Решение по дело №367/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от “. П. П. Ф. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. М. 4, Б. П. С., С.14, П. от Л. Л. П. Ч. пълномощника му Ю. Д. И. В., насочена срещу писмено Разпореждане от 14.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 32/2012 г. по описа на Районен съд Р., с което е оставено без разглеждане искане от представителя на “. П. П. Ф. ЕАД гр. С., за допълване на издадената заповед за изпълнение или допускане на поправка на явна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение № 231/16.01.2012 г., в частта, в която съдът е пропуснал да се произнесе като осъди длъжника да заплати на заявителя и сумата в размер на 100.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно действащата Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения. Мотивът за отказа на съда е липсата на процедура по ЯФГ и за допълване на вече издадената заповед.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, като се навеждат доводи за това, че заплащането на юрисконсултско възнаграждение е надлежно заявено с депозираното пред съда заявление, като са били представени пълномощно на Д. И. В., трудов договор, от който е видно, че тя е Ю. в дружеството, както и диплом за завършено юридическо образование, от който е видно, че същата е правоспособен юрист, като на основание чл.78, ал.8 ГПК, са налице фактическите и правни основания за заплащането на претендираната сума. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането на съдията от първоинстанционния съд и да разпореди същият да издаде заповед за изпълнение, с която да присъди в полза на банката поисканото юристконсулстко възнаграждение.

Ответната страна не изразява становище по частната жалба.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК частният жалбоподател е претендирал присъждане, наред с главницата и лихвите, и разноските в заповедното производство, включително 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В издадената заповед № 231/16.01.2012 г. районният съд е пропуснал да се произнесе по заявлението относно присъждане на сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Липсва диспозитив в съдебния акт по отношение на така заявената претенция. С молба от 10.02.2012 г. частният жалбоподател е поискал заповедта по чл. 410 ГПК да бъде допълнена в тази си част, като му се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 14.02.2012 г. районният съд е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на заповедта с мотива, че липсва процедура за допълване.

Безспорно е, че заявителят е бил представляван в производството от Ю. - това изрично е удостоверено в т.4 от заявлението, представено е и надлежно пълномощно на този служител и анекс към трудов договор. Други доказателства във връзка с искането за определяне на разноски не са необходими. Определянето на разноските е самостоятелно производство, съпътстващо разглеждането на заявлението и се урежда от общите правила. Това вземане възниква от момента на произнасянето на съда за основателността на заявлението и издаването на претендираната заповед за изпълнение спрямо длъжника. В този смисъл определянето на разноските се предпоставя само от проверка на заявения размер с нормативно установения. С оглед на това е видно, че посочения в заявлението размер на претендираното от заявителя юрисконсулско възнаграждение е съответен на този минимален размер по Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения.

От формалния характер на заповедното производство и разпоредбата на чл. 425 ГПК, произтича задължение на съда да се произнесе по всички обстоятелства и искания, формулирани надлежно в заявлението от заявителя. Пропуска на съда да разгледа някое от исканията в заявлението, не може да бъде основание страната да понесе неблагоприятните последици от това, като за същата остава единствената процесуална възможност да поиска допълване на издадената заповед. В този случай не се касае за допълване по смисъла на чл.250 ГПК и за правоприлагане по аналогия, а както е прието в Определение № 387/25.06.2009г. по ч. т. д. № 279/2009 г. на І т. о. на ВКС на РБ, а за изпълнение на установеното в чл.425 ГПК задължение на съда в заповедното производство да се произнесе съобразно заложеното в заявлението- образец данни от заявителя в тяхната пълнота.

Съдът е длъжен да даде правна защита на кредитора в рамките, очертани в основанието и петитума на заявлението. В случая е налице надлежно отправено искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение). По отношение на тях липсва формирана воля на съда. Това обуславя възникване правото на кредитора да иска допълване на постановената заповед за изпълнение. В издадената заповед липсва произнасяне на съда относно част от заявеното вземане – допълнително вземане произтичащо от главното, каквото е юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева.

Молбата по чл.250 ГПК е допустима, защото е подадена в срок и от надлежна страна. Налице са и предпоставките за уважаването й. Видно е от заявлението по чл.410 ГПК, че заявителят е направил искане за присъждане и на юристконсулско възнаграждение. Поради това, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на Районен съд Разлог за произнасяне по същество по молбата по чл.250 ГПК от 10.02.2012 г.

Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 14.02.2012 г. (постановено върху молбата на л.16) по ч. гр. д. № 32/2012 г. по описа на Районен съд Разлог.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разлог за произнасяне по молбата на “. П. П. Ф. Е. ЕИК ...., П. от Л. Л. П. Ч. Ю. Д. В., за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 231/16.01.2012 г. в частта за разноските- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: