Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П. 03.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 20.03.2018г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 564 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск за
увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с
чл. 143, ал. 2 от СК.
Постъпила е искова молба от П.Г.Й.,
понастоящем М. от гр. П. като майка и законен представител на малолетното дете Н.Г.Й.,
с ЕГН **********, срещу Г.Й.Й. ***, в която се твърди, че ответника е баща на
детето, че по гр.д. 9437/2016г. на ПлРС, е бил задължен да заплаща издръжка за
детето в размер на 115.00лв. месечно. Твърди се, че са налице съществени
изменения в условията и нуждите на детето, че двете живеят на квартира,
предстои детето да започне първи клас, нуждите на детето са се увеличили, така
определената издръжка е недостатъчна. Твърди, че бащата не е изплащал редовно
определената до момента издръжка. Моли съда да увеличи издръжката за детето Н.
до размер от 160лв. месечно, или да получава редовно присъдената до момента
издръжка.
Ответникът не взема становище по
предявения иск нитов писмен отговор, нито в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Детето Н.Г.Й., видно от
удостоверение издадено въз основа на акт за раждане № 355 от 28.02.2011г. на Община
П. е родено на ***г., към момента е малолетно, и е с родители – ищцата П.Г. М. и
ответника Г.Й.Й.. Родителите са разведени, видно от приложеното гр.д.
9437/2016г. с решение от 21.03.2017г., влязло в сила на същата дата. С това
решение е утвърдено споразумението на страните за заплащане на издръжка от
бащата за малолетното дете в размер на 120 лв., считано от 10.03.2017г. По това
дело, при събирането на доказателства за доходите на страните се е установило,
че майката е била с доход от 700лв. и е предстояло неговото
увеличаване/соц.доклад по делото/ а бащата е започнал работа в хода на делото с
трудово възнаграждение от 535лв./представен трудов договор/. При тези свои
доходи, страните са уговорили издръжката на детето, заплащана от бащата, да
бъде в размер на 120лв. месечно. Към онзи момент бащата е живял в жилището на
родителите си, а майката – под наем. Понастоящем майката е твърдяла промяна в
своите доходи и месторабота единствено пред социалния работник, изготвил
доклада по делото, като е заявила, че работи в друг магазин с възнаграждение от
545лв. месечно. Въпреки указанията на съда за представяне на доказателства за
доходите ѝ, тя не представя такива. Ответникът също не е представил доказателства
за доходите и имуществото си, но от служебно изисканите от съда доказателства
се установява, че той притежава лек автомобил и че в хода на делото е бил в
трудови правоотношения с възнаграждение от 460лв., прекратени след получаване
на исковата молба. В изготвения по делото социален доклад се сочи, че при
разговора с бащата, той е заявил, че работи, но без трудов договор и при
заплата от 800лв. Докладът сочи, че детето ще бъде ученичка в първи клас през
настоящата календарна година и че нуждите ѝ от храна, учебни материали,
дрехи и др. нужди са нараснали. Заключението е, че искането за увеличаване на
издръжката е основателно и в интерес на детето.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал.
2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на детето и
възможностите на задълженото лице да я изплаща. При определяне на предходния
размер на издръжка за детето, която е била в размер на 120.00лв. месечно само
от бащата, детето е било на шест години. От определянето на тази издръжка до
момента е изминала 1 година. През изтеклия междувременно период от време,
социално-икономическите условия в страната не са се променили значително, но е
нараснала минималната работна заплата за страната и предходно определения
размер на издръжка от бащата, към днешна дата е под законоустановения минимум от
127.50лв. от един родител. Израстването на детето, независимо, че е само с една
година, представлява точно в този период от неговия живот преминаване от един
етап в друг – през тази година то ще бъде за пръв път ученик, като дори само
този факт сочи значително повишаване на неговите нужди от издръжка. Ноторно
известно е, че от този момент вече в издръжката за детето се включват учебни
помагала, повече дрехи, храна за целия учебен ден. Поради горното, съдът
определя средномесечна нужда на детето в размер на 300лв., като се съобразява
също и че по делото не се доказаха някакви специфични негови нужди извън
увеличената възраст и обстоятелството, че то ще бъде първокласник. Доходите на
майката при предходното определяне на издръжката са намаляли според нейните
изявления, но доказателства за това не са представени по делото. От друга
страна, доходите на бащата са се увеличили, както сам той е признал този факт
пред соц.работник /неблагоприятен в случая за него/, и са в размер на 800лв.
месечно. Бащата не заплаща разходи за жилище, т.к. още при предходното
разглеждане на въпроса за издръжката се
е установило, че живее в жилището на родителите си, а ищцата живее в
жилище под наем и заплаща част от него, като го дели със своята сестра. Поради
изложеното, при недоказания доход на майката, и признатия такъв от бащата,
съдът намира, че следва средномесечната нужда на детето да бъде поделена
поравно между двамата родители, т.е. бащата да бъде осъден да заплаща увеличен
размер от 150.00лв. месечно, а остатъка следва да бъде поет от майката.
Издръжка в този размер е във възможностите на бащата, като се има предвид, че
той е безусловно задължен към малолетното дете, независимо дали работи или не,
няма разходи за жилище, а и няма данни да има други ненавършили пълнолетие
деца, към които също да е безусловно задължен. Следва да се определи падеж на
издръжката, който, с оглед обстоятелството, че предназначението на издръжката е
осигуряване на месечните нужди на детето, следва да бъде в началото на всеки
месец, а именно – до 5. число на месеца, за който се отнася. При тези изводи на
съда, искът за увеличение на издръжката, определена в предходното производство
на 120 лв., се явява основателен, и следва да бъде уважен до 150лв., а за
разликата до претендираните 160лв. – да се отхвърли, като недоказан.
Следва в мотивите на решението да се
посочи още нещо във връзка с начина на предявяването на иска – с евентуално
искане за задължаване на ответника да изплаща редовно определената от съда до
момента издръжка. Принуждаването на ответника да изпълнява предходно съдебно
решение не е в правомощията на съда. По издаденото решение, с което е
определена предходната издръжка, която ищцата дори не сочи правилно, т.к.
счита, че е 115лв./по привременните мерки/, а тя е 120лв. /за което има
подписано между страните споразумение/, не е поискано издаването на
изпълнителен лист, видно от вложеното гр.д. 9437/2016г. За да получава
определената от ответника издръжка, ищцата следва да прояви процесуална
активност и да ангажира отговорността на ответника по друг ред – чрез
изпълнително дело или наказателно-процесуален, но не може да иска от гражданския
съд да извършва действия извън неговата компетентност. До момента съдът два
пъти е определял издръжка – по привременните мерки, с бракоразводното съдебно
решение, определя издръжка и понастоящем - чрез увеличението ѝ . Това е
единственото правомощие на съда, и при продължаващо бездействие от страна на
ответника по изпълнение на съдебния акт, ищцата е тази, която следва да бъде
активната страна за осъществяване на изпълнителната сила на решението. Поради
горното, съдът не може да се произнася по такова искане, още повече, че е
удовлетворил искането за увеличение на издръжката и произнасяне по
недопустимото искане не се дължи.
При този
изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС ДТ
върху увеличението на издръжката в размер на 43.20лв.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ определената с влязло в сила на 21.03.2017г. Решение по гр.
д. № 9437/2016г. на ПлРС, издръжка,
която Г.Й.Й., ЕГН **********,***, е осъден
да заплаща за детето Н.Г.Й., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител П.Г.Й.,
понастоящем М., ЕГН **********,***,
КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 120 лв./сто и
двадесет лева/ на 150 лв. /сто и петдесет
лева/ месечно, платима до 5. число
на месеца, за който се отнася, считано влизане
в сила на решението до настъпване на законни основания за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
пълното и изплащане, като претенцията за увеличаване на издръжката до размер от
160лв. месечно, като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Г.Й.Й., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на Плевенски районен съд държавна такса върху увеличението в размер на
43.20лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес – 03.04.2018г., съгл. разпоредбата на
чл. 315 ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: