РЕШЕНИЕ
№ 726
гр.Плевен, 06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
ЧЛЕНОВЕ:
Снежина Иванова
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Иванова
адм.дело № 919 по описа за 2019 год. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185-196
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано въз основа на
протест от прокурор в Окръжна
прокуратура -Плевен против чл. 13, ал.
1, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и ал. 2,
чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31 и чл. 32 от Наредба № 27 за разделно събиране на
отпадъците в Община Плевен, приета с решение № 464/27.02.2013 година и изменена
с решение №901/30.01.2014 г. и решение № 1282/27.11.2014 г. на Общински съвет,
тъй като е приета в несъответствие с материалния закон и целта на закона.
В протеста се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 27 за разделно събиране на отпадъците в Община Плевен ( Наредбата) „Дейности по събиране, временно съхраняване и транспортиране ,на излезли от употреба автомобилни гуми,имат право да извършват само лица, , притежаващи съответния разрешителен документ или сключен договор с Кмета на Община гр.Плевен за извършване на тези дейности.“ Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО се установява, че законовия текст изрично е регламентирал, че за дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на параграф 1, т.41 и т.43 от Допълнителните разпоредби, не се изисква разрешение, т.е. за същите не е въведен разрешителен режим, а е предвиден регистрационен режим съгласно чл.35,ал.3 във вр. с ал.5 от ЗУО. Счита, че съгласно чл.4, ал.1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон и намира, че разпоредбите на чл.13 ал.1 от Наредбата, в частта „...по събиране, и транспортиране...“ са в пряко противоречие с нормативната регламентация от по-висок ранг, поради което се явяват незаконосъобразни.
Намира, че в чл.19 ал.2 от Наредбата е прието, че не се изисква План за управление на строителни отпадъци за: т. 1 - премахване на сгради с разгърната застроена плош/РЗП/по-малка от 100 кв.м; т.2 -реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв.м; т.З - промяна предназначението на строежи с РЗП,по-малка от 500 кв.м; т.4 - строеж на сгради с РЗП,по-малка от 300 кв.м.“, като тези разпоредби са в противоречие с разпоредбите на чл. 15,ал.1,т.1,т.З,т.4,т.5 и т.10 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали,приета с Решение № 267/05.12.2017 год. на Министерския съвет/обн.ДВ бр.98/08.12.2017 год./,която е по-висок по степен нормативен акт,съгласно която: “План за управление на строителни отпадъци не се разработва и не се прилагат изискванията на глава Втора от тази наредба при: т. 1-премахване на сгради с РЗП,по-малка от 300 кв.м; т.3- реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП,по-малка от 700 кв.м; т.4 -промяна предназначението на строежи с РЗП,по-малка от 700 кв.м; т.5-строежи на сгради с РЗП,по-малка от 700 кв.м; т.6-всички текущи ремонти.“ Счита, че с разпоредбите на чл.19 ал.2,т.1,2,3 и 4 от Наредбата са предвидени значително по-малки размери на РЗП,от предвидените в Наредбата ,приета от Министерския съвет на Република България,поради което те се явяват в противоречие с разпоредбите на по-висок по степен нормативен акт, което ги прави незаконосъобразни.
Намира, че незаконосъобразни са и разпоредбите на чл.25 ал.1 и ал.2; чл.28 ал.1; чл.29; чл.ЗО; чл.31 и чл.32 ,които са административно -наказателни разпоредби. Посочва се, че разпоредбите на чл.25 ал.1 и ал.2 и чл.28- до чл.32 от Наредбата са приети извън делегираната материална компетентност на Общинските съвети по чл.22 от ЗУО, съгласно който общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето,събирането,разделното,транспортирането,претоварването,оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци,включително био отпадъци,опасни битови отпадъци,масово разпространени отпадъци,на територията на общината,разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. С ал. 2 на чл.22 от ЗУО се предвижда, че с наредбата по ал. 1 се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 т.е. общинските съвети не се предоставя власт да регулират и материята на административно-наказателната отговорност и поради това посочените административно-наказателни разпоредби от Наредбата са нищожни поради липса на компетентност на Общинския съвет гр.Плевен . Излагат се доводи, че сочените административно-наказателни разпоредби от Наредба № 27 за разделно събиране на отпадъци в Община Плевен са в противоречие с административно-наказателните разпоредби от ЗУО, относно размера на глобите и имуществените санкции. Намира, че следва да бъдат отменени протестираните разпоредби и претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание протестиращият прокурор се явява
лично и поддържа подадения протест, като моли нормите на чл. 13, ал. 1, чл. 19,
ал. 2, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 28,
чл. 29, чл. 30, чл. 31 и чл. 32 от Наредба № 27 за разделно събиране на
отпадъците в Община Плевен, прието с решение № 464/27.02.2013 година и изменена
с решение №901/30.01.2014 г. и решение № 1282/27.11.2014 г. на Общински съвет
да бъдат прогласени за нищожни. Претендира разноски в размер на 20 лева за
публикуване на обявление в ДВ.
В съдебно заседание ответникът – Общински съвет Плевен
не се представлява.
В съдебно заседание контролиращата страна
– Окръжна прокуратура Плевен се представлява от прокурор Рачева, която намира
протеста за основателен и моли да бъде уважени да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Предмет на делото са разпоредби от Наредба № 27 за
разделно събиране на отпадъците в Община Плевен, приета с решение №
464/27.02.2013 година и изменена с решение №901/30.01.2014 г. и решение №
1282/27.11.2014 г. на Общински съвет
С предложение вх. № ОбС-0955/12.02.2013 година г.
(лист 90 по делото), кметът на Община – Плевен е предложил да бъде приета
Наредбата за разделно събиране на отпадъци, като върху предложението е положена
резолюция за ПК Екология и ПК по ЗУКИ и на л.181 по делото е представено
становище от 22.02.2013 от ПК по
Екология , с което се подкрепя предложението.
С Решение № 464 (лист 188 по делото) по Протокол № 26/27.02.2013 г., Общински съвет Плевен , на основание чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 26 и чл. 28 от ЗНА вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1,
т. 13 и т. 23 от ЗМСМА е приел Наредба за разделно събиране на отпадъци в
Община Плевен, за която „за“ са гласували 31 общински съветници.
Представени са доказателства на л. 212 по делото за
публикуване на проекта и предложението
от 2013 година на сайта на Община Плевен, копие от в-к „Посредник“ от 06.03.2013 година , в който е публикувано
решението за приемане на Наредбата, Правилник за организацията и дейността на
Общински съвет –Плевен, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската
администрация за мандат 2011-2015 г.
С предложение вх. № ОбС-0954/15.01.2014 година г.
(лист 236 по делото), кметът на Община – Плевен е предложил да бъде изменена Наредбата за разделно събиране на отпадъци, - чл. 29 , да се създаде нова ал. 2 и ал. 3 , като
върху предложението е положена резолюция за ПК.
На л. 239 е приложено становище от ПК „Контрол по
изпълнение на решенията на Общинския съвет, установяване и предотвратяване на
конфликт на интереси и законосъобразност“
от проведено на 27.01.2014 година заседание, на което с 4 гласа „за“ е
подкрепено предложението за изменение на Наредбата.
С решение № 901/30.01.2014 година Общински съвет
Плевен е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 27 за разделно
събиране на отпадъци в Община Плевен , като в чл. 29 се създават ал. 2 и ал. 3.
На л. 263 по делото са представени данни за
публикуване на предложението за изменение на сайта на Община Плевен и в.к
„плевен от 01.02.2014 година ,в който е публикувано решението за изменение на
наредбата.
На 12.11.2014 година кметът на Община Плевен е внесъл
предложение в Общински съвет за изменение на Наредбата, като в § 10 се предлага
да се създаде чл. 33.
Приложени са доказателства на л. 283 и 284 по делото
от проведено обсъждане от две ПК при ОбС, но предложение за изменение на Наредба
№ 3., които са неотносими към предмета на делото.
На заседание на 27.11.2014 година по протокол № 52с
решение № 1282 е прието изменение на Наредба № 27, като е създаден нов чл. 33 с
две алинеи и „за“ предложението са гласували 28 общински съветници.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Оспорването е
съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на
обявлението в бр.73/2019 г. на "Държавен
вестник" /л.326 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд,
както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен.
По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.
Предмет на
оспорване в настоящето производство са разпоредбите на Наредба № 27 за разделно събиране на отпадъците в
Община Плевен, прието с решение № 464/27.02.2013 година и изменена с решение
№901/30.01.2014 г. и решение № 1282/27.11.2014 г. на Общински съвет, и съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата
разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта т.е. законодателят е
предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК.
С оглед чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От
изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо
сезиране на съда.
Разгледан по
същество, протестът е основателен.
Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 196 от АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Протестирани разпоредби са приети на 27.02.2013 година и две изменения от 2014
година – 30.01.2014 и 27.11.2014 г., с които са създадени ал.2 и ал. 3 на чл.
29 и е приет чл. 33 от Наредбата и следва да се прецени провеждането на
процедурата към тези дата, а съответствието със закона към момента на
постановяване на съдебното решение, съгласно чл. 192а от АПК.
Общинският съвет като орган на местно
самоуправление на територията на Община Плевен решава самостоятелно въпросите
от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност.
По чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 от
ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава
административни актове, сред които и нормативни административни актове под
формата на Наредби.
При приемането на Наредбата и
на двете
изменения от 2014 г. са ангажирани доказателства за спазване на изискването на
чл. 26 от ЗНА в редакцията към 2013 и 2014 г., съгласно който преди внасянето на проект на нормативен акт
за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите,
съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко
14-дневен срок за предложения и становища по проекта. От доказателствата по
делото се установява, че преди внасянето на проекта на подзаконовия нормативен
акт съставителят на проекта го е публикувал на интернет страницата на Община Плевен
заедно с мотивите, съответно доклада, и на заинтересованите лица е предоставен
най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта и е дадена
възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съдържание на проекта
за изменение на подзаконов нормативен акт и съответно да изразят становище по
него.
Настоящият състав обаченамира, че
протестираните норми са приети в несъответствие с материалния закон.
Първата
протестирана норма на Наредбата е тази на чл. чл.13, ал. 1 в частта относно „….
по събиране, и транспортиране…“ Дейности по събиране, временно съхраняване и транспортиране ,на излезли от употреба автомобилни
гуми,имат право да извършват само лица, , притежаващи съответния разрешителен
документ или сключен договор с Кмета на Община гр.Плевен за извършване на тези
дейности.“
Съгласно чл.
35, ал. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци,
включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013, се изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета,
раздел I, или 2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава
седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. В чл.
35, ал. 2 от ЗУО са предвидени случаите, в които разрешение не се изисква, като изрично в т. 2 са
регламентирани: 2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.
41 и 43 от допълнителните разпоредби. Съгласно чл.
35, ал. 3 и ал.
5 от ЗУО, за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 се изисква
регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, и
регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от
останалите разрешителни и регистрационни документи. В § 1,
т. 41 и т.
43 от ДР на ЗУО е предвидено, че по смисъла на този закон
"събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното
сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им
до съоръжение за третиране на отпадъци; съответно "транспортиране" е превозът на отпадъци,
включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване,
когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. Разрешително се
изисква само за дейностите по чл.
35, ал. 1 от ЗУО. Разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел І/чл.
67/ или комплексно разрешително, издадено по реда на глава
седма, раздел ІІ от ЗООС се изисква само за извършване на дейностите по
третиране на отпадъци, вкл. за дейности по рециклиране на кораби по см. на регламент № 1257/2013
г., т. е. за дейности по чл.
35, ал. 1 от ЗУО, между които не попадат тези по чл. 12 от Наредбата.
Налага се извод, че съобразно законовата уредба, за тези дейности режимът е
регистрационен, а не както е предвидено в обжалваната разпоредба – след
издаване на разрешение. Следователно, с чл. 13
в обжалваната й част, в противоречие със ЗУО, ОС е въвел изискване за
притежаване на разрешително по Закона
за управление на отпадъците, каквото по специалния закон (ЗУО) не се
предвижда . Допуснатото противоречие с нормативен акт от по-висока степен,
обуславя незаконосъобразност, поради което разпоредбата в тази й част следва да
се отмени.
Втората протестирана норма е разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, съгласно която не се изисква план за управление на строителни отпадъци за:
т. 1 - премахване на сгради с разгърната застроена площ/РЗП/по-малка от 100 кв.м;
т.2 -реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 500
кв.м;
т.З - промяна предназначението на строежи с РЗП,по-малка от 500 кв.м;
т.4 - строеж на сгради с РЗП,по-малка от 300 кв.м.“
Посочва се, че тези разпоредби са в противоречие с разпоредбите на чл. 15,ал.1,т.1,т.З,т.4,т.5 и т.10 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали,приета с Решение № 267/05.12.2017 год. на Министерския съвет/обн.ДВ бр.98/08.12.2017 год./,която е по-висок по степен нормативен акт,съгласно която план за управление на строителни отпадъци не се разработва и не се прилагат изискванията на глава Втора от тази наредба при:
т. 1-премахване на сгради с РЗП,по-малка от 300 кв.м;
т.З- реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП,по-малка от 700
кв.м;
т.4 -промяна предназначението на строежи с РЗП,по-малка от 700 кв.м;
т.5-строежи на сгради с РЗП,по-малка от 700 кв.м;
т.Ю-всички текущи ремонти.“
Счита, че с разпоредбите на чл.19 ал.2,т.1,2,3 и 4 от Наредбата са предвидени значително по-малки размери на РЗП, от предвидените в Наредбата, приета от Министерския съвет на Република България,поради което те се явяват в противоречие с разпоредбите на по-висок по степен нормативен акт, което ги прави незаконосъобразни. В случая съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, то се прилага акт от по-висока степен т.е. в случая е налице противоречие именно между разпоредби на Наредба № 27, приета от Общински съвет и Наредба, приета от МС, която е нормативен акт от по-висока степен и следва да приложат именно разпоредбите на Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с Решение № 267/05.12.2017 год. на Министерския съвет и протестираната норма е незаконосъобразна.
Протестирани са и
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал.2, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31 и чл. 32
от Наредбата. В тези норми са предвидени наказания при нарушения на Наредбата.
Излагат се доводи, че Общински съвет не разполага с материална компетентност да
урежда административно-наказателната отговорност и тези норми са нищожни. Протестът в тази
част е основателен , тъй като съгласно чл.
22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците предвижда, че общинският
съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината,
разработена съгласно изискванията на този закон и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за
предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци
и такси. Съгласно чл.
22, ал. 2 от ЗУО, с наредбата по ал. 1 се уреждат и изискванията към
площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в
т. ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на
отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11. Тоест в ЗУО се съдържа правното
основание за издаване на процесната Наредба /по смисъла на чл.
75, ал. 4 АПК/, но тъй като Законът за управление на
отпадъците, приложим в случая, е специален закон по отношение на общия Закона за местното
самоуправление и местната администрация, специалният закон дерогира
приложението на общия.
В действителност в
чл. 22
от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е
предвидено, че общинският съвет издава наредби, решения и инструкции по въпроси
от местно значение, а ал. 5 на чл. 22 позволява при констатирани нарушения на
тези наредби кметът на общината или негов заместник да издава наказателни
постановления. ЗМСМА обаче като общ закон, не намира приложение в случая. Законът за управление на
отпадъците е специалният закон, който в случая намира приложение, а той не
предоставя правомощия на ОбС и в частност на ОбС Плевен да урежда този вид
обществени отношения, уредени вече със самия ЗУО. Чл. 22
ЗУО предоставя в определени граници правомощия на общинския съвет да приема
наредба за управление на отпадъците. В чл.
22, ал. 1-2
ЗУО, цитирани по-горе са посочени
правомощията на ОбС, а именно да определи условията и реда за
изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци,
и други изброени дейности, в т. ч. условията за регистрация на площадките и за
предаване на отпадъци на площадките. Правомощията на Общинския съвет по чл. 22
ЗУО не включват и правомощия по приемане на наредба, в която да се
определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на
отпадъците. Тоест, извън правомощието на общинския съвет е да приема текстове
на наредбата с такова съдържание на основание чл. 22
ЗУО.
Предвид
горепосоченото протестираните разпоредби на чл. 25, ал. 1 и ал.2, чл. 28, чл.
29, чл. 30, чл. 31 и чл. 32 от глава
седма „Административно-наказателни разпоредби“ от Наредбата се явяват нищожни,
като приети извън правомощията на общинския съвет, предоставени с текста на чл. 22
от ЗУО.
С оглед изхода на делото и искането на
протестиращия за присъждане на разноски в размер на 20 лева за внесена държавна
такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1
вр. чл.196 от АПК Община Плевен следва да заплати на Окръжна прокуратура –
Плевен разноски в размер на 20 лева.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав
РЕШИ:
Отменя разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 27 за разделно събиране на отпадъците в
Община Плевен, приета с решение № 464/27.02.2013 година и изменена с решение
№901/30.01.2014 г. и решение № 1282/27.11.2014 г. на Общински съвет, в частта „.. по събиране, ……и
транспортиране“.
Отменя разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от
Наредба № 27 за разделно събиране на отпадъците в Община Плевен, приета с
решение № 464/27.02.2013 година и изменена с решение №901/30.01.2014 г. и
решение № 1282/27.11.2014 г. на Общински съвет.
Прогласява за нищожни чл. 25, ал. 1 и ал.2, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31 и
чл. 32 от глава седма
„Административно-наказателни разпоредби“ от Наредба
№ 27 за разделно събиране на отпадъците в Община Плевен,
приета с решение № 464/27.02.2013 година и изменена с решение
№901/30.01.2014 г. и решение № 1282/27.11.2014 г. на Общински съвет
Осъжда Община Плевен , гр. Плевен,
пл. „Възраждане“ № 2 да заплати на
Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
След влизане в сила на съдебното решение
същото да се изпрати на Общински съвет-Плевен за обнародване по начина, по
който е обнародвана наредбата, като се представят доказателствата пред
Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2./п/