№ 5021
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20221110165129 по описа за 2022 година
Ищцата В. В. З. твърди в исковата си молба, че работила при ответника „Инграм Микро
ГБС“ ЕООД по силата на трудов договор от 8.6.2016 г., като последно изпълнявала
длъжността „младши мениджър екип“ /на която била повишена от предишно заеманите
позиции/. На 14.10.2022 г. й била връчена заповед № 1/14.10.2022 г., с която й било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищцата излага съображения, че
заповедта е незаконосъобразна на първо място поради нарушение на чл. 194 КТ, тъй като
не е спазен двумесечният срок от откриване на нарушението на 27.1.2022 г., в която насока
сочи, че законът няма предвид несъмненото установяване на нарушението в хода на
дисциплинарното производство като начало на давността. Ищцата поддържа и заповедта да
е немотивирана, тъй като не отговаря на чл. 195 КТ, тъй като от нея не става ясно в какво
точно се състои нарушението, не са посочени време, място и начин на извършване, не е
обсъдена тежестта на нарушението, не са отчетени дадените от нея обяснения, не са й
представени доказателства за твърдяното нарушение. По същество поддържа, че не е
извършила твърдените нарушения на трудовата дисциплина, тъй като е изпълнявала в пълен
обем и точно трудовите си задължения, по никакъв начин не се е възползвала от служебното
си положение и не е злоупотребила с доверието на работодателя. Твърди и несъответствие
на наложеното наказание и неспазване на чл. 189 КТ. Моли съда да признае извършеното
уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да й присъди обезщетение за оставането й
без работа, съответно за получена по-ниска заплата, за период от 6 месеца считано от
14.10.2022 г. до 14.03.2023 г., в размер на 21016.56 лв., изчислено като от БТВ, което би
получила при ответника за този период /25276.56 лв./, е извадено БТВ което би получила
при новия работодател Медисат ЕООД в размер на 4260 лв., по 710 лв. месечно /от
1
17.10.2022 г./. Претендира разноските по делото. В становище за първото съдебно заседание
навежда допълнителни твърдения за незаконосъобразност на уволнението, поради: участие
в дисциплинарния орган на служител, с чиито показания е обосновано извършването на
твърдените дисциплинарни нарушения; противоречие между протокола за оценка, към който
препраща заповедта, и изложеното в нея; липса на представени доказателства за
включените в блек листа клиенти и наличието на установена забрана на сключване на
сделки с тях; липса на дисциплинарно нарушение, тъй като не се касае до неизпълнение на
възложените й трудови функции, а дори да е налице неизпълнение, то не е на основни
трудови задължения и не обосновава налагането на най-тежкото наказание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете
като неоснователни. Излага съображения, че уволнението е законосъобразно извършено, в
сроковете по чл. 194 КТ, тъй като са извършени няколко нарушения, с обоснована и
мотивирана заповед издадена в съответствие с изискванията на чл. 195 КТ, като
обстоятелствата са описани в заповедта и в Протокол за оценка, към който препраща, както
и че ответницата е извършила твърдените в заповедта нарушения, които са тежки и
обуславят налагането на най-тежкото наказание. Излага, че едва на 13.9.2022 г.
работодателят е открил всички нарушения, извършени от ищцата, считано от когато е спазен
двумесечният срок. Поддържа, че заповедта е мотивирана и в нея и в акта, към който
препраща, ясно са посочени извършените нарушения от ищцата. Излага, че извършените от
ищцата нарушения са съществени и биха могли да доведат до сериозни вреди за
дружеството. Моли за отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 8.2.2023 г. е прекратено на основание чл. 232 ГПК частично
производството по делото относно иска по чл. 225 КТ за сумата над 8840.33 лв. до
първоначално предявените 21016.56 лв. и за периода 1.1.2023 г.- 14.03.2023 г. С протоколно
определение от 15.3.2023 г. е допуснато изменение размера на иска чрез увеличаването му
до 10742.54 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по което ищцата заемала длъжността „младши мениджър екип“ с последно
БТВ в размер на 4212.76 лв. /видно и от приложените по делото трудов договор и
допълнителни споразумения, последното в сила от 1.6.2022 г./. Съгласно връчената на
ищцата на длъжностна характеристика, основните й задължения са били да: ръководи
ежедневно екипа и следи за навременно постигане на очакваните от него резултати, като
отговаря като първо лице за контакт за всички случаи на ескалации, следи постигането на
екипните цели, представянето и постиженията на екипа, прави предложения за подобряване
на процесите, води срещи на екипа за идентифициране на приоритети, поддържа нужния
брой служители и се грижи за обучението на новите, изготвя отчети за работата на екипа,
като тези задължения са 70% от функциите на длъжността; отделно тя включва и
провеждането на срещи и дискусии със служителите и подпомагане на ученето и
2
представянето им, изготвяне на оценки и предложения за наемане и разпределение на
служители /15%/ и останалите 15% - отговаря като първо лице за контакт за всички случаи
на ескалации, касаещи оперативния мениджър, супервайзор и други отговорници и
разрешаване на възникнали проблеми.
На 29.09.2022 г. на ищцата е връчена покана за даване на писмени обяснения относно
изложени в поканата обстоятелства, и по-конкретно: дали са й известни, кога и по какъв
начин е разбрала за тях, подпомагала ли е обслужването на посочените клиенти,
разрешавала ли е въпроси с тях, дали служители от екипа й са обслужвали такива клиенти и
са знаели, че подават данни, с които се облагодетелстват неправомерно, уведомявала ли е
прекия си ръководител за подобни бизнес практики и ако не – защо, използвала ли е
горещата линия на работодателя, за да ги докладва, използвала ли е сертификат за
нормативно съответствие, за да ги открие, притежава ли бизнес контакти на изброените
лица, както и да посочи друга информация по случая, ако й е известна.
Ищцата депозирала обяснения, които са взети предвид от назначена да оцени поведението
на служителя дисциплинарна комисия, която за резултата от оценката изготвила доклад от
13.10.2022 г.
В протокола за оценка е прието, че са извършени от служителя З. действия по предоставяне
по време на интервюта с нея на информация, която е невярна и непълна. Като време на
извършване на нарушенията и в дадената хронология на действията на ищцата, са дадени
датите на провеждане на интервюта, съответно на 27.01,.5.05, 2-3.08, 1-13.09.2022 г., като е
прието, че на тези интервюта ищцата е прикрила съществена информация, премълчала е
известни й факти и обстоятелства и не е уведомила отговорните служители за съответните
поръчки, с което не е изпълнила задълженията си като първо лице за контакт в случаи на
ескалации. При преценка на извършените действия/бездействия са обсъдени данни от
ел.поща, чатове, служебна система за комуникация в периода 2019-2022 г. и е прието, че
ищцата е знаела фактите отнасящи се до проблемните поръчки, но не е ескалирала случаите
до ръководството на дружеството, с което е злоупотребила с доверието му.
На 14.10.2022 г. на ищцата е връчена заповед № 1/14.10.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т.3 КТ, за нарушение по чл.
187, ал.1, т.8, предл.1 и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1 КТ, а именно злоупотреба с доверието на
работодателя, изразяващо се в съзнателно предоставяне на невярна, непълна или неточна
информация при интервюта провеждани със служителя, за са се установят случаи на
поръчки обработени с невярна информация за преки клиенти на работодателя/крайни
потребители на Сиско продукти, извършено чрез действия /предоставяне на невярна
информация/ и бездействия /въздържане от споделяне на такава информация/ в периода
27.1.22 г.-3.8.2022 г., открито от работодателя на 13.9.2022 г. Със заповедта е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата считано от посочената в нея дата 17.10.2022г. Относно
описанието на нарушенията заповедта препраща към протокола за оценка от 13.10.2022 г.,
връчен на ищцата заедно със заповедта.
Приложени са по делото разпечатки от имейл и служебни кореспонденции и писмени
обобщения на интервюта. С имейл от 17.5.21 г. служителите на ответното дружество са
3
уведомени, че М.Д./Гунценхаузен Технолоджи е включен в списъка с отказани клиенти.
Представени са конкретно писмени обобщения на интервютата с ищцата от 27.1.22 г. и
20.4.22 г. С имейл от 3.8.22 г. от ищцата и във връзка с проведеното на тази дата интервю,
ищцата изпратила данни за контакт с Р.Р. и резултат от търсенето по името „Роман“. В
имейл от 13.10.22 г. ищцата посочва, че чрез „наследен процес“ е изпращала имейли с
промоционален преглед на компании, поставени в черни списъци, което ще коригира.
В обясненията дадени от ищцата по реда на чл. 176 ГПК тя потвърждава провеждането на
интервюта на посочените дати.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. и Р. се изяснява, че през
2022 г. в ответното дружество започнала проверка относно спазване от служителите на
политиката и правилата на дружеството при обработка на поръчки във връзка с установени
случаи, при които клиентите са свързани с неприемливи бизнес партньори, действителният
краен потребител е различен от посочения и се касае до фирми, включени в блек листа. В
тази връзка свидетелят М., чиято длъжност включва извършването на такива проверки,
провел с ищцата интервюта на 27.1. и 20.04.22 г., записки от които са й били изпратени в
последствие. При проверката били установени случаи на такива поръчки от служители,
чийто ръководител бил В. З., като такива случаи били установени и в екипа в Германия,
като и двете проверки приключили с освобождаване на ръководителите на екипи.
Свидетелят Р. споделя, че в хода на работата си е попадал на случаи, при които прекият
клиент е бил свързан с посочените лица или крайният потребител е бил различен от
посочения в поръчката, което обстоятелство ставало ясно от въведените в платформата
данни, като имало случаи, при които споделеният от клиента смарт акаунт бил на друго
различно лице. Блек листите със забранени клиенти били регулярно споделяни с всички
служители, тъй като основна част от работата е първо да се провери дали клиентът не е в
блек-ласта.
От представените по делото копие на трудова книжка, констатациите в оригинал, и договор
с Медисат ЕООД се изяснява, че в периода 17.10.2022 г.- 30.12.2022 г. ищцата работела по
трудов договор с това дружество с основно трудово възнаграждение в размер на 710 лв.,
като не е уговорено изплащането на допълнително такова.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, за периода 17.10.2022 г.-31.12.2022 г.
възнаграждението, което ищцата би получила при ответника, е 10742.54 лв.,
възнаграждението, което е получило при новия работодателя /което е видно и от издадени от
Медисат ЕООД служебни бележки/, е 1791.91 лв. Разликата възлиза на 8950.63 лв.
При тези обстоятелства и с процесната заповед ответникът реализирал по отношение на
ищцата дисциплинарна отговорност чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
за нарушение, квалифицирано като злоупотреба с доверието му.
Дисциплинарната отговорност се реализира при спазване от работодателя на установените
от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата
дисциплина, изискване на обясненията на работника или служителя преди налагане на
наказанието, срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, определяне
4
вида на наказанието /съответно на нарушението/, издаването на заповед за налагането му от
компетентен орган на работодателска власт, със съдържанието предвидено в чл. 195 КТ, и
връчването на заповедта. Твърденията на ищеца за незаконност на наложеното наказание
очертават основанието на иска и рамките на съдебната защита. В случая тези твърдения са
за допуснати нарушения на формални изисквания при провеждане на дисциплинарното
производство – на чл. 194, чл. 195 КТ, чл. 189 КТ и по същество – за неизвършване на
визираните в заповедта нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, в заповедта се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Спазването на тези изисквания гарантира правото на работника/служителя да
разбере причината, поради която е наказан, и да се защити, съответно възможността съдът
да извърши проверка извършено ли е и какво нарушение, спазени ли са критериите при
определяне на наказанието и сроковете за налагането му. Ето защо и съблюдаването на тези
изисквания не следва да е формално, а заповедта трябва да я много ясно и точно
мотивирана по начин да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна.
Т.е. важното е от съдържанието на заповедта или документа, към който препраща, да става
ясна същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение. Немотивирането на заповедта рефлектира пряко и върху изпълнението на
задължението за изискване на обяснения, тъй като ако не са уточнени нарушенията от
обективна и субективна страна, не могат да се изискат обяснения за осъществяването им.
В случая между заповедта и протокола за оценка се констатира противоречие относно
деянията, послужили като фактическото основание за уволнение. В заповедта като
нарушение на трудовата дисциплина е прието поведението на ищцата по време на
интервютата в посочения период, при които тя е дала невярна информация или премълчала
такава, която е била длъжна да съобщи. Т.е. на пръв поглед има посочено деяние, време и
място на извършването му. В протокола за оценка при определяне времето на извършване
на нарушенията са посочени датите на интервютата и поведението на ищцата по време на
тях. В последствие в протокола се съдържат изводи и оценки относно отговорите на ищцата
по време на разговорите с нея, и анализ на обстоятелства, реализирали се в периода 2019-
2022 г., за които не е наказана, но с които се обосновава твърдението за нарушение чрез
подаване на невярна и непълна информация. Всъщност от тук идва и противоречието между
това, за което се твърди, че е наказана ищцата, и това, за което реално е ангажирана
отговорността й, което се потвърждава и при съпоставка между тези два документа и
поканата за давана на обяснения, която визира целия процес по обслужване на въпросните
клиенти, а не поведението на ищцата по време на интервютата, при което се оказва, че от
ищцата не са изискани обяснения формално за нарушенията, за които е наказана, по което
неспазване на КТ обаче съдът не може да се произнесе, тъй като не е релевирано от ищцата.
Ако твърдените нарушения от ищцата се сведат само до поведението й по време на
интервютата, то то само по себе си не може да бъде окачествено като нарушение на
трудовата дисциплина. Такова нарушение е само виновното неизпълнение на трудовите
задължения. В случая участието на ищцата във всяко едно от тези интервюта на практика
5
представлява даване на устни обяснения относно изпълнение и неизпълнение на нейни
задължения в контекста на поставените й въпроси. Абсолютно недопустимо е
работникът/служителят да бъде наказан за това, че в обясненията си е дал или не някаква
информация. Нито пък може работодателят така да санира пропуска си да санкционира
своевременно служителя за действително извършени нарушения и да го накаже за това, че
не си е признал, че ги е извършил.
При липса на конкретно поведение на служителя, което да е виновно неизпълнение на
възложените му трудови задължения, заповедта е незаконосъобразно издадена и следва да
бъде отменена, а искът по чл. 344, ал.1,т.1 КТ - уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Частично основателен е искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.2 КТ. По делото
се установи, че след уволнението ищцата е започнала работа по друго трудово
правоотношение, но с по-ниско възнаграждение, за периода до 31.12.2022 г. С разликата
между него и това, което би получила при ответника през периода от 17.10.2022 г. /от
когато е прекратен договорът/ до 31.12.2022 г. се съизмеряват подлежащите на репариране
пропуснати ползи от ищцата. Съобразно заключението на вещото лице, тази разлика /на база
уговореното и изплатено от новия работодател възнаграждение/ възлиза на 8950.63 лв., за
които искът следва да се уважи и отхвърли до пълния предявен размер, като се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, на ищцата следва да се присъдят разноските за адвокат в размер на 2291.50 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 225 КТ, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, разноски
се следват и на ответника. Същият е напрали разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 7685.70 лв., което ищцата счита за прекомерно. Когато платеното адвокатско
възнаграждение е уговорено общо, а са предявени няколко иска, в практиката се приема и
простото деление на броя на искове, като в рамките на всеки един се определят дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение, в зависимост от изхода на делото по него. Ето защо
платеното в случая адвокатско възнаграждение следва да се раздели на две, при което за
всеки иск се падат по 3842.85 лв. Минималният размер, съгласно чл. 7, ал.2, т.7 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начисления ДДС, е 1640.19
лв. Съобразно предприетата по делото защита, съдът намира, че възнаграждението следва се
намали до 2000 лв., при което съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника се
дължат 333.61 лв. разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
върху уважените искове в размер на 408.03 лв. и разноски за експертиза в размер на 208.30
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В. В. З., ЕГН **********,
гр. София, ул. „Козлодуй“ № 119, вх.Б, ет.3, ап.20, извършено със заповед № 1/14.10.2022 г.
на управителя на „Инграм Микро ГБС“ ЕООД, ЕИК *********, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т.3 КТ, за нарушение по чл.
187, ал.1, т.8, предл.1 и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя.
ОСЪЖДА „Инграм Микро ГБС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И-115М, сграда Д, ет.2, ДА
ЗАПЛАТИ НА В. В. З., ЕГН **********, гр. София, ул. „Козлодуй“ № 119, вх.Б, ет.3, ап.20,
на основание чл. 225, ал.2 от КТ, сумата от 8950.63 лв. представляваща обезщетение за
времето, през което е работила на по-нископлатена работа в резултат на незаконното
уволнение, за периода 17.10.2022 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
8950.63 лв. до предявените 10742.54 лв., както и да й заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 2291.50 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. В. З., ЕГН **********, гр. София, ул. „Козлодуй“ № 119, вх.Б, ет.3, ап.20,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Инграм Микро ГБС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И-115М, сграда Д, ет.2, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 333.61 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Инграм Микро ГБС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И-115М, сграда Д, ет.2, да заплати по
сметка на СРС държавна такса върху уважените искове в размер на 408.03 лв. и разноски за
експертиза в размер на 208.30 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7