първата и въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която родителските права по отношение на детето З. са предоставени за
упражняване на майката и е определено то да живее при нея, а вместо него
родителските права се предоставят за упражняване на въззивника П., при когото
детето да продължи да живее.
Решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено по отношение
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Д., като правилно и
законосъобразно.
2. По режима на личните отношения съдът приема следното:
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по
гр.д. № 241/ 2011г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г.
на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и
Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет
има интересът на децата, за който съдът следи служебно.
Въззивният съдебен състав споделя направения от първоинстанционния състав
извод, че следва да бъде определен по-разширен режим на лични отношения на децата
с родителя, при когото те не живеят, но следва да съобрази и приетото във въззивното
производство заключение на КСППЕ, че детето Д. има много опозиционно поведение
и няма да спазва режима, който съдът ще определи дори и да е подробно описан, а
детето З. е още по-голям и самостоятелен. Съдът отчита и установеното, че
предложеното от вещите лица е съобразено с благоприятното развитие на
отношенията между родителите и децата З. и Д.. При определяне режима на лични
отношения съдът не се ръководи от удобството или желанията на родителите, а цели
да защити най-добрия интерес на всяко от децата.
В случая въззивният състав приема, че личните отношения на детето З. с
неговата майка следва да бъдат съобразени с личните отношения на детето Д. с
бащата, като се даде възможност двете деца да бъдат максимално време заедно с всеки
9
от двамата родители, което може да се случи, като всяка седмица през уикендите двете
деца са заедно и със съответния родител. В този смисъл, като съобрази определения
режим на лични отношения на детето Д. с нейния баща, личните отношения на детето
З. с неговата майка следва да са: всяка втора и четвърта седмица от месеца с
преспиване за времето от 18.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, като майката ще взема
и връща детето З. от училището, което посещава или от бащата И. С. П., както и 20 дни
през лятото по време, несъвпадащо с редовния платен годишен отпуск на бащата, като
майката ще взема и връща детето от бащата И. С. П.. Регламентиране на по-подробен
режим на лични отношения не е необходим, тъй като би довело до детайлно
лимитиране на контактите, което ще доведе до ненужни затруднения на родителите
при общуването им с всяко от децата. Майката, респ. бащата, могат да прекарват време
с детето З., а бащата с детето Д. и извън определения от съда режим, стига да е
постигната договорка с родителя който упражнява родителските права и да има
желание от страна на детето за това.
По изложените съображения съдът отменя първоинстанционното решение в
частта, с която е определен режим на лични отношения на детето З. с неговия баща,
като определя посочения в настоящото решение режим на лични отношения на детето
с неговата майка.
3. По размера на дължимата издръжка за детето З. И.в П., съдът приема
следното:
С насрещната искова молба въззивникът е претендирал присъждане на месечна
издръжка за всяко от двете деца в минимален размер, но не по-малко от 160 лева. Не се
сочи начална дата за претендираната издръжка, която не е посочена и във въззивната
жалба, поради което следва да бъдат съобразени задължителните указания по приетото
в Постановление № 5/1970 г. на ВС, ОСГК.
Размерът на издръжката за детето З. следва да се определи съобразно нуждите
на детето и възможностите на дължащия издръжката родител (арг. от чл. 142, ал. 1 от
СК). Съдът дължи да съобрази критериите, установени в постоянната практика на ВКС
и в частност тези посочени в т. 4 и т. 7 от Постановление № 5/1970 г. на ВС, ОСГК.
Потребностите на детето са обичайни за дете на съответната възраст – осигуряване на
нормални условия на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, учебни
пособия, спортни принадлежности (детето активно спортува и ежедневно посещава
тренировки по футбол) и т.н. и липсва нужда от допълнителни грижи.
Предвид искането на въззивника за присъждане на издръжка в минимален
размер съдът не дължи обсъждане реалните доходи на въззиваемата П., доколкото
издръжката на ненавършилото пълнолетие дете се дължи безусловно (арг. от чл. 143,
ал. 2 от СК).
Поради изложеното дължимата от майката В. С. П. издръжка за детето З.
следва да бъде в размер на 233,25 лв., която е минималната сума, опредЕ. съгласно
императивната норма чл. 142, ал. 2 от СК и която е съобразена с искането на ищеца в
насрещната искова молба – въззивник в настоящото производство. Издръжката се
дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение в частта за упражняване на
родителските права (съгласно задължителните указания дадени в т. 17, изр. 1 от ПП №
5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1970г. на ВС) и до настъпване на законна причина,
изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена сума до окончателното изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК).
По изложените съображения въззивният съд отменя първоинстанционното
решение и в частта, с която бащата И. С. П. е осъден да заплаща месечна издръжка за
детето З. И.в П. в размер от 162,50 лева, като вместо него съдът осъжда В. С. П. да
10
заплаща на непълнолетния си син З. И.в П., действащ лично и със съгласието на
неговия баща И. С. П., месечна издръжка в размер от 233.25 лева, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение в частта за упражняване на родителските права
и до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното
изплащане.
4. По разноските в производството съдът приема следното:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания в Тълкувателно
решение от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.
Въззиваема страна В. С. П. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса
по сметка на СГС върху присъдената издръжка за детето З. И.в П. в размер от 335.88
лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК и чл. 1, предл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20014974 от 20.02.2022г. по гр. дело №
13384/2020г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение,
37 състав, в частта, с която на основание чл. 127, ал. 2 от СК е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетния З. И.в П.,
ЕГН ********** на неговата майка В. С. П., ЕГН **********, с изключение
на правата, които според закона се упражняват само заедно и е определено
местоживеенето на детето при неговата майка; в частта, с която е определен
режим на лични отношения на бащата И. С. П., ЕГН ********** с малолетния
му син З. И.в П., ЕГН **********; в частта, с която е осъдил И. С. П., ЕГН
********** да заплаща на малолетния З. И.в П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от 162,50 (сто шестдесет и два) лева от датата на
привеждане на настоящото решение в изпълнение до навършване на
пълнолетие от детето или изменение на обстоятелствата, чрез неговата майка
В. С. П., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа - последния ден на съответния месец, до
окончателното плащане, както и в частта, с която И. С. П., ЕГН ********** е
осъден да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата
над 234 лева до 468 лева – държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
11
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето З. И.в П., ЕГН **********, на бащата И. С. П., ЕГН **********, при
когото детето да живее;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката В. С. П., ЕГН
********** с детето З. И.в П., ЕГН **********, както следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца с преспиване за времето от 18.00 ч. в петък до
17.00 ч. в неделя, като майката ще взема и връща детето З. И.в П., ЕГН
********** от училището, което посещава или от бащата И. С. П., ЕГН
**********, както и 20 (двадесет) дни през лятото по време, несъвпадащо с
редовния платен годишен отпуск на бащата, като майката В. С. П., ЕГН
********** ще взема и връща детето от бащата И. С. П., ЕГН **********;
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 143, ал. 1
от СК В. С. П., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетния си син З. И.в
П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща И. С. П.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 233.25 (двеста тридесет и три
лева двадесет и пет стотинки) лева, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение в частта за упражняване на родителските права и до
настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20014974 от 20.02.2022г., по гр.
дело № 13384/2020г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 37 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд, адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, държавна такса в размер от 335.88 (триста тридесет и пет лева осемдесет
и осем стотинки) лева за издръжката на детето З. И.в П..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13