Номер 42928.09.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20205200500577 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.413 ал.2,
чл.410 и чл.411 ал.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на В.ски районен съд инкорпорирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №202 от
15.07.2020г. постановено по ч.гр.д.№453/2020г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО на основание чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.С., бул. “Б.“ №49, бл.53Е, вх.“В“ с управители С.Н., Ц.С.,
Я.Ч. и Я.Ч., срещу Н. А. К. , ЕГН-**********, за претендирано договорно
възнаграждение в размер на 1508.36лв за периода 02.05.2015г. до 05.07.
2016г. и за претендираната лихва за забава за разликата над присъдения
размер от 581.04лв и претендирания такъв от 1400.26лв за периода
05.07.2016г. до 12.03.2020г.
В частната жалба с вх.№3335 от 30.07.2020г., подадена по пощата с дата
на пощенското клеймо-29.07.2020г., подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК
заявителят в заповедното производство „П.К.Б.“ ЕООД, се поддържа, че
разпореждането с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените вземания, /договорната лихва и
законната лихва от датата на последната погасителна вноска до 12.03.2020г.
над сумата от 581.04лв до пълния претендиран размер от 1400.26лв/, се
1
поддържа на първо място, че заповедният съд не разполага с правомощия да
се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Твърди се, че независимо от промените в чл.411 ал.2 т.3 от ГПК,
обнародвани в ДВ,брой 100/2019г., за заповедният съд липсва правомощие за
преценка на валидността на сделката/договора за потребителски кредит/ или
на негови отделни клаузи поради нарушение на закона или на добрите нрави
поради което счита, че в случая е налице превишаване на правомощията от
този съд и допуснато от него нарушение на съдопроизводствени правила. На
второ място, коментира как следва да се тълкуват разпоредбите на чл.411 ал.2
т.3 от ГПК във връзка с чл.143 ал.2 т.1-т.20 от ЗЗП /Закона за защита на
потребителите/, че в тази връзка заповедният съд не е направил задълбочен
анализ на критериите чрез които може да се установи неравноправния
характер на съответните договорни клаузи и че такива не се съдържат в
договора за потребителски кредит/ДПК/. На следващо място се поддържа, че
заповедният съд не е отчел разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна и стоката и услугата,която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като съдът неправилно е
извършил именно такава преценка. По отношение на договореното
възнаграждение по процесния договор се поддържа, че окончателно
сключения Договор за револвиращ заем напълно отговаря на изискването на
форма и съдържание на ДПК,установени в съответния ЗПК, като
релевантният нормативен акт действащ към момента на сключване на
процесния договор; че кредитополучателят Н. А. К. е бил запознат със сумата,
която ще получи, със сумата на дължимото договорно възнаграждение и със
сумата която следва да върне поради което не е налице недействителност на
договора поради липса на съгласие, поради нарушение на изискванията на
ЗПК или поради липса на информирано съгласие. Коментира се процедурата
по отпускане на револвиращ заем, направена в интерес на клиента,
предвиждайки едностранна размяна на книжа и информация с оглед
опростяване процеса на сключване на договора, а именно-отправено
предложение до кредитора от клиента за сключване на договор за
револвиращ заем за отпускане на кредит до определен максимален размер и
2
при определени максимални параметри, последващо съгласие на
кредитора,подписване на договора и постигане съвпадение на волята на двете
страни чрез припокриване на волеизявленията им. Частният жалбоподател се
позовава на разпоредбата на чл.8 от ЗЗД за общото определение на
договор,като съглашение, изискващо съвпадането на две противоположни
волеизявления с наслагвано от ЗПК/отм/ допълнително съдържание с оглед
защита интереса на икономически слабата страна, преценявано към момента
на сключване на договора. На следващо място, като неправилно се
квалифицира извода на заповедния съд, че уговореното договорно
възнаграждение е в противоречие с добрите нрави.В тази връзка се коментира
установения принцип на свободно договаряне /чл.9 от ЗЗД/, според който
всеки е свободен на встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото
желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на
създаденото по негова воля правоотношение,като тези три възможности
следвало да бъдат обезпечени от правния ред. В този смисъл жалбоподателят
преценява, че годишен лихвен процент от 97.67% и годишен процент на
разходите от 142.14% не противоречат на добрите нрави тъй като длъжникът
се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването
на стандартен европейски формуляр, към момента на сключване на договора
и необективиране на желание от негова страна да се откаже от сключения
договор и с погасяване на месечни вноски. Твърди се, че паричният ресурс на
небанковата институция е многократно по-скъп от този на банката поради
факта, че не могат да осъществяват влогонабиране; че лихвите при
небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да
отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели,които не могат да получат
такъв от банките; че в случая е меродавна пазарната цена на кредитите в
сектора, а не законната лихва,която е ограничена от разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК, определящ максимален размер на ГПР, в чието изчисляване
участват и дължимите от потребителя лихви; че към момента няма
предвидена горна граница на договорната лихва,като договарянето следва да
се извършва на пазарна основа, да се уговаря свободно между страните до
размера на 5-петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, поради което се поддържа, че не е налице
нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на
трикратния размер на законната лихва. По отношение на добрите нрави се
3
поддържа, че съдът не сочи какви са критериите за поведение, установени в
обществото във връзка с потребителското кредитиране от небанкови
институции, които същите счита, че са накърнени с уговорен годишен лихвен
процент от 97.67% и ГПР от 142.14%, като се поддържа, че добрите нрави в
потребителското кредитиране от небанкови финансови институции са в
границите на посочените от БНБ лихвени проценти, на които останалите
небанкови финансови институции предлагат потребителски кредити.На
следващо място се излага довод за променени обществени условия от датата
на сключване на процесния договор, допускащи възнаграждение за кредитора
по договор за „бърз“ кредит да достига пет пъти размера на законната лихва,
както и промяна в законодателството по отношение на ДПК, с въведен
максимален размер на ГПР /изменение в ЗПК от 23.07.2014г./, изразяващ
общите разходи по кредита, който не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС, което е 50 %, и предполагащо лихвен процент от също
50%. Затова се поддържа извода, че добрите нрави при лихвените равнища
на небанковото финансово кредитиране не следва да е размера на законната
лихва, двукратния или трикратния размер на същата.Като последен довод се
поддържа, че сключения ДПК има характеристиките на търговска сделка за
кредитора по него-чл.286 от ТЗ,обосноваващо приложимостта на
разпоредбите на търговските сделки и за другата страна/чл.287/,като съгласно
чл.430 ал.2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката,
чиито размер законодателят не е ограничил с добрите нрави, каквото
ограничение изрично е посочено в други разпоредби на ТЗ. В тази връзка се
излага аргумент, че при този тип сделки следва да се изследва логиката на
отношенията между страните, действащия пазар на така наречените „бързи
кредити“ и мотивите на законодателните изменения в ЗПК от 23.07.2014г. за
отговор на въпроса коя е границата на добрите нрави при така оформените
обществени условия за да не обоснове противоречие на уговорения лихвен
процент с добрите нрави и че плащането на възнаградителна лихва по
отпуснатия кредит следва от закона предвид възмездния му характер
съгласно чл.9 от ЗПК,като страните могат да уговарят размера на
възнаграждението за ползване на финансовия ресурс.Моли да се отмени
разпореждането в обжалваната му част и се присъди претендирания размер
на договорното възнаграждение и лихвата за забава за размера над 581.04лв и
4
до 1400.26лв.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в заповедното производство-заявителя “П.К.Б.“ ЕООД, против
подлежащ на обжалване акт на заповедния съд съгласно чл.413 ал.2 от ГПК и
в предвидения от закона срок от връчването на акта.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Установява се от данните по делото, че на 14.07.2020г. пред В.ски
районен съд е инициирано заповедно производство по искане на заявителя
„П.К.Б.“ ЕООД против длъжника Н. А. К., ЕГН-********** от гр.В., ул.“Д.“
№9, обл.Пазарджик, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 4461.50лв, от които неплатена
главница в размер на 1552.88лв, неплатено договорно възнаграждение в
размер на 1508.36лв, дължимо за периода 05.02.2015г. до 05.07.2016г., лихва
за забава в размер на 14006.26лв за периода 05.07.2016г.-датата на изтичане
на погасителния план до 12.03.202г. във връзка с чл.6 от ЗМДВИППП /
ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)/, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащането на вземането,представляващо неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит №********** от 08.06. 2012г. . В т.12 от
заявлението, като обстоятелства, от които произтича вземането са посочени,
че по отправено искане от длъжника до кредитора за отпускане на
потребителски кредит, заявявайки параметрите му в резултат на предоставена
му предварително изискуемата се информация за параметрите на договора
под формата на Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и допълнително
дадени разяснения за оценка на собствените си възможности и финансовото
му състояние, кредиторът „П.К.Б.“ ЕООД одобрява отпускането на кредита
по заявените от потребителя параметри, в резултат на което на 08.06.2012г. е
сключен договор за потребителски кредит №**********,подписан при
Общи условия /неразделна част от договора/, приети от клиента и
5
декларирал, че е запознат с тях и ги приема, няма забележки и се задължава
да ги спазва.Твърди се, че кредиторът е изпълнил в срок задължението си
като превежда посочената сума по банковата сметка на потребителя, като
последният е поел задължение да върне като общо задължение сума в срок от
48 месеца /4-четири години или до 05.07. 2016г./, с месечно задължение по
погастелен план в размер на 167лв и падежна дата-всяко пето число на
месеца.Посочено е, че съгласно ОУ към ДПК длъжникът дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително
определено в договора,разсрочено във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план,като неизплатеното договорно възнаграждение
от страна на длъжника е в размер на 1508.36лв, дължимо за периода от
05.02.2015г. до 05.07.2016г. Твърди се още,че длъжникът Н. А. К. не е
изпълнил задължението поето по договора,като е направил 30 погасителни
вноски и е изпаднал в забава,съгласно погасителния план към ДПК, като
падежът на последната погасителна вноска е на 05.07.2016г. Посочва се, че
поради изтичането на погасителния план на 05.07.2016г. и налично
неизпълнение на задълженията на длъжника по този ДПК,за кредитора е
налице интерес да потърси неизплатените и падежираните вноски по
договора.Твърди се, че предвид настъпването на падежа и на последната
погасителна вноска на 05.07.2016г., размерът на кредита е изискуем в пълен
размер, както следва-неплатена главница от 1552.88лв, неплатено договорно
възнаграждение от 1508.36лв, дължимо за периода 05.02.2015г. до
05.07.2016г.,законна лихва от 1400.26лв, дължима от 05.07.2016г. -датата на
изтичане на погасителния план до 12.03.2020г. във връзка с чл.6 от
ЗМДВИППП и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендирани са от заявителя в заповедното производство и
направените съдебно-деловодни разноски от 89.23лв-държавна такса и 150лв
юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението е приложено копие от договора за револвиращ заем
№********** от 08.06.2012г. сключен между кредитора „П.К.Б.“ ЕООД и Н.
А. К. , по силата на който, в полза на потребителя се отпуска заем в размер на
2000лв със срок на заема от 48месеца, при размер на вноската от 167лв при
ГПР от 142.14%, и годишен лихвен процент/ГЛП/ от 97.67% и лихвен
процент на ден от 0.27%. В договора е записано, че сумата на всеки
6
револвинг е от 1565лв, договорено възнаграждение при револвинг от 4449лв
и общо задължение по револвинга от 6012лв.
Общи условия към договора за потребителски кредит /договора за
револвиращ заем/, към които препраща клауза от ДПК/ДРЗ няма приложени
към заявлението, поради което няма как да бъдат коментирани клаузите от
ОУ и тези относими към договора и дали съдържат неравноправни клаузи
или е налице обоснована вероятност за това или искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави за което съдът следи служебно и в
заповедното производство. Няма представено копие от отправеното към
кредитора искане от потребителя за отпускане на кредит и параметрите на
същото; няма приложен Стандартен европейски формуляр във връзка с
преддоговорната информация за потребителя, касаеща параметрите на
кредита; няма представени допълнително получени от потребителя и дадени
от кредитора разяснения за преценка дали предлаганите му от кредитора
продукти съответстват на възможностите му и на неговото финансово
състояние, както и приложен погасителен план на който се позовава
кредитора в заявлението си, които представляват нарушения на императивна
правна норма -чл.410 ал.3 от ГПК, (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
20.12.2019г.), съгласно която когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива, поради което само на това
основание искането за издаване на заповед за изпълнение подлежи на
отхвърляне.Това е така тъй като искането не отговаря на разпоредбата на
чл.410 ал.1 във връзка с ал.3 и съгласно чл.411 ал.2 т.1 от ГПК.
За да откаже да издаде заповед за изпълнение по отношение на
претенцията за договорно възнаграждение в размер на 1508.36лв като
противоречаща на добрите нрави заповедният съд е приел, че уговорката
предвижда възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /за обезпечени кредити двукратния/,като към момента на
сключване на договора размерът на законната лихва е 10%, поради което
уговорената договорна лихва е в размер на 97.67% или близо 10/десет/ пъти
законната лихва,което е абсолютно нарушение на добрите нрави.По
отношение размера на законната лихва за забава по чл.33 ал.2 от ЗПК
7
заповедният съд е приложил точно цитираната разпоредба императивно
ограничаваща максималния размер на обезщетението за забава до размера на
законната лихва, независимо от уговорките между страните. Тези доводи
напълно се споделят от въззивната инстанция. Освен това при липса на
приложени ОУ, погасителен план, съдържанието на дадената преддоговорна
информация на потребителя, искане за заем, СЕФ и други, не може да
приеме еднозначно, че е спазена от кредитора разпоредбата на чл.146 ал.1 от
Закона за защита на потребителите, според която неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, и ал.2, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Презумпцията въведена от законодателя е, че по правило клузите в ДПК,
които представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
между които са и необосновано високите нива на ГПР и на годишната лихва,
както и на лихвата за забава посочени в договора, са нищожни, като не са
нищожни само в хипотезата на индивидуалното им уговаряне с потребителя
или ако не са предварително изготвени от кредитора и с възможност
потребителят да влияе върху тях при договори при общи условия, какъвто
несъмнено е настоящия ДРЗ по признание на кредитора. Доказването, че
всички клаузи в ДПК са индивидуално договорени с потребителя от страна на
кредитора, е въведено в негова тежест, като в заявлението „П.К.Б.“ ЕООД
изрично акцентира, че ДПК е индивидуално договорен макар и сключен при
общи условия и при възможност за потребителя да влияе върху клаузите. В
случая, това изгодно за заявителя твърдение не се установява от документите,
приложени към заявлението. Тоест, само на това основание процесните
клаузи на сключения ДПК/ДРК/ №********** имат характер на
неравноправни клаузи, включително уговорките за размера на
договорната/възнаградителната / лихва, размера на лихвата за забава, които
са предмет на частната жалба, поради което претенцията следва да бъде
отхвърлена предвид на порока от който страдат разпоредбите на договора,
който само на това основание ги прави неравноправни и нищожни, без
въззивният съд да се занимава по същество с възраженията в частната
8
жалба,които от друга страна са и напълно несъстоятелни предвид трайно
установената практика досежно размера договорната лихва, който не може да
бъде повече от 3/три/пъти законната лихва-решения на ВКС на РБ- №906 от
30.12.2004г. по гр.д.№1106/ 2003г.,второ гр.о.; решение №378 от 18.05.2006г.
по гр.д.№315/2005г., второ гр.о.; определение №901 от 10.07.2015г. по гр.д.
№6295/2014г., четвърто г.о. и други. Според установената съдебната
практика, за противоречаща на добрите нрави, нарушаваща принципите на
справедливост, понеже се създава възможност за неоснователно обогатяване,
се счита клауза за лихва, многократно превишаваща размера на законната
лихва за просрочени задължения, която се определя от държавата като се
застъпва виждането, че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер
на законната лихва при липса на обезпечение, какъвто е настоящия случай е
противна на добрите нрави. От друга страна, доводите в частната жалба за
по-висок риск за нефинансовата институция отпускаща заема, обосноваващо
по-висок размер на лихвата, и съобразно лихвените проценти на останалите
небанкови институции, предлагащи потребителски кредити са твърдения,
които не са доказани по никакъв начин и с никакви данни, примерно като
справки, статистики, извлечения, съпоставки, тенденции в кредитирането на
нефинансовите институции сравнени с банковото кредитиране; обосноваване
защо рискът за нефинансовата институция е по-висок поради невъзможност
да извършва влогонабиране и въз основа на какви конкретни параметри се
определя и други, което следва да е предоставено също на потребителя като
преддоговорна информация за преценка от негова страна на финансовото си
състояние и кредитни възможности. На последно място, несъстоятелен е
довода, че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността
на сделката. По отношение наличието на неравноправни клаузи в договора
или нарушени императивни правни норми при сключването на договора или
недействителни /нищожни/ клаузи, задълженията на заповедния съд в това
отношение произтичат по силата на закона, дори и без да е въведена
законодателно нормата на чл.411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, тоест заповедният
съд за нуждите на заповедното производство и при липса на съответната
процесуална състезателност между страните, е длъжен да се произнесе по
наличието на такива клаузи като основание за отказ да бъде издадена заповед
за изпълнение. Следва да се отбележи и това, че отказът да се издаде заповед
за изпълнение за посочените вземания не елиминира правната възможност на
9
кредитора по общия исков ред да претендира вземанията си чрез осъдителен
иск. В същност на кредитора е предоставена преценката по кой процесуален
ред да защити правата си - по реда на заповедното производство с безусловна
проверка на договорите за наличие на нищожни, недействителни или
неравноправни клаузи или по общия исков ред в едно напълно състезателно
производство където този въпрос също ще стои на дневен ред и проверен.
Предвид изложеното, разпореждането на заповедния съд в обжалваната
му част следва да се потвърди.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на В.ски районен съд
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №202 от 15.07.2020г. постановено по ч.гр.д.№453/2020г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО на основание чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, депозирано от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.С., бул. “Б.“ №49, бл.53 Е, вх.“В“ с управители С.Н., Ц.С.,
Я.Ч. и Я.Ч., срещу Н. А. К. , ЕГН-**********, от гр.В., ул.“Д.“ №9,
обл.Пазарджик, за претендирано договорно възнаграждение в размер на
1508.36лв за периода 02.05.2015г. до 05.07.2016г. и за претендираната лихва
за забава за разликата над присъдените 581.04лв и до претендираната такава
в размер на 1400.26лв за периода 05.07.2016г. до 12.03.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11