Определение по дело №154/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 183
Дата: 1 април 2020 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20203001000154
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

  .04.2020г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на                     две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 154

по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на В.П.Ш., подадена чрез адвокат Д.В. от ВАК, срещу определение № 490/14.02.2020г., постановено по т. д. № 2010/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е прекратено производството поради недопустимост на подадената от жалбоподателката молба вх. № 36181/04.12.2019г., поправена с молба вх. № 369/07.01.2020г., с искане за освобождаване на ликвидатора на „В.” ЕООД-в ликвидация, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, Николай Александров Кантарев, назначен от ДЛР към АВп, ТР, с Акт за назначаване на ликвидатор № 20160527134549, поради наличие на важни причини по смисъла на чл. 266, ал. 4 от ТЗ, и назначаване на друг ликвидатор от АВп.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на определението, с подробно изложени доводи и съображения за наличие на активна процесуална легитимация на молителката за иницииране на охранително производство по чл. 266, ал. 4 от ТР, произтичащо от качеството й на кредитор на ответното дружество „В.” ЕООД и на едноличния собственик на капитала. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на молбата по същество.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на В.П.Ш., в която е направено искане за освобождаване на ликвидатора на „В.” ЕООД - в ликвидация, назначен от ДЛР към АВп, ТР, и назначаване на друг ликвидатор, включен в списъка на ликвидаторите към АВп. Искането е основано на твърдения за наличие на важни причини по смисъла на чл. 266, ал.4 от ТЗ, изразяващи се в липсата на извършени от ликвидатора Николай Александров Кантарев резултатни действия за развитието на процедурата по ликвидация и приключването й в срок, за извършване на действия, накърняващи интересите на дружеството и на кредиторите, за липса на компетентност и за обслужване интересите на едноличния собственик на капитала.

Процесуалната легитимация за иницииране на производство по чл. 266, ал. 4 от ТЗ е основана на същите доводи и съображения, които са посочени и в частната жалба, а именно: според молителката легитимацията й произтича от разпоредбата на §5 6, ал.10 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, тъй като производството по ликвидация е открито по нейно искане, същата има качеството на кредитор на ответното дружество „В.” ЕООД и на едноличния собственик на капитала.

За да прекрати производството по делото окръжният съд е приел, че разпоредба на чл. 266, ал. 4 от ТЗ не предвижда процесуална легитимация на кредиторите на търговско дружество в открито производство по ликвидация по искане за замяна на назначен ликвидатор поради важни причини, както и че молителката не е от кръга на лицата по §5 б, ал. 10 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, които по изключение от общия ред могат да направят искане за замяна на ликвидатор.

Изводите на ВОС са правилни и се възприемат от настоящата съдебна инстанция, като съображенията за това са следните:

По силата на § 5 б, ал. 10, изр. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ легитимирано да направи искане за замяна на назначения ликвидатор, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на търговеца или кредиторите, е лицето, подало заявление за ликвидация на търговец, който не е пререгистриран в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТР. Съгласно изр. 2 на § 5 б, ал. 10 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, искане за замяна на назначен ликвидатор, по реда на чл. 266, ал. 4 ТЗ, може да направи и друго лице по § 5а, ал. 2: съдружник, акционер, член-кооператор или техен наследник, член на управителен орган на непререгистриран търговец, търговец, в който съдружник е непререгистрирано търговско дружество или кооперация, кредитор на непререгистриран търговец, кредитор на съдружник в непререгистрирано търговско дружество, държавен орган и орган на местното самоуправление.

Посочените разпоредби, предвиждащи специална процесуална легитимация за иницииране на производство по чл. 266, ал. 4 ГПК, са приложими само по отношение на търговци, за които не е подадено заявление за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ – 31.12.2011г., или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, и чиято дейност се счита за прекратена, считано от 01.01.2012г., на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.

Ответното дружество „В.” ЕООД е пререгистрирано в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, още на 03.06.2008г., с вписване рег. № 20080603125101, по заявление на търговеца. Същото е действащо до момента, в който е прекратено и обявено в ликвидация с решение № 1218/18.12.2014г., постановено по т. д. № 2098/2013 г. на ВОС, по предявен иск от В.П.Ш. с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

Следователно молителката В.П.Ш. не се явява кредитор на непререгистриран търговец или кредитор на съдружник в непререгистрирано търговско дружество по смисъла на § 5 б, ал. 10, изр. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Признаването на право да се инициира охранително производство по чл. 266, ал. 4 ГПК на кредитор на пререгистриран в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ търговец, респ. на кредитор на съдружник/ едноличен собственик на капитала на пререгистрирано търговско дружество, означава да се приложат по аналогия процесуални норми, с които се предвижда специална процесуална легитимация - §5 б, ал. 10, изр. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, а прилагането по аналогия на процесуални норми е недопустимо.

На кредитора не се налага да разчита на действията на назначения ликвидатор, тъй като производството по ликвидация на „В.” ЕООД не е пречка за провеждане на индивидуално принудително изпълнение.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции за недопустимост на производството поради липса на активна процесуална легитимация, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 490/14.02.2020г., постановено по т. д. № 2010/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.