Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№___

 

гр.Русе, 24.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                     Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря  МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гражданско дело № 2295 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

          Ищецът „Ив Комерс“ ЕООД, гр.Русе твърди, че осъществява по занятие транспорт на стоки и товари в страната и в чужбина. Притежава лиценз № 11889 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, валиден до 06.04.2029 г. Във връзка с упражняваната от него дейност, с „Теора 09“ ЕООД като възложител и товарополучател сключили устен договор за превоз на стока - 24,030 т. картофи от Франция на палети. Постигнали съгласие по съществените уговорки на този двустранен договор, при който за всяка от страните възникнали субективни права и задължения. Задължението следвало да се заплати от ответното дружество - товарополучател. Съгласно уговореното, стоката следвало и се натоварила от посочения точен адрес във Франция на 21.02.2020 г. и била доставена на 27.02.2020 г. в гр.Русе на адреса на получателя. Товарът бил пазен от приемането му до предаването му на товарополучателя, като бил съхранен в количествено и качествено отношение. Възнаграждението възлизало на 4200 лв. с ДДС и следвало да бъде заплатено в деня, следващ предаването на товара – на 28.02.2020 г. Тези договорености били удостоверени и в Международна товарителница СМR № 45 274. От нея било видно още, че не са правени никакви възражения и рекламации при приемане стоката. Съставен бил и Протокол за отстраняване на техническо средство за контрол от НАП, тъй като товарът се водел стока с висок фискален риск. На 03.03.2020 г. била издадена фактура № ********** с получател-ответното дружество за дължимата сума от 4200 лв., който документ бил приет от получателя без възражения. Фактурата била включена в Дневника на продажбите на ищцовото дружество, което внесло и дължимия ДДС. Тъй като до момента, въпреки водените разговори, ответникът е заплатил само 200 лв. от договореното навло, ищецът моли „ТЕОРА 09“ ЕООД, гр. Русе, да бъде осъдено да заплати на „ИВ КОМЕРС“ ЕООД, гр.Русе, сумата от 4000 лева, представляваща дължим остатък от възнаграждение по договор за международен превоз на стоки, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 147 лв. лихва за забава за периода 28.02.2020 г. – 16.06.2020 г., както и направените деловодни разноски.

          В първото съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, първоначално оспорва всички обстоятелства, изложени в исковата молба и същевременно твърди, че е заплатил част от уговореното навло, като на 15.06.2020 г. по сметка на ищеца е внесена сумата от 200 лв., а още 1000 лв. са платени в брой. Във второто съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, прави изявление, че признава всички твърдения по повод договора за превоз, като оспорва само размера на претенцията. Претендира деловодни разноски по компенсация.

          Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.372, ал.2 от ТЗ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

„Ив Комерс“ ЕООД притежава Лиценз № 11889 за международен автомобилен превоз на товари за сметка или срещу възнаграждение, валиден за периода 07.04.2019 г. – 06.04.2029 г.

Съгласно приложимата в случая Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сключването на договора за превоз се установява с товарителница, съдържаща данни за: място и дата на съставянето, име и адрес на изпращача, превозвача и получателя, място и дата на приемане на стоката за превоз и място на доставянето й, наименование на вида на стоката, начина на нейното опаковане, брутното й тегло и др.

В настоящото производство не се спори, че между страните е бил сключен договор за международен превоз на стоки. Съгласно приложената Международна товарителница СМR, на 21.02.2020 г. превозвачът „Ив Комерс“ ЕООД е натоварил общо 3600 колета или 20 палети картофи с брутно тегло 24 030 кг. от товарен пункт и изпращач - алея Прованс, Сен Шарл Ентернасионал, Перперинян Седекс, Франция. Получател на стоката е „Теора 09“ ООД с посочен разтоварен пункт – гр.Русе. Превозът се извършил с МПС Р 2461 ВТ, ремарке Р 0812 ЕЕ. За товарния автомобил и полуремаркето с цитираните регистрационни номера управителят на ищцовото дружество на 12.02.2020 г. издал пътен лист, приключен на 28.02.2020 г. Водач на тези ППС е бил Б.Я., който в периода 13 – 27.02.2020 г. извършил курс по маршрут Силистра – Франция – Русе – Разград, с пробег от 6 738 км.

На 03.03.2020 г. „Ив Комерс“ ЕООД издало фактура № ********** с получател „Теора 09“ ЕООД за извършен ВОД на товар от Франция до България, Русе, на стойност 4200 лв. с включен ДДС. За дата на данъчното събитие е посочена 28.02.2020 г., като плащането е следвало да се извърши по посочената банкова сметка ***. Процесният първичен счетоводен документ съдържа подписа на съставителя – управителят на ищцовото дружество и на получателя на стоката – лицето В.Й.. Фактурата е включена в дневника на продажбите на „Ив Комерс“, както и в дневника на покупките на „Теора 09“ за м.март 2020 г.

Между страните не се спори, че ищцовото дружество, в качеството си на превозвач е изпълнил задължението си по сключения с ответното дружество договор за международен превоз на стоки, като в уговорения срок е превозил от Франция и доставил до пункта на получателя в гр.Русе 24 030 кг. картофи, приети от последния без забележки /видно от СМR товарителницата и подписаната фактура **********/03.03.2020 г./. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си по контракта да заплати възнаграждението за превоза от 4200 лв., от които ищцовото дружество е внесло дължимият ДДС в размер на 700 лв. Пълномощникът на „Теора 09“ ЕООД заявява, че е извършено частично плащане на навлото, като 200 лв. са внесени по банкова сметка ***, а 1000 лв. са предадени на ръка. За първото обстоятелство, което се признава и от „Ив Комерс“, по сметка на последното в „Юробанк България“, клон Русе, на 15.06.2020 г. от подписалия фактурата В.Й. е внесена сумата от 200 лв. с посочено основание във вносната бележка: по фактура **********/03.03.2020 г.                     

          За установяване на второто твърдение /за плащането на още 1000 лв. в брой/ е разпитан свидетелят Г.И.-братовчед на В.Й. /за последния адв.П твърди, че е пълномощник на „Теора 09“/. Свидетелят излага твърдения, че В. имал фирма и заедно с него м.март ходили в Троянските блокчета да занесат едни пари на една жена. Свид.И. видял само, че В. носи в себе си пари. Той стоял в автомобила и не е присъствал на предаването на парите от В. на жената.

Съдът намира, че цитираните гласни доказателства не установяват твърдението за плащане в брой от представител на ответника на още 1000 лв. по договора за превоз с ищеца. Свидетелят е видял само, че В. носи пари, но тези пари не са броени пред него, за да установи, че са били поне 1000 лв. Георги И. не е видял точно къде отива братовчед му, не е видял коя е жената, нито е присъствал на предаването на пари.

Освен по горните съображения, съдът намира, че ответното дружество остава да дължи на ищцовото още 4000 лв. – остатък от договорено навло и поради обстоятелството, че екземпляр от фактурата е предаден на „Теора 09“ и документът е бил надлежно осчетоводен. В същия е посочена датата на данъчното събитие, както и уговорения начин на плащане – по банков път. Липсват надлежни доказателства по посочената сметка на ищеца да е преведен и дължимият остатък по фактурата.

Ето защо претенцията за заплащане на възнаграждение по сключения между страните договор за превоз следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.

С настъпването на данъчното събитие на 28.02.2020 г. и неплащането на дължимата по фактурата сума, ответникът изпада в забава и дължи лихва от следващата дата - 29.03.2020 г. до подаване на исковата молба – 16.06.2020 г. Ищецът претендира такава в размер на 147 лв. Съдът, на основание чл.162 ГПК, изчисли нейният размер на 93.23 лв., като за това съобрази дължимата главница до датата на частичното плащане-15.06.2020 г. и след това. С оглед изложеното, акцесорната претенция се явява основателна и следва да бъде уважена до размера от 93.23 лв., а над нея, до претендираните 147 лв. следва да се остави без уважение.

          На основание чл.78 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът дължи на ищеца 907.14 лв. Съразмерно на отхвърлената част от претенциите ищецът дължи на ответника 23.35 лв. След компенсация на разноските „Теора 09“ дължи на „Ив Комерс“ сумата 883.79 лв.

          Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ТЕОРА 09“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Дойран“ 15, вх.2, офис 7, представлявано от управителя Людмила Димитрова Камарашева, да заплати на „ИВ КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Луи Айер“ 16, вх.1, ет.2, представлявано от управителя Теодора Божидарова Кирилова, сумите: 4000 лева, представляваща дължим остатък от възнаграждение по договор за международен превоз на стоки, за която е издадена фактура № **********/03.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане, 93.23 лв. обезщетение за забава за периода 29.02.2020 г. – 16.06.2020 г., както и 883.79 лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава над сумата 93.23 лв. до претендираните 147 лв. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: