Решение по дело №414/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3008
Дата: 24 юли 2013 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200500414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 478

Номер

478

Година

16.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.17

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20114100501121

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба по чл.258 от ГПК.

Жалбоподателите М. Х. С., Д. М. С., Х. М. С. и А. П. С., всички от гр.Е., лично и чрез адвокат А. М., излагат в жалбата до съда, че не са доволни от решение № ... от 10.06. 2011г. по гр.д. № ..../ 2011г. на Е. районен съд. Твърдят, че с решението си съдът неправилно е уважил иска на К. Д. В. с правно основание чл.135 от ЗЗД и е обявил за недействителни спрямо ищцата договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № ..../ 19.06. 2009г. на нотариус К. К., до размер на 1/2 идеална част от имота, както и договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № .../ 29.10. 2009г. на с.нотариус, до размер на 1/6 идеални части от имота. Неправилността на решението е в резултат на неправилно прилагане на материалния закон и по -конкретно чл.135 от ЗЗД. В жалбата и в писмената защита развива доводи, че за да е налице основателност на иск по чл.135 от ЗЗД кумулативно следва да са налице визираните в закона предпоставки, а именно: в полза на ищеца да е налице вземане против ответника- длъжник, ответникът-длъжник да е извършил правни действия, с които да уврежда ищеца, при извършване на тези действия ответникът-длъжник да е знаел за увреждането и когато извършеното действие е възмездно, третото лице, с което ответникът-длъжник е договарял също да е знаело за увреждането. От събраните доказателства се установява, че ответникът-длъжник се е разпоредил със собствено имущество преди спрямо него да е заведен иск за присъждане на обезщетение в полза на ищцата в резултат на настъпилото увреждане, въз основа на което същата се легитимира като кредитор. Длъжникът е научил за заведено спрямо него производство пред ВТОС за присъждане на обезщетение за вреди в полза на ищцата в резултат на настъпило непозволено увреждане едва на 09.11. 2009г. До този момент ищцата не само не е била предявила претенциите си за присъждане на обезщетение, но и по никакъв начин не е дала повод на ответника- длъжник да формира в себе си очакване или знание за подобни действия. Длъжникът е контактувал с ищцата, съдействал е приживе на сина й, подпомагал я е финансово, като е поел разноските по погребението на сина й, направил паметник, осигурил е средства за помена, извършен буквално дни преди завеждане на исковата молба. Това предполага съществуването на добри отношения, което изключва формирането на субективния елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД- знание от страна на длъжника, че с извършеното от него правно действие в действителност уврежда кредитора. Счита, че след като първоинстанционният съд не взел предвид горното е постановил неправилно решение,което моли да бъде отменено. Претендира за разноски.

Насрещната страна К. Д. В., чрез адвокат Н. Ц., оспорва жалбата. Заема становище, че обжалваното решение е правилно. Правилон приложен матриалноправния закон. По делото е установено, че ответникът-длъжник се е разпоредил със собственото си имущество преди спрямо него да е заведен граждански иск за присъждане на обезщетение в полза на ищцата в резултат на настъпило увреждане. Но ищцата не придобива качеството си на "кредитор" нито от този момент, нито от момента на постановяване на съдебното решение на ВТОС по гр.д. № ..../ 2009г., а го придобива от датата на непозволеното увреждане. Това е така, защото вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, акогато е неизвестен- от деня на неговото откриване / чл.114, ал.3 от ЗЗД/. Датата на непозволеното увреждане е 21.10. 2008г, а датата на одобряване на споразумение по НОХД №..../ 2009г. на ВТОС .........г. И двете разпоредителни сделки са извършени след тези дати. Решението е правилно, поради което следва да се потвърди. Претендира за разноски за въззивна инстанция.

В. окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е решение № .../ 10.06. 2011г. постановено по гр.д. № ...../2011г. на РС гр.Е.. С решението съдът е признал за недействителен, на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на К. Д. В. от гр.Е. до размера на 1/2 идеална част от имота по договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № ..., том .., рег.№ ...., дело № .../ 2009г. на нотариус К. К., съгласно който М. Х. С. и А. П. С. са продали на Д. М. С. и Х. М. С. недвижим имот, находящ се в гр.Е., ул. "В. Л." № 1., представляващ втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда със ЗП 120 кв.м.; на първи нежилищен етаж- западна и югозападна избени помещения; 1/2 идеална част от парно помещение, западен гараж, източната половина на таванското помещение и 6,63% идеални части от общите части на сградата, стопанска постройка / навес с оградни стени/, построени в югозападната част на УПИ и 1/2 идеална част от ОПС върху дворно място, в което са построени, цялбото от 506 кв.м., съставляващо УПИ Х- 706 в кв.2 по плана на гр.Е.. На същото правно основание е признат за недействителен по отношение на К. Д. В. й договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № ..., том ...., рег.№ ..., дело № ..../ 2009г. на нотариус К. К., съгласно който М. Х. Сименов е продал на Д. М. С. и Х. М. С. собствената си 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Е., ул. "К." № ...., представляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със ЗП 78 кв.м., със самостоятелен западен вход; 1/2 идеална част от таванско помещение, от първи нежилищен етаж- избено помещение с ПП 11,90 кв.м., цялата площ от стълбището и коридора към избеното помещение; 1/2 идеална част от общите части на сградата, стопанска /второстепенна сград/, построена в югозападната част на УПИ и 1/2 идеална част от ОПС върху дворно място, цялото от 350 кв.м., съставляващо УПИ VІІ- 211"а" в кв. 84 по прлана на гр.Е.. Присъдени са разноски- адвокатско възнаграждение и държавна такса.

По делото е безспорно установено, че на 21.10. 2008г. в гр.Е. при извършване на строителни работи на строителен обект, чийто изпълнител е бил " Еко- М. С.", управляван от М. Х. С., лицето В. В. Т. е било затрупано от земна маса в изкоп, вследствие на което е починало. На ......г. е било подписано споразумение между ОП В.Т. и обвиняемия М. Х. С., от което е видно, че М. Х. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК и е причинил смъртта на В. В. С. при форма на вината непредпазливост. Споразумението е било одобрено от ВТОС по НОХД ..../ 2009г. и този факт не е бил спорен. На 19.06. 2009г. и на 29.10. 2009г. М. Х. С. е продал притежаваните собствени недвижими имоти на децата си Х. М. С. и Д. М. С., като родствената връзка също не е била спорна по делото. Именно тези сделки са били атакувани от майката на починалото лице- К. В., с иск по реда на чл.135 от ЗЗД, тъй като В. е установила, че не може да удовлетвори присъденото в нейна полза обезщетение в размер на 20 000,00 лв.- неимуществени вреди, по решения по гр.д. № ..../ 2009г. на ВТОС и в.гр.д. № ..... 2010г. на Апелативен съд В.Т.

В развилото се производство пред първоинстанционния съд ищцата е успяла да докаже по категоричен и несъмнен начин, че има вземане , че това вземане е възникнало преди разпоредителните сделки с имотите, че с извършените действия длъжникът я е увредил, т.е доказала е наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД. Налице е вземане произходящо от непозволено увреждане, деликт. Всяко задължение, което произходжда от деликт се счита за възникнало от деня на причиняване на увреждането- в случая това е 21.10.2010г. Това правило се извлича от нормата на чл.114, ал.3 от ЗЗД, а практиката на съдилищата и на ВКС в тази насока е праволинейна и единна. Съдът посочва само решение № 1613/ 27.12. 2007г. по гр.д. № 629/ 2007г. ГК, ІV г.о на ВКС. От момента на деликта възниква задължение за увредилия да възмездни вредите на увреденото лице. Без значение е вида на вредите. По делото е установено, че длъжникът има знание за вредите, тъй като е възмездил близките на починалото лице парично, чрез поемане разноските по погребението, а след това и по направата на паметник и помен. Разпоредителните сделки с имотите са целяли да се осуети възмездяване на неимуществените вреди. Към момента на извършване на разпоредителните сделки с с имотите М. С. е имал вече качеството длъжник, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице увреждане на кредитора.

В тежест на ищцата не се вменява задължение за доказване, че лицето с което длъжникът е договарял е трябвало да знае за увреждането, тъй като в конкретния случай приложима е презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД- третите лица са деца на длъжника, поради което знанието се предполага. Презумпцията създава законово предположение, че низходящите на длъжника, които са договаряли с него, след като е станал длъжник знаят, че с тази тяхна сделка уврежда кредитора. Счита се, че длъжникът знае това. Предполага се знанието- субективната предпоставка. В тежест на длъжника е да обори тази презумпция. В конкретния случай тежестта за доказване е обърната- вместо ищецът кредитор да доказва знанието- ответниците трябва да докажат незнанието. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивния съд се събраха убедителни доказателства в оборване на презумпцията. Разпитаните свидетели са установили съществували добри взаимоотношения между страните- кредитора и длъжника, че не са чували майката на починалия да има претенци към М. за изплащане на някакви пари. С тези гласни доказателства не може да се обори презумпцията за знание.

Изводите на районния съд относно доказаността на предявения иск са правилни, решението също се явява правилно и следва да се потвърди. В тази връзка и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

Предвид изхода на спора в полза на адв. Ц., който оказва безплатна правна помощ, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал.2, вр. чл.36 от ЗА и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 690,00 лв., за въззивна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № .../ 10.06. 2011г. постановено по гр.д. № .../2011г. на РС гр.Е., като правилно.

ОСЪЖДА М. Х. С., А. П. С., Д. М. С. и Х. М. С., всички от гр.Е., ул. "В. Л." № 1., .2, да заплатят на адвокат Н. П. Ц.- АК гр.Враца, сума в размер на 690,00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването на страните.

Председател:

Членове:

Решение

2

DCA3A985E92FB63AC225795800267B5C